Определение № 1022 от 20.04.2022, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1022 гр. Пловдив, 20.04.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20225300500940 по описа за 2022 година Производството е по чл.274 ал.1 т.1 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от Г. АТ. АТ., чрез пълномощника адв.И.М. срещу определение № 3253/27.03.2022г., постановено по гр.д. № 2534/2022г. на Районен съд - Пловдив, XІV гр.с. с което е върната искова молба с вх. № 14953/23.02.2022 г., подадена от Г. АТ. АТ., като недопустима и е прекратено производството по гр.д. № 2534/2022г. на Районен съд – Пловдив.

Жалбоподателят излага съображения за неправилност на обжалваното разпореждане. Твърди, че с молба са уточнени всички неясноти на иска, съобразно дадените указания от съда. Сочи се, че в исковата молба няма никакви нередовности.

На основание чл.129 ал.3 от ГПК препис от частната жалба не е върчен на ответника.

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.275 ал.1 от ГПК и е допустима, а разгледана по същество не е основателна по следните съображения:

В исковата молба вещта предмет на иска по чл.108 от ЗС е описана като югозападна сутеренна стая, част от две собствени стаи и коридор в южната част на сутерена. Описани са границите на стаята, която е част от сутеренния етаж на сградата, който има идентификатор *** с

1 предназначение „за склад“, без отделните стаи да имат отделни идентификатори. Представено е копие от кадастралната карта за самостоятелен обект с идентификатор ***, от което е видно, че същата е етаж първи от многофамилна жилищна сграда с неуточнена площ и собственост на различни лица. Според РС Пловдив в исковата молба следва да е ясно заявено дали процесните помещения представляват самостоятелен обект в сграда или не, за да се изяснят подлежащите на доказване факти. В своя отговор на искането на съда по чл.129 ал.2 от ГПК /л.11/ ищецът отказва да изясни горните свои твърдения, като сочи, че дали тези две негови стаи с коридор са самостоятелен обект в сграда или не е въпрос по съществото на спора и това ще се изясни при решаването на делото по същество. Ищеца отказва да изясни дали има и друга лична собственост в тази сграда.

Правният извод на РС Пловдив, че горните фактически твърдения дали реално обособената част от недвижим имот, която се претендира в иска по чл.108 от ЗС следва да бъде ясно изяснена като част от какъв самостоятелен недвижими имот представлява е правилен. Виждането на ищеца, че това ще се изясни в хода делото и при решаването му по същество може и да е правилно от житейска гледна точка, но противоречи на правния принцип визиран в чл.6 от ГПК за диспозитивното начало в гражданския процес, който изисква предмета на делото да се определя от страните по делото, а не от съда в акта му по съществото на делото. Въпроса за идентификацията на недвижимия имот, от който се претендира ревандикация на реална част е част от предмета на делото и единствения, който може да го уточнява и въвежда в процеса е ищеца, а не съда в акта си по съществото на делото. Защото в такъв случай предмета на делото ще се изясни окончателно и за първи път в съдебното решение, което ще наруши правото на защита на ответника с оглед на действащите процесуални преклузии в ГПК. Ето защо обжалваното определение следва да се потвърди.

Мотивиран така съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3253/27.03.2022г., постановено по гр.д. № 2534/2022г. на Районен съд - Пловдив, XІV гр.с.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд 2 в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя при наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК на осн. чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3