Решение № 10429 от 31.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10429 гр. ....., 31.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ...... при участието на секретаря ........ като разгледа докладваното от ...... Гражданско дело № 20221110168498 по описа за 2022 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от Ю. С. Г., ЕГН:

**********, с адрес: обл. ...... против ......., ЕИК: ....., със седалище и адрес на управление: гр.

....., бул. „.......“ № 146 (.......), ет. 4, .........“, представлявано от ........ и ......., ЕИК: ........, със седалище и адрес на управление: гр. ....., бул. „.......“ № 146 (.......), ет. 4, .........“, представлявано от управителя ....... Иска се обявяване на недействителност по отношение на Договор за потребителски кредит № ...... г., сключен с ....... и договор за поръчителство от 28.07.2021 г., сключен с ......., като нищожни на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а в условията на евентуалност, че клаузата на чл. 4.1 от Договор за потребителски кредит № ...... г. е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, както и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП и чл. 146 от ЗЗП.

Сключеният Договор за потребителски кредит № ...... г. ищцата твърди да е недействителен на специалните основания по чл. 22 от ЗПК. Съгласно чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в Договор за потребителски кредит № ...... г. е посочен годишен лихвен процент, но липсвало обаче каквито и да е било условия за прилагането му. Липсвало изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целия срок за кредита, или е променлив. Нарушението било още по съществено, доколкото нито в договора, нито в погасителния план има отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението с главницата по кредита, както и таксата гаранция, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Погасителния план изцяло не отговарял на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, в него липсвало задължителната информация по ЗПК. Така претендираната сума по договор за потребителски кредит № ...... г. и Договор за поръчителство не била индивидуализирана по никакъв начин, не ставало ясно каква част от нея е главница, каква част е лихва и каква част е такса гарант, както и дали не се съдържа в нея и друга сума. Липсвало процент на разходите, който да е посочен, а заплащането на сумата по договора за поръчителство следвало да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй 1 като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя. Сключването на Договор за поръчителство е бил въздигнат, като елемент от сключването на договор за паричен заем, без когото последният не може да бъде сключен. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г. Наред с това посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлявала заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал.1 и ал.

2, т.1 от Закона за защита на потребителите. В условията на евентуалност, счита че клаузата на чл.4 ал. 1 от Договор за потребителски кредит № ......г. въз основа на която клауза е сключен Договор за гаранция/поръчителство е нищожна на основание чл. 26, ал.1 пр. 3 от ЗЗД, чл. 143 ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП. Сключването на договор за поръчителство е в условие за отпускането на кредита, което ако не бъде осъществено, няма да бъде отпуснат последният.

Посочената клауза, водило до нееквивалентност на насрещните престации и накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Клаузата била във вреда на потребителя и не отговаряла на изискванията за добросъвестност и водела до неравновесие в правата на страните, като по този начин била в ущърб на ищцата като потребител (чл. 143, ал.1 ЗЗП).

Посочените по-горе клаузи не били формулирани по ясен и недвусмислен начин (чл. 147, ал.

1 ЗЗП) и разглеждани сами или в съвкупност с договора за гаранция (поръчителство) не позволявят на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора - чл. 143 ал. 2, т. 19 ЗЗП . Счита, че клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договор за кредит не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал. 2 ЗЗП. По отношение на втория установителен иск, счита, че така сключеният Договор за предоставяне на поръчителство от 28.07.2021 г., сключен с дружеството ....... е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, както и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП.

Нееквивалентност между престациите е налице, тъй като сумата която се претендира чрез него е в размер на 2596.08 лева и съставлява допълнителна сума, която е в размер на над 80 % от сумата на отпуснатия кредит от 3500 лева. По този начин безспорно се нарушавало принципа на добросъвестност и справедливост. Отделно от това, счита, че тази сума от 2596.08 лева, се заплащала без кредитополучателят да получава нищо насреща, напротив същият бил принуден да сключи Договора. Възнаграждението, което следвало да се заплати по Договор за предоставяне на поръчителство било в размер на 2596.08 лева и следвало да бъде отразено в определения ГПР. При извършена справка в Търговския регистър по партидата на ответните страни се установявало, че същите са свързани лица. Посоченият погоре Договор за поръчителство бил неразбираем и не позволявал на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора - чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП.

Ответникът ...... е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва иска. Признава сключването на договора за заем и договора за поръчителство, но счита, че и двата договора са действителни и отговарят на всички императивни изисквания.

