Решение № 57 от 19.05.2023, Районен съд - Пирдоп

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. , 19.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Д.И.П. при участието на секретаря Н.Н.Т. като разгледа докладваното от Д.И.П. Административно наказателно дело № 20231860200019 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН /Закон за административните нарушения и наказанията/.

Образувано е по жалба на Н. Д. К., ЕГН: **********, с адрес: гр.************** срещу Наказателно постановление /НП/ № *** издадено на 05.08.2022 г. от директора на О.Д.Б.Х.-С.О., с което на основание чл.24, ал.1, чл.53, ал.1 ЗАНН, чл.416, ал.1 ЗВМД /Закон за ветеринарномедицинската дейност/ на жалбоподателя е наложено административно наказание – „ГЛОБА“ в размер на 400 лв. за нарушение на чл.132, ал.1, т.6 ЗВМД, изразяващо се в това, че при извършена на 14.06.2022г. физическа и документална проверка на животновъден обект /ЖО/ с рег. № ********, намиращ се в землището на с.******* собственост на Н. Д. К., по данни от ИИС на ВетИС в обекта са регистрирани 20 броя овце, а при проверка на място в обекта не са установени животни и собственикът на обекта не е уведомил и не представя уведомление до ветеринарния лекар за придвижване на 20 броя овце към пасището в установения в закона 24-часов срок.

Жалбоподателят навежда с жалбата оплаквания за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до незаконосъобразност на НП.

Сочи се, че нарушението, очертано в материалноправната разпоредба на чл.132, ал.1, т.6 ЗВМД ще е налице в три хипотези, при които възниква задължението за предварително писмено уведомяване на обслужващия обекта ветеринарен лекар, а именно: при транспортиране, при промяна на собствеността или клане на животни от видове, които подлежат на идентификация, предназначени за лична консумация. Твърди се, че при това положение, за да има пълно и ясно описание на нарушението, в него следвало да бъде посочено коя от трите причини за липсата на животните в обекта е налице, за да е относимо 1 неизпълнението на задължението за уведомяване на ветеринарния лекар към състава на посоченото нарушение. От съдържащото се в обстоятелствената част на НП описание на нарушението било видно, че деянието, за което е санкциониран, се изразява в това, че в качеството му на собственик на животновъден обект, в законоустановения 24-часов срок преди придвижване на животните към пасището не е уведомил ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект, т.е. изпълнителното деяние е придвижване на животните, а не транспортиране, промяна на собствеността или клане. Посочената причина за липса на животни в животновъдния обект – придвижването им към пасище, се сочи, че би била относима евентуално към нормата на чл.132, ал.1, т.3а ЗВМД и доколкото не са налице изключенията, предвидени в същата, каквато цифрова квалификация обаче не е посочена, нито е налице словесно описание на такава хипотеза. Сочи се още, че в обжалваното НП е налице порок, засягащ негови основни и задължителни реквизити по чл.57, ал.1, т.5 и т.6 ЗАНН, според която норма НП следва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено и да бъдат посочени законните разпоредби, които са нарушени. В конкретния случай липсвало пълно описание на нарушението, като не са посочени основните елементи от неговия обективен състав, очертан в посочената като нарушена правна норма. Тези пороци компрометирали възможността на жалбоподателя да разбере за какво точно нарушение бива наказан и пряко рефлектирали в правото му на защита. Сочи се, че изпълнителното деяние по повдигнатото административно обвинение е под формата на бездействие, а едно бездействие може да се квалифицира като административно нарушение тогава, когато представлява неизпълнение на нормативно установено задължение за определено действие. Началният момент, от който бездействието е релевантно за съставомерността на деянието и е налице довършено нарушение, бил денят, следващ изтичане на законово регламентирания срок за изпълнение на задължението. В случая в съдържанието на НП не бил посочен нито началният момент, от който следва да се счита възникнало задължението по чл.132, ал.1, т.6 ЗВМД за собственика на селскостопанските животни, нито датата на извършване на нарушението. Това сочело за допуснато от административнонаказващия орган /АНО/ нарушение на императивното изискване на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН. Сочи се, че датата на извършване на нарушението е съществена характеристика на всяко административно нарушение и е самостоятелен елемент от съдържанието на НП. Датата на нарушението била от значение и за определяне на приложимия по смисъла на чл.3, ал.1 и ал.2 ЗАНН закон, така и за преценката дали АУАН е съставен при спазване срока по чл.34, ал.1 ЗАНН. Сочи се, че в НП, както и в АУАН нямало посочено място на извършване на нарушението, което противоречи на разпоредбите на чл.57, ал.1, т.5 и чл.42, т.3 ЗАНН, тъй като не може да се счита, че мястото на проверката е и място на извършване на нарушението. Липсата на посочване на място на извършване на нарушението възпрепятствала възможността да се извърши обективна преценка по отношение компетентността на органите, издали административния акт и респективно- да се определи подсъдността при подадена жалба срещу правораздавателния акт. Липсвали каквито и да е мотиви за определяне размера на наказанието „Глоба“ към максимума, предвиден в санкционната норма. По изложените съображения се иска от съда 2 да отмени изцяло, като незаконосъобразно, обжалваното НП, ведно с всички произтичащи от това законови последици.

