Решение № 961 от 30.09.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 961 гр. Варна, 30.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана К. Стоянова

Членове:

Ралица Ц. Райкова

Ралица Каменова при участието на секретаря Мая Т. И.а като разгледа докладваното от Ралица Каменова Въззивно гражданско дело № 20253100501418 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 1170/06.04.2025 г., постановено по гр. д. № 8200/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, е уважен предявеният от М. Ц. Д. срещу „Дженерали застраховане“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 13 072,9 3 лв., частичен иск от общо 14 001,1 6 лв., представляваща застрахователно обезщетение за нанесена имуществена вреда, изразяваща се в непогасен остатък от действителната стойност на собствения на ищеца лек автомобил марка „Пежо“, модел „301“, с peг. № ****, причинена в резултат на реализирано на 03.02.2024 г. на АМ „Хемус“ км. 413 ПТП по вина на водача на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4”, с peг. № ****, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество, ведно с обезщетението за забава в размер на законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.07.2024 г. до окончателното погасяване на задължението.

Решението на Районен съд – Варна е обжалвано от ответника „Дженерали застраховане“ АД, който навежда оплакване, че същото е постановено в нарушение на материалния закон, като същото е необосновано и неправилно. Поддържа се, че неправилно първоинстанционният съд е определил размера на дължимото обезщетение, тъй като не съответства на реално претърпените от увреденото лице имуществени вреди вследствие на процесно събитие. Сочи се, че с изплащането на определеното от застрахователя обезщетение в размер на 7998,40 лв. коректно и в срок ответното дружество е изпълнило задълженията си по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и не дължи други суми на ищеца. Изразява се несъгласие с изводите на вещите лица по назначените по делото първоначална и повторна съдебно-автотехнически експертизи по отношение на действителната стойност на процесното МПС. Сочи се, че вещите лица не са представили данни за 1 източниците, които са използвали за определянето на средната пазарна стойност на автомобила, както и не са посочени какви са били техните характеристики, като по този начин не ставало ясно как са достигнати посочените в заключенията стойности и дали са съобразени характеристиките на автомобила. Въззивникът намира за неправилно становището на първоинстанционния съд, че при определяне на стойността на вредата от средната пазарна стойност следва да бъде приспадната само скрапната стойност на останките, а не и стойността на запазените части, която би се получила при продажбата им. Счита, че следва да се приспадне посочената в заключението на първоначалната експертиза сума от 2530,20 лв. като стойност на запазените части на процесното МПС. Моли се за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск изцяло. Претендира се присъждане на разноски.

Въззиваемата страна – М. Ц. Д., чрез процесуален представител, депозира отговор на въззивната жалба в законовия срок, с който оспорва изцяло наведените във въззивната жалба основания и доводи за отмяна на оспореното решение, като счита същото за правилно. Намира, че не са налице основания за съмнение в обосноваността и правилността на заключението по повторната експертиза, като стойностите, дадени в двете заключения са близки, поради което правилно съдът е приел, че за обезщетяване на вредата следва да се вземе предвид средноаритметичната стойност между тях.

Поддържа се, че вещото лице е отговорило на поставения от ответника въпрос досежно стойността на запазените части на процесния автомобил в отговора на въпрос № 4 и експертът е допълнил становището си в съдебно заседание с подробно изложение. Сочи се, че стойността на запазените части при реализацията им като „втора употреба“ зависи от степента на предлагане и търсене на конкретните резервни части, необходимо е демонтирането им от процесния автомобил и тяхното разглобяване, а също така и да бъдат съхранявани, за които действия трябва да бъдат заплатени допълнителни разходи от собственика, без изобщо да се знае дали и кога биха се продали на вторичния пазар. Навежда се, че на собственика на изцяло излязло от употреба МПС е забранено да го разглобява и продава на части, съобразно чл. 17 и чл. 18 от Наредба за излезлите от употреба моторни превозни средства. Счита, че в случая от обезщетението следва да се приспадне сумата, която би получил собственикът при предаването на автомобила за скрап в размер на 411,44 лв., изчислена средноаритметично между стойностите в двете заключения. Отправя искане за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноски.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, както и заключенията на назначените по делото първоначална и повторна съдебноавтотехническа експертиза, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

Районен съд – Варна, 9 състав, е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ. За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел за безспорно, че към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие между ответника – застраховател и прекия причинител на вредата е съществувало действително застрахователно правоотношение по договор за застраховка „ГО на автомобилистите“ за лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“ с 2 peг. № ****, както и е приел за установено от представения опис по щета и заключенията по назначените първоначална и повторна САТЕ настъпването на имуществени вреди в правната сфера на ищеца като собственик на процесния увреден л. а. марка „Пежо“, модел „301“, с peг. № ****. Досежно размера на дължимото и присъдено застрахователно обезщетение – 13 7023,93 лв., Районен съд – Варна е кредитирал изцяло заключението и на двете вещи лица, като е достигнал до извода, че е налице т. нар. „тотална щета“ и за обезщетяване на вредата на ищеца следва да се присъди действителната стойност на автомобила, възлизаща на 21 835, 67 лв., формирана от осреднената стойност на пазарните цени на автомобила, дадени от вещите лица ((21 400 лв. + 22 271,33 лв.) : 2), приспадайки изплатеното от застрахователя обезщетение от 7998,40 лв. и цената, която собственикът би получил при продажба на автомобила за скрап – 411,44 лв., осреднявайки отново стойностите, дадени в двете заключения на САТЕ.

