Решение № 4323 от 06.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4323 гр. София, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА

АНГЕЛОВА при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА

Гражданско дело № 20251110107156 по описа за 2025 година

Предявени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът-„ТС” ЕАД твърди, че с оветника Т. Й. Ф. са били в договорни отношения по повод доставка на топлинна енергия за битови нужди, за топлоснабден имот-апартамент №11, находящ се в гр. /////////. Твърди, че е изправна страна по договора, а ответникът не е изпълнил задължението си да заплати потребеното от него и доставено от ищеца количество топлинна енергия. Твърди, че в производство по реда на чл. 410 от ГПК съдът му е указал да предяви иск за установяване на вземането си, поради което е обоснован правен интерес от исковете, с които се иска от съда да признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 506,43 лева–главница, представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 год. за посочения по-горе недвижим имот, сумата от 76,14 лева–лихва за забава от 15.09.2022 год.–22.08.2024 год., сумата от 16,64 лева, представляваща такса за услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2021 год. до 31.05.2022 год. и сумата от 4,84 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2021 год.-22.08.2024 год., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 30.08.2024 год. /датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК/ до окончателното плащане на сумите. Претендира сторените в производството разноски.

Ответникът-Т. Й. Ф., чрез назначеният й особен представител, е депозирала отговор на исковата молба, в който не оспорва главните искове по основание и размер.

1

Оспорва дължимостта на претендираните лихви за забава.

Третото лице помагач-ФДР „Д“ ООД не взема становище по предявените искове.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна страна:

Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГПК разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на договорно правоотношение с ответника, т.е. качесетвото му на потребител на топлинна енергия, доставена от него топлоенергия до топлоснабдения имот на ответника, в претендирания размер и за процесния период.

В доказателствена тежест на ответника е да установи факта на изпълнение, т.е. че е платил на ищцовото дружество /изцяло или отчасти/ дължимите от него суми за ползвана топлоенергия през процесния период.

Съгласно чл.153, ал.1 на Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в наредбата. Качеството на ответника на потребител на топлинна енергия, за процесния период, се установява от приетия като доказателства по делото-Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №200, том VII, рег. №18518, дело №1223/2022 год.

Съгласно разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. Те се публикуват най-малко в един централен и един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично приемане от страна на потребителите.

Съгласно чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в Наредба №Е-РД 041/12.03.2020 год. за топлоснабдяването.

Законодателят е предвидил задължението за заплащане на топлинна енергия като многокомпонентно такова, което включва в себе си задължението за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите 2 части и топлинна енергия за отопление на имотите по арг. от чл. 144 ал.1 от ЗЕ, като при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

В конкретния случай ответникът не оспорва исковете по размер Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че по делото е установено по категоричен начин потребената топлоенергия в определено количество и нейните стойности за исковия период, а именно сумата от 506,43 лева за периода от 01.05.2021 год. до 30.04.2022 год. Ответникът не твърди и не е ангажирал доказателства, че е платил стойността на потребената топлинна енергия, поради което съдът приема, че дължи сумата от 506,43 лева.

Основателен е и иска за дължимата такса за услугата дялово разпределение за сумата от 16,64 лева. Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна енергия между клиентите в сгради-етажна собственост се извършва от топлопреносното предприятие или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика на топлинна енергия или по сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а, вкл. в хипотезата на чл. 139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са избрали лице, регистрирано по реда нa чл.139а, за извършване на услугата дялово разпределение) като сумите за дялово разпределение се заплащат от потребителите на продавача- чл. 36 от ОУ. В производството не се спори, че услугите за дялово разпределение са предоставени, поради което претенцията е основателна и ответника следва да заплати сума в размер на 16,64 лева.

Съдът приема, че претенцията на ищеца за лихви за забава за процесния период е неоснователна.

Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Спрямо процесния период приложими са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “ТС” EАД, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР . Съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно забавата на длъжника следва да настъпи с изтичането на 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят задълженията, а именно от 15 –ти юни на съответната година доколкото при съобразяване на чл. 5, т.1 ОУ отоплителният сезон, съставляващ отчетния период, за който се извършва изравнителната сметка по чл. 32, ал. 3 ОУ, приключва на 30-ти април. В случая изравнителните сметки са изготвени след този срок, освен това преди издаването им 3 потребителят не разполага с яснота относно размера на сумата от извършеното дялово разпределение. Предвид посоченото разпоредбите в цитираната им редакция се явяват неприложими, поради което на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответникът изпада в забава след покана, каквато обаче нито се твърди, нито се доказва, да е отправена от ищеца до ответника. По изложените мотиви искът по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху главницата за потребена топлинна енергия за процесния период следва да се отхвърли като неоснователен. подлежи на отхвърляне като неоснователен.

По отношение за лихвата за забава на претендираната главница за такса дялово разпределение. Доколкото не е предвиден срок за изпълнение на това задължение, купувачите изпадат в забава по отношение на него след покана. Ищецът не сочи доказателства за отправянето и получаването на покана за плащане на това главно вземане, поради което вземане за лихва за забавата му не е възникнало и искът за мораторна лихва на това вземане следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на спора и претенцията на ищеца за присъждане на разноски съдът намира, че на основание чл. 78, ал.1 и ал.8 от ГПК ответникът следва да му заплати разноски съразмерно с уважената част от претенциите, както следва: сумата от 276,72 евро, представляваща сторените разноски в настоящото производство и сумата от 33,21 евро, представляващи разноските по гр.д. №1884/2024 год. по описа на СРС, 75 с-в.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от „ТС” ЕАД, ЕИК /////////, със седалище и адрес на управление: гр. ////// против Т. Й. Ф., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ///////, чрез адв. Н, че Т. Й. Ф. дължи на „ТС” ЕАД на основание чл. 415 ал.1 от ГПК, сумата от 506,43 лева /с равностойност в евро-258,93 евро/, представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 год. до 30.04.2022 год. за топлоснабдяван имот- апартамент №11, находящ се в гр.

/////////, ведно със законната лихва, считано от 30.08.2024 г. до окончателното й изплащане, и сумата от 16,64 лева /с равностойност в евро-8,51 евро/, представляваща такса за услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2021 год. до 31.05.2022 год., ведно със законната лихва върху главницата считано от 30.08.2024 год. до окончателното плащане на сумата, като отхвърля исковете за сумата от 76,14 лева /седемдесет и шест лева и четиринадесет стотинки/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2022 год. до 22.08.2024 год. и за сумата от 4,84 лева /четири лева и осемдесет и четири стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2021 год. до 22.08.2024 год., като неоснователни.

4

ОСЪЖДА Т. Й. Ф., ЕГН ********** да заплати на „ТС” ЕАД на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК сумата от 276,72 евро /двеста седемдесет и шест евро и седемдесет и два евроцента/, представляваща разноските по настоящото производство, съразмерно с уважената част от претенциите, както и сумата от 33,21 евро /тридесет и три евро и двадесет и един евроцента/, представляваща дължимите разноски по гр.д. №52935/2024 год. по описа на СРС, 75 с-в.

Решението е постановено при участието на третото лице помагач ФДР „Д“ ООД.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5