Решение № 2698 от 26.03.2026, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2698

Бургас, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XXV-ти състав, в съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ТОДОР ИКОНОМОВ

При секретар ВЯРА СТОЯНОВА като разгледа докладваното от съдия ТОДОР ИКОНОМОВ административно дело № 20257040702516 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5,от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, вр. чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на О. Ш. А., [ЕГН], подадена чрез процесуален представител, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-0287-000090/12.11.2025 г. издадена от началник РУ към ОДМВР Сливен, РУ Котел, с която основание чл. 171, т. 1 б. З)ГГ) от ЗДвП на оспорващия е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е незаконосъобрзна като издадена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводтвените правила, при неправилно приложение на материалния закон и целта му. Твърди, че не са представени никакви доказателства за уведомяване на собственика на автомобила за извършената служебна дерегистрация, като същият не е знаел, че регистрацията е прекратена. Автомобилът бил с поставени регистрационни табели и е управляван със съзнание и убеждение, че той е в съответствие с изискванията на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Незнанието за извършената дерегистрация не се дължало на непредпазливост, като счита, че водачите не са длъжни и нямат право на достъп да проверяват дали автомобилът е със служебно прекратена регистрация. Позовава се на ТР № 2/05.04.2023 г. на ВАС по т.д. № 3/2022 г. По изложените съображения иска отмяна на оспорената заповед. Претендира разноски.

В съдебно заседание оспорващият се явява лично и с адв. Н., като поддържа жалбата на изложените в нея основания. Претендира разноски, съгласно представен списък.

Ответникът по жалбата – в представено писмено становище, моли жалбата да бъде отхвърлена. Не претендира разноски.

Като взе предвид посочените от оспорващия основания, изразените становища на страните и фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 от АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима. Същата е подадена от лице с правен интерес от оспорването - адресат на акта, насочена е срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 15.12.2026 г. Жалбата е депозирана в Административен съд – Бургас на 18.12.2026 г., видно от поставения входящ номер на същата /л. 2/, т. е. в законоустановения 14-дневен срок, съгласно чл. 149, ал. 1 АПК.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

На 12.11.2025 г., около 22:15 ч., в [населено място], на [улица], жалбоподателят управлявал лек автомобил "Фолксваген Кади" с рег. № [рег. номер], собственост на М. Х. М., като при извършената проверка от служители на РУ Котел и справка в ОДЧ, било установено, че управляваният автомобил е със служебно прекратена регистрация, на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП – не пререгистриран автомобил в законния срок.

Предвид констатираните обстоятелства, полицай при РУ Котел съставил срещу О. А. АУАН серия "GA" № 3279737/12.11.2025 г. за нарушение по чл. 140, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП – управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, като били отнети СУМПС, два броя рег. табели и СРМПС. (л. 15)

Въз основа на съставения АУАН е издадена процесната ЗППАМ № 25-0287-000090/12.11.2025 г. на началник РУ към ОДМВР Сливен, РУ Котел, с която на основание чл. 171, т. 1 б. З)ГГ) от ЗДвП на оспорващия е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

По делото е приета представена под опис административната преписка по издаване на оспорения административен акт.

По делото е разпитан като свидетел С. М. Х., роднина на жалбоподателя. В показанията си посочва, че е бил заедно с жалбоподателя в [населено място], когато били спрени от полицаите. Автомобилът бил на вуйчо му, същият бил с поставени регистрационни табели, като при спирането полицаите им казали, че автомобила е със служебно прекратена регистрация. Заявява, че О. не знаел за това обстоятелство.

При така установеното от фактическа страна, въз основа на всички писмени и гласни доказателства, които изцяло кредитира, съдът прави следните правни изводи:

Заповедта е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Видно от т. 2. 1 на Заповед № 343з-2241/22.08.2025 г., началниците на РУ в ОДМВР Сливен какъвто е издателя на оспорената ЗППАМ, са оправомощени да прилага за територията, обслужвана от съответното РУ, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 от ЗДвП, между които е и процесната.

Заповедта е издадена в писмена форма, като в същата са посочени фактическите обстоятелства, възприети от органа при произнасянето му, изразяващи се в управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, с което водачът е извършил нарушение на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП.

Административният орган е възпроизвел обстоятелствата, релеванти за приложението на процесната ПАМ, като е посочил и относимото правно основание – чл. 171, т. 1, б. З)ГГ) от ЗДвП. Като фактически основания, мотивирали органа да постанови заповедта, са посочени съставеният АУАН серия GA № 3279737/12.11.2025 г., фактическата обстановка във връзка с констатираното нарушение, както и нарушената правна норма. Словесното описание на нарушението в АУАН ясно и в достатъчна степен индивидуализира деянието, като е налице съответствие на фактическите с посочените правни основания за прилагане на процесната ПАМ. Предвид наличието на посочени фактически и правни основания за издаването на заповедта, от които става ясно от кои юридически факти органът черпи упражненото от него публично субективно право и писмената форма на акта, съдържащ необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, настоящият състав на съда приема, че е спазена установената форма за издаване на административния акт.

