Решение № 65 от 27.04.2025, Районен съд - Харманли

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Харманли, 27.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка Ив. Китова при участието на секретаря Т.Г.Ч. като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Гражданско дело № 20245630101222 по описа за 2024 година

Производството е образувано по депозирана искова oт С. П. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Харманли, ул. ***, обл.Хасково против С. Д. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Харманли, ул. ***, с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК

В исковата молба ищцата твърди, че на 01.11.2002г. в град Харманли закупила от ответника С. Д. Б. недвижим имот, представляващ 700 кв.м., седма категория, находяща се в землището на град Харманли, в местността „Зад хана“, като продавачът се легитимирал като собственик с Решение №00617 от 19.01.2001 г. на ПК Харманли, в което в раздел II номер 3 бил описан този имот и била договорена цената на продажбата да бъде 200,00 /двеста/ лева, която сума ищцата изплатила напълно и в брой на продавачката, а тя й предала владението върху имота. Всичко това било отбелязано в съставения предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот — земеделска земя, възстановена по реда на ЗСПЗЗ от 01.11.2002г., а договорът в последствие бил и нотариално заверен с нотариална заверка на подписите с рег.

№22144/05.04.2004г. на Нотариус М. Д. рег.№463 на НК с район на действие РС Харманли.

Ищцата посочва, че към момента на сключване на договора — 01.11.2002г. нямало одобрен план за земеразделяне на тази местност и в решението било описано, че имотните граници щели да се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл.23 ал.9 от ППЗСПЗЗ. Кадастрална карта и кадастрални регистри на град Харманли включително и за местността „ЗАД ХАНА“ били одобрени със Заповед №РД-18-9/23.03.2006г. на Изпълнителния директор на АК.

Ищцата твърди, че при опит да се снабди със скица за закупения от нея имот установила, че за него и съседния имот бил образуван общ поземлен имот с идентификатор ***. Така, на практика между закупения от нея имот и 1 съседния имот възникнала съсобственост и така закупеният от нея реално обособен имот на 01.11.2002г. станал идентичен със 700/1200 идеални части от поземлен имот с идентификатор *** /седемдесет и седем хиляди сто осемдесет и едно точка дванадесет точка двадесет и три/ град Харманли общ.Харманли обл.Хасково по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-189/23.03.2006г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот — няма данни, с адрес град Харманли, местност „ЗАД ХАНА“, незастроен, целият с площ от 1 200 кв.м. /хиляда и двеста квадратни метра/, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, предишен идентификатор: няма, с номер по предходен план: 501.3740 /петстотин и едно точка три хиляди седемстотин и четиридесет/, при съседи: ***, ***, ***, ***.

Ищцата твърди, че от 01.11.2002г. до днес вече 24 години ползвала, свояла и стопанисвала имота, тъй като била установила владението си на 01.11.2002г. и го владеела и до днес, като владението й върху имота продължава и към настоящия момент. Не била продавала процесния имот и владението се осъществявало само от нея.

Така за ищцата се пораждал правен интерес да заведе настоящия иск, с който да докажела правото си на собственост върху имота.

Моли съдът да постанови решение, с което признаете за установено по отношение на ищцата, че е собственик на основание покупка и придобивна давност на следния недвижим имот: 700/1200 идеални части от поземлен имот с идентификатор *** /седемдесет и седем хиляди сто осемдесет и едно точка дванадесет точка двадесет и три/ град Харманли общ.Харманли обл.Хасково по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед

№РД-18-9/23.03.2006г. на

Изпълнителния директор на АК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот — няма данни, с адрес град Харманли местност „ЗАД ХАНА”, незастроен, целият с площ от 1 200 кв.м. /хиляда и двеста квадратни метра/, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, предишен идентификатор: няма, с номер по предходен план: 501.3740 /петстотин и едно точка три хиляди седемстотин и четиридесет/, при съседи: ***, ***, ***, ***.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от С. Д. Б., чрез адв.Д.С. от АК – Хасково, с който заявява, че признава напълно иска и прави пълно признание на всички факти изложени в исковата молба и че нямала никакви претенции към имота предмет на настоящия иск.

Ищецът прави искане съдът да се произнесе съобразно направеното признание на иска, съдът направи следните правни изводи:

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът е сезиран с положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК. За да бъде исковата претенция основателна е необходимо при условията на пълно и главно доказване да бъда установени следните материални предпоставки /юридически факти/: правен интерес от предявяването на установителния иск, тоест оспорването на твърдяното право на собственост на ищеца 2 от ответника и правото на собственост върху процесния поземлен имот на твърдените придобивни основания.

Настоящата съдебна констатира, че към датата на депозиране на исковата молба безспорно е налице правен интерес от положителен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК.

Съдебната практика приема, че интересът от търсената с иска защита е процесуална предпоставка на всички искове, но изискването за интерес от установяването като предпоставка за допустимост на установителния иск е изрично подчертано в чл. 124, ал. 1 ГПК, защото само чрез него може да се обособят онези гражданскоправни отношения, които се нуждаят от съдебно установяване, като същевременно се очертаят и лицата, легитимирани да го търсят. При това този интерес следва да бъде налице не само при предявяване на иска, но и в течение на целия исков процес /решение № 55/10.08.2010 г. по т. д. № 464/ 2009 г. на ВКС, II-ро т. о. /.

