Решение № 515 от 30.04.2025, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 515 гр. Пловдив, 30.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело № 20245300503187 по описа за 2024 година

Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Съдът е сезиран с въззивна жалба, подадена от „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК: 831919536 , чрез пълномощниците по делото адв. Д. Ц. и адв.К. И.

, против Решение № 3627 от 28.08.2024г., постановено по гр.д. № 2470/2023 г. по описа на Районен съд- Пловдив, ХVІI гр. с., с което е признато за установено по предявения от Й. Г. Т., ЕГН: **********, против Д. К. С., ЕГН:

**********, и „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК: 831919536, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 440 ГПК, че ответникът Д. К. С. – длъжник по изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ Б. А., рег. № * на КЧСИ и район на действие – Окръжен съд Пловдив, не е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. ***, общ. Марица, обл. Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18- 13/19.02.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: с. ***, с площ от 780 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), предходен идентификатор: няма, номер по предходен план: 783 в квартал 59, парцел: V-783, при съседни поземлени имоти: ***, ***, 1

***, ***, ведно с построените в имота: сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 26 кв. м., брой етажи:

1, с предназначение: селскостопанска сграда, и сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 62 кв. м., брой етажи: 1, с предназначение: селскостопанска сграда.

Във въззивната жалба са релевирани оплаквания за недопустимост на обжалваното решение, като постановено по недопустим иск, а по същество за неговата неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Искането към въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на ново по съществото на спора с отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна Й. Г. Т., ЕГН: **********,подадена чрез пълномощника адв. П. Б., с който се взема становище за нейната неоснователност и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Пловдивският окръжен съд констатира,че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК;изхожда от лигитимирана страна;касае неблагоприятно за нея първоинстанционно решение и откъм съдържание и приложение е редовна, поради което се явява допустима.

По възражението на въззиваемата Й. Т. за недопустимост на жалбата , като подадена след изтичане на срока по чл.259,ал.1 от ГПК, въззивният съд се е произнесъл с определението си постановено в открито съдебно заседание , проведено на 01.04.2025г. и оставил същото без уважение, като неоснователно.

От събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл.269 и сл. ГПК относно правомощията на въззивната инстанция, Пловдивският окръжен съд прие следното:

Производството пред РС-Пловдив е образувано по предявени от Й. Г. Т., ЕГН: **********, против Д. К. С., ЕГН: ********** и „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК: 831919536 , съединени в условията на пасивно субективно съединяване на отрицателни установителни искове с правно основание чл.

2

440, ал. 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че имуществото, върху което е насочено изпълнението за събиране на парично вземане по изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ Б. А., рег. № * на КЧСИ и район на действие – Окръжен съд Пловдив, състоящо се от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. ***, общ. Марица, обл. Пловдив, одобрени със Заповед № РД18-13/19.02.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: с. ***, с площ от 780 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), при съседни поземлени имоти:

***,

***,

***,

***, ведно с построените в имота: сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 26 кв. м., брой етажи: 1 , с предназначение: селскостопанска сграда, и сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 62 кв. м., брой етажи: 1, с предназначение: селскостопанска сграда, не принадлежи на първия ответник – длъжник по изпълнението.

За да обоснове правния си интерес от така предявената искова претенция , ищцата е изложила съображения , че ответницата Д. С. е нейна дъщеря, на която на 19.12.2003 г. дарила процесния недвижим имот.

Поддържа, че впоследствие отношенията между страните се влошили и въпреки така сключения договор ищцата не е предала владението върху имота на дъщеря си , а само тя е упражнявала фактическа власт върху него.

Така от 01.01.2004 г. до настоящия момент само тя владее и стопанисва имота, като отглежда зеленчуци в построените в него три оранжерии. Твърди, че достъпът до процесния имот е ограничен и се осъществява през съседен имот, собственост на ищцата , която премахнала оградата между тях и ги ползва като един общ имот. Ищцата поддържа, че въз основа на упражняваното от нея явно и необезпокоявано владение върху имота е придобила правото на собственост върху него въз основа на изтекла в нейна полза придобивна давност към 01.01.2014г. На 11.02.2023 г. ищцата разбрала, че процесният имот е изнесен на публична продан по изп. дело № *** по описа на ЧСИ Б. А., като взискател по това изпълнително дело е ответникът „Уникредит Булбанк“ АД, а длъжник е ответницата Д. С.. Посочва се, че ищцата се явява трето лице, чието право на собственост е засегнато от изпълнението, тъй като върху процесния имот е насочено принудително 3 изпълнение на парично вземане за имот, който не е собственост на длъжника по изпълнителното дело. По изложените съображения отправя искане до съда да уважи така предявения иск с присъждане на направените по делото разноски.

В писмения си отговор ответното „Уникредит Булбанк“ АД оспорва предявения иск като недопустим, а по същество като неоснователен. Твърди, че на 02.12.2022 г. е бил извършен опис на процесния имот от помощник на ЧСИ, като в съставения протокол е обективирано изявлението на ищцата , че имотът е собственост на ответницата Д. С., макар да се ползвал от ищцата, а достъпът до него е бил осигурен трето лице - Х. И., а не от ищцата. Поддържа се, че съставеният протокол е официален свидетелстващ документ и съобразно чл. 179 ГПК се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила. Посочва се, че направеното в протокола отбелязване, че ищцата ползва имота със съгласието на собственика, представлява отказ от изтеклата придобивна давност по смисъла на чл. 113 ЗЗД, вр. чл. 84 ЗС.

