Решение № 313 от 06.11.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 313 гр. Стара Загора, 05.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

М. М. Мавродиева

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от М. М. Мавродиева Въззивно гражданско дело № 20245500500501 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба на „Б.“ ЕООД, гр. К., чрез адв.М. С. от АК – Стара Загора, против Решение № 288/29.05.2024г., постановено по гр.д. № 147/2024г. по описа на Районен съд – Казанлък, с което се признава уволнението на С. Д. С. от “Б.” ЕООД, гр.К., със Заповед № 45/ 15.12.2023 г. за незаконно и го отменя на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ; възстановява се С. Д. С. на заеманата преди уволнението работа - „Кондуктор електробус“; осъден е “Б.” ЕООД, гр.К. да заплати на С. Д. С. обезщетение по чл.344, ал.1, т.3, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ в размер на 2878.50 лв. за оставане пет месеца без работа поради уволнението, ведно със законната лихва, считано от 24.01.2024 год. до окончателното изплащане, като се отхвърля иска в частта над уважения размер 2878.50 лв. до 4797.50 лв. като погасен чрез прихващане с насрещно вземане на “Б.” ЕООД за изплатено обезщетение по чл.222, ал.2 от КТ в размер на 1919 лв. и в частта до претендирания размер 6550 лв. като неоснователен; присъдени са разноски съразмерно на отхвърлената част от иска в полза на ответника и е осъден ответникът да заплати дължимата държавна такса върху уважените искове.

Въззивникът „Б.“ ЕООД, гр. К. обжалва изцяло първоинстанционното решение като неправилно, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ счита за неоснователен. Сочи, че съдът неправилно тълкувал събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Теоретичните разсъждения и изводи, свързани с компетентността на ТЕЛК и НЕЛК за случаи като 1 процесния били верни, но съдът неправилно тълкувал съдържанието на Експертно решение № 0379/14.09.2022 г. на УМБАЛ „Проф. д-р С. Киркович” АД. Не взел предвид, че с решението си ТЕЛК предоставил на работодателя да съобрази условията на труд със здравословното съС.ие на служителката и той формирал волята си съобразно поведението й на работното й място. Твърди, че поведението й с времето се променяло, сочейки на това, че самото естество на работата я изнервяло и напрягало. В този смисъл, съдът не коментирал и не взел предвид свидетелските показания на св. П. - неин пряк ръководител.

Счита, че съдът не взел предвид и не коментирал относимостта към процесния случай на част от писмените доказателства, които сочили, че самото естество на работа я напрягало и изнервяло. Счита, че цитираната съдебна практика, на която първоинстанционният съд се позовавал била неотносима към настоящия случай. Твърди, че в поведението на въззиваемата на работното й място били констатирани почти ежедневни, множество конфликти с колегите и гражданите, неестествено висока нервност, избухливост, грубост, напрежение, изразяващо се в скандали с пътници по време на обслужването им, нервни изблици при контактуването й с колегите и др. Счита, че работодателят правилно и законосъобразно прекратил трудовото правоотношение с въззиваемата, на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ.

По иска с правно основание чл. 344, ал 1, т. 2 от КТ счита, че като акцесорен по отношение на иска по чл. 344, ал.1, т.1. КТ, неоснователността на първия обуславяла неоснователност и на акцесорните искове, поради което счита, че следва да бъде отхвърлен. Следвало да се вземат предвид и обстоятелствата, че въззиваемата не можела обективно да изпълнява трудовите си функции на длъжността “кондуктор електробус”, тъй като били свързани с полагане на нощен и извънреден труд, поради работата по график, целящ осигуряване на адекватно обслужване с обществения транспорт на гражданите на Община К..

По иска по чл. 344, ал.1, т. 3 КТ счита, че същият като обусловен следвало да бъде отхвърлен като неоснователен. Обжалваното решение било неправилно и в тази му част и поради това, че съдът го постановил при липса на доказателства. Твърди, че с оглед указаната доказателствена тежест, въззиваемата не представила относими доказателства за основанието и размера на този обективно съединен иск. Освен това, съдът неправилно постановил, че обезщетението било дължимо ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба. Счита, че законната лихва се дължала от момента на изискуемостта на задължението. Към 24.01.2024 г. изискуемостта за заплащане на обезщетение за оставане без работа все още не била настъпила, срокът на оставане без работа не бил изтекъл и нямало влязло в сила решение за отмяна на процесното уволнение, което обстоятелство щяло да се яви основание за дължимостта му.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли обективно съединените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ.

2

Претендира разноски.

Въззиваемата страна С. Д. С., чрез адв. К. С. от АК – София оспорва изцяло изложените в жалбата аргументи. Счита решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди направените в жалбите оплаквания и становищата на страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.

Ищцата С. Д. С. оспорва Заповед № 45/ 15.12.2023г. на управителя на „Б.“ ЕООД, с която на основание чл.325, ал.1, т.9 от КТ е прекратено, считано от 18.12.2023 г, служебното трудовото й правоотношение от длъжността „кондуктор електробус“. Като причина за прекратяването било посочено „поради болест, довела до трайно намалена работоспособност и по здравни противопоказания въз основа на заключение на ТЕЛК”. Основанията й за оспорването са: липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административно - производствените правила, противоречие с материално- правни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Заповедта била незаконосъобразна, поради неспазване на административно производствените правила и материалния закон предварителното съгласие на инспекцията по труда или на синдикален орган и такова съгласие не било искано или не било дадено преди прекратяване на ТПО и съдът следвало да отмени заповедта за уволнение като незаконна само на това основание, без да разглежда трудовия спор по същество. Твърди, че решението на ТЕЛК, посочено в заповедта за прекратяване на ТПО, не й било представено и връчено. В оспорената заповед посоченото основание - чл.325, т.9 от КТ било неясно и непълно, с невъзможност да разбере основанието и да организира защитата си, което също било основание за отмяна на заповедта.

