Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 10016 от 29.05.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 69014/2022
Вид
Решение № 10016
Подписан
29.05.2025
Състав
Антоанета Георгиева Ивчева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 236, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 60, ал. 2 · Закон за кредитните институции
  • чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 16 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 10016 гр. София, 29.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20221110169014 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от т, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: **, срещу Т. б В., ЕГН: **********, с адрес:

**, с която са предявени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

9 ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 5903,47 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 7001061204 от 14.10.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 02.08.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 670,90 лв., представляваща възнаградителна лихва, както и сумата в размер на 715,55 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 15.10.2020 г. до 20.07.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 41997/2022 г., по описа на СРС, 74 състав.

Ищецът твърди, че на 14.10.2019 г. между него и ответника е бил сключен Договор за потребителски кредит № 7001061204, по силата на който ищецът предоставил на ответника кредит в размер на 6284,35 лв., платим на 48 погасителни месечни вноски, от които 47 вноски в размер на по 243,17 лв. и последна вноска в размер на 243,15 лв. Сочи, че в предоставената сума от 6284,35 лв. се включвала финансирана от ищеца такса за оценка на риска в размер на 673,32 лв., както и премии по две застраховки в общ размер на 1811,03 лв.

Поддържа, че уговореният между страните лихвен процент бил в размер на 32,14 %, като всяка вноска включвала два компонента – главница и възнаградителна лихва, като общото крайно задължение по договора възлизало на 11 240,14 лв. Твърди, че ответникът преустановил плащанията по кредита, считано от 15.10.2020 г., поради което ищецът обявил кредита за предсрочно изискуем, за което длъжникът бил уведомен на 29.03.2022 г. По така изложените съображения моли за уважаване на предявените искове. Претендира направените в настоящото и в заповедното производство разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявените искове. Счита същите за неоснователни, като твърди, че процесният договор за кредит е недействителен, като оспорва сумата по договора за кредит да му е била предоставена. Отделно от това навежда възражение за нищожност на част от клаузите от договора поради протИ.речие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Сочи, че 1 уговорената в чл. 7.1. от договора за кредит такса за оценка на риска протИ.речи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, поради което и на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК е нищожна. Отделно от това твърди, че в уговорения ГПР от 47,31% не били включени таксата за оценка на риска и застрахователните премии по сключените застраховки, с което се надхвърлял максималният предвиден в ЗПК размер на ГПР. Отделно от това поддържа, че е извършил плащания в общ размер на 2000 лв., които не били взети предвид от ищеца. По така изложените доводи моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира направените в настоящото и заповедното производство разноски.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

Като писмено доказателсто по делото е приет договор за потребителски кредит № 7001061204 от 14.10.2019 г., сключен между т и Т. б В., по силата на който банката е предоставила на ответника кредит в общ размер на 6 284,35 лв., платим на 48 месечни погасителни вноски, при приложим ГЛП от 32,14 % и ГПР от 47,31 %. Установява се, че в главницата от 6 284,35 лв. са включени следните суми: 3 800 лв. – сумата, с която ответникът е кредитиран, 1331,50 лв. – застрахователна премия по застраховка „Bank пакет 3 кредит + сметка“, 479,53 лв. – застрахователна премия по застраховка „Bank 3 сметка (bill)“, както и сумата от 673,32 лв., представляваща еднократна такса за оценка на риска, дължима в деня на подписване на договора за кредит, като именно на базата на сумата от 6 284,35 лв. е изготвен и погасителния план. Във връзка с чл. 7.1. от договора и на основание исканедекларация кредитополучателят е дал своето съгласие еднократната такса за оценка на риска да бъде финансирана от кредитната институция срещу задължението за нейното възстановяване, ведно с начислената лихва върху нея. В чл. 19 от договора е посочено, че сключването на застраховка или присъединяването към застрахователна програма не се явява задължително условие за сключването на самия договор за кредит. В случай, че кредитополучателят е направи такъв избор, съобразно чл. 7.2.2 от договора частта от средствата по кредита, дължима за конкретната застраховка, се превежда от кредитната институция директно по банкова сметка на съответния застраховател.

Установява се, че на 14.10.2019 г. заедно с договора за кредит е сключен и рамков договор за платежни услуги, по силата на който на ответника е открита разплащателна сметка в т. По делото като писмени доказателства е приложен информационен бюлетин за вложителите, съдържащ основна информация относно защитата на влоговете, както и декларация от ответната страна, че е предоставена преддоговорна информация при сключването на рамковия договор.

Като писмено доказателство е представен застрахователен договор между ответника, от една страна, и „Кардиф ЖИ.тозастраховане, клон България“ и „Кардиф Общо застраховане, клон България“, от друга, сключен чрез ищеца като застрахователен агент и обективиран в Сертификат № 170010612042019 от 14.10.2019 г. Установява се, че предмет на процесната застраховка е „Защита на кредита“, и „Защита на сметките“, която покрива следните рискове: смърт в резултат на злополука или заболяване, трайно намалена или загубена работоспособност, временна неработоспособност, нежелана безработица в резултат на обвинение, хоспитализация над 3 дни в резултат на злополука и полагане на грижи за болен над 3 дни. Дължимата застрахователна премия е определена като еднократна и възлиза на стойност от 1 811,03 лв. С декларация от 14.10.2019 г. ответникът е изразил съгласие при настъпване на застрахователно събитие, застрахователното плащане да бъде извършено в полза на банката, съгласно предвиденото в общите условия на застраховката.

