Решение № 154 от 18.07.2024, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. гр.Мадан, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20235430100478 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от Ф. А. Б. против Фератум България ЕООД, с която е предявен иск с правна квалификация по чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде прогласена нищожността на Договор № **/ 29.08.2022г. на осн. чл. 22 ЗПК и на осн. чл. 143, т. 19 ЗЗП поради неспазване изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, както и иск с правна квалификация чл.

55, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да върне на ищцата недължимо платена сума от 50,00 лева, получена в периода от 29.08.2022г. до 20.12.2023г. поради нищожността на договора за кредит, както и платени без правно основание, съставляващи престирани от него в парични плащания, извършени в изпълнение на непородилия правно действие договор за поръчителство към договор за кредит № **/29.08.2022г.

В исковата молба се твърди, че на 29.08.2022г. ищецът сключил с ответното дружество ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД договор № **/ 29.08.2022г. по силата, на който са му били предоставени в собственост заемни средства в размер на 800 лв., при лихвен процент - 3,38%, годишен процент на разходите - 49,85 %. По силата на чл. 5 от договора, заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Фератум Банк в полза на кредитодателя, като одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряването на кредита, като кредитополучателката дължи заплащането на възнаграждение на дружеството - гарант чрез заплащането на месечни вноски в общ размер на 236,96 лв. за срока на действие на кредитния договор. Ищецът бил усвоил изцяло заемния ресурс, но не дължал плащания за лихва и възнаграждение за поръчителство, платено на ответника, тъй като договорът за кредит бил нищожен, поради нарушаване на изискванията на чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК във 1 вр. с чл. 10, ал. 2 и чл. 10 а, ал. 4 ЗПК. В договора липсвало ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 49,85 %/. Посочен е лихвен процент по заема - 3,38 %, /който е фиксиран/, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора. Освен възнаградителнага лихва в съдържанието на договора не са включени други разходи, поради което ответникът не е имал право да формира размер на ГПР от 49,85 %. Счита, че при неизпълнение на задължението за посочване на действителния размер на ГПР тежката правна последица на непораждане на права и задължения от кредитния договор - чл. 22 ЗПК, като в тази хипотеза кредитополучателят дължи на кредитора само чистата стойност на кредита, без да дължи лихви и други разходи. Сочи, че кредиторът е следвало да включи в уговорения ГПР таксата за осигуряване на поръчителство от Фератум Банк в полза на кредитодателя. Записването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлявало „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите. Уговорената такса „гарант“ - възнаграждение за осигуряване на дружество поръчител било разход по кредита, който следвало да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите - индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Получаването на кредита е било обусловено от сключването на договор за гаранция от страна на кредотополучателя. Кредиторът бил нарушил императивното правило на чл. 19, ал.1 ЗПК и незаконосъобразно не е включил таксата в размер на 236,96 лв. в записания в договор размер на ГПР от 49, 85 %. Макар, че в съдържанието на договора била включена клауза относно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, за срока, в който това право може да бъде упражнено и била предоставена информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал.4„ в него не били разписани другите условия по неговото упражняване, по-конкретно не е налице информация за размера на лихвения процент на ден и че при упражняване на правото на отказ, кредиторът няма право да изисква и да събира от потребителя обезщетение, каквото било изискването по чл. 11, ал.1, т.20 от ЗПК. Неравноправната клауза в договора, сочеща неверен ГПР била в пряко противоречие с изискванията на чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК и на чл. 143, т. 19 от ЗЗП, поради което същата на е породила правен ефект. Ищецът не дължал заплащане на възнаграждение за поръчителство, доколкото договарянето, че кредитополучателя ще заплати възнаграждение на поръчителя вместо кредитора противоречи на добрите нрави и внася неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл.

143, т. 19 ЗПК. Поставянето на изискването за заплащане на възнаграждение за осигуряване на лично обезпечение противоречало на целта на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК. Ищецът се позовава на съображение 26 от Директивата. Сочи, че възлагането на потребителя да заплаща задължения, които следва да изпълнява кредитора са в изключителен интерес само на търговеца и във вреда на потребителя като по-слабата страна в гражданския и 2 търговски оборот, с което задължение той не би се съгласил ако кредитодателят действаше добросъвестно. Поради изложеното бил изпълнен общия фактически състав на чл. 143 ЗЗП. По изложените съображения моли за уважаване на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника, с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че сключването на договор за гаранция от кредитополучателя не е задължително условие за сключването на договор за кредит и не увеличава възможностите на кредитополучателя за отпускане на кредит в желания от него размер и при предлаганите от кредитора условия. Счита, че предявените искове за прогласяването на нищожността, съответно унищожаването на Договора за гаранция, са недопустими поради непредявяването им срещу надлежната за този спор страна – Фератум Банк. Договорът за гаранция било отделно облигационно правоотношение, по което Фератум България не било страна.