На 13.05.2022г. в гр.К. подписала Трудов договор №070/13.05.2022г., на основание чл.67, ал.1, т.1, във връзка с чл.70 КТ за длъжността „кондуктор електробус“, в отдел Транспорт и месторабота „Б.“ ЕООД, със задължения, утвърдени от работодателя в Длъжностна характеристика, представляваща неразделна част от трудовия договор. Тогава представила всички необходими документи ведно с нейно решение на ТЕЛК. В заплащането й във фишовете установила, че извънредният труд, който полагала се заплащал на много ниска стойност. Поискала няколко пъти обяснение от ръководството на работодателя, но категорично й се отказвал всякакъв контакт по този въпрос.

Принудила се многократно да се моли да получи длъжностна характеристика, която следвало да е неразделна част от трудовия договор и чрез която да се запознае с конкретните си трудови задължения, респективно с нейните права и начина за определяне на възнаграждението й. Категорично от работодателя й било отказвано да получи длъжностната характеристика и разяснение по 3 въпросите, които поставяла. С оглед поведението на работодателя се принудила да потърси правата си, като сезирала с жалба Инспекция по труда в гр.С.З. и поискала да се извърши проверка. Проверка била извършена и получила отговор от инспекцията по труда, в който се съдържали насоки за предприемане на действия от нейна страна, включително за проверка на положени нейни подписи под документи в дружеството. Междувременно започнали заплахи от работодателя, били привиквани нейни колеги, които да направят подписка срещу нея, че не се справяла с трудовите си задължения с натиск, че ако не съдействат, ще бъдат освободени от работа. Те отказвали.

Сезирала НАП и започнали проверка в дружеството. След проверката на инспекцията по труда, работодателят започнал да й начислява възнаграждение за положен извънреден труд, значително по- високо от предходните. Подала молба до ответника във връзка с отговора на Инспекция по труда, да й представи екземпляр от длъжностна характеристика, също и Допълнително споразумение №71/03.01.2023г., както и справка от 31.05.2022г. за регистриране на трудовия й договор в ТД на НАП. От дружеството й отговорили, че документите ще й бъдат представени в 15 дневен срок, но не й били предоставени. На 15.12.2023г. била в офиса на работодателя в гр.К., на ***, където без предизвестие й било съобщено, че трудовият й договор бил прекратен. Единственото обяснение било, че си позволила и подала месец преди това сигнал до Инспекция по труда - С.З. във връзка с искането й да получи Длъжностна характеристика, за да регламентира правата и задълженията си. След сигнала, който подала в инспекцията по труда, срещу нея започнал натиск и обиди от страна на управителя на дружеството, натиск и върху нейни колеги, които споделили с нея, че били накарани от управителя срещу заплахи да се подпишат, че не желаят да работят с нея и искат да бъде освободена от работа. Отказала да подпише и получи заповедта за уволнение.

Направила справка в НОИ, откъдето установила, че ТПО й било прекратено със Заповед № 45/15.12.2023г., на основание чл.325, т.9 от КТ, с мотиви, че била с болест, с трайно намалена работоспособност. Заповедта била подписана от двама свидетели. Оттам узнала и за съдържанието на същата.

Отново сезирала Инспекция по труда - С.З., откъдето получила отговор да се обърне към съда във връзка с обжалване законосъобразността на заповедта за прекратяване на ТПО, възстановяване на заеманата позиция и плащане на обезщетение за времето през което е без работа. Счита, че в конкретният случай не била спазена процедурата по КТ и работодателят злоупотребил с правата си. Като единствено основание за прекратяване на правоотношението била посочена разпоредбата - чл.325, т.9 от КТ. Счита за нарушени правата й с това, че не й било връчено посоченото в заповедта решение на ТЕЛК, с оглед евентуално правата й за обжалването му. Това отношение счита за тенденциозно, тъй като изпълнявала за целия период добросъвестно служебните си задължения и в обем много по-голям от предписаните по длъжностна характеристика, както и това, че била в работоспособна възраст.

Решението на ТЕЛК /НЕЛК трябвало да е влязло в сила, за да се приеме, че е 4 налице основанието по чл.325, ал.1, т.9 от КТ. Същото нямало правна сила по отношение на посоченото прекратително основание, докато било в процес на обжалване. Наличието на основанието по чл.325, ал.1, т.9 от КТ следвало да се преценява към момента на връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.325, ал.1, т.9 КТ се състояло от два елемента, които трябвало да са налице кумулативно. И в двата случая ставало дума за медицински въпроси, произнасянето по които било в професионалната компетентност на ТЕЛК. В компетентността на ТЕЛК била със заключението по експертното решение да се посочи болестта, довела до инвалидност и наличието на съответните здравни противопоказания на заболяването във връзка с условията на труд, характерни за заеманата от работника или служителя длъжност. Освен това било необходимо и кумулативното условие, при работодателя да няма друга работа, подходяща за здравословното съС.ие на работника или служителя. Работодателят не можел да изтъква липсата на подходяща работа, когато сам създал това положение, изваждайки съответната длъжност от списъка по чл.315, ал.1 от КТ. Оспорва прекратяването на трудовия й договор, тъй като не били спазени правилата и изискванията на КТ. Претендира обезщетението за оставане без работа в размер на брутното трудово възнаграждение за периода от прекратяване на ТПО - 15.12.2023г. до възстановяването й на работа, ведно с купоните за храна и др. съпътстващи трудово-правните отношения с работодателя.