Решение № 2787 от 08.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2787 гр. София, 08.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Ина Бр. Маринова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Ина Бр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20241100509523 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 13515 от 08.07.2024 г., постановено по гр. д. № 13069/2023 г. по описа на СРС, 123- ти състав, са отхвърлени изцяло предявените от Д.К.Б.срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ искове с правно основание чл. 32, ал. 1, предл. последно, вр. чл. 67, ал. 7, т.

1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 50а от Закона за държавния служител (ЗДСл) за общата сума от 22500 лв.

– неплатени в срок допълнителни възнаграждения за положен извънреден труд, включително в делнични дни, в дните на официални празници, в почивни дни и нощен труд в периода от 02.08.2021 г. до 06.07.2022 г., коректно индивидуализирани в писмена молба вх. № 103865 от 13.04.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото – 13.03.2023 г. до окончателното й плащане и с правно основание чл. 86, ал. 1, изречение 1 от ЗЗД за общата сума от 2424.45 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатените в срок допълнителни възнаграждения за извънреден труд, положен в периода от 02.08.2021 г. до 06.07.2022 г., за периода на забава от 01.10.2021 г. до 12.03.2023 г., включително, като недоказани по основание и по размер.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна жалба от ищеца Д. К. Б. с излагане на доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. Навеждат се доводи, че 1 първоинстанционният съд не е анализирал всички представени по делото доказателства, поради което е достигнал до неправилни изводи от фактическа и правна страна. Твърди се, че съдът не е допуснал събирането на гласни доказателства чрез разпит на свидетели, което доказателствено искане е направено от ищеца още с исковата молба. Излагат се подробни съображения за противоречие на обжалваното решение със съдебната практика и в частност с цитирани решения на ВКС. Моли се съдът да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови ново, с което да уважи предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника Агенция „Пътна инфраструктура“, в който е изразено становище за нейната неоснователност. Моли се съдът да отхвърли въззивната жалба и да потвърди решението в обжалваната част. Претендират се разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна, поради което същата е допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

След извършена служебна проверка въззивният съд първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. установи, че

По правилността на решението въззивният съд установява следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от ищеца Д. К. Б. срещу ответника Агенция „Пътна инфраструктура“. В исковата молба са изложени твърдения, че в периода 02.08.2021 г. – 06.07.2022 г. между ищеца и ответника е съществувало служебно правоотношение, възникнало въз основа на заповед за назначаване, по силата на което ищецът е заемал длъжността „главен експерт“ в отдел „Връзки с обществеността и протокол“ на дирекция „Комуникации и информация“ при ответника. Твърди се, че въпреки че, съгласно процесната заповед работното време на ищеца е било определено на 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5- дневна работна седмица, същият е полагал извънреден труд в делнични дни, през дните на официални празници и през почивните дни, както и нощен труд, поради което се иска осъждане на ответника да му заплати сумата в размер на 22 500 лева, представляваща дължими, но незаплатени допълнителни възнаграждения за извънреден и нощен труд, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата.

С молба с вх. № 103865/13.04.2023 г. ищецът е конкретизирал претенциите си по размер и период, като от посочената молба става ясно, че ищецът претендира ответникът да му заплати следните суми: 1./ сумата в размер на 11 892 лева, представляваща допълнително 2 възнаграждение за положен извънреден труд в делнични дни, от които 890 лева за м. 09.2021 г., 1 546 лева за м. 10.2021 г., 1265 лева за м. 11.2021 г., 1 125 лева за м. 12.2021 г., 1 5 46 лева за м. 01.2022 г., 1 734 лева за м. 02.2022 г., 1 125 за м. 03.2022 г., 1 125 за м. 04.2022 г., 1 312 лева за м. 05.2022 г. и 843 лева за м. 06.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане; 2./ сумата в размер на 1 800 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд през дните на официални празници, от които 600 лева за м. 12.2021 г., 600 лева за м. 01.2022 г. и 600 лева за м. 05.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане; 3./ сумата в размер на 8 398 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд през почивните дни, от които 525 лева за м.

09.2021 г., 1 050 лева за м. 10.2021 г., 1 050 лева за м. 11.2021 г., 525 лева за м. 12.2021 г., 525 лева за м. 01.2022 г., 525 лева за м. 02.2022 г., 1 050 за м. 03.2022 г., 1 575 за м. 04.2022 г., 525 лева за м. 05.2022 г. и 1 048 лева за м. 06.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане; 4./ сумата в размер на 410 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен нощен труд, от които 28,56 лева за м. 09.2021 г., 51,68 лева за м. 10.2021 г., 43,52 лева за м. 11.2021 г., 39,44 лева м. 12.2021 г., 43,52 лева за 01.2022 ., 48,96 лева за 02.2022 г., 39,44 лева за 03.2022 г., 44,88 лева 04.2022 г., 38,08 лева за 05.2022 г. и 31,28 лева за 06.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