Допълнително са приобщени и общите условия към договора за застраховка „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“, съдържащи информация относно покритите рискове, лимит на застрахователната сума, териториално действие на застраховките, начало и край на застрахователното покритие, начин на плащане, възможности за прекратяване на договора.

Установява се, че на 28.05.2020 г. между ищеца и ответника е сключен Анекс № 1, по силата на който страните са постигнали съгласие за удължаване срока на договора до 2

15.01.2024 г., като неиздължената до този момент главница следвало да се издължи при условията на нов погасителен план, а сумата на непогасената мораторна лихва да бъде разделена на равни части, всяка от които да се добавя към всяка от погасителните вноски.

Посочено е към датата на подписване на споразумението неиздължената главница възлизала на 6 010,20 лв., а на непогасената законна лихва за забава – 485,76 лв. Липсва приложен погасителен план.

Като писмено доказателство по делото е представено уведомление от 23.03.2022 г. от банката до кредитополучателя, с което поради неизпълнение на вноските с падеж 15.10.2020 г., 15.11.2020 г. и 15.12.2020 г. и на основание чл. 60, ал. 2 ЗКИ ищецът е обявил задълженията по договора за кредит за предсрочно изискуеми. По данни от разписка с ИД PS 1421 007OE6 4 се установява, че уведомлението е връчено лично на адресата на 29.03.2022 г.

За послужване по настоящото дело е приобщено ч.гр. д. № 41997/2022 г. по описа на СРС, 74-ти състав, от чиито материали се установява, че по заявление на кредитната институция е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК срещу Т. б В. за следните суми: 5 903,47 лв., представляваща главница по договора за потребителски кредит, ведно със законната лихва от 02.08.2022 г. до окончателното плащане, 670,90 лв. – възнаградителна лихва за периода от 15.10.2020г. до 29.03.2022г., 715,55 лв. – мораторна лихва за периода от 15.10.2020 г. до 20.07.2022 г., както и присъдени разноски в размер на 195,80 лв. Установява се, че въз основа на това изпълнително основание и издадения изпълнителен лист е образувано изп. д. № 20229190400584 по описа на ЧСИ са.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна следното:

Допустимостта на предявената искова претенция по чл. 422 ГПК изисква освен наличието на общите процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване правото на иск, така и специалните такива – подаване на възражение от длъжника в срока по чл. 414 ГПК, предявяването на установителен иск в едномесечен срок от уведомяването на кредитора, както и от пълно тъждество между вземането по заповедта за изпълнение и претендираното в исковото производство. Същите в случая са налице, поради което правният спор следва да бъде разгледан по същество.

Предявеният установителен иск намира правната си квалификация в чл. 422 ГПК, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ. Основателността на исковата претенция се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните юридически факти: наличие на валиден договор за потребителски кредит, сключен с ответника, усвояването на претендираната главница, уговорена възнаградителна лихва, договорения размер на възнаградителната лихва за исковия период, настъпване на изискуемостта на вземанията. По аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи доказателствената тежест да установи в условията на пълно и главно доказване посочените материални предпоставки за възникване на притезанието, което е предмет на настоящото производство, а ответникът носи доказателствената тежест да установи, че е погасил паричните си задължения.

От анализа на събрания доказателствен материал в неговата съвкупност се установява, че между страните е сключен договор за потребителски кредит с описаното в исковата молба съдържание. При преценката за валидния характер на облигационното правоотношение обаче следва да се държи сметка, че кредитополучателят е физическо лице, по отношение на което не се твърди, а и не са налице данни същото да е действало в рамките на своята професионална или търговска дейност. В тази връзка, договорната връзка между страните попада в приложеното поле на чл. 9, ал. 1 ЗПК и по отношение на нея са приложими не само специалните изисквания към съдържанието на договора за потребителски кредит, а наред с това и специалната защита на потребителя, регламентирана в ЗЗП относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Нещо повече, при извършване на преценка относно действителността на договора за кредит съдът не е обвързан от наличието на посочени от 3 ответника основания, доколкото нормите, уреждащи нищожността са от императивен характер и за тях съдът следи служебно предвид действието на чл. 6, § 1 от горната Директива 93/13/ЕИО. В този смисъл е и съдебната практика на СЕС, обективирана в Решения по дело Oceano Grupo Editorial - C-240/98, дело Salvat Editores – С-244/98, дело Mostaza Claro – C-168/05, Pannon GSM – C-243/08, Banco Espanol de Credito SA – C-618/1.

При това положение, следва да се извърши цялостна проверка за наличие на основания за недействителност на процесната сделка, в това число и за такива, нерелевирани с отговора на исковата молба възражения. Съобразно чл. 22 ЗПК /в действащата към 14.10.2019 г. редакция/, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от същия, договорът за потребителски кредит е недействителен.