Определение № 1656 от 07.11.2025, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1656 гр. Велико Търново, 07.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Силвия Пантелеева като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно частно гражданско дело № 20254100501053 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е частна жалба с вх. №13448/27.10. 2025г. при ВТОС от Д. Х. Г. от гр. Е. против Определение № 462/01.09.2025 г., постановено по гр.д. № 387 по описа на РС Елена за 2025г., с което е прекратено производството по делото и е върната исковата молба на ищеца Д. Х. Г. на основание чл.129 ал.3 от ГПК. Счита обжалваното определение за неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, който са довели до нарушение на процесуалния закон, касаещ принципа на служебното начало - арг. чл.7 ал.1 от ГПК, съгл. ТР №6 от 15.01.2019г. по т.д. №6/2017г. на ОСГТК на ВКС. Счита, че съдът е следвало да изясни предмета на произнасяне, да вземе становище по всички обстоятелства, да се обоснове ясно, пълно и точно, като извърши цялостна проверка, както за валидност и допустимост на обжалваното разпореждане, така и относно неговата законосъобразност. Излага, че при неясна искова молба твърденията на ищеца са можели да бъдат изяснени в първото по делото открито с.з. по реда на чл.143 от ГПК, както и че са били налице основания за отвод на докладчика по делото – произнасяне по относими към делото факти. Моли да бъде отменено определението за прекратяване на делото.

Съдът, като се запозна с материалите по делото, намира за установено следното:

Производството по гр.д. №387 по описа на РС Елена за 2025г. е образувано по искова молба на Д. Х. Г. от гр. Е. против ОД МВР Велико Търново с предявен осъдителен иск за сумата от 6000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, който са последица от дискриминирането й от ответника по повод подаден от нея сигнал и последвал отказ от съдействие от страна на полицията -РУ МВР Елена. Посочва правно основание на претенцията си чл. 74, ал.2 от ЗЗДискр.

Фактическите основания на иска са твърденията за роднински и по сватовство връзки между началник група „Криминална полиция“ и ищцата, който не се отвел при разглеждане на подаден от ищцата сигнал в нарушение на АПК – принципът на безпристрастност и поради това третирал неравностойно ищцата и подадения от нея сигнал за сметка на подателите на две други сигнала, цитирани в исковата молба по номера. Описва претърпените неимуществени вреди.

Първоинстанционният съд е приел исковата молба за нередовна и е дал указания на ищцата да я изправи, като посочи фактически твърдения за съдържанието на своя сигнал до полицията, спрямо кое лице/лица при сравними сходни обстоятелства ищецът е бил третиран въз основа на признаците по ЗЗДискриминация изброени в чл.4 от закона, като посочи естеството на цитираните сигнали и по кой признак счита, че е дискриминирана, в какво се изразява твърдяното 1 неравностойно третиране на ищеца и неблагоприятно положение. С разпореждането на ЕРС от 10.09.2025г. ищецът е предупреден за последиците от неизпълнение на указанията в едноседмичен срок.

Разпореждането на съда е връчено на ищеца на 15.09.2025 г. – чрез ЕПЕП и на същата дата е постъпило изявление от ищцата, в което се развиват съображения за естеството на производството по ЗОДОВ, възразява по допустимостта на дадените й указания, излагат се общи съображения за основанията за отвод на съдията.

На 08.10.2025г. РС Елена е постановил обжалваното определение № 462, с което като констатирал, че нередовностите на исковата молба не са отстранени и на основание чл.129 ал.3 от ГПК е прекратил производството по делото и върнал искова молба на Д. Х. Гeoргиева.

