Решение № 262 от 11.10.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 262 гр. Варна, 10.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело № 20243001000369 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по подадена въззивна жалба от „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД, против решение № 31/22.05.2024 г. постановено по електронно дело 20233600900048( ТД № 48/2023 г.) по описа на Окръжен съд - Шумен, с което дружеството е осъдено да заплати на „Ар Ти Ай Файнанс“ ГмБХ сумата 260 105.80 лв., от които главница в размер на 240 838.72лв., представляваща четири месечни вноски, с поредни номера от 71 до 74, включително, дължими за периода от 10.11.2020 г. до 10.02.2021 г. като поредна разсрочена част от вземане в размер на 6 069 135,73 лв. по сключен договор за изпълнение и рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на гр. Шумен от 08.01.2013 г., между ДЗЗД „СМ Секисуи Европа“ и „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД и 19 267,08 лв., представляваща неустойка за забава върху същите вноски, ведно със законната лихва за забава върху дължимите за периода от датата на завеждането на исковата молба – 13.11.2023 г. до окончателното заплащане на месечните вноски.

Предварителните въпроси по допустимостта на производството и редовното сезиране на въззивния съд с контрола върху акта по същество са разгледани в определение № 451/29.07.2024г., неоспорено след обявяване на страните, ведно с доклада на изложените подробни оплаквания по обжалвания акт.

Въззвиникът „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД , чрез адв. А. М. излага оплаквания за неправилно приложен материален закон(чл.

252 ал.1 т.3 ТЗ) и необоснованост на извода за съществуване на договора за 1 консорциум, прекратен по силата на закона от момента на прекратяване на съдружник - търговското дружество„Строителна механизация“ АД, обявявено в несъстоятелност. Счита, че след прекратяването по право на консорциума поради прекратяването на един от съдружниците, отпада както договорната легитимацията на другия съдружник „Ар Ти Ай Файнанс“ ГмБХ да получи цялото договорено от името на гражданско дружество дължимо възнаграждение, тъй като като правата му се ограничават до лично припадащия му се дял, а институтът на активната солидарност не следва да се прилага поради отпадането на материалноправна легитимация у ищеца.

Евентуално се позовава и на отпадане по общо правило на упълномощителна сделка поради прекратяване на упълномощител юридическо лице (чл. 41 ал.1 ЗЗД) и ограничаване на правомощията на десезираните му органи. Позовава се на новонастъпило обстоятелство(прекратяване на дейността на несъстоятелния съдружник), изключващо зачитане на установените права в предходно дело между същите страни. С доводи за недоказан конкретен размер на остатъчен дял на въззиваемия ищец в консорциума обосновава неоснователност на иска и моли за отмяна на неправилното му уважаване от първоинстанционния съд.

Същите доводи се поддържат бланкетно и в пледоария по същество, като пълномощникът моли за отмяна на неправилното осъждане и съответно отхвърляне на неоснователната претенция.

Въззиваемата страна „Ар Ти Ай Файненс“ ГмБХ , чрез адв. Е. Д., оспорва оплакванията, като се позовава на вече разрешен със сила на пресъдено нещо въпрос относно пораждане на договорна активна солидарност на изпълнителите, уговорена в процесния договор за рехабилитация и ирелевантност на настъпил след този процес нов факт. Обосновава изводите на първоинстанционния съд по последиците на обявяването в несъстоятелност на един от съдружниците, който продължава да съществува като правен субект, действащ чрез назначения му синдик, способен да извършва валидни правни действия и липсата на нормативна аналогия на смърт на физическо лице и прекратено, но незаличено дружество. Позовава се и на изрични уговорки между съдружниците за продължаване на изпълнение на отношенията на консорциума с контрагенти, както и на непротивопоставимост на вътрешните отношения между участницитте в консорциума, вкл. промените в техния правен статут, на задължилия се за цялото възнаграждение неизправен съхонтрахент – трето лице за договорното съдружие.

По същество пълномощник на въззиваемия със същите доводи моли за потвърждаване на правилното уважаване на основателната претенция на активно солидарния кредитор.

Страните претендират насрещно за присъждане на разноските и във въззивното производство, като конкретизират същите по размер съгласно представените от тях неоспорени списъци(л.37 и л.47).

За да се произнесе въззивният състав съобразява следното:

Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК №1/2011 г. на ВКС) и съответства на произнасяне по осъдителна претенция за присъждане на парична сума 2 представляваща главница за възнаграждение на изпълнител – неперсоницицирано обединение на търговци, оформена от четири разсрочени месечни вноски, по договор за изпълнение и рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на гр. Шумен от 08.01.2013 г., ведно със законна лихва върху главниците от предявяване на иска, както и парична сума представляваща неустойка за забава върху въпросните месечни вноски( номерирани от 71 до 74) по уговорен погасителен план.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с тези кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане ответното дружество да заплати в цялост спорната част от уговорено възнаграждение за приета работа по комплексния договор, изпълнена от консорциума, като ищецът е основал твърденията си на наличие на активна солидарност на сдружилите се участници в гражданско дружество като кредитори по задължението си за заплащане на дължимо възнаграждение. Легитимацията си ищецът е основавал на сключено на 11.09.2012 г., между него (с тогавашно фирмено наименование „Секисуи СПР Европа“ ГмБХ) и „Строителна механизация“ АД, ЕИК 123033124 споразумение на основание чл. 357 ЗЗД за обединяване на стопанската им дейност в консорциум под наименование „СМ Секисуи Европа“ДЗЗД, и последвалото го възлагане от въззивника-оператор на водоснабдителната мрежа обществена поръчка на гражданското дружество със сключен на 08.01.2013 г. договор за поетапно изпълнение на рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на гр. Шумен, срещу възнаграждение в общ размер на 6 069 135,73 лв. Ищецът сочи, че в хода на изпълнението със споразумение от 31.03.2014 г., страните по договора са се съгласили заплащането на вноските по възнаграждение на изпълнителя да се отложи и да започне от м. януари 2015 г., но още първите 12 месечни вноски, не са били заплатени и са били присъдени по т.д. № 67/2017 г. по описа на ШОС. Предмет на настоящото производство са други четири месечни вноски с поредни номера по погасителния план към споразумението от 71 до 74, включително, дължими за периода от 10.11.2020 г. до 10.02.2020 г. в сборен размер на 240838,72 лв., които се претендират наред с договорена неустойка за забава (лимитирана до 8% от забавената вноска) до предявяване на иска и законна лихва върху главницата от завеждане на исковата молба до датата на окончателното заплащане на месечните вноски.

Ответникът е оспорил изцяло претенцията на ищеца, както по отношение на активна процесуална легитимация на ищеца като солидарен кредитор за вземания на консорциума, така и по отношение на своята обвързаност с консорциума, като е възразил за нищожност поради договаряне при заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави (чл. 26, ал. 1, пр.

2-ро и 3-то от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗОП отм.) и противоречие с императивни норми на закона(чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗОПотм.). Отделно е възразил и за неизпълнение на задълженията на изпълнителя по договора, тъй като не бил постигнат гарантирания по договора резултат. Тези възражения те се поддържат в жалбата, но са в предметния обхват на служебен контрол за валидност на основанието на паричния дълг. С липса на главно задължение е обосновано оспорването на акцесорните претенции за неустойка и мораторна лихва.

3

Преюдициалният спор с предмет първата част от разсрочения дълг, воден между същите страни (ТД № 67/2017 г. на ШОС) е приключил и понастоящем липсва пречка за упражняване на правото на иск на ищеца за друга част от вземането, породено от същото основание. Производството е допустимо.

Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания по допустимата част от съдебния акт, съобразно чл.269 от ГПК, и представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Правопораждащите факти на спорното материално право са установени с влязлото в сила решение № 80 от 26.07.2018 г. по т. д. № 67/2017 г. на Окръжен съд – Шумен по предявения от ищеца иск за първа част от разсрочени плащания, в това число: наличие на облигационно отношение, възникнало въз основа на валидно сключения между консорциума „СМ Секисуи Европа“ и въззивника-ответник договор за изработка за изпълнение на рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на Шумен по договор с гарантиран резултат; извършването на възложената с договора работа и приемането , както постигането на определения с него стопански резултат; размера на договореното с ответника възнаграждение, начина и сроковете за неговото заплащане; наличието на уговорка за плащане на неустойка и предпоставките за заплащането ; валидността на договора за учредяване на консорциум и наличието на активна легитимация на всеки един от съдружниците в него да претендира цялостно изпълнение по договора за изработка. Относно тези факти, решението се ползва със сила на присъдено нещо при предявяване на иск за останалите части на паричното вземане – т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2016 г. от 22.04.2019 г. по т. д. № 2/2016 г. на ОСГТК, ВКС. Формираната сила на пресъдено нещо на решението по така установена дължимост на част от дълга относно основанието на присъденото вземане преклудира правоизключващите и правоунищожаващи възражения на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право. Такива са възраженията по действителността на договора и изпълнението на работата от консорциума. Въззвиният съд зачита влезлия в сила акт и възприема съществуването на породеното от този валиден и изпълнен договор право на вземане за възнаграждение, така както е установено вече между същите страни.

С предприетото въззивно обжалване се оспорва материалноправната легитимация на ищцовото дружество да претендира изцяло вземането по договора за рехабилитация на водопроводната мрежа, като това оспорване се основава на нововъзникнало, т.е. непреклудирано обстоятелство и затова може да се разглежда без да се пререшават вече установените между страните преюдициални въпроси.

Няма спор, че на 07.12.2021 г., за съдружника в консорциумаизпълнител по договора „Строителна механизация“ АД /н./, е открито производство по несъстоятелност, на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, като е обявена и неплатежоспособността на дружеството и производството е спряно 4 за срок от една година. С последващо решение на съда по несъстоятелността от 07.11.2022 г. повторно е постановено прекратяване дейността на предприятието на търговеца и започване на осребряване на имуществото налично в масата за удовлетворяване на кредиторите на длъжника, като понастоящем производството по несъстоятелност е висящо в тази фаза на универсално принудително изпълнение.

Спорни са последиците от този факт, които въззвиникът твърди спрямо консорциума, и произтичащата от договорната връзка между съдружниците активна солидарност.

На първо място следва да се изясни, че по своята правна същност консорциумът представлява обединение на търговски дружества във формата на избрано от тях търговско дружество или гражданско дружество съгласно чл. 276 ТЗ. Когато търговците се обединяват като консорциум, спрямо обединението се прилагат правилата, уреждащи договора за гражданско дружество по чл. 357 и сл. ЗЗД, доколкото съдружниците не са избрали друга форма на сдружаването.