Решение № 332 от 24.08.2023, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 332 гр. П., 24.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА при участието на секретаря Силвия Кирова като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Административно наказателно дело № 20221230201038 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление № 22-0314-000377/30.06.2022 г. на началник РУ в ОДМВР Б., РУ - П., на Д. Р. Т., с ЕГН **********, с адрес :

/населено място/, са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 750 лева, „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца на основание чл. 182, ал.1, т.6 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, както и са й отнети 12 контролни точки на основание Наредба № Iз2539/17.12.2012 г. на МВР. Срещу посоченото наказателно постановление е подадена жалба от Д. Р. Т., с която моли съда да отмени изцяло наказателното постановление като незаконосъобразно. Излагат се доводи, че при издаване на наказателното постановление са допуснати съществени процесуални нарушения, съответно се оспорва, че има извършено нарушение.

Редовно призована, жалбоподателката не се явява. Вместо нея се явява упълномощен представител - адв. Ц., който поддържа жалбата, предлага на съда да отмени наказателното постановление, като излага доводи в писмено становище, претендира присъждане на разноски.

В хода на съдебното производство въззиваемата страна не изпраща процесуален представител. В съпроводителното писмо, с което е изпратена административно-наказателната преписка се изразява становище, че жалбата следва да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление да бъде потвърдено.

Районна прокуратура - Б., Териториално отделение - гр. П., редовно 1 призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по същество.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено от фактическа страна следното :

На дата 13.06.2022 г. свидетелят И. Д. Д., заемащ длъжността полицейски инспектор при РУ – П. съставил на жалбоподателката Д. Т. АУАН № 22-0314000377/13.06.2022г. за това, че на 05.09.2021 г. в 11:08 часа, в обл. Б., общ. П., /населено място/ с посока на движение от гр. П. за /населено място/, при оказано ограничение със знак Д-11 за населено място от 50 км.ч и приспаднат толеранс се е движила със 106 км.ч с лек автомобил марка „Ауди А4“, с рег.

№ ***, собственост на Г.И.Т. от /населено място/, с което е превишила разрешената максимална скорост за населено място с 56 км.ч.

Нарушението било установено с АТСС TFR 1M - 578, записваща дата, час, скорост, място и рег. № на автомобила. АУАН е съставен след попълване на декларация по чл. 188 ЗДвП от собственика на автомобила Г.И.Т. /л. 6 от делото/, който е посочил, че на процесните дата и час автомобилът се е управлявал от жалбоподателката. От своя страна, жалбоподателката Д. Т. в декларация по чл. 188 ЗДвП също е потвърдила, че именно тя е управлява автомобила на таза дата /л. 6 от делото/. Едва след попълване от страна на собственика на процесния автомобил и от самата жалбоподателка на декларации по реда на чл. 188 ЗДвП от дата 07.06.2022 г., свидетелят И. Д. на длъжност полицейски инспектор в РУ – П. е съставил на дата 13.06.2022 г.

АУАН № 22-0314-000377/2022г. на жалбоподателката Т. за извършено нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП. В тази връзка, съдът намира, че са спазени изцяло давностните срокове, посочени в чл. 34 ЗАНН. АУАН бил съставен в отсъствието на жалбоподателката, който по-късно, а именно – на 20.06.2022 г. бил предявен на същата и го подписала без възражения, но посочила, че такива ще направи в срок. Въз основа на така съставения АУАН било издадено наказателно постановление за описаното в съставения АУАН нарушение, което било връчено лично на жалбоподателката и тя в законоустановения 14-дневен срок подала жалба срещу него.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства, подробно описани в съдебните протоколи и доказателствени средства, а именно: показания на свидетеля И.

Д. – актосъставител и свидетеля В. Г. – свидетел при съставяне на акта. Съдът кредитира изцяло изложеното при разпита от свидетелите Д. и Г., които добросъвестно, макар и доста лаконично разказват това което си спомнят за случая. Липсата на спомен за голяма част от обстоятелствата съдът отдава като цяло на ежедневната заетост на двамата с подобни случаи на административни нарушения по ЗДвП. Няма данни за някакви техни предходни влошени взаимоотношения с жалбоподателя, които да поставят под съмнение тяхната обективност при разказа за действията и извършените от тях справки осъществени при изпълнение на служебните им задължения с 2 оглед проверката на автомобила. Казаното от тях се потвърждава изцяло и от събраните писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното постановление е връчен на 13.12.2022 г., видно от приложената към наказателното постановление разписка, а жалбата е подадена до Районен съд – П., чрез административно-наказващия орган на 13.12.2022 г., съгласно отразения входящ номер върху същата. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното наказателно постановление/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява основателна по следните съображения :

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно постановление, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и наказателно постановление са издадени от компетентния за това административен орган, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при допуснато нарушение на материалния закон поради неправилно установена фактическа обстановка и на процесуалните правила. Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. Съгласно т. 2.1 вр. т.1.3.2 на Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, лицата, заемащи длъжност „полицейски инспектори VI-IV степен“ в ОПП-ОДМВР имат право да издават фишове и да съставят АУАН, а съгласно т. 3.8 от същата заповед наказателни постановления могат да бъдат издавани от началниците на РУ при ОДМВР. В този смисъл актосъставителят и наказващият орган са материално компетентни да установят нарушението и да наложат за него административно наказание.