При така установената фактическа обстановка, съдът обоснова следните правни изводи:

Частната жалба е с правно основание чл.274 ал.1 т.1 от ГПК във вр. чл.129 ал.3 от ГПК. Същата е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от страна, която има правен интерес от обжалването му в атакуваната част. Жалбата отговаря на изискванията по чл.260 и чл.261 от ГПК и е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

В исковата молба не са изложени никакви фактически твърдения за нервно третиране и с кое действие, акт или бездействие е осъществен акт на дискриминация. Не се сочи по кой от признаците по чл.4 от ЗЗдискр. Ищцата счита, че е третирана неравностойно. Липсва изложение на каквито и да било фактически основания на претенцията. Посочване на номер на подадена от нея преписка и два номера на преписки на „други субекти“ без яснота кое е идентично в преписките/сигналите в подалите ги лица и кои са равните условия, при които има неравно третиране, нито в какво се изразява то и на какъв от законоустановените принципи са твърди да е осъществена, се приравнява на пълна липса на фактически основание на иска. Съдът е длъжен служебно да квалифицира предявената пред него претенция, да посочи спорните и подлежащи на доказване обстоятелства, но за да стори това, искането към него следва да съдържа изложение на фактически твърдения свързани с претенцията. В случая има посочен един факт – подаден сигнал от ищцата до ответника, по който не било образувано разследване. Не се твърди с това действие ответникът да третира ищеца различно от други лица, подали сигнали за същото или идентично деяние по някой от признаците по ЗЗдискр., не са посочени други действия или бездействия на ответника, които да са дискриминационни спрямо него. В срока за уточняване изявлението на ищцата не изпълнява дадените указания.

Петитумът на исковата молба от друга страна е ясен и обосновава извод за предявен иск с правно основание чл.74, ал.2 от ЗЗДискр. за осъждане на ответника да заплати обезщетение за неимуществени вреди във връзка с проявено към ищеца дискриминационно отношение, като съдът при редовна искова молба би извършил преценка както дали е извършен акт на дискриминация, така и за размера на вредите от нея.

Поради неизпълнение на указанията на съда по изправяне на молбата в определения му срок, правилно съдът е приложил санкцията на чл.129 ал.3 от ГПК, като е прекратил производството по делото и върнал исковата молба.

Несъстоятелни са доводите на жалбоподателя, че за страните съществува възможност да изясняват фактическите си твърдения в първото открито заседание по делото. При налични фактически твърдения, които са непълни или си противоречат, съдът може да изиска уточнение и изясняване в едва в открито с.з., но не и при липса на каквито и да било такива, обосноваващи заявената претенция.

По оплакванията, че са били налице основания за отвеждане състава на РС Елена, постановил обжалваното определение, въззивният състав го намира за неоснователно. Не се сочат и доказват никакви обстоятелства, които да обосновават извод за заинтересованост на съдията при разглеждане на делото – няма данни по кои относими факти и в кое производство съдията се бил произнесъл.

Обжалваното определение следва да бъде потвърдено на основание чл.278 ал.4 във вр. чл.272 от ГПК.

По изложените съображения и на основание чл.7 ал.2 ГПК, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 462/01.09.2025 г., постановено по гр.д. № 387 по описа на РС Елена за 2025 г.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.

Препис от определението да се изпрати на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1656 гр. Велико Търново, 07.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Силвия Пантелеева като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно частно гражданско дело № 20254100501053 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е частна жалба с вх. №13448/27.10. 2025г. при ВТОС от Д. Х. Г. от гр. Е. против Определение № 462/01.09.2025 г., постановено по гр.д. № 387 по описа на РС Елена за 2025г., с което е прекратено производството по делото и е върната исковата молба на ищеца Д. Х. Г. на основание чл.129 ал.3 от ГПК. Счита обжалваното определение за неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, който са довели до нарушение на процесуалния закон, касаещ принципа на служебното начало - арг. чл.7 ал.1 от ГПК, съгл. ТР №6 от 15.01.2019г. по т.д. №6/2017г. на ОСГТК на ВКС. Счита, че съдът е следвало да изясни предмета на произнасяне, да вземе становище по всички обстоятелства, да се обоснове ясно, пълно и точно, като извърши цялостна проверка, както за валидност и допустимост на обжалваното разпореждане, така и относно неговата законосъобразност. Излага, че при неясна искова молба твърденията на ищеца са можели да бъдат изяснени в първото по делото открито с.з. по реда на чл.143 от ГПК, както и че са били налице основания за отвод на докладчика по делото – произнасяне по относими към делото факти. Моли да бъде отменено определението за прекратяване на делото.

