Решение № 350 от 15.08.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 350 гр. Варна, 15.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Търговско дело № 20213100900273 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на П. М. П. с ЕГН ********** с адрес *******, с която срещу ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ ЕИК 200299615 със седалище гр. София, жк Дианабад, бул.Г.М.Димитров 1, в условията на обективно кумулативно съединяване и след допуснато изменение в размера на иска, на осн.чл.214, ал.1 от ГПК, са предявени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца 1. Сумата от 95 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищeцa неимуществени вреди - причинени болки и страдания от телесни увреждания, настъпили в резултат на ПТП от 01.03.2017г. в гр.Варна, на пътен възел между ул.Мир и бул.Васил Левски по вина на ЯН. П. ЯН. с ЕГН ********** като водач на л.а. ***** с рег. № *****, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника по договор с полица ******, валидна от … до 12.02.2018г., и изразяващи се в счупване на дясна тазобедрена ямка, обусловило трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за период от около 7-8 месеца; счупване на дясна хълбочна кост, обусловило трайно затруднение на движенията на долен крайник за период от около 2-3 месеца; счупване на двете срамни кости, обусловило трайно затруднение на движенията на долен крайник за период от около 2-3 месеца , ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.04.2021г. (датата на депозиране на исковата молба в съда) до окончателното изплащане на сумата, и 2. Сумата от 4 354.98 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищeцa имуществени вреди – разходи за лекарства, медицински изделия, такси за болнично и извънболнично лечение и др., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 29.04.2021г. (датата на депозиране на исковата молба в съда) до окончателното изплащане на сумата.

1

Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се излага, че на 01.03.2017г. на пътен възел между ул.Мир и бул.Васил Левски при управлението на МПС л.а. ***** с рег. № ***** водачът ЯН. П. ЯН. нарушил правилата за движение по ЗДвП – чл.119, ал.1 от ЗДвП – При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре, и по непредпазливост причинил на ищцата три средни телесни повреди : счупване на дясна тазобедрена ямка, счупване на дясна хълбочна кост, счупване на двете срамни кости.

С присъда № 260031 от 29.09.2020г., постановена по нохд № 156/2020г. по описа на ВРС, изменена в частта на определеното наказание с Решение № 53/09.03.2021г., постановено по внохд № 1441/2020г. по описа на ВОС, ЯН. П.

ЯН. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343, ал.3, б."а", вр. ал.1, б."б", вр. чл.342, ал.1 НК, поради което и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от девет месеца с изпитателен срок от три години и лишаване от право да управлява МПС. Твърди се, че наличието на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца са безспорно установени.

Сочи се, че пострадалата П. търпяла интензивни физически болки и страдания в дълъг период от време; претърпяла две оперативни намеси, едната от които с поставяне на реконструктивни плаки; в продължение на два месеца била изцяло на легло, като в резултат на рехабилитация проходила с помощта на проходилка и патерици; окончателно започнала да се движи самостоятелно през април 2018г. Била в невъзможност да се обслужва самостоятелно, което наложило да получава помощ от своите близки ежедневно. Всичко това довело до нарушаване на обичайния й ритъм на живот, не можела да ходи на работа и да се грижи за домакинството. Наред с това ищцата претърпяла и силен емоционален стрес, съпроводен с негативни психични изживявания, свързани с нарушен сън, страх, сърцебиене, задух и световъртежи, поради което постъпила на лечение в МЦ Терапия 2007 АИСМП ООД Варна с диагноза протрахирано посттравматично стресово разстройство. Твърди се, че с Решение №1307 от заседание №055/26.03.2018г. на ТЕЛК има определена 50 % трайно намалена работоспособност.

Твърди се, че с покана от 31.10.2019г. и допълнително уведомление от 27.12.2019г. ищцата заявила пред ответното дружество искане за плащане на застрахователно обезщетение, като с писмо изх. № 430/31.01.2020г. била уведомена, че претенцията няма да бъде уважена.

Ищецът сочи, че към момента на инцидента за виновният водач е налице действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество, поради което насочват прекия иск срещу застрахователя.

Молбата е за уважаване на исковата претенция и присъждане на 2 разноски.

В законоустановения срок ответникът ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ ЕИК 200299615 е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва се механизма на ПТП, посочен в ИМ; наличието на причинно-следствена връзка между ПТП и настъпилите увреждания. Оспорва се твърдението за продължителността на лечебния и възстановителен период на ищеца, както и интензитета на търпените болки и страдания. Твърди се, че ищцата не е провела адекватно на уврежданията лечение. Счита се, че голяма част от ангажираните разходни документи не се относими към процеса на лечение. Оспорва исковете за имуществени и неимуществени вреди по размер, както и акцесорните искове за лихва.

Релевира възражение за съпричиняване от страна на пострадалия в ПТП, като навежда твърдения, че ищцата е навлязла рязко на пътното платно, нарушавайки разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗДвП във вр.чл.166, ал.1 от ППЗДвП, скъсявайки времето за реакция на водача.

Настоява се за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на разноски.

С допълнителната искова молба ищецът възразява срещу изложените в отговора на исковата молба твърдения и възражения относно допустимостта на заявените искови претенции и поддържа релевираните доводи в исковата молба досежно основателността на предявения иск. Счита, че фактическият състав за ангажиране на деликтната отговорност е изпълнен, поради което се явява дължимо претендираното застрахователно обезщетение за всеки един от ищците. Намира, че предявения размер на исковите претенции е адекватен на вида, характера и интензитета на претърпените болки и страдания, в резултат на причинените вреди.

В срока по чл. 373 от ГПК е постъпил отговор на допълнителната искова молба от ответника, в който се поддържат направените възражения в отговора на исковата молба.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител, поддържа заявените искови претенции. Ответното дружество настоява за тяхното отхвърляне.