Правната норма, регламентирана в чл. 432 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият по застраховка „Гражданска отговорност” виновно да е увредил ищеца, като му е причинил сочените имуществени вреди в заявения размкер, които от своя страна да са в пряка причинноследствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника - застраховател. Вината съобразно чл.

45, ал. 2 ЗЗД се предполага.

С оглед на обстоятелството, че въззивният съд се произнася само по релевираните във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, ал. 2 ГПК, при липса на конкретни оплаквания за несъществуване на действително материално правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника - застраховател към момента на настъпване на твърдяното застрахователно събитие от 03.02.2024 г., както и по отношение на механизма на увреждането и причинените вреди на автомобила, собственост на ищеца, вследствие на процесното ПТП, въззивният съд следва да приеме за доказани тези правопораждащи предявеното парично притезание юридически факти. Тези правнорелевантни факти не са спорни между страните, а и се установяват от събраните по делото доказателства –Свидетелство за регистрация част I, от което е видно, че ищецът е собственик на л. а. марка „Пежо“, модел „301”, рег. № ****; Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2024- 1020-189 от 03.02.2024 г., в който е обективирано описание на механизма на ПТП, съответно на твърденията в исковата молба и Протокол за извършен оглед по щета № 211712720 от 27.04.2024 г. от служител на ответника, установяващ щетите по собствения на ищеца лек автомобил.

Следователно, правният спор по настоящото съдебно производство се съсредоточава върху обстоятелството какъв е дължимият от ответника размер на застрахователното обезщетение за процесното застрахователно събитие.

При претенция за заплащане на имуществени вреди релевантна за действителната стойност на автомобила е средната пазарна стойност на увреденото 3 имущество към момента на настъпване на застрахователното събитие – в този смисъл Решение № 37 от 23.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 667/2008 г., I т.о., ТК; Решение № 59 от 6.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2367/2015 г., I т.о., ТК; Решение № 235 от 27.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1586/2013 г., II т.о., ТК.

Според константната съдебна практика на ВКС, обективирана в Решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, Решение № 165/24.10.2013 г., по т. дело № 469/2012 г. по описа на ВКС, Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о. и др., при определяне на обезщетението по Кодекса за застраховането прилагането на Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди не е задължително, а при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие – по пазарни цени към датата на ПТП, като ползва заключение на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката.

Съгласно разпоредбата на чл. 390, ал. 2 КЗ „тотална щета“ на моторно превозно средство представлява увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70% от действителната му стойност.

Според заключението на първоначалната съдебно-автотехническа експертиза и поясненията, дадени от вещото лице при неговото изслушване в о.с.з. на 09.12.2024 г., общата стойност на щетите по автомобила по средни пазарни цени за части и труд към датата на произшествието, съгласно справка в поне 30 сервиза на територията на гр.

Варна, като половината от тях притежават европейски сертификат за качество, включващи официални представители и независими сервизи, както и оригинални и резервни части от алтернативни производители, е в размер на 24 121,89 лв. Според в.л.

А. В. средната пазарна цена на увреденото МПС към датата на ПТП – 03.02.2024 г. е в размер на 21 400 лв. При изслушването си в о.с.з., проведено на 09.12.2024 г., вещото лице е пояснило причините за изключването от сравнителния анализ на конкретни обяви за продажба на автомобили, поради техническите им характеристики, различни марки, пробег и пр.

В обстоятелствената част на първоначалната съдебно-автотехническа експертиза в. л. А. В. е посочил, че част от детайлите, които е възможно да не са засегнати от произшествието се предлагат като употребявани резервни части в конкретни онлайн магазини на описани единични цени, възлизащи на обща стойност 2532,20 лв. Вещото лице обаче е пояснило, че за предлагането и реализирането на описаните детайли е нужно транспортирането на автомобила на място, където да бъде съхранявано в цялост и/или да бъдат демонтирани нужните детайли, които впоследствие да бъдат предлагани в търговски вид, предадени на куриери и след продажбата им се дължи данък. В тази връзка вещото лице е достигнало до извода, че стойността на детайлите от процесния автомобил, които е възможно да не са увредени, след приспадане на описани в експертизата разходи, би се равнявала на 618,98 лв.

Разпечатката съдържа 28 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ab301511-c9ed-4808-b11f-7042367e4d03