Решение № 1313 от 09.10.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1313 гр. Плевен, 09.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ралица Анг. Маринска Ангелова при участието на секретаря Калина В. Димитрова като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско дело № 20244430102033 по описа за 2024 година

Пред ПлРС е депозирана искова молба от ЗАД „АРМЕЕЦ“, ЕИК***, чрез юрк. Г.В., против ***, гр. София, ЕИК***, с която е предявен иск с правно основание чл.410, ал.1, т.3, вр. т.1 от КЗ, за осъждане на ответника да заплати сумата от 1231,73лв.- главница, съставляваща заплатено застрахователно обезщетение по регресна претенция №25019030100276 и на основание чл. 86, ал.1 от ЗДД, на сумата от 392,21лв.- лихва за забава, за периода 21.09.2020г20.09.2023г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 21.09.2023г, до окончателното изплащане на сумата. Твърди се, че на 13.06.2019г, около 15,30 часа, на европейски път Е83, с посока на движение от гр. София към гр. Русе, след разклона за гр. Долна Митрополия, преди моста на р. Вит, е настъпило ПТП с л.а. ***, рег.№***, собственост на Уникредит Лизинг ЕАД, който автомобил попада в необезопасено и необозначено препятствие на пътното платно /дупка с големи размери, в резултат на което са настъпили материални щети. Посочва се, че на 14.06.2019г е подадено уведомление- декларация по щета по застраховка КАСКО, от лицето, управлявало автомобил – Г. А. И.. Посочва се, че въз основа на така подаденото уведомление е образувана ликвидационна преписка по щета №25019030100276; посочва се, че към датата на настъпване на ПТП, процесния автомобил е застрахован по застраховка Каско на МПС и Злополука с комбинирана застр. полица №0000682858/6008338960/, със срок на валидност 23.10.2019-232.10.2019г. Твърди се, че стойността на ремонтните дейности и вложените материали за възстановяване на увредения автомобил са в размер на 1221,73лв, съобразно издадената фактура от автосервиз. Твърди се, че сумата е заплатена в полза на автосервиза на 30.07.2019г. Посочва се, че 1 към изплатената сума, по ликвидационната щета е прибавена и сумата от 10лв.- ликвидационни разноски, с което претенцията по щетата е в размер на 1231,73лв. Твърди се, че до ответника е изпратена регресна покана, получена на 27.09.2019г, за заплащане доброволно сумата, но същата не е заплатена.

Твърди се, че на основание чл. 30 от ЗП, републиканските пътища се стопанисват и поддържат от ответника. Претендират се разноски. Представят се писмени доказателства.

В срока по чл.133 от ГПК, ответникът ***, гр. София, чрез юрк. С. Т.- В., изразява становище за неоснователност на иска. Твърди се, че липсват информация относно скоростта на движение на автомобила, състоянието на пътя и на автомобила, конкретните условия на видимост, както и наличието на причинно- следствена връзка между ПТП и вредата.

Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По делото безспорно се установява, видно от представените застрахователна полица №0000682858/21.08.2018г и Общите условия към договора, факта на сключването и съществуването на договор за застраховка “Каско” и „Злополука“, със страни: ищецът- ***, в качеството му на застраховател, и „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ ЕАД, като застраховащ, въз основа на който е застрахован- пълно Каско, всички рискове- лек автомобил, марка ***, рег.№***, със срок на действие на застраховката от 00,00 часа на 23.10.2023г. до 23,59ч. на 22.10.2022г.

Установява се също, че до застрахователя е депозирано уведомлениедекларация за щета по застраховката Каско, от 14.06.2019г, за настъпило застрахователно събитие на 13.06.2019г, ок.15,20 часа, по път София- Русе, след разклона за гр. Долна Митрополия, от страна на водача на л.а.; в уведомлението е посочено, че в следствие на попадане на автомобил в голяма дупка, са настъпили и щети по автомобила- по предна и задна десни гуми.

Установява се, че по депозираното уведомление е образувана щета № 0307250-00116/19, реф. №25019030100276. Установява се, че до автосервиз ***, от страна на застрахователя, е изпратено възлагателно писмо, за извършване на ремонт на автомобила. Към възлагателното писмо е представен опис на щетите от 14.06.2019г /л.29 и л.30/, в който е посочено, че предна и задна десни гуми подлежат на подмята и за ремонт- изправяне на джантите и боядисване. Установява се също, че ремонтът на автомобила е извършен.

Установява се също, че по образуваната щета е изготвен доклад, в който е отразена сума за плащане от 1221,73лв; видно от представеното с ИМ платежно нареждане, се установява, че сумата е преведена, в полза на сервиза, въз основа на издадена фактура на същата стойност.

По делото се установява също изпращането на регресна покана до ответника, чрез директора на Областно пътно управление Плевен, за заплащане на сумата от 1231,73лв.- съставляваща заплатено застрахователно обезщетение в полза на увреденото лице, в седмодневен срок от получаване 2 на поканата. Поканата е връчена на 27.09.2019г.- по пощата. По делото няма представени доказателства, от страна на ответника, за заплащане на сумата /вкл. и след срока за доброволно изпълнение/.