Претендира се за отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски по делото.

По делото не е постъпил отговор от ответницата Д. С..

От фактическа страна е безспорно между страните и спор пред въззивната инстанция не се повдига, че ответното „Уникредит Булбанк“ АД е взискател по изп.д.№ 1502/2019г. по описа на ЧСИ Б. А., рег. № * на КЧСИ и район на действие – Окръжен съд Пловдив, образувано за принудително събиране на непогасеното парични задължение от длъжника по изпълнителното дело Д. С.. С вписаната на 07.11.2019 г. възбрана изпълнението е насочено върху собствен на длъжника недвижим -дворно място, цялото от 750 кв. м., представляващо УПИ № V-783, в квартал 59 по плана на с. ***, Пловдивска област, ведно с построената в него стопанска постройка върху 100 кв. м. и всички подобрения в него, при граници: улица, УПИ № IV-783, УПИ № III-782, УПИ № VI-784, който имот съгласно одобрените КККР съставлява поземлен имот с идентификатор *** с площ от 780 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м)., с адрес на имота: село ***, ул. ***.Собствеността върху процесния имот длъжникът по изпълнението Д. С. е придобила въз основа на договор за дарение от нейната майка- ищцата 4 по делото Й. Т. , обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № *** г.

На 02.12.2022г. от съдебния изпълнител е извършен опис на имота , на който страните по изпълнението или техни представители не са се явили.

Видно от така удостовереното в съставения протокол за опис на недвижимия имот, достъпа до същия е бил осигурен от трето лице- Х. С. И., назначен като негов пазач. При описа на имота съдебния изпълнител е констатирал, че достъпа до него се осъществява от улица ***, която улица е с трайна асфалтова настилка. Процесният поземлен имот с идентификатор

*** представлява незастроено дворно място , оградено само от три страни :от север оградата представлява гърба на навес; от запад и от югтелена ограда, а от изток- липсва ограда. Сграда с идентификатор *** липсва, а сгради с идентификатори *** и

*** съществуват под формата на дървен навес , разположен в северната част от имота. Съдебният изпълнител е констатирал, че навесът е в много лошо състояние, в едната му част липсва покрив , а в останалата има дупки. В поземления имот няма ток и вода, като в него има изградени три оранжерии, които по данни на явилата се на място Й. Т. са нейна собственостизградила ги е със съгласието на собственика Д. С.. Й. Т. е заявила пред съдебния изпълнител, че тя се грижи за оранжериите и ги захранва с вода от нейния съседен имот , граничещ на изток с имота, предмет на описа.

Възбраненият на 07.11.2019г. и описан на 02.12.2022г. недвижим имот е бил изнесен на публична продан през периода от 07.02.2023 г. до 07.03.2023 г. , а с нотариален акт за установяване на собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка № ***г. на нотариус Н. Х. - С., с рег. № ** на НК и район на действие – ПРС, ищцата Й. Т. е била призната за негов собственик на основание давностно владение.

По инициатива на ищеца по делото са ангажирани и гласни доказателства посредством показанията на свидетелите Р. Г. П., С. К. Т. и Х. С.

И..

Според показанията на свидетеля Р. П. познава ищцата от 1990г., когато в гаража си била отворила магазин за хранителни стоки, а свидетелят бил дистрибутор на безалкохолни напитки, но тъй като дейността не потръгнала ищцата започнала да се занимава със земеделие. Ищецът знае, че ищцата 5 притежава имот в село ***, на ул. ***, който обработва. В имота се влиза от един вход- през пътната врата до магазина. Ищцата направила и две-три оранжерии, като само тя ползва имота, с помощта на свидетеля. Понякога в имота идва и дъщеря й, но отношенията между двете не са добри. Около 20032004г. се скарали и ищцата изгонила дъщеря си. Ответницата не е изявявала претенции спрямо имота, не го е обработвала, кара се с майка си и е малко неблагодарна.

Според показанията на свидетеля С. Т. знае, че Й. притежава имот в село ***, като в него има магазин, стара, нова къща и навес. Има и три оранжерии, за които се грижи. Свидетелят не знае друг да е влизал в имота и да има претенции спрямо него. Според свидетеля отношенията между майка и дъщеря не са добри, защото отдавна не бил виждал ответницата.

Според показанията на свидетеля Х. И. живее с ответницата Д. С. на съпружески начала от ***г.Свидетелят не знаел, че Д. С. притежава имот в селото. Знае само, че там живеят майка й и брат й. Ищцата гледала праскови, а след това си направила оранжерии и се занимавала с търговия. Отношенията между двете не били добри, тъй като майката гледала повече за сина си.

С оглед на така установеното от фактическа страна, решаващият състав на съда намира предявения от ищцата иск по чл.440,ал.1 от ГПК за допустим, а възраженията на ответното търговско дружество в този смисъл поддържани в първоинстанционното производство и във въззивната жалба за неоснователни.

Според разпоредбата на чл. 440, ал. 1 от ГПК всяко трето лице, което е засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника. Съгласно дадените в т. 4 от ТР № 3/10.07.2017г. по т.д. № 3/2015г. на ОСГТК на ВКС разяснения искът по чл. 440 от ГПК е предвиден като защита на третите лица в случаите, когато принудителното изпълнение за парично задължение е насочено върху имущество, което не принадлежи на длъжника и с изпълнението се засягат правата на тези лица.