Решение № 267 от 02.03.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 267 гр. Пловдив, 02.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Пенка В. Г. като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20215300503105 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.258 и сл. във вр. с чл.422 във вр. с чл.410 от ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от С. С. Г., ЕГН **********, от **********, чрез назначения особен представител адв. Н.З., против Решение № 1890/26.10.2021г., постановено гр.д.№ 11660/2020 г. по описа на Районен съд –Пловдив, XII гр.с., с което е признато за установено по отношение на н е я , че в отношенията между страните, дължи на "***********" ЕАД със седалище и адрес на управление гр. **********, плащане на следните суми, реално изпълнение на договорно задължение, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 2806/10.06.2020 по ч. гр. дело № 6460/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХІV гр.с.: сумата 214,72 лв. - главница, доставена за периода от 01.10.2018г до 30.04.2019г. по договор топлоенергия, законната лихва върху главницата от дата 09.06.2020г до окончателното изплащане на вземането, сумата 27,75 лв. – лихва за забава за периода от 04.12.2018г до 08.06.2020г. ; както и в частта, с която е осъдена С. С. Г., ЕГН **********, от **********, 1 да заплати на "***********, както и сумата 840 лв. разноски по делото, включително заповедното производство по ч.гр. № 6460/2020 год. по описа на РС - Пловдив, и хонорар на особен представител – адвокат . Моли решението да бъде отменено изцяло и вместо това да се постанови друго, с което да се отхвърлят изцяло предявените искове.

Въззиваемата страна “*********, седалище и адрес на управление **********, чрез юрк. Д.Н., депозира писмен отговор, че жалбата е неоснователна.

Окръжен съд – Пловдив, констатира, че въззивната жалба е допустима, подадена е от надлежна страна по делото в законния срок по чл.

259, ал. 1 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и прие за установено следното:

Пред Районен съд –Пловдив от „******** ЕАД против С. С. Г. е заведена на осн. чл.422 във вр. с чл.410 от ГПК искова молба, с която посочва, че че е единственото енергийно предприятие, което разполага с лицензия по смисъла по смисъла на чл. 126 и сл. от Закона за енергетиката да доставя топлинна енергия на крайни битови потребители на територията на Пловдив. По силата на договор при общи условия между него и ответника, доставил на последния, до жилище в гр. ***********, топлоенергия за периода от 01.10.2018г. до 30.04.2019г. на стойност от 214 ,72 лв., която останала незаплатена в сроковете, договорени между страните. Енергията била доставена чрез отделяне от сградната инсталация и разпределена в пълно съответствие с изискванията на Наредба №16-334 от 06.04.2007г.

Предвид липсата на плащане, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 6460 /2020г. по описа на ПдРС, в която, освен главницата, била заповядана за плащане и лихва за забава в размер на 27,75 лв. за периода от 04.12.2018г. – 08.06.2020г. и законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Заповедта била връчена на длъжника по реда на чл.

47 ал. 5 от ГПК и на заявителя били дадени указания по чл.422 от ГПК, при което формулираното в исковата молба искане е, вземането да се установи със сила на пресъдено нещо по реда на чл. 422 от ГПК, и да се присъдят сторените по делото разноски.

Ответницата С. С. Г., чрез назначения особен представител 2 адв.Н.З., с Писмен отговор по чл.131 от ГПК е оспорила исковете по основание и размер. Отрича да е собственик на процесното жилище, респ, потребител на доставяната от ищеца топлоенергия; нямало реално доставена до обекта топлоенергия, или съставени и доведени до знанието на ответника фактури за доставките. Направено е искане претенциите да бъдат отхвърлени.

В хода на производството са приети СТЕ, изготвена от в.л. инж.

В. Ш. и ССЕ, изготвена от в.л.С. К. Към делото са приложени Справка от АВ и Схема относно собствеността на процесния ап.1, от които е видно, че С.Г. е един от съсобствениците, с притежание ½ ид.ч. от жилището.

Районният съд, за да уважи изцяло исковете излага основни съображения, че кредитира приетите експертизи. Аргументира, че е вярно за съставените от ищеца документи д а са частни такива, след като ищцовото дружество е частноправен субект, но въпреки това съдът ги възприема, тъй като закрепените в тях факти се потвърждават от заключенията на вещите лица. Методиката на Наредба № 16-334 за топлоснабдяването отчита не прогнозни , а реално доставени количества топлоенергия и не може да бъде установено твърдяното от ответника противоречие чл. 13 от Директива 2006/32/ЕО. Позовава се на решение на Съда от дата 5 декември 2019 година по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17, че е допустима национална правна уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент или такава, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент.

Относно търсените от ищеца суми като стойност на услугата „дялово разпределение“, Районният съд излага правни доводи, че по силата на чл. 61 от действалата в периода на доставките Наредба № 16-334 , респ, чл. 61 от отменилата я Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, тази услуга е възмездна и се плаща от потребилите разпределената енергия лица; според чл. 139в от Закона за енергетиката, 3 цената й стойността на тази услуга се уреждат чрез договор, а според чл. 31 ал. 4 и чл. 32 ал. 2 от приложимите между страните общи условия, стойността ня дяловото разпределение е елемент на издадената от топлоснабдителното дружество фактура. Ищецът е овластен от закона да получи плащането на тази стойност от абоната, след което на свой ред я заплаща на лицето, извършило това дялово разпределение, ако то е различно от доставчика на топлоенергията.