С оглед на уточненията в горецитираната молба, вкл. изричното посочване на конкретни месеци и календарни дни, в рамките на които ищецът твърди да е полагал извънреден, респ. нощен труд, настоящата инстанция намира, че въпреки посочения многократно в исковата молба и уточняващата молба период, а именно – 02.08.2021 г. – 06.07.2022 г. /визиращ целия период от време, в рамките на който ищецът твърди с ответника да са били в служебно правоотношение/, претендираните и изброени по- горе вземания за допълнителни възнаграждения, индивидуализирани в уточнителната молба, касаят периода 10.09.2021 г. – 20.06.2022 г. Очевидно в случая не се касае за нередовност на исковата молба, която да възпрепятства съда да установи действителната воля на ищеца, респ. ответника да предприеме съответно процесуално поведение, изразяващо се в признаване или оспорване на така предявените претенции. Напротив, ищецът в достатъчна степен е индивидуализирал вземанията си както по размер, така и по период, посочвайки конкретни календарни дни през 2021 г. и 2022 г., вкл. и отработени часове.

С молба с вх. № 107168/08.10.2024 г. ищецът е уточнил размера и периода на мораторните лихви, които претендира, поотделно по всеки един от предявените от него главни искове, като е посочил, че претендира, както следва: 1./ сумата в размер на 1 298,40 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.10.2021 г. до 13.03.2023 г. върху вземането за главница за допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд в делнични дни; 2./ сумата в размер на 193,28 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.01.2022 г. до 13.03.2023 г. върху вземането за главница за допълнително възнаграждение за положен 3 от ищеца извънреден труд през дните на официалните празници; 3./ сумата в размер на 884,49 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.10.2021 г. до 13.03.2023 г. върху вземането за главница за допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд през почивните дни и 4./ сумата в размер на 48,28 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.10.2021 г. до 13.03.2023 г. върху вземането за главница за допълнително възнаграждение за положен от ищеца нощен труд.

С оглед на гореизложеното въззивната инстанция намира, че са предявени следните искове: 1./ иск с правна квалификация чл. 32, ал. 1 вр. чл. 67, ал. 7, т. 2 вр. чл. 50а ЗДлС вр. чл. 150 вр. чл. 262, т. 1 КТ за заплащане на сумата в размер на 11 892 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд в делнични дни за периода от 10.09.2021 г. до 20.06.2022 г., ведно със законна лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане; 2./ иск с правна квалификация чл. 32, ал. 1 вр. чл.

67, ал. 7, т. 3 вр. чл. 50а ЗДлС вр. чл. 150 КТ вр. чл. 262, т. 3 КТ за заплащане на сумата в размер на 1 800 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд през дните на официални празници през м. 01.2022 г., м. 12.2021 г., м.

01.2022 г. и м. 05.2022 г., ведно със законна лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане; 3./ иск с правна квалификация чл. 32, ал. 1 вр. чл. 67, ал. 7, т. 2 вр. чл. 50а ЗДсЛ вр. чл. 150 вр. чл. 262, т. 2 КТ за заплащане на сумата в размер на 8 398 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд през почивните дни за периода от 10.09.2021 г. до 20.06.2022 г., ведно със законна лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане; 4./ иск с правна квалификация чл. 32, ал. 1 вр. чл. 67, ал. 7, т. 1 ЗДлС вр. чл. 140 КТ за заплащане на сумата в размер на 410 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен от ищеца нощен труд за периода от 10.09.2021 г. до 20.06.2022 г., ведно със законна лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане; 5./ иск с правна квалификация чл.

86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 1 298,40 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.10.2021 г. до 13.03.2023 г. върху вземането за главница за допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд в делнични дни; 6./ иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 193,28 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.01.2022 г. до 13.03.2023 г. върху вземането за главница за допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд през дните на официалните празници;

7./ иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 884,49 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.10.2021 г. до 13.03.2023 г. върху вземането за главница за допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд през почивните дни; 8./ иск с правна квалификация чл.

86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 48,28 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.10.2021 г. до 13.03.2023 г. върху вземането за главница за допълнително възнаграждение за положен от ищеца нощен труд.

4

Не е спорно във въззивното производство, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че в процесния период 10.09.2021 г. – 20.06.2022 г. между страните е съществувало служебно правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „главен експерт“ в отдел „Връзки с обществеността и протокол“ на дирекция „Комуникации и информация“ при ответника. Съгласно заповед № ЧР-СП-506/29.07.2021 г., с която ищецът е назначен на горепосочената длъжност, работното му време е определено на 8 часа дневно, 40 часа седмично при 5- дневна работна седмица.