В съдебните заседания жалбоподателят Н. Д. К. не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна- Директора на ОДБХ- София област се представлява в първото с.з. от упълномощения юрк. Ю. М., който заявява, че оспорва жалбата и я счита за неоснователна, но по-подробно становище по съществото на делото представителят не взима, тъй като в последното с.з. не се явява.

Заинтересованата страна- Р.П.-Е.П., представител и не взема становище.

ТО-П., редовно призована, не изпраща

Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Фактическа обстановка по делото се установява от събраните по делото доказателства: показанията на свидетелите Д. Р. Р. /л.37-39 от делото/, К. К. К. /л.39-40 от делото/, К. Н. К.

/л.49-51 от делото/, както и от събраните писмени доказателства – АУАН ***/14.06.2022 г.

/л.12 от делото/, констативен протокол от 14.06.2022 г. /л.13-14 от делото/, удостоверение за регистрация на животновъден обект ***/29.05.2019г./л.15 от делото/, справка за налични животни в ЖО на Н. Д. К. към 14.06.2022г. /л.33-35 от делото/.

На 14.06.202 2 г. била извършена проверка от страна на актосъставителя д-р Д. Р. Р.

/главен инспектор в отдел „Здравеопазване на животните“ при ОДБХ – Софийска област/ и д-р К. К. К. /главен експерт в отдел „Здравеопазване на животните“ при ОДБХ – Софийска област/ в животновъден обект с номер ********, собственост на Н. Д. К.. Тази проверка е извършена след справка за налични животни в ОЕЗ от интегрираната информационна система на БАБХ и посещение в обекта. В хода на проверката било установено, че при проверката на място в обекта не са налични животните, отразени в справката, а именно: регистрираните в обекта 20 бр. Овце. Установено било, че за придвижването им към пасище няма пасищно уведомление към обслужващия обекта ветеринарен лекар.

Горното е описано в АУАН № *** от 14.06.2022г., като актосъставителят е преценил, че е налице нарушение по чл.132, ал.1, т.6 ЗВМД. Актът бил предявен и подписан от Н. К., като препис от него му бил връчен. В графата за „обяснения и възражения“ в АУАН, К. саморъчно е записал: „не съм знаел, че трябва пътен лист, за да отидат до пасището“. Въз основа на така съставения АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление .

Като свидетел в АУАН е посочен и се е подписала К. К. К..

В констативен протокол от 14.06.2022 г., подписаните д-р Д. Р. и инж. К. К. са отразили същите констатации, записани в АУАН.

Приобщено е Удостоверение за регистрация на животновъден обект № ***/29.05.2019г., издадено от Директора на ОДБХ-София област, с което се удостоверява, че животновъден обект, предназначен за отглеждане на дребни преживни животни /ДПЖ/, с капацитет 21 броя овце, собственост на Н. Д. К., намиращ се в землището на с.А., отговаря 3 на ветеринарномедицинските изисквания, като обектът е одобрен с протокол от 27.05.2019г. от комисия към ОДБХ- София област и е вписан в регистъра на ОДБХ-София област и в ИИС на БАБХ, ВетИС с ветеринарен регистрационен номер ********. Посочена е технология на отглеждане на животните: „оборищно-пасищно“.

От приобщената Справка от Интегрирана информационна система на БАБХ за налични животни в ОЕЗ: Животновъден обект рег. № ****** (********), със собственик: Н. Д. К., към 14.06.2022г., е видно, че към тази дата в посочения животновъден обект по справка са се намирали 20 броя овце, като всички те са индивидуализирани.