Окръжен съд – Пловдив, V гр.с., въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Основните възражения на жалбоподателката се изразяват в това, че неправилно Районният съд е възприел приложени Справка от АВ от 10.05.2019г. по персонална партида и Схема от кадастъра като доказателства за собствеността на описания имот, находящ се в гр.***********. Поддържа, че тъй като наложената възбрана е само в резултат на допуснатата обезпечителна мярка, не е била правена изначално проверка за наличието на собственост на длъжника.

Въззивната инстанция намира, че възражението относно собствеността на имота е частично основателно. От съдържанието на горецитираните документи е видно, че С. С. Г. притежава само 1/2 ид.ч. от ап.

1, находящ се в гр.********** , поради което и на осн. чл.153 от ЗЕ, в качеството й на потребител, нейната отговорност може да бъде ангажирана само до квотата й в съсобствеността. Неправилно Районният съд е приел, че единствено ответницата следва да заплаща доставена топлоенергия за целия имот. Обстоятелството на кого фактически е записана партидата в ответното дружество е ирелевантно при преценката относно собствеността на имота. С оглед на това, обжалваното решение подлежи на отмяна в частта на дължимите от Г. суми, които ще бъдат намалени наполовина като размер, а в останалата част решението е законосъобразно и подлежи на потвърждаване.

4

Разноски.

Съобразно правния резултат във въззивно производство жалбоподателката С. С. Г. ще бъде осъдена да заплати на "*******" ЕАД сумата 50 лв. за направени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

По мотивите, Пловдивският окръжен съд - V възз.гр.с.

РЕШИ:

О т м е н я Решение № 1890/26.10.2021г., постановено гр.д.№ 11660/2020 г. по описа на Районен съд –Пловдив, XII гр.с., в частта, с която е признато за установено по отношение на С. С. Г., ЕГН - **********, от ***********, че в отношенията между страните, дължи на "********** със седалище и адрес на управление гр. ***********, плащане на следните суми, реално изпълнение на договорно задължение, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 2806/10.06.2020 по ч. гр. дело № 6460/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХІV гр.с.: за разликата над 107,36 лв. до пълния предявен размер от 214,72 лв. - главница, доставена за периода от 01.10.2018г до 30.04.2019г. по договор топлоенергия, законната лихва върху главницата от дата 09.06.2020г до окончателното изплащане на вземането, и за разликата над 13,86 лв. до пълния предявен размер от 27,75 лв. – лихва за забава за периода от 04.12.2018г до 08.06.2020г. ; както и в частта, с която е осъдена С. С. Г., ЕГН **********, от *************, да заплати на "***************, сумата за разликата над 420 лв. до пълния предявен размер о т 840 лв. разноски по делото, включително заповедното производство по ч.гр. № 6460/2020 год. по описа на РС - Пловдив, и хонорар на особен представител – адвокат; като вместо това постановяваОтхвърля предявения от "************, иск за признаване за установено между страните, че С. С. Г., ЕГН - **********, от ***********, дължи на дружеството плащане на следните суми, реално изпълнение на договорно задължение, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 2806/10.06.2020 по ч. гр. дело № 6460/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХІV гр.с.: за разликата над 107,36 лв. до пълния 5 предявен размер от 214,72 лв. - главница, доставена за периода от 01.10.2018г до 30.04.2019г. по договор топлоенергия, законната лихва върху главницата от дата 09.06.2020г до окончателното изплащане на вземането, и за разликата над 13,86 лв. до пълния предявен размер от 27,75 лв. – лихва за забава за периода от 04.12.2018г до 08.06.2020г. ; както и в частта, с която е осъдена С. С. Г., ЕГН **********, от **************, да заплати на ************.

Потвърждава решението в останалата част, с която е признато за установено по отношение на С. С. Г., ЕГН - **********, от *************, че в отношенията между страните, дължи на *************, плащане на следните суми, реално изпълнение на договорно задължение, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 2806/10.06.2020 по ч. гр. дело № 6460/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХІV гр.с.: сумата 107,36 лв. - главница, доставена за периода от 01.10.2018г до 30.04.2019г. по договор топлоенергия, законната лихва върху главницата от дата 09.06.2020г до окончателното изплащане на вземането, и сумата в размер н а 13,86 лв. – лихва за забава за периода от 04.12.2018г до 08.06.2020г. ; както и в частта, с която е осъдена С. С. Г., ЕГН **********, от ************** да заплати на **************, както и за сумата 420 лв. разноски по делото, включително заповедното производство по ч.гр. № 6460/2020 год. по описа на РС - Пловдив, и хонорар на особен представител – адвокат.

Осъжда С. С. Г., ЕГН - **********, от ************, да заплати на ***********, сумата в размер на 50 лв. за направени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6