Ищецът, след като първо сам е посочил Фератум Банк (Малта) като поръчител и е получил информацията, съответно проектите на договорите, е потвърдил изрично чрез СМС, че желае да сключи договора за потребителски кредит при посочените условия, с оглед на което не била налице твърдяната от ищеца заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68е от ЗЗП. Дължимите към Фератум Банк (Малта) суми са описани подробно и в договора за гаранция, който ищецът доброволно е сключил. Оспорва въведеното от ищеца твърдение за наличието на нарушение на чл. 143 от ЗЗП. След като кредитополучателят е уведомен предварително за това изискване на кредитора, той разполагал с достатъчно време да прецени, кое от обезпеченията може да предостави и с оглед на предоставената му информация за дължимите суми, да сключи договора за кредит съгласно своя избор. Ищецът разполагал и с правото по чл. 29 ЗПК, съгласно което той има субективно, потестативното право да се откаже от сключения договор за потребителски кредит в срок от 14 дни от сключването му без да дава обяснения за това и без да дължи обезщетение и неустойки, което право ищецът не бил упражнил. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Липсва спор между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че на 29.08.2022 г. между ищцата и ответното дружество бил сключен договор № ** за предоставяне на потребителски кредит по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), при следните параметри: размер на предоставената сума от ответника на ищеца 800 лв., обща сума за връщане 827,04 лв., която представлява сбор от: главница в размер на 800 лв., лихва в размер на 27,04 лева, при лихвен процент 3,38 %. Съгласно чл. 2 от договора, заемателят следвало да върне заема в срок от 30 дни, при падежна дата 28.09.2022 г. Съгласно чл. 4 от Договора годишният процент на разходите по кредита бил в размер на 49,85 %.

Съгласно чл. 5 от договора кредитът се обезпечава с поръчителство 3 предоставено от Фератум Банк в полза на дружеството, с одобряването от дружеството на предоставено в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от кредитополучателя нито от лицето, предоставило обезпечението. За обезпечаване изпълнението на задълженията на ищцата по процесния договор за потребителски кредит към ответника между ищцата и трето по делото лице – Фератум Банк, със седалище в Малта бил сключен договор за предоставяне на гаранция от 29.08.2022 г., по който ищцата следвало да заплати възнаграждение в полза на гаранта в размер на 236,96 лева.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Ответникът- кредитодател е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор между ищцата и Фератум България ЕООД по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

Според чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя, какъв е размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Според дадената дефиниция в § 1, т. 2 от ДР на ЗПК – "Обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя, които пък представляват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, 4 когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

В процесния случай се констатира, че не е спазено изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Изискването на закона е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49,85 %, а лихвения процент е 3,38%, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата от повече от 40 % между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно е оскъпяването му по кредита. В договора за кредит е посочено, че общият размер на дължимата сума е сборът от стойността на главницата и лихвата, т.е. сумата в размер на 827,04 лева. Наред с това обаче, заемът е обезпечен с поръчителство, по отделен договор с трето за делото лице, по който се дължи възнаграждение за предоставената услуга в размер на 236,96 лева. Доколкото в договора за кредит е уговорено обезпечаването му чрез предоставяне на гаранция, таксата за допълнителната услуга, която макар и формално да е дължима по друг договор на друго лице - поръчител, е пряко свързана с договора за кредит и се явява част от съдържанието му и всъщност води до скрито оскъпяване на кредита и следва да бъде включено в общата дължима сума от потребителя и в размера на ГПР. Обстоятелството, че според договора клиентът принципно има право на избор да сам да осигури поръчител или пък да използва Фератум България, с която да сключи договор за гаранция, за което ще дължи допълнително възнаграждение не означава, че таксата за обезпечение не се дължи във връзка с кредита или пък, че тя не следва да бъде включена като разходи по него, след като именно го оскъпява значително и за потребителя това са допълнителни разходи във връзка с усвоения заем, които той трябва да плати. Целта на цитираната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една клауза и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11 ал. 1 т. 10 от 5