Ответникът ....... също е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва исковете. Признава сключването на договора за заем и договора за поръчителство, но счита, че и двата договора са действителни и отговарят на всички императивни изисквания. Ответникът ....... е предявил спрямо ищцата и насрещен осъдителен иск по реда на чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 1684.05 лева, представляваща частична претенция от падежирала главница за периода от 11.03.2022 г. до 10.08.2022 г., на основание договор за потребителски кредит № ...... г., която сума се дължала независимо от това дали договорът щял да бъде обявен за недействителен и иска осъждане на ищцата да заплати на ответника по главния иск – ......., тази сума, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на насрещната искова претенция (27.02.2023 г.) . В условията на евентуалност ответникът ....... е предявил и иск за осъждане на ищцата по първоначалния иск да заплати сумата в размер на 1684.05 лева (съгласно уточнение на иска, допуснато с протоколно определение от 16.02.2024 г.), като частична стойност на кредита – главница, на основание чл. 23 от ЗПК, ведно със законната лихва, 2 считано от датата на предявяване на насрещната искова претенция (27.02.2023 г.).

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По първоначалните искове в доказателствена тежест на ищцата е да докаже при условията на пълно и главно доказване: сключването на договор за кредит и договор за поръчителство със соченото в исковата молба съдържание на оспорените клаузи, които противоречат на императивни материалноправни разпоредби и на добрите нрави.

В тежест на ответниците по първоначалните искове е да докажат: наличието на валидни договорни правоотношения и валидно обвързващи страните клаузи, както и индивидуална договореност между страните.

По насрещния иск в доказателствена тежест на ищеца ....... е да докаже, сключването на валидно правоотношение по договор за потребителски кредит и предоставянето на кредита на кредитополучателя. По евентуалния иск в доказателствена тежест на ищеца ....... е да докаже размера на чистата стойност на кредита.

В доказателствена тежест на ответницата по насрещните искове Ю. С. Г. е да докаже изпълнение на договорните задължения за плащане.

По делото не се спори, че на 28.07.2021 г. между Ю. С. Г., в качеството на кредитополучател, и ......., в качеството му на кредитодател, бил сключен договор за потребителски кредит № ......, по силата на който ....... предоставило на Ю. С. Г. сумата в размер на 3500 лева, които ищцата се задължила да върне на 12 месечни вноски, всяка от които в размер на 332,98 лева, заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) в размер на 25,19 %, годишен процент на разходите (ГПР) от 28,31 %, както и при евентуално договорено обезпечение – банкова гаранция или поръчител. Общият размер на кредита е 3995,76 лева.

Страните не спорят, а и същото се установява от представената по делото разписка за извършено плащане от 28.07.2021 г., че Ю. С. Г. е усвоила изцяло заемната сума.

Безспорно е между страните и, че ищцата е погасила изцяло шест месечни вноски и частично седмата по договор за потребителски кредит № ...... г.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, в случай че страните са договорили обезпечение, кредитополучателят следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението:

(i) да предостави на ....... банкова гаранция съгласно Общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението; или (ii) да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от ....... юридическо лице („Поръчител“) в срок до 48 часа от подаване на заявлението. Срокът за одобрение на заявлението на кредитополучателя в хипотезата по предходното изречение е 24 часа от предоставяне на обезпечението, като към отношенията между страните по настоящия договор се прилагат съответните разпоредби на Общите условия относно обезпечението.

В случай че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок кредитополучателят на предостави съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от ......., съответно този договор не поражда действие между страните (чл. 4, ал. 2).

Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора, в случай че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от подаването му. Ако в същия срок липсва одобряване на заявлението, договорът не поражда действие.

Видно от инкорпорирания в Приложение № 1 погасителен план, в последния е предвидено връщане на кредита на 12 месечни вноски, всяка от които включваща главница и лихва.

Не се спори, а се установява и от представените по делото договор за предоставяне на поръчителство от 28.07.2021 г., ведно с Приложение № 1 към него, че между Ю. С. Г. и ....... е бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който поръчителят 3 се задължил да сключи договор за поръчителство с ......., въз основа на който да отговаря пред последното солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит, срещу възнаграждение в размер и при условия съгласно Приложение № 1, а именно – 2596,08 лева, платимо на 12 месечни вноски, което възнаграждение е дължимо на датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план.

С протоколно определение от 16.02.2024 г. съдът е обявил за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че ответницата по насрещните искове признава, че дължи единствено частична стойност по кредита.