Правната квалификация на предявените от ищцата искове : чл.432, ал.1, вр.чл. 45 и чл. 52 ЗЗД във вр.чл.84, ал.3 от ЗЗД.

В тежест на ищцата е възложено да проведе пълно и пряко доказване на всички елементи от фактическия състав на непозволено увреждане - виновно противоправно действие, извършено от ЯН. П. ЯН.; настъпили вреди – телесни увреждания и психически страдания, причинно-следствена връзка между деликта и вредите; наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите между ответното дружество и делинквента; вид и тежест на неимуществените вреди, претендирани от ищеца, вид на 3 имуществените вреди, както и да обоснове размера на претендираните обезщетения. Единствено субективният елемент – вината – се предполага - до доказване на противното.

Ответното застрахователно дружество носи тежестта да докаже изпълнението си по договора за застраховка, както и твърдяното съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, а именно, че като пешеходец е навлязла рязко и внезапно на пътното платно, нарушавайки разпоредбите на чл.114, ал.1 от ЗДвП във вр.чл.166, ал.1 от ППЗДвП, скъсявайки времето за реакция на водача, което е в пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди.

Влязлата в сила присъда се ползва със сила на присъдено нещо относно изчерпателно посочените в чл.300 от ГПК обстоятелства, при което е задължителна за съда, разглеждащ гражданскоправните последици от конкретното деяние, но само относно това : дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен.

СЪДЪТ, като взема предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, съобрази заключенията на САТМЕ, СМЕ и СПЕ приема за установено от фактическа страна следното :

По делото се установява наличието на настъпило застрахователно събитие, причинено от ЯН. П. ЯН. с ЕГН **********от гр.Варна, чиято гражданска отговорност като водач на МПС е застрахована при ответното ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ ЕИК 200299615, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

От приложените по делото Присъда № 260031 от 29.09.2020г., постановена по н.о.х.д. № 156/2020г. по описа на ВРС и Решение № 53/09.03.2021г., постановено по в.н.о.х.д. № 1441/2020г. по описа на ВОС, се установява, че ЯН. П. ЯН. е признат за виновен в това, че на 01.03.2017г. на пътен възел между ул.Мир и бул.Васил Левски при управлението на МПС л.а.

***** с рег. № ***** нарушил правилата за движение по ЗДвП – чл.119, ал.1 от ЗДвП – При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре, и по непредпазливост причинил на П. М. П. три средни телесни повреди : счупване на дясна тазобедрена ямка, обусловило трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за период от около 7-8 месеца; счупване на дясна хълбочна кост, обусловило трайно затруднение на движенията на долен крайник за период от около 2-3 месеца и счупване на двете срамни кости, обусловило трайно затруднение на движенията на долен крайник за период от около 2-3 месеца, и на М. П. П. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване, изкълчване на междуфалангената става на първия пръст на дясната ръка, счупване/изкълчване на долната междуфалангена става на втория пръст на дясната ръка, обусловило трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за период не по-малък от 2 месеца, като деянието е 4 извършено на пешеходна пътека и от него е настъпила телесна повреда на повече от едно лице – престъпление по чл.343 ал.3 б.а вр. ал.1 б.б вр.342 ал.1 от НК, и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за девет месеца, която е отложена на осн.чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок в размер на три години.

Не се спори от страните, както и се установява при извършена служебна справка в Информационна база данни на Гаранционен фонд, че към момента на извършване на деянието МПС марка ***** с рег. № **** има активна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника, за което е издадена застрахователна полица № ******.

Съгласно заключението на вещото лице по проведената САТЕ произшествието е настъпило в светлата част на денонощието; сух асфалт; в района на ПТП е ситуирана пешеходна пътека М8-1. Скоростта на движение на автомобил ***** с рег. № **** към момента на задействане на спирачната му система възлиза на 24.80 км/ч. При сблъсъка с автомобила пресичащата пешеходка се е движила в посока отляво-надясно спрямо посоката на движение на автомобила. Първоначален контакт е реализиран в дясната страна на пешеходката с предната част на автомобила на разстояние 0.50 м от левия край, при което се е получила вдлъбнатина по декоративната решетка.

След удара от автомобила пешеходката е била подкосена, дясната й страна изпада на преден капак на автомобила, след което е отхвърлена напред и изпаднала на пътната настилка пред автомобила, който е преустановил движението си от задействаната спирачна система. Сблъсъкът между автомобила и пешеходката е настъпил преди да е започнало спирането и при движение на пешеходката с обикновен ход. Според експерта мястото на удара между автомобила и пешеходката се намира на разстояние 3.70 метра след пешеходната пътека. Към момента на възникване на опасността не са съществували ограничения във видимостта на водача към приближаващите пешеходци. Според направените от вещото лице изчисления дължината на опасната зона за спиране на автомобила възлиза на 11.67 метра. Отстоянието на автомобила от мястото на сблъсъка на пешеходката възлиза на 10.12 метра и е по-малко от дължината на опасната зона за спиране на автомобила. В резултат вещото лице докладва, че пешеходката попада в опасната зона за спиране на автомобила и неговият водач не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на сблъсъка. Произшествието би могло да бъде предотвратено при вариант на движение на пешеходката със скорост, при което автомобилът да е преминал с цялата си дължина през мястото на удара преди пешеходката да е изминала разстояние от 1.5 метра и при движение със скорост по-ниска от 2.50 км/ч. Към момента на удара с автомобила пострадалата пешеходка се е придвижвала с обикновен ход и скорост от 4.90 км/ч. След направени изчисления експертът не намира данни за рязко навлизане на пешеходката на платното за движение.