По делото, е изслушана СТАЕ, от заключението по която се установява следното: ВЛ е посочило, че в преписката по щетата и по делото не съществува протокол за ПТП, но е приложена уведомление -декларация и опис по щета № 25019030100276 от 14.06.2019г, както и 8 бр. снимки, на които се виждат наличните пластични деформации на външния борд на гумите. ВЛ е посочило, че за да се получат наличните деформации по предната и задна дясна гума, е необходимо косо преминаване на гумите спрямо външна стена на участък с низходяща денивелация спрямо основната пътна повърхност. Този участък трябва да е с широчина по-голяма от 30 см. и с дължина по-голяма от контактната повърхност на гумата с пътната настилка; а за да се деформира външния борд на джантата на процесното МПС, е необходимо дълбочината на дупката да е не-по малка от 9 см. ВЛ е посочило също, че при наличие на низходяща денивелация на асфалтовата настилка с широчина по-голяма от 30 см., дължина по-голяма от контактното петно на гумата и дълбочина съотносима с височината на протриването спрямо протектора на гумата и джантата, е технически възможно уврежданията на десните ходови гуми и джанта на процесния автомобил ***, да възникнат по начина, описан в материалите по делото и същите са в причинна връзка с реализираното ПТП. ВЛ е установило и реалната пазарна стойност на нанесените щети на процесния автомобил, при възстановяване в специализиран сервиз с нови части без овехтяване, в размер на сумата от 1312,81лв. ВЛ е посочило също, че съобразно материали по делото, обичайния размер на ликвидационните разходи по щета №25019030100276 от 14.06.2019г. на ищеца е в размер на 80 лв.

По делото, като свидетел не е разпитан водача на процесния автомобил, депозирал и заявлението – декларация, поради невъзможност същият да бъде призован, поради което е заличен като свидетел.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал.1, т.1 от КЗ, с изплащането на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В този случай в полза на застрахователя възниква едно регресно право да получи платената от него сума, което той може да упражни срещу прекия причинител на вредата, респ. срещу лицето, под чиято отговорност се намира - в случая- отв. АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА, която следва да поддържа пътищата от републиканската пътна мрежа в изправност, с необходимата маркировка и сигнализация. Съобразно нормата на чл.3, ал.2 от ЗП, Републикански пътища са автомагистралите, скоростните пътища и 3 пътищата от първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки от национално значение и образуват държавната пътна мрежа, като на основание чл.30, ал.1 от ЗП, АПИ осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. В този смисъл, съдът намира, че задължение на АПИ е да поддържа републиканската пътна мрежа, в т.ч. и съответните пътни съоръжения, както и да отговоря в случаите на настъпили вреди от тях. При така установеното от фактическа страна, съдът намира за безспорно установен фактическият състав, водещ до основателност на заявената претенция с правно основание чл.410, ал.1, т.1 от КЗ. За да бъде уважен регресния иск на суброгиралия се в правата на застрахованото лице застраховател, е необходимо наличието, в кумулативна даденост, на следните предпоставки: съществуването на валидно застрахователно правоотношение, въз основа на договор за застраховка; наличие на изпълнение по договора от страна на застрахователя-извършване на плащане на застрахователното обезщетение на застрахованото лице, и наличие на отговорност на прекия причинител на вредите, респ. лицето , под чиято отговорност се намира.

Съдът намира, съобразно становището страните и събраните по доказателства, че е безспорно установено по делото наличието на застраховка „Каско”, спрямо увреденият лек автомобил ***, рег.№***, собственост на Уникредит Лизинг ЕАД, със застрахователна полица №0000682858/21.08.2018г., валидна към датата на настъпване на ПТП- 13.06.2019г. Съдът намира за безспорно установено- съобразно приетите по делото писмени доказателства, мястото на реализиране на ПТП- път от гр. София към гр. Русе, след разклона за гр.

Долна Митрополия, преди моста на р. Вит, който се явява част от републиканската пътна мрежа, стопанисвана от ответника. Безспорно установен по делото е и факта на изплащане на застрахователното обезщетение. От събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, в т.ч. и заключението по САТЕ, съдът намира за установени и факта на съществуването на неравност на пътното платно- дупка, и съответно реализирането на ПТП- попадането на процесния автомобил в описаната нервност, настъпването на щети и наличието на причинно- следствена връзка между ПТП и щетите. Съдът приема, че по делото не се установи ответникът да е изпълнил задължението си за ремонт и поддържане на пътя, което от своя страна е станало причина за настъпването на процесното ПТП и възникването на щетите по автомобила. В случая, мястото на ПТП, не е посещавано от органите на КАТ и съответно не е съставен протокол за ПТП, което е в съответствие с нормите на Наредба №Із-41/12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, издадена въз основа на чл.125а от ЗДвП, съобразно която, не се посещават от органите на сектор ПП към МВР и не се съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго П П С . Съдът намира, че изложените в отговора на ИМ възражения от ответника, са неоснователни. По делото, съобразно заключението на ВЛ се 4 установи наличието на причинно- следствена връзка между ПТП- попадане в неравност на пътното платно и вредата по застрахования автомобил. По отношение на размерът на претенцията, съдът намира за установено следното:

Размерът на сумата, платена на застрахованото лице, няма отношение към правоотношението застраховател- пряк причинител, респ.- в случая АПИ, като лице, под чиито надзор се намира републиканската пътна мрежа. Регресното право на платилия застраховател, има за основа именно плащането на сумата на увреденото лице-застрахован, и не зависи от съдържанието на застрахователното правоотношение между тях. Съобразно нормата на чл. 51, ал.1 от ЗЗД, на обезщетяване подлежат вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като обезщетението да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, без прилагане на обезценка. В случая сумата, посочена от ВЛ като стойност на щетите на процесния автомобил, при възстановяване в специализиран сервиз с нови части без овехтяване, сумата от 1312,81лв., която е по- висок размер от заявената претенция. По делото няма увеличение на иска.