В АУАН и наказателното постановление, актосъставителят и наказващият орган са описали вида и характера на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно. От друга страна обаче, от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че фактическата обстановка възприета от наказващият орган и представена пред съда с обжалваното наказателно постановление, обуславяща административно-наказателната отговорност на жалбоподателката е установена по безспорен и категоричен начин.

В преценката си дали да се издаде наказателното постановление 3 административно наказващият орган се основава на фактическите констатации на акта за установяване на административно нарушение, които при условията на чл. 189, ал.2 ЗДвП и в рамките на производството по налагане на административни наказания се считат за верни до доказване на противното. От друга страна, по силата на чл. 14, ал.2 от НПК, във връзка с чл. 84 от ЗАНН, в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила. Тази позиция категорично е застъпена и в Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС. В този смисъл, съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.

От приетите доказателства и преди всичко от приетите два Протокола за използване на Автоматизирано техническо средство или система с рег. № 314р-16297/07.09.2021г. и рег. № 314р-16298/07.09.2021г. се установява, че използваното АТСС TFR 1M – 578, с което на 05.09.2021г. е констатирано нарушението е било използвано на две места за контрол. В протокола с рег. № 314р-16297 като място за контрол е посочено - /населено място/, от гр. П. към /населено място/, с начало на работа 10:10часа и край на работа 11:30 часа. В протокола с рег. № 314р-16298 като място за контрол е посочено - път III-198, /населено място/, от гр. П. към /населено място/, с начало на работа 09:10 часа и край на работа 10:10 часа.

Видно от съдържанието на АУАН и наказателно постановление като място на констатиране на нарушението е посочено /населено място/, с посока на движение от гр. П. към /населено място/, но като време на констатиране на нарушението е посочено 11:08 часа. Налице е разминаване между посоченото от контролните органи място на извършване на нарушението, доколкото от протокола за използване на АТСС с рег. № 314р-16297/07.09.2021г. във времето, в което е констатирано било нарушението „в 11:08 часа“, АТСС е било с място на контрол „/населено място/, от гр. П. към /населено място/“, а не така както е посочено от административно-наказващия орган в издадените АУАН и наказателно постановление – „/населено място/ от гр. П. към /населено място/“. Изложеното води до извод за недоказаност на извършеното нарушение, доколкото липсват доказателства използваното АТСС TFR 1M – 578, с което е установено нарушението на дата на нарушението 05.09.2021г. и в посоченото в АУАН и наказателно постановление време на констатиране на нарушението „в 11:08 часа“, да е било с място за контрол „/населено място/, от гр. П. към /населено място/“, както е посочено от административнонаказващия орган като място на извършване на нарушението. Ето защо съдът намира, че при изясняване на фактическата обстановка са изчерпани всички процесуални способи за събиране на доказателства в подкрепа на констатациите в акта и не може да се опре единствено на нормата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП, поради което следва да приеме изложеното в наказателното постановление за недоказано по безспорен и категоричен начин и води до неговата отмяна.

4

С оглед изхода на спора, на основание чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал.1 от ГПК, в полза на жалбоподателката следва да бъдат присъдени извършените от нея разноски в настоящото производство за заплатено възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство от упълномощен от нея адвокат в размер на 400 лева.

Следва да се посочи, че от страна на същия е направено своевременно искане за присъждане на разноските в настоящото производство, като е представен и оправдателен документ за тяхното извършване – договор за правна защита и съдействие от 14.02.2023 г. /л. 30 от делото/.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.3, т.1 и т.2 от ЗАНН, Районен съд - П.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-0314-000377 от 30.06.2022 г. на Началник РУ в ОДМВР Б., РУ - П., с което на Д. Р. Т., с ЕГН ********** и адрес : /населено място/, са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 750 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца на основание чл. 182, ал.1, т.6 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, като неправилно и незаконосъобразно.

ОСЪЖДА ОДМВР – Б., ДА ЗАПЛАТИ на Д. Р. Т., с ЕГН ********** и адрес : /населено място/, сумата в размер на 400 /четиристотин/ лева, представляваща възнаграждение в настоящото производство за процесуално представителство.

Решението може да се обжалва пред Административен съд – Б. в 14 дневен срок, считано от съобщаването му на страните.