Определение № 7303 от 30.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7303 гр. София, 30.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Радева

Членове:

Анелия Ст. Янева

Кирил Ст. Петров като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Въззивно частно гражданско дело № 20261100500866 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 134896/12.11.2025 г. по описа на СГС, подадена от Е. Д. М. срещу решение от 31.10.2025 г. по гр. д. № 55323/2022 г. по описа на СРС, 28 състав /имащо характер на определение/, с което е прекратено на основание чл. 130 ГПК производството по гр. д. № 55323/2022 г. на СРС, 28 състав, поради недопустимост на предявения иск.

В жалбата се посочва, че първоинстанционният съд неправилно е прекратил производството. Прекратяването представлявало злоупотреба с власт и отказ от правосъдие.

Моли се съдът да отмени обжалвания съдебен акт и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Софийски градски съд, като обсъди данните по делото и доводите на жалбоподателя, намира следното:

Частната жалба е депозирана в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Производството по гр. д. № 55323/2022 г. по описа на СРС, е образувано по искова молба с вх. № 215062 от 12.10.2022 г., подадена от Е. Д. М., уточнена с молби с вх. № от 15.04.2024 г. и 22.04.2025 г., срещу Административен съд – София-град. Предявена е претенция за осъждане на Административен съд – София-град да заплати на Е. Д. М. сумата от 20 000 лева – обезщетение за това, че ответникът третирал различно ищеца по признак обществено положение – като социално слаб и затворник, спрямо останалите лица, поискали освобождаване от държавни такси. Е. М. поискал освобождаване от държавна такса по адм. дело № 8281/2022 г. на Административен съд – София-град, 65 състав, като молбата му била оставена без уважение.

1

СРС е приел исковата молба за редовна и допустима, връчил е препис за отговор на ответника. След като е постъпил отговор на исковата молба е изготвен проекто-доклад и делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание. Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск с правна квалификация чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр за присъждане на обезщетение за вреди от пряка дискриминация по признак „обществено положение“ – на лице лишено от свобода, което не разполага с доходи, чрез отказ за освобождаване от такси, при положение че на други лица в същото положение не са отказва освобождаване от такси и разноски.

Приети са по делото препис от определение № 7579/30.09.2022 г. по адм. д. № 8281/2022 г. на Административен съд – София-град, с което искането на Е. Д. М. да бъде освободен от такси по посоченото дело е било оставено без уважение, както и препис от определение № 9923/16.12.2022 г. по адм. д. № 9884/2022 г. на Административен съд – София-град, с което определението по адм. д. № 8281/2022 г. е потвърдено с необжалваем акт.

Проведено е съдебно заседание, в което е даден ход на устните състезания и съдът е обявил, че ще се произнесе с решение. С обжалвания съдебен акт, съдът е намерил претенцията за недопустима по следните съображения:

По делото се установявало, че ищецът се оплаквал от неокончателен съдебен акт. Този акт сам по себе си не водил до нарушаване на правата на ищеца извън процеса, в който е постановен, тъй като не бил акт по съществото на повдигнатия от ищеца административен спор, а само по въпроса дали дължи или не такса по делото. За да има вреди във връзка с такъв акт, ищецът следвало да е упражнил правото си на обжалване, като следвало да твърди увреждане от окончателния съдебен акт, а не от невлезлия още в сила такъв. Поради това следвало да се приеме, че претенцията му е недопустима – ищецът имал друг процесуален ред за защита – чрез обжалване на засягащия го съдебен акт, ако е имало вреди от дискриминация срещу ищеца във връзка с решението за освобождаването му от такси, те били настъпили от последващото окончателно определение на тричленен съдебен състав на ответника.

С ТП № 1/16.01.2019 г. на ОСГК на ВКС и I-ва и II-ра колегия на ВАС е прието, че исковете с правна квалификация чл. 71, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДискр са подсъдни на районния съд, като е обявена за изгубила актуалност т. 4 от ТП № 2/19.05.2015 г. на ОСС от ГК на ВКС и I-ва и II-ра колегия на ВАС. За да е налице дискриминация по някой от признаците на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр, следва да се направи сравнение между начина на третиране на ищеца и на други лица, които са в същото или сходно положение. За наличието на дискриминация не е достатъчно установяването само на по-неблагоприятно третиране, а и че това по-неблагоприятно третиране е по признак, посочен в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Когато лица, намиращи се в сходно положение, биват третирани еднакво при упражняване на законоустановените им права, принципът за равно третиране е спазен. За редовността на исковата молба в производство по защита от дискриминация е достатъчно ищецът да е изложил факти, които сочат наличие на дискриминация по определен признак. В случая това е направено. Посочено във връзка с кои действия на ответника и по кое производство 2 ищецът счита, че е третиран различно по признак обществено положение.

Настоящият съдебен състав намира, че прекратяването на производството от първоинстанционния съд по съображения, че ако е имало вреди от дискриминация, то те са настъпили от определението в производството по инстанционен контрол по адм. д. № 9884/2022 г. на АССГ, което окончателно е разрешило въпроса, а не от определението по адм. д. № 8281/2022 г. на АССГ, е неправилно. При нарушение на правото на ЕС, практиката на СЕС въвежда като предпоставка – вредите да произтичат от решение на окончателна съдебна инстанция. Тази предпоставка е материалноправна. Изискването актът, с който на ищеца са причинени вреди от нарушение на правото на ЕС, да е постановен от окончателна съдебна инстанция, е условие за уважаване на иска, а не процесуална предпоставка за допустимост на исковото производство – виж определение № 4298 от 30.09.2024 г. по ч. гр. д. № 2880/2024 г. на III г. о., определение № 2131 от 29.04.2025 г. по ч. гр. д. № 1421/2025 г. на III г. о., определение № 1034 от 04.03.2026 г. по ч. гр. д. № 490/2026 г. на IV г. о. Това разрешение следва да се приложи и в настоящия случай, още повече че производството по адм. д. № 8281/2022 г., по което ищецът не е освободен от държавна такса и производството по инстанционен контрол са се развили пред един и същи съд, а именно АССГ. Дали ищецът е носител на претендираното субективно материално право или право, което ще бъде накърнено, ако спорното съществува, съответно дали ответникът неоснователно накърнява същото право, са все въпроси, които се разрешават по съществото на материалноправния спор, без да засягат допустимостта на производството.

При наведените в исковата молба фактически твърдения предявеният срещу Административен съд – София-град иск е процесуално допустим и следва да се разгледа по същество.

Изложеното налага отмяна на обжалвания съдебен акт като неправилен и връщане на делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ решение от 31.10.2025 г. по гр. д. № 55323/2022 г. по описа на СРС, 28 състав /имащо характер на определение/, с което е прекратено на основание чл. 130 ГПК производството по гр. д. № 55323/2022 г. на СРС, 28 състав, поради недопустимост на предявения иск от Е. Д. М., ЕГН **********.

ВРЪЩА делото на СРС, 28 състав, за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4