Разпитан като свидетел, актосъставителят Д. Р. заяви, че си спомня за процесната проверка в животновъдния обект на жалбоподателя К., която е извършена миналата година през лятото или пролетта. Проверката извършили като влезли в имота, заедно със стопанина.

Животновъдния обект бил регистриран в двора на собствения му имот, зад къщата.

Свидетелят твърди, че било кално, а в помещенията нямало животни и си личало, че скоро не е имало, защото яслите били празни. Попитали собственика защо от 20 регистрирани там овце, няма нито едно животно, а той казал, че са на паша в сборно стадо. Свидетелят казва, че при всички проверки предупреждават собствениците един ден преди това и очакват, ако животните са на паша наблизо, да бъдат върнати в обекта. Свидетелят Р. поддържа изцяло констатациите по АУАН. Казва, че собственикът бил там при проверката, а разговори с ветеринарния лекар, обслужващ обекта не са водили. АУАН бил съставен на място и екземпляр от него бил връчен на нарушителя, който написал, че не е знае, че трябва „пътен лист“, за да отидат овцете на пасището.

Разпитана е като свидетел и К. К., която също е присъствала на процесната проверка, заедно със свидетеля Р.. Тя излага подобни на неговите твърдения. Също твърди, че проверката е извършена в присъствието на собственика на обекта, като по данни от информационната система, която поддържа Агенцията, трябвало да има 20 броя овце, но при физическия оглед на регистрирания обект нямало налични животни, а обяснението на собственика било, че са изведени на паша. Според свидетелката трябвало животните да са в обекта или собственикът да е уведомил ветеринарния лекар, който да издаде свидетелство за преместване на животните, каквото не им било представено. Собственикът обяснил, че не знае, че трябва да се издава такова свидетелство. Екземпляр от акте бил връчен на нарушителя.

Разпитан е като свидетел и ветеринарният лекар, обслужващ животновъдния обект на Н. К.- д-р К. Н. К.. Той заявява, че животновъдният обект на г-н К. представлява лично стопанство в с.А., на домашен адрес. Заявява, че всички преживни животни излизат на целодневна паша през лятото, при което сутрин се изкарват, а вечер се прибират. В случая се касаело за овце, които сутрин се доят, изкарват се на паша и вечер се прибират, което се прави цяло лято. Твърди, че по принцип в регистрацията на животновъдни обекти се отбелязва изрично „оборищно-пасищно отглеждане“, при което собствениците имат право да ги изкарват на паша, като и при г-н К. е така. Сочи, че именно това е причината никой да не издава т.нар. разговорно „пътен лист“ за изкарване на животни на паша в съседната 4 ливада и връщане в обекта. Сочи, че когато вече е налице животновъден обект „пасище“, тогава вече се пуска уведомление от обслужващия обекта ветеринарен лекар, при което той издава ветеринарно-медицинско свидетелство за това, че животните отиват на паша, но тогава те се водят постоянно на пасището, не се прибират обратно в стационарния обект, а гн К. няма пасищен обект и животните се прибират всяка вечер. Свидетелят д-р К. твърди, че разбрал лично от г-н К., че проверяващите са дошли на процесната проверка в 12.00 часа на обяд, а проверките според ветеринаря трябва да се правят сутрин рано. Взета била предвид от проверяващите липсата на сено в обекта, но според стандартите за хуманно отношение към животните, не можело животно, което е пасло зелена трева, да го накараш да стои затворено в обекта и да яде суха трева. На обяд, когато са отишли проверяващите, според свидетеля животните на г-н К. са били на паша. Свидетелят К. сочи още, че за да се пусне документ за придвижване или ветеринарно-медицинско свидетелство трябва да има „начален обект“ и „краен обект“ и това било така за субсидираните стопани, които имат регистрирани стационарни обекти и пасищни обекти, докато г-н К. нямал пасищен обект, а има само лично стопанство, поради което той други животновъди с лични стопанства, имащи малко животни, се събирали и правели кооперация, като те си пасат животните, доят си ги и това го правят от април месец до ноември месец всяка година. Свидетелят знае, че по система животните на Н. К. са 20 на брой. Свидетелят заявява още, че от разговора си с Н. К. установил, че той дори не е разбрал, че са му написали акт, а казал, че са му дали „едно листче“.