Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1151 от 25.01.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 44282/2020
Вид
Решение № 1151
Подписан
25.01.2023
Състав
ФИЛИП ИЛЧЕВ САВОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240 ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 71 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 81 ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 60 ал. 2 · Закон за кредитните институции
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 1151 гр. София, 25.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ФИЛИП ИЛЧ. САВОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ФИЛИП ИЛЧ. САВОВ Гражданско дело № 20201110144282 по описа за 2020 година

СЪДЪТ, като съобрази представените по делото доказателства, намира следното:

От представения договор за кредитна карта и изготвените от счетоводството на ищеца извлечения се установява възникването на задължение за ответника за погасяване на исковите суми. Ответникът не е подал отговор на исковата молба и не оспорва тези обстоятелства.

Настоящият състав счита, че тъй като кредиторът не се ползва от привилегията по чл. 60 ал. 2 ЗКИ за незабавно изпълнение, то не е необходимо и изведеното от практиката изискване за връчване на изявлението за предсрочна изискуемост, като съгл. чл. 9 вр. чл. 71 ЗЗД е допустима уговорка тя да настъпи автоматично. Дори да се приеме обратното, тя е настъпила най-късно с връчването на ответника на исковата молба.

Ответникът не доказва да е заплатил претендираните суми, поради което исковете се явяват изцяло основателни. Изложените във възражението в заповедното производство твърдения за временна безработица и нетрудоспособност през посочения период нито изключват възникването на вземането, нито освобождават от заплащането му – чл. 81 ал. 2 ЗЗД. При този изход на спора на ищеца следва да бъдат заплатени 100 лв. юрисконсултско възнаграждение и 75 лв. държавна такса за исковото производство, както и 1 разноските в заповедното производство. По изложените съображение съдът на основание чл. 235 ГПК съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено по реда на 422 ГПК, че Б. Р. Ж. с ЕГН ********** дължи на „ФИРМА“ АД с ЕИК ************** на основание чл.

79 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 240 ал. 1 ЗЗД сумата 1001,74 лв., представляваща главница по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта „Дайнърс клуб/ Мастеркард“ и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) от 06.11.2018 г., на основание чл. 79 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 240 ал. 2 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД сумата 62,86 лв., представляваща лихва по т. 7 и 8 от договора за периода от 01.01.2019 г. до 31.05.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 31151/19 г. на СРС.

ОСЪЖДА Б. Р. Ж. с ЕГН ********** да заплати на „ФИРМА“ АД с ЕИК ************** на основание чл. 78 ГПК сумата 175 лв., представляваща разноски в исковото производство, и сумата 75 лв., представляваща разноски в заповедното производство.

Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от съобщението с жалба чрез СРС до Софийския градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2