Решение № 876 от 03.11.2024, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 876 гр. Добрич, 03.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стела Ив. Тонева при участието на секретаря Криста Ст. Кирова като разгледа докладваното от Стела Ив. Тонева Гражданско дело № 20233230100590 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба от „Топлофикация София” ЕАД със седалище и адрес на управление гр.

София, общ. Красно село с ЕИК 831609046, срещу Ц. Д. П. с ЕГН ********** , с която се иска да бъде признато за установено, че Ц. Д.

П. с ЕГН ********** дължи на „Топлофикация София” ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София, общ. Красно село с ЕИК 831609046 следните суми , предмет на заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 2285/2022 г. по описа на Добрички районен съд :

- 972, 60 лева, представляваща дължимата цена за доставена и незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ***, инсталация 4000251586/аб.№ 258226 за периода 15.09.2019г.

-10.05..2022г., ведно със законната лихва за забава върху главното задължение, начислена от подаване на заявлението в съда 20.05.2022г. до окончателното изпл а щ а н е ; - 157,41 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 15.09.2019г.10.05.2022 върху главницата от 972.60 лева ; - 36,72 лева, представляваща задължение за дялово разпределение за периода 01.2020г.- 04.2021г.; -5,87 лева, представляваща обезщетение за забава 1 върху сумата за дялово разпределение, начислена за периода от 02.03.2020г.- 10.05.2022г.

Претендират се разноските в заповедното производство и в производството по настоящото гражданско дело .

Излагат се следните обстоятелства :

Ц. Д. П. в качеството си на собственик на процесния имот и за процесния период е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.

153, ал. 1 от Закона за енергетиката . Съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия . за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София АД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от “Топлофикация София” ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл.

106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор” в сила от 10.07.2016 г. В раздел IX от ОУ - „Заплащане на топлинна енергия и услугата дялово разпределение”, в чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия . Съгласно чл.33 от ОУ, 2 клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал.

3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2 клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия . Ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и към настоящия момент не е заплатило задължението си.

На основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия между клиентите в сгради-етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в сграда –етажна собственост, в която се намира имотът на ответника, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД за предоставяне на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани от “Топлофикация София” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата – „ТЕХЕМ

СЪРВИСИС „ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. За имота на ответника са издадени изравнителни сметки.Сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислени по действителен разход на уредите за дялово 3 разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се прибавя към първата дължима сума за процесния период. В случай, че резултатът от изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от тях служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне от най-старото. Основанието по отношение на претенцията за цена на услугата дялово разпределение се съдържа във валидните за периода Общи условия, където в чл. 22, ал. 2 е инкорпорирано задължение на клиентите на топлинна енергия да заплащат на продавача на топлинна енергия, а именно „Топлофикация София” ЕАД, стойността на услугата. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата “дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. Цената на извършената услуга дялово разпределение се формира съгласно чл. 36 от Общите условия. Редът и начинът на заплащане на услугата “дялово разпределение” се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата „дялово разпределение“ и се обявява по подходящ начин на клиентите.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно по делото ,че Ц. Д. П. с ЕГН ********** е собственик на топлоснабден имот находящ се в ***, инсталация 4000251586/аб.№ 258226 .

Представените е договор № 1959 от 23.01.2002 г. между етажните собственици на *** „ и третото лице е„Техем Сървисис“ ЕООД за извършване от третото лице на индивидуално разпределение на топлинна енергия по апартаменти съгласно системата за индивидуално измерване, за сключването на който е взето решение от общото събрание на етажната собственост на 13.01.2002 г. , както и 4 договор от 03.06.2020 г., сключен между „Топлофикация София” ЕАД и третото лице помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради етажна собственост.

Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ АД на потребителите в град София .

Вещото лице доц. д-р инж. А. М. А. установява в заключението по назначената съдебнотехническа експертиза,че за имота през процесния период е доставена топлинна енергия на стойност 1061.53 лева , а дължимата сума, представляваща задължение за дялово разпределение за периода 01.2020г.- 04.2021г. възлиза на 36.72 лева .

Съдът кредитира заключението , неоспорено от страните и изготвено от лице , притежаващо необходимата квалификация и знания .

Исковата молба е предявена след успешно проведено производство по чл.410 от ГПК и сл. ГПК, депозирано възражение от длъжника срещу заповедта за изпълненние и в срока, предвиден в разпоредбата на чл.415, ал.1 от ГПК.

Предявените искове са по реда на чл. 422,ал.1 от ГПК и черпят правното си основание от разпоредбите на чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.

150 ЗЕ и чл. 86, ал. 2 ЗЗД.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2 1 изр.второ е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите .

5

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост , присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.

Предвид изложеното Ц. Д. П. е бил потребител на топлинна енергия през процесния период .

Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ няма твърдения да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.

Следователно между ответника и ищеца съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което „Топлофикация София” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща нейната цена в качеството му на потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъл на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение № 2/2016 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е посочено, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди м сгради-етжна собственост , се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката,които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.

Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда –етажна собственост , се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.

Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за 6 отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални водомери се определя въз основа на показанията на топомерите в отделните имоти.Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между топлинна енергия за отопление на сградата и и топлинната енергия за отопление на имотите, след което се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти .

Действащата през процесния период нормативна уредба на чл.155 , ал. 1 от Закона за енергетиката предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1/на единадесет равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска;2/на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3/по реална месечна консумация .

По делото не са ангажирани доказатества ,че ответникът е заплатил цената на доставената топлинна енергия за процесния имоти предявените искове за главници са основателни до размерите , установени съобразно заключението на вещото лице , а именно :

Съгласно чл. 33 , ал. 2 от Общите условия ищецът дължи заплащане стойността на потребеното количество топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода , за който се отнасят .

Изчислено с помощта на онлайн лихвен калкулатор обезщетението за забава върху главницата от 972, 60 лева, за периода 1 5 . 0 9 . 2 0 1 9 г. -10.05..2022г. възлиза на сумата от 261.79 лева.Предявеният иск по чл. 86,ал. 1 от ЗЗД за сума в размер на 157.41 лева е основателен.