Решение № 1138 от 20.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1138 гр. София, 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20251110145430 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ чрез адв. Я./л.4/ за заплащане на сумата от 4737,34 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” за вреди, причинени при ПТП на 14.04.2025 г. на влекач "МАН", с рег. № СВ 4293 ТМ, вследствие противоправно поведение на водач на влекач "МАН", с рег.№ ВТ 4364 КТ, чиято гражданска отговорност е застрахована от ответника, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане. До ответника е отправена претенция за процесната сума, но задължението не било погасено изцяло. Претендират се разноските по делото.

По иска по чл. 411 КЗ ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско” за влекач "МАН", с рег. № СВ 4293 ТМ, е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахования автомобил. Твърди, че щетите са на стойност 9439,68 лв., като поддържа да е изпълнил задължението си за заплащане на застрахователно обезщетение. Твърди, че ответникът е застраховал гражданската отговорност на делинквента, спрямо когото в полза на ищеца възниква регресно вземане за платеното застрахователно обезщетение. Ответникът не е възстановил дължимата сума изцяло, въпреки че е поканен с регресна покана.

Ответникът чрез адв. С. е депозирал отговор в законоустановения срок, с който оспорва иска по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП, включително и такова изобщо да е настъпвало. Оценя доказателствената стойност на двустранния констативен протокол. Оспорва заявлението, с което претенцията е била предявена. Твърди, че липсва причинно-следствена връзка между всички сочени от ищеца вреди и процесното ПТП.

Навежда възражение за съпричиняване без да излага съображения. Счита размера на претенцията за необосновано завишен. Моли за отхвърляне на исковете, претендира разноски.

1

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност по реда чл. 235 от ГПК, намира за установено следното:

Относно иска по чл.411 ал.1 от КЗ

От разпоредбата на чл.411 ал.1 от КЗ се установява, че предпоставките за уважаване на предявения иск са: 1. настъпила суброгация на ищеца в правата на увреденото лице – 1) за което да е възникнало вземане по деликтно правоотношение на осн. чл. 45 ЗЗД; 2) да е бил сключен договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 3) застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение и 2. причинителят на вредата да има сключен валиден застрахователен договор с ответника по застраховка „Гражданска отговорност” /ГО/.

Като безспорно е изведено, че към 14.04.2025 г. е било налице валидно облигационно правоотношение по договор за „Гражданска отговорност на автомобилиста” между собственика на влекач "МАН", с рег.№ ВТ 4364 КТ и ответното дружество.

Като безспорно е изведено, а и от доказателствата по делото е видно, че към 14.04.2025 г. между собственика на влекач "МАН", с рег. № СВ 4293 ТМ и ищцовото дружество е било налице облигационно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско”.

Като безспорно е изведено, че от страна на застрахователя е заплатена сума в общ размер на 9439,68 лв. за отстраняване на вредите по влекач "МАН", с рег. № СВ 4293 ТМ.

От страна на ответното дружество е било осъществено плащане в размер на 4727,34 лв. по предявената регресна претенция.

Следва да се установи механизма на ПТП, включително наличието на причинноследствена връзка, противоправността на деянието и вината на дееца.

За настъпилото ПТП е съставен двустранен констативен протокол от 14.04.2025 г.

Същият е частен документ, подписан от двамата водачи, съдържанието на който съдът кредитира, тъй като не противоречи на останалия доказателствен материал по делото. В този протокол водачът на влекач "МАН", с рег.№ ВТ 4364 КТ се е признал за виновен за настъпване на ПТП-то.

Също така от заключението по САТЕ, прието без възражения, което съдът цени като обективно и компетентно, се изяснява механизмът на настъпване на ПТП-то, а именно:

На 14.04.2025 г. около 22:00 часа, в гр. Варна, на пристанищен комплекс ПЧМВ, водачът на влекач "МАН" с рег.№ ВТ 4364 КТ с ремарке „Велтрон“ с рег. № ВТ 1798 ЕЕ предприел маневра за движение на заден ход, вследствие на което реализирал ПТП с намиращия се за него и паркиран влекач "МАН", с рег. № СВ 4293 ТМ с ремарке „Велтрон“ с рег. № СВ 2071 ЕВ.

Горният механизъм, се потвърждава и от останалия доказателствен материал по делото, включително показанията на свидетеля С. С..

Заключението по СТЕ категорично установява, че е налице причинно – следствена връзка между механизма на ПТП, описан в исковата молба, както и описаните увреждания на влекач "МАН", с рег. № СВ 4293 ТМ.

Според чл. 40, ал. 1 ЗДвП Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.

В случая, с оглед приетия механизъм на ПТП, съдът намира, че водачът на влекач "МАН" с рег.№ ВТ 4364 КТ е започнал движение назад без да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен.

2

Следователно, при така установената фактическа обстановка следва да се приеме, че водачът на влекач "МАН" с рег.№ ВТ 4364 КТ е осъществил нарушение на правилата за движение по пътищата, а именно на чл. 40, ал. 1 ЗДвП, което е предизвикало процесното ПТП.

