Определение № 2685 от 12.09.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2685 гр. София, 12.09.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 4 -ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: В. С. Д. като разгледа докладваното от В. С. Д. Частно наказателно дело № 20211110207159 по описа за 2021 година

Производството е с правно основание чл.243,ал.5 /предишна ал.4/ вр. ал.4 /предишна ал.3/ Наказателно-процесуален кодекс /НПК/ на Република България - нов, обнародван ДВ бр.86 от 28.10.2005г., в сила от 29.04.2006г., актуална редакция на разпоредбата, след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.63 от 04.08.2017г., в сила от 05.11.2017г.

С постановление от 21.04.2021година /с дата на извеждане от деловодството на Софийска районна прокуратура 28.04.2021година/, прокурор при Софийска районна прокуратура /СРП/ е прекратил наказателното производство по досъдебно наказателно производство полицейско производство №228 ДПИП 15263/2020г. по описа на 04 РУСДВР, прокурорска преписка №23964/2020г. по описа на СРП, разследването по което е започнало в хипотезата на чл.212,ал.1 НПК, с изготвено на 18.09.2020година от прокурор при СРП постановление за образуване на досъдебно производство, не срещу конкретно лице, по данни за осъществен състав на престъпление по чл.209,ал.1 НК, изразило се в това, че на неустановена дата през месец юни 2012година, в град София, кв* с цел набавяне за себе си на имотна облага, е било възбудено у И. Н. М. заблуждение и с това му е била причинена имотна вреда, в неустановен размер. След проведеното разследване и на фона на формираната доказателствена съвкупност, не е било повдигнато и предявено обвинение по 1 реда на чл.219 НПК на конкретно лице, а е последвало изготвянето на атакувания в настоящото съдебно производство прокурорски акт, с който наказателното производство по воденото досъдебно такова е било прекратено. В мотивите на постановлението, въз основа на анализ на формираната в нужната пълнота доказателствена съвкупност, интерпретация на доказателствата и на фактите, които е намерил предпоставки да се приемат за установени, като правно основание за прекратяване на наказателното производство представителят на СРП е посочил чл.243,ал.1,т.1 вр. чл.24,ал.1,т.1 и т.3 НПК - с приоритет липса изобщо на осъществен състав на престъпление от общ характер, включително на измама, в рамките на представляващите предмет на разследването отношения между И. М. и Р******** Б***********, а в хипотезата, в която все пак се приеме, че може да става въпрос за измама, прокурорът е изложил съображения, обосноваващи предпоставки за квалифициране на деянието по чл.209,ал.3 вр. ал.1 НК, за което от друга страна е направил вярна констатация за изтекла абсолютната давност за наказателно преследване.

Недоволен от постановлението за прекратяване на наказателното производство е останал И. Н. М., който го е обжалвал в качеството на “пострадало лице”, по смисъла на НПК, подавайки жалба чрез СРП, вх.

№23964/2020г./11.05.2021г., до Софийски районен съд /СРС/, постъпила в последния с вх.№5392/20.05.2021г. В жалбата се изразява несъгласие с атакувания прокурорски акт, като се развиват съображения за непълнота на доказателствата, но най-вече за превратна интерпретация на формираната доказателствена съвкупност, на действително установяващата се фактическа обстановка и на неправилно прилагане на материалния наказателен закон. На тази основа се отправя искане за отмяна на обжалваното прокурорско постановление като незаконосъобразно и неправилно и за връщане на делото на СРП, със задължителни указания по прилагането на закона, в т.ч. за привличане към наказателна отговорност, в качеството на обвиняем, на Р******** Б********Б********* респ. за последващо “образуване на съдебно производство срещу виновното лице за извършеното престъпление”.

СРС, запознавайки се обстойно с постановлението, предмет на обжалване, с жалбата, с която е сезиран и с изпратените му материали по досъдебно наказателно производство №228 ДПИП 15263/2020г. по описа на 04 РУ-СДВР, прокурорска преписка №23964/2020г. по описа на СРП , преди 2 всичко в настоящия състав счита, че няма пречка да се произнесе по жалбата, а доколкото следва да се приеме, че последната е била подадена в законоустановения 7-дневен срок /на 11.05.2021година, видно от отбелязването върху първата страница на жалбата, при положение, че самото постановление е било изведено от деловодството на СРП на 28.04.2021година и препис от него е бил връчен на жалбоподателя като пощенска пратка, с известие за доставяне /обратна разписка/, на 10.05.2021година/, срещу подлежащ на атакуване по този ред прокурорски акт и от лице, имащо право на жалба, последната се явява процесуално допустима.

Реализирайки на следващо място правомощието да оцени законосъобразността и правилността на атакувания прокурорски акт, произнасяйки се по съществото на правния спор, с който е сезиран, от гл.т. специфичност на настоящото производство и оценявайки основателността на жалбата на пострадалия М., съставът на СРС отчита, че разследването по досъдебното производство е започнало в хипотезата на чл.212,ал.1 НПК, с изготвено на 18.09.2020година от прокурор при СРП постановление за образуване на досъдебно производство, не срещу конкретно лице, по данни за осъществен състав на престъпление по чл.209,ал.1 НК, изразило се в това, че на неустановена дата през месец юни 2012година, в град София, кв.”********, с цел набавяне за себе си на имотна облага, е било възбудено у И. Н. М. заблуждение и с това е била причинена на М. имотна вреда, в неустановен размер.