Съдът, като се запозна с материалите по делото, намира за установено следното:

Производството по гр.д. №387 по описа на РС Елена за 2025г. е образувано по искова молба на Д. Х. Г. от гр. Е. против ОД МВР Велико Търново с предявен осъдителен иск за сумата от 6000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, който са последица от дискриминирането й от ответника по повод подаден от нея сигнал и последвал отказ от съдействие от страна на полицията -РУ МВР Елена. Посочва правно основание на претенцията си чл. 74, ал.2 от ЗЗДискр.

Фактическите основания на иска са твърденията за роднински и по сватовство връзки между началник група „Криминална полиция“ и ищцата, който не се отвел при разглеждане на подаден от ищцата сигнал в нарушение на АПК – принципът на безпристрастност и поради това третирал неравностойно ищцата и подадения от нея сигнал за сметка на подателите на две други сигнала, цитирани в исковата молба по номера. Описва претърпените неимуществени вреди.

Първоинстанционният съд е приел исковата молба за нередовна и е дал указания на ищцата да я изправи, като посочи фактически твърдения за съдържанието на своя сигнал до полицията, спрямо кое лице/лица при сравними сходни обстоятелства ищецът е бил третиран въз основа на признаците по ЗЗДискриминация изброени в чл.4 от закона, като посочи естеството на цитираните сигнали и по кой признак счита, че е дискриминирана, в какво се изразява твърдяното 1 неравностойно третиране на ищеца и неблагоприятно положение. С разпореждането на ЕРС от 10.09.2025г. ищецът е предупреден за последиците от неизпълнение на указанията в едноседмичен срок.

Разпореждането на съда е връчено на ищеца на 15.09.2025 г. – чрез ЕПЕП и на същата дата е постъпило изявление от ищцата, в което се развиват съображения за естеството на производството по ЗОДОВ, възразява по допустимостта на дадените й указания, излагат се общи съображения за основанията за отвод на съдията.

На 08.10.2025г. РС Елена е постановил обжалваното определение № 462, с което като констатирал, че нередовностите на исковата молба не са отстранени и на основание чл.129 ал.3 от ГПК е прекратил производството по делото и върнал искова молба на Д. Х. Гeoргиева.

При така установената фактическа обстановка, съдът обоснова следните правни изводи:

Частната жалба е с правно основание чл.274 ал.1 т.1 от ГПК във вр. чл.129 ал.3 от ГПК. Същата е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от страна, която има правен интерес от обжалването му в атакуваната част. Жалбата отговаря на изискванията по чл.260 и чл.261 от ГПК и е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

В исковата молба не са изложени никакви фактически твърдения за нервно третиране и с кое действие, акт или бездействие е осъществен акт на дискриминация. Не се сочи по кой от признаците по чл.4 от ЗЗдискр. Ищцата счита, че е третирана неравностойно. Липсва изложение на каквито и да било фактически основания на претенцията. Посочване на номер на подадена от нея преписка и два номера на преписки на „други субекти“ без яснота кое е идентично в преписките/сигналите в подалите ги лица и кои са равните условия, при които има неравно третиране, нито в какво се изразява то и на какъв от законоустановените принципи са твърди да е осъществена, се приравнява на пълна липса на фактически основание на иска. Съдът е длъжен служебно да квалифицира предявената пред него претенция, да посочи спорните и подлежащи на доказване обстоятелства, но за да стори това, искането към него следва да съдържа изложение на фактически твърдения свързани с претенцията. В случая има посочен един факт – подаден сигнал от ищцата до ответника, по който не било образувано разследване. Не се твърди с това действие ответникът да третира ищеца различно от други лица, подали сигнали за същото или идентично деяние по някой от признаците по ЗЗдискр., не са посочени други действия или бездействия на ответника, които да са дискриминационни спрямо него. В срока за уточняване изявлението на ищцата не изпълнява дадените указания.