Доктрината и съдебната практика приемат, че отказът от иска е оттегляем до постановяването на определение за прекратяване на производството по делото, докато законът изрично урежда неоттегляемостта на признанието на иска. Ако отказът от иска или признанието на иска са опорочени, това е основание за прогласяване на тяхната нищожност или унищожаването им по исков ред, като признаването на порока с влязло в сила съдебно решение е основание за отмяна на определението за прекратяване на производството по делото, съответно на решението по чл. 237 или 235 ГПК.

Признанието на иска е неоттегляемо и обвързва съда съгласно чл. 237 ГПК.

То не поражда действие по брачни искове (чл. 324 ГПК), искове за гражданско състояние (чл. 334 ГПК) и искове за поставяне под запрещение (чл. 339 ГПК). При признание на иска съдът е длъжен по искане на ищеца да постанови решение по чл.

237 ГПК. Съдът е обвързан от направеното признание на иска, но постановява решение по чл. 235 ГПК, ако искане от ищеца не бъде отправено или съдът е длъжен служебно да провери дали отчуждителят е собственик на имота, както и наличието на предпоставките за прехвърляне на имота по нотариален ред (чл. 363 ГПК).

Съдебната практика макар да приема и това, че исковете за собственост да не са сред посочените в закона изключения, при които не се постановява решение при признание на иска - чл. 237, ал. 3 ГПК, чл. 324 ГПК, чл. 334 ГПК и чл. 339 ГПК, по тях се постановява решение по чл. 237 ГПК, изхождайки от съображения за правна сигурност и от предмета на делото- съдебно установяване /признаване/ на собствеността на ищеца, когато съдът е длъжен служебно да провери дали отчуждителят е собственик на имота, както и наличието на предпоставките за прехвърляне на имота по нотариален ред. В този случай съдът е обвързан от признанието на иска, но може да го уважи само доколкото отчуждителят е собственик на имота и са налице предпоставките за прехвърляне на имота по нотариален ред. Така в Решение № 141 от 14.07.2016г. по гр.д № 7446/2014г., Г. К., 4 Г. О. на ВКС/ е посочено, че съдът е длъжен, в интерес на правната сигурност, служебно да провери дали отчуждителят е собственик на имота, както и наличието на предпоставките за прехвърляне на имота по нотариален ред. В този случай съдът е обвързан от признанието на иска, но може да го уважи само доколкото отчуждителят е собственик на имота и са налице предпоставките за прехвърляне на имота по нотариален ред.

В случая интерес е налице и към момента, поради което съдът би следвало да постанови решението си въз основа на събраните доказателства и процесуално поведение на ответницата, доколкото ищецът има интерес да се легитимира с годен 3 титул за собственост на имота. Отделен е въпросът дали ответницата е собственик на имота към 2002 г., когато е било предадено владението на същия /начало на давностно владение/ и може ли той да бъде придобит по давност.

Следователно съдът е обвързан от признанието на иска, но може да го уважи само доколкото отчуждителят е собственик на имота и са налице предпоставките за прехвърляне на имота по нотариален ред.

С Решение №00617/19.01.2001г. Поземлена комисия гр. Харманли за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на град Харманли е признала правото на собственост на наследниците на Добри Боянов Ангелов в съществуващи стари реални граници т.3 на рози,черн. от 0.700 дка (нула дка и седемстотин кв.м), седма категория, находящ се е землището на град Харманли в местността „Зад хана”.

На 01.11.2002г. в град Харманли ищцата е закупила от ответника С. Д. Б. недвижим имот, представляващ 700 кв.м., седма категория, находяща се в землището на град Харманли, в местността „Зад хана“. Продавачът се е легитимирал като собственик с Решение №00617 от 19.01.2001 г. на ПК Харманли, като в раздел II номер 3 е описан този имот на цена 200,00 /двеста/ лева.

Не се спори между страните, че ищцата е заплатила тази сума напълно и в брой на продавачката, а последната и е предала владението върху имота на 01.11.2002г.

За тази покупко- продажба е съставения предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот — земеделска земя, възстановена по реда на ЗСПЗЗ от 01.11.2002г.

Договорът е нотариално заверен с нотариална заверка на подписите с рег.№2144/ 05.04.2004г. на Нотариус М.Д. рег.№463 на НК с район на действие PC Харманли.

От приетото, като доказателства по дело удостоверение за наследници от изх.№706/18.09.2023г. на Община Харманли е видно, че С. Д. Б. е единствен наследник на Д.Б.К. с ЕГН **********,починал на ****

Поради изложеното съдът намира, че след като предварителен договор е сключен, между продавача и купувача и не е оспорен от ответника е налице задължението съгласно чл. 235, ал.2 ГПК да основава решението си, върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. В тази връзка, следва да се посочи, че признанието на ответника следва да се ценят съгласно разпоредбата на чл.

237 ГПК, но съдът може да уважи предявеният иск само ако отчуждителят е собственик на имота и са налице предпоставките за прехвърляне на имота по нотариален ред.

Няма спор, че договорът, сключен между тях на 01.11.2002г., е предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗЗД.

Договорът е сключен от надлежни страни ищецът и ответникът в настоящото производство. Договорът съдържа пълно описание на недвижимия имот собственост на С. Д. Б. по силата на Решение №00617 от 19.01.2001 г. на ПК Харманли, в което в раздел II номер 3 , а именно: рози,черн. от 0.700 дка (нула дка и седемстотин кв.м), седма категория, находящ се е землището на град Харманли в местността „Зад хана” и изплатена договорена цената на продажбата 200,00 /двеста/ лева, която сума ищцата изплатила напълно и в брой на продавачката, а тя й предала владението върху имота.