Решение № 321 от 20.11.2023, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 321 гр. гр. Добрич, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Анна Великова при участието на секретаря Румяна Ив. Радева в присъствието на прокурора Д. Н. Д. като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно гражданско дело № 20233200500615 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№13366/27.07.2023 г. на А. Р. С., ЕГН **********, от гр.Д., чрез упълномощения адвокат, срещу решение №570/17.07.2023г. по гр.д.

№1024/2023г. на Добричкия районен съд, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за допускане промяна на личното, бащиното и фамилното му име от А. Р. С. на А.Р.Г..

Според посоченото в жалбата решението на районния съд е неправилно, постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Въззивникът се аргументира с доводи по същество на спора-установено било наличието на важни обстоятелства по смисъла на чл.19 от Закона за гражданската регистрация, от което понятие, според съдебната практика не следвало да се изключва и субективното желание на лицето, особено когато било свързано със съображения от етнически или религиозен характер предвид правото му на свободно самоопределяне по тези признаци и исканата промяна нямала за цел въвеждане в заблуждение на органите на реда или определени институции. Иска отмяна на решението и постановяване на ново такова, с което молбата му за допускане на промяна на имената да бъде уважена.

1

Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.

Конституираната в производството Община град Добрич не е изразила становище по жалбата.

Прокурорът счита жалбата за неоснователна и настоява решението на районния съд да бъде потвърдено.

Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Обжалваното първоинстанционно решение е постановено по подадена от А. Р. С. молба по чл.19, ал.1 от Закона за гражданската регистрация да бъде допусната промяна на собственото, бащиното и фамилното му име, като занапред същият да се именува А.Р.Г.. Посочено е, че при раждането си молителят получил имената А.Р.Г., които носил до около осемнадесет годишна възраст. Впоследствие, против неговото желание и под натиск на родители и роднини, променил имената си на А. Р. С.. Въпреки промяната не могъл да свикне с новите си турски имена. Не се самоопределял като лице от турски произход, спазвал всички традиционни български обичаи.

Молителят не говорел турски език, нито разбирал същия. Разликата между имената, с които бил известен и тези, с които бил записан в документите за самоличност, му създавала проблеми в работата и ежедневието. Да е български гражданин с турски имена го карало да се чувства част от малцинствена група. Заради тези имена срещал значителни затруднения както в личния си живот, така и в обществото.

Видно от представеното в първоинстанционното производство заверено копие от дубликат на Удостоверение за раждане от 21.04.2023 г. на община град Добрич, издаден въз основа на акт за раждане №0734/28.03.1984г. на община град Добрич, молителят е роден на 24.03.1984г. и при раждането е записан като А. Р. С.. Съгласно този документ молителят произхожда от родители Н.Я.Ч. (майка) и Р. С. А. (баща). След извършена справка с неговия личен регистрационен картон,с последна актуализация към 20.05.2011 г., е установено,че е допусната промяна на имената му както и че преди се е именувал А.Р.Г.. От справка с личния регистрационен картон на лицето Р. С.

А. -баща на молителя, се установява още че и при него е допусната промяна на имената, като преди нея същият се е именувал Р.Г.Т., а майката на молителя -Н.Я.Ч. се е именувала Н.Я.Ч..

Разпитани по делото като свидетели са Д.Н.Я. и Я.Н.Я.-братовчеди на 2 молителя. Свидетелят Д.Н.Я. е посочил, че молителят е известен с името А. и така се обръщали към него. Така се представял и в социалните мрежи.Роден бил с български имена, но по настояване на родителите си, които искали да отидат да живеят в Т., ги сменил с турски. Не говорел турски език, много трудно разбирал същия, понеже от малък всичките му приятели били само българи, българка била и приятелката му .Турските имена притеснявали молителя, понеже същият се чувствал българин и искал да го знаят с българското му име. Всеки, който познавал молителя, се обръщал към него с А., било му странно когато го наричали А.. Баща му се казвал Р., а майка му Н.. Молителят бил семеен, но свидетелят не знае имената на съпругата и децата му, които живеели в Г..

Идентично е изнесеното и от свидетеля Я.Н.Я., според когото и до сега близките и приятелите на молителя се обръщали към него с А., с това име се представял и в социалните мрежи. Не можел да говори турски език, не обичал да го наричат с турското му име, тъй като не харесвал същото и се чувствал неудобно с него. Семейството на молителя сменили имената си тъй като щели да заминават за Т., но така и не заминали. Свидетелят не бил виждал А. от повече от десет години, понеже същият живеел в Г.. Знае,че той има жена и деца, но нито познавал същите, нито знаел имената им.

Съвкупният анализ на писмените и гласни доказателства не дава основание за извод, че са налице важни обстоятелства по смисъла на чл.19, ал.1 от Закона за гражданската регистрация за промяна имената на молителя.