В рамките на разследването са били извършени действия по разследването, в резултат от които са били приобщени немалък обем доказателства и доказателствени средства, в т.ч. писмени документи, но основно гласни доказателства, чрез показания на разпитаните в качеството на свидетели лица, сочени като съпричастни към разследваното деяние, в резултат от което по преценка на органите на досъдебното производство и в рамките на компетентността им, не са били приети предпоставки за повдигане при условията на чл.219 НПК на обвинение на конкретно лице, а на един следващ етап от разследването, при положение, че доказателствената съвкупност е била преценена като попълнена с възможните и необходими доказателства, от страна на прокурора е било обосновано правно становище по развитието на воденото досъдебно наказателно производство, в насока 3 прекратяване на наказателното производство, обективирано в обжалваното постановление.

В съдържанието на последното, според настоящия съдебен състав, коректно, фактологично вярно, в хронологична последователност и в пълнота са били изложени явяващите се установени и в същото време релевантни обстоятелства, както е бил направен обективен и коректен анализ на формираната доказателствена съвкупност, които и при положение, че приема без резерви, уговорки и забележки, настоящият състав на СРС, реализирайки правомощията си при произнасянето по оценка законосъобразност и правилност на атакуваното прокурорско постановление, не намира необходимо да възпроизвежда отново.

Формулирайки правните си изводи по изхода на настоящото съдебно производство, съставът с приоритет отчита, че доколкото става въпрос за водено досъдебно наказателно производство, тъкмо органите на последното са тези, с акцент на правомощията на прокурора, наблюдаващ разследването, които дават насоките на самото разследване, преценяват да повдигнат и предявят или не обвинение на конкретно лице, съответно преценяват, приемайки за приключен процеса по събирането на доказателства, какво да бъде по-нататъшното развитие на наказателното производство. Тъкмо така посоченото, пренесено към конкретния случай, преди всичко изисква да се отбележи, че при започналото разследване и в хода на същото не е било прието наличие на предпоставки за повдигане и предявяване на конкретно обвинение на конкретно лице.

Съставът оценява, че при липса на повдигнато и предявено конкретно обвинение и при изчерпан процес по събиране на доказателства, има предпоставки формираният водещ правен извод за липса на установена съставомерност в поведението на Белчев по повод отношенията му с М., с предмет предоставени от последния на Б******** ратанови мебели, основно, но и не само, що се касае до престъпление “измама”, да бъде споделен.

Според състава, прокурорът коректно в атакуваното постановление е оценил доказателствата, като на първо място е приел, че те са били събрани в пълнота, включително при съобразяване, че същите са установили, стоящи в основата на разследваната деятелност, уговорки, изцяло и само в устна форма, постигнати между Б********* и М., на следващо място стигайки до 4 правилния правен извод за липса на установеност преди всичко от обективна страна, Б******* да е имал поведение, изразило се в конкретно действие и/или бездействие, с което да е въвел, т.е. да е възбудил у М. неверни представи относно факти от обективната реалност и то към времето, когато М. при тези условия е приел да се разпореди, предоставяйки на Б******** инкриминирания брой и вид ратанови мебели, а именно като предмет на покупко-продажба с отложено плащане на уговорената цена, която всъщност изначално Б********изобщо да не е имал намерението да заплаща на М., причинявайки му по този начин имотна вреда, на стойност, също коректно оценена в случая чрез заключение на назначена съдебно-оценителна експертиза.

Доколкото прокурорът, приемайки решението да прекрати наказателното производство в хипотезата на чл.243,ал.1 НПК, е обсъдил и възможността, при която, дори и да се приеме констатация за осъществени признаци от обективната и субективна страна на основния състав на престъплението “измама”, са налице предпоставки случаят да бъде оценен като “маловажен”, респ. подведен под правната норма на привилегирования състав на престъплението “измама”, т.е. по чл.209,ал.3 вр. ал.1 НК, настоящият състава намира необходимо да изрази позицията си, че и в тази част атакуваният прокурорски акт е обоснован, законосъобразен, включително съответен и правилен, от гл.т. установени факти и събрани доказателства в рамките на конкретиката на казуса, становището в съдебната практика, кога случай на измама подлежи на преценка като маловажен, а в тази хипотеза на следващо място и се явява съответна на нормативните правила оценката на прокурора за наличие на основание за прекратяване на наказателното производство, макар поради изтичане на предвидената по закон абсолютна давност за наказателно преследване.

Така мотивиран и на основание чл.243,ал.6 /предишна ал.5/,т.1 вр. ал.5 /предишна ал.4/ НПК, СРС, НО, 4 СЪСТАВ

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановление от 21.04.2021година /с дата на извеждане от деловодството на Софийска районна прокуратура 28.04.2021година/, изготвено от прокурор при Софийска районна 5 прокуратура, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно наказателно производство №228 ДПИП 15263/2020г. по описа на 04 РУСДВР, прокурорска преписка №23964/2020г. по описа на Софийска районна прокуратура, разследването по което е започнало в хипотезата на чл.212,ал.1 НПК, по данни за осъществен състав на “престъпление против собствеността“, конкретно “измама” по чл.209,ал.1 НК, с пострадало лице И.

Н. М..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО МОЖЕ ДА СЕ ПРОТЕСТИРА ОТ ПРОКУРОР

ПРИ СОФИЙСКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА И ДА СЕ ОБЖАЛВА ОТ

ПОСТРАДАЛОТО ЛИЦЕ И. Н. М., С АДРЕС: град София, кв.*************** ПРЕД СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, КАТО ВЪЗЗИВЕН СЪД, В 7-ДНЕВЕН СРОК ОТ СЪОБЩАВАНЕТО МУ.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6