Съобразно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината при непозволено увреждане се предполага до доказване на противното, като в тежест на ответника е било да опровергае презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, което по делото не е направено. Още повече водачът на влекач "МАН" с рег.№ ВТ 4364 КТ е признал вината си в протокол за ПТП от 14.04.2025 г.

По възражението за съпричиняване:

Съдът намира, че не е налице съпричиняване от страна на водача на влекач "МАН", с рег. № СВ 4293 ТМ. С доклада по делото в тежест на ответника е било разпределено да докаже наличието на съпричиняване, което не е сторено. Няма данни водачът на увредения влекач да е нарушил правилата за движение по пътищата. Напротив, установява се, че при настъпване на ПТП-то влекач "МАН", с рег. № СВ 4293 ТМ се е намирал в спряло съС.ие.

Тоест, следва да се приеме, че водачът на влекач "МАН", с рег. № СВ 4293 ТМ не е осъществил противоправно действие или бездействие, с което да е станал част от причината за настъпване на ПТП-то.

С оглед горното следва да се приеме, че с плащането на застрахователното обезщетение/стойността на услугата по възстановяване и отстраняване на щетите/ от страна на ищеца за него е възникнало по силата на закона суброгационно право спрямо причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” - ответника. Обхватът на суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил, и от размера на обезщетението, което третото лице като деликвент дължи съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД на застрахования. Причинителят на вредите, респ. неговия застраховател по ГО, не може да бъде задължен да плати повече, отколкото са задълженията на деликвента към увреденото лице, нито повече от платеното от самия застраховател.

Според чл. 499 ал.2 пр. първо КЗ, при вреди на имущество обезщетението не може да надвишава действителната стойност на причинените вреди.

При определяне размера на дължимото обезщетение следва да се отчита уговорката между застрахования и застрахователя - чл.400 ал.1, ал. и ал.3 от КЗ . При положение, че друго не е уговорено се приема, че застрахователната сума е определена съгласно действителната стойност и следователно дължимото застрахователно обезщетение следва да се определи в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането, като не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност и действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество/ ал.2/, т.е по пазарната му стойност./ тези, за привеждане на увреденото МПС в изправно техническо съС.ие, тоест, годно за движение. Макар и частите, които са повредени, в действителност да не са били нови към датата на настъпване на ПТП, няма как да се вмени в задължение на застрахованото лице да намери части, със същата степен на използване и то ще е принудено да закупи нови и техният размер е неговата действителна вреда/.

В тази насока ВКС се е произнесъл и в Р № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 627/2008 г., II т. о., ТК и Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., ТК, решение № 6 от 2.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 293/2010 г., I т. о. , решение № 79 от 2.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о на ВКС и др.

3

Съгласно заключението на вещото лице стойността необходима за възстановяване на процесното МПС, изчислена по средни пазарни цени към датата на ПТП-то, е 9439,68 лв.

Неоснователно е възражението, че размерът на обезщетението следва да се определи съгласно методиката на Наредба № 49/16.10.2014 г./ Наредба № 24/2006г./ В Раздел I чл. 4 от Приложение № 1 към чл. 15, ал. 4 от Наредба № 24/08.03.2006 г., към което Наредба № 49/16.10.2014 г. препраща, представляващо Методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС, по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, е предвидено, че методиката се прилага като минимална долна граница в случаите, когато не са представени надлежни доказателства (фактури) за извършен ремонт на МПС в сервиз и за случаите, когато обезщетението се определя по експертна оценка. Цитираната методика не дерогира приложението на разпоредбите на КЗ и не ограничава отговорността на застрахователя, като тя представлява указание за изчисляване на размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз. Пак според същата методика, при съдебно предявена претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие – чл. 386, ал. 2 от КЗ, като ползва заключение на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006 г. (Решение № 52/08.07.2010 г. по т. дело№ 652/2009 г. - Iт. о. ВКС)

По тези съображения съдът намира, че възстановителна стойност на МПС-то е в определения от вещото лице размер от 9439,68 лв.

В настоящия случай ищецът е заплатил обезщетение в размер от 9439,68 лв., до който е възникнало неговото суброгационно право.

Съгласно чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

Служебно известно на съда е че обичайните разноски за определяне размера на обезщетението са в границите между 15 лв. и 25 лв. За ликвидационни разходи се претендира сумата от 25 лв., която също следва да бъде присъдена.

Констатира се, че от страна ответното дружество е било осъществено плащане в размер на 4727,34 лв. по предявената регресна претенция.

По тези съображения искът следва да бъде уважен в пълен размер от 4737,34 лв.

Относно разноските по производството:

Разноски на ищеца: ДТ- 189,50 лв., Депозит АТЕ – 300 лв., Депозит свидетели – 30 лв., адвокатско възнаграждение – 928,48 лв. с ДДС, в минимален размер по чл. 7, ал. 2, т. 2 Наредба № 1 МРАВ и неподлежащ на намаляване или общо 1447,98 лв.