Молителят е от турски етнически произход и имената, които носи, съответстват на това. От представеното в първоинстанционното производство копие от дубликат на Удостоверение за раждане се установи че същият е записан с турски рождени имена. Дори да се приеме за вярно, че той е получил тези имена след смяна на българските му такива, както и че смяната е извършена не по неговата лична воля (по думите му случила се като навършил пълнолетие), а под натиск от неговите родители, което не се доказа по делото, съдът не счита,че следва да се допусне търсената промяна на имената. Носенето на различни имена в различни периоди от време и промяната им не по личната воля на молителя в случая не обосновават извод, че той наистина се възприема с българските си имена. Тези имена молителят е носил в детска и юношеска възраст, в продължение на около осемнадесет години, което е по- кратък период, спрямо двадесет и едната години, в които 3 молителят е с имената А. Р. С.. Макар да твърди, че бил принуден от родителите си да си смени имената, твърдейки, че това е било направено под техен натиск, молителят с години не е предприел действия да си възстанови рождените български имена веднага след неосъществяване на заминаването за Т., въпреки,че вече бил пълнолетен и способен да взема сам решения за себе си. Вместо това, той е продължил да носи „нежеланите" турски имена още много години. Тези обстоятелства изключват молителят да има реално вътрешно субективно желание да е с български имена, които, макар и да са му били дадени в далечното минало, са несъответни на неговия етнически произход, на семейната му среда, на етническите, семейните и религиозните традиции, в които е израстнал.

В тази връзка напълно неубедително е посоченото от свидетелите, че близките - хора със същите етнически произход, семейни и религиозни традиции и съответни имена, се обръщат към молителя с български имена. В подкрепа на това следва да се отбележи,че родителите на молителя, които също са с турски имена, са имали желание той да носи имена,съответни на произхода му, поради което са го накарали да ги промени от български на турски.Според съда не може да се приеме,че след като те са оказали натиск върху сина си да си смени имената, впоследствие са продължили да го наричат А.. Дори и да приемем,че това наистина е така, следва да се обърне внимание на факта,че не рядко в семейния и приятелски кръг физическите лица биват назовавани с имена, различни от тези, с които са вписани в акта им за раждане. Това е във вътрешните семейни и приятелски отношения, без да е причина за промяна на името на съответното лице - освен, ако лицето не стане известно, легитимирано с това друго име и извън семейната и приятелската си среда. В случая не е убедително доказано близките и приятелите да назовават молителя с български имена, а извън този кръг, в обществото изобщо няма доказателства в последните двадесет и една години някой да възприема молителя като А.Р.Г., както и той да е обществено познат с тези имена.

Недоказано е още и турските имена на молителя да му създават затруднения в личния живот и обществото. Изнесените от свидетеля Д.Я. твърдения за наличие на такива трудности не са подкрепени по никакъв начин. По делото не се установи дали това са лично констатирани от него обстоятелства, или пресъздават това, което молителят му е разказал.

Свидетелите не дават данни относно имената на съпругата и децата на 4 молителя, като единият от тях- Я.Я., е заявил,че не го е виждал от повече от десет години. Що се отнася до съдържащите се в молбата на А. твърдения, че спазва всички български обичаи - нито един от двамата свидетели не е дал показания в такъв смисъл.

Във връзка с последното може да се отбележи още, че Г., където молителят живее, е държава, в която живеят и работят лица с различен етнически произход и различно гражданство, като етническият произход и гражданството не винаги съвпадат. Като се има предвид това и при липсата на други убедителни доказателства, не може да се приеме твърдяното от молителя, че срещал затруднения и неразбиране при приемането му от обществото, именно поради турските си имена и тяхното несъответствие с българското му гражданство. Такова несъответствие на практика не съществува; български граждани са физически лица не само с български, но и с всякакъв друг етнически произход и имена, като последното не е по изключение и не е причина за понижено малцинствено самочувствие, каквото молителят по никакъв начин не доказа да е налице у него.

Имената са постоянно словесно обозначение на физическите лица. Те служат за тяхната идентификация и индивидуализация спрямо останалите физически лица и за установяване на правнолеревантните им семейни и родствени връзки. Поради това промяна на имената се допуска само по изключение и при наличието на действително важни обстоятелства.

Субективното желание на молителя да носи имената А.Р.Г., поради това, че според него така е известен сред близките си хора и приятелите си, не представляват важни обстоятелства по смисъла на визираната правна норма.

Колкото и да са хуманни тези съображения и да почиват на моралната преценка на ищеца, промяната на имена се допуска по изключение и не зависи от субективното отношение на заявителя, а от наличието на обективни предпоставки, които законът е уредил изчерпателно- така и Решение № 680 от 11.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1164/2009 г., IV г. о., ГК; Решение № 936 от 15.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 536/2008 г., III г. о.

В случая не са налице важни обстоятелства, които да обосновават исканата промяна-имената на А. не са осмиващи, позорящи или обществено неприемливи. Наред с това, касателно бащиното и фамилно име на молителя следва да се посочи още и, че такива, каквито са, те са формирани изцяло в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл.14 от Закона за гражданската регистрация, като липсва важна причина те да бъдат променени в отклонение 5 на предвиденото в правната норма.

От изложеното следва, че молбата за допускане исканата промяна на имената на молителя е неоснователна. Така приетото от първоинстанционния съд е правилно и обжалваното решение, отхвърлящо неоснователната молба, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №570/17.07.2023г. по гр.д.№1024/2023г. на Добричкия районен съд.

Решението е окончателно на осн.чл.280, ал.3, т.2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6