Процесният акт е издаден при спазване на приложимите административнопроизводствени правила, с оглед спецификата на мерките по чл. 171 от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП препраща към АПК единствено по отношение на обжалването на заповедта за налагане на ПАМ. В случая, оспорената заповед за прилагане на ПАМ е издадена след като административният орган е съобразил констатираното нарушение, установено със съставения АУАН, при съблюдаване на основните принципи на административния процес - преди да издаде заповедта за прилагане на ПАМ е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая - както е регламентирано в чл. 35 от АПК, принципа за законност - чл. 4, ал. 2 от АПК и принципа за служебното начало в административния процес - чл. 9, ал. 2 от АПК. Съдът намира, че органът не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила, което да обосновава извод за наличие на основания за отмяна на оспорения акт.

Относно правилното приложение на материалния закон, съдът намира за доказани посочените в обжалваната заповед фактически основания за нейното издаване. Подлежащият на доказване факт е за управлението на 12.11.2025 г. на МПС, което към тази дата не е било регистрирано по надлежния ред, поради служебното прекратяване на регистрацията му на на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Тези факти са установени от събраните доказателства. Управляваният от жалбоподателя на 12.11.2025 г.автомобил е бил придобит от самия О. А. на 27.08.2025 г. видно от приложената разпечатка за заявена услуга за промяна на регистрацията на МПС – възстановяване на регистрация (л. 37). Това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя и се установява и от приложеното по делото Постановление за отказ да се образува наказателно производство спрямо О. А.. В постановлението е посочено, че жалбоподателя е закупил процесния автомобил на 27.08.2025 г. собственост на М. Х. М. и същият не е регистрирал закупеното МПС в едномесечен срок, поради което е била служебно прекратена регистрацията на 29.10.2025 г. по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.

В конкретния казус е налице хипотезата- жалбоподателят управлява МПС с прекратена регистрация на основание чл. 140, ал. 15 от ЗДвП. Нарушението на водача е констатирано с издаден АУАН, който има обвързваща сила до установяване на противното съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП. В акта за нарушение е посочена за нарушена нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като от обективна страна това деяние съответства в пълна степен на административно-наказателния състав по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП.

Съгласно чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, служебно, с отбелязване в Националния регистър на пътните превозни средства, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. В относимата разпоредба в случая на чл. 18б, ал. 1, т. 10 от Наредба № І – 45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства /Наредбата/ също е посочено, че служебно се прекратява регистрацията на ПС по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. При тази законова регламентация се установява на първо място, че няма задължение на административния орган да уведоми собственика за прекратяване на регистрацията, както и че прекратяването настъпва след изтичане на законоворегламентиран срок, който е два месеца от промяната на собствеността на МПС.

В този случай жалбоподателят безспорно е наясно с датата на прехвърляне на собствеността, като е следвало да знае и за задължението си да регистрира превозното средство в едномесечен срок и последицата по чл. 143, ал. 15 ЗДвП. Изтичането на тези срокове не са опосредени от действието или бездействието на друг административен орган, за да има съмнение по отношение на изтичането на срока на определена дата, която е два месеца след придобиването на собствеността. В този смисъл не е необходимо уведомление, за да се приеме, че е налице узнаване. При тази хипотеза е неприложимо Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 3/2022 г., П. и Втора колегия на Върховния административен съд, тъй като уведомяването не е елемент от състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП.

При съобразяване на изложената правна регламентация и изложените фактически обстоятелства се налага извода за съставомерност на извършеното деяние чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, което е материалноправна предпоставка за налагане на принудителната административна мярка. В този смисъл са налице предпоставките за налагане на ПАМ.

Освен изложеното целта на ПАМ, съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от ЗАНН е да се предотвратят и преустановят административните нарушения, както и да се предотвратят и отстранят вредните последици от нарушенията. При налагане на ПАМ административният орган действа при условията на обвързана компетентност, поради което при наличието на горепосоченото обстоятелство управление на МПС и прекратена регистрация на МПС не е налице правна възможност, а задължение да наложи ПАМ.

Настоящата инстанция счита, че от доказателствата по делото се установяват обстоятелствата попадащи в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. З)ГГ) от ЗДвП и обуславящи временното отнемане на свидетелството за управление на МПС. В този смисъл е и преобладаващата практика на административните съдилища в РБ. (виж Решение № 476 от 13.03.2026 г. на АдмС - Сливен по адм. д. № 68/2026 г.; Решение № 14249 от 18.12.2025 г. на АдмС - Варна по адм. д. № 2464/2025 г.; Решение № 1990 от 5.03.2026 г. на АдмС - Бургас по адм. д. № 212/2026 г.;Решение № 458 от 11.03.2026 г. на АдмС - Сливен по адм. д. № 727/2025 г.; Решение № 530 от 13.03.2026 г. на АдмС - Перник по адм. д. № 545/2025 г. и др.) С оглед на изложеното, жалбата следва да бъде отхвърлена, тъй като оспорената ЗППАМ е издадена от компетентен орган, в рамките на правомощията му, при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила, в съответствие с материалните разпоредби и целта на закона.