Решение № 21 от 22.02.2023, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Бургас, 21.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Десислава Д. Щерева

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно гражданско дело № 20232000500003 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „К.Б.” ЕАД, ЕИК *** с предишно наименование „Р. (Б.)” ЕАД, против решение № 923 от 10.10.2022 г. по гр.д № 776/2021 г. на БОС в отхвърлителните му части, касаещи главницата, редовната възнаградителна лихва и обезщетението за забава върху редовно падежиралите главници.

Въззивникът оспорва извода на първоинстанционния съд, че предсрочната изискуемост на вземанията против въззиваемия е настъпила на 02.11.2019 год. – датата на връчване на изявлението за обявяване на предсрочната изискуемост на Г. П.. Твърди, че е практически невъзможно кредиторът да изчислява поотделно задължението за всяко лице по кредитното провоотношение и счита, че меродавна за предсрочната изискуемост на дълга е най-късната дата на връчване на изявлението за предсрочна изискуемост.

Решението се обжалва като неправилно в отхвърлителните му части и се настоява, че е следвало съдът да признае вземане за главница поне в размер на 28 505,27 лв. и акцесорните вземания в предявения размер. Твърди се, че е 1 предявен един иск за главница, като само е уточнена разбивката на падежирала и непадежирала според възприетата от банката дата на предсрочната изискуемост – 12.08.2020 год.

Моли се решението да бъде отменено и вместо него да се постанови ново, с което да се установи съществуването и изискуемостта на солидарните задължения за главница в размер на 28 505,27 лв., за редовна възнаградителна лихва в размер на 1 898,69 лв. за периода от 05.03.2019 год. до 11.08.2020 год. и за обезщетение за забава в размер на 858,76 лв. за периода от 05.04.2019 год. до 11.08.2020 год.

В срока по чл.263 ГПК е подаден отговор от особения представител на въззиваемия – адв.А. С.. Изразява становище за правилност и обоснованост на съдебния акт. Споделя извода на първоинстанционния съд, че предсрочната изискуемост по отношение на Г. П. е настъпила в момента на получаването на писменото изявление на банката, чрез неговата баба Райна П.а, на 02.11.2019 год. Твърди се, че банката неправомерно интерпретира началния момент на предсрочната изискуемост, като така увеличава търсената главница и лихви.

Моли се за потвърждаване на решението.

Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на страните, събраните по делото доказателства и прилагайки закона, приема следното:

В исковата си молба, предявена пред Окръжен съд Бургас, ищецът претендира да бъдат установени вземания по договор за потребителски кредит от 08.01.2015 год., сключен между „Р. (Б)” ЕАД като кредитор и Т. П.

П. и А. Г.ева П.а, като кредитополучатели, само за солидарния длъжник Г. Т.

П., за които се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. №7003 от 2020 година по описа на Районен съд Бургас.

В исковата молба ищецът изрично сочи, че претендира да бъдат установени като съществуващи вземания за главница в размер на 30 356,68 лева, от която редовно падежирали главници в размер на 7 057,68 лв. за периода от 05.04.2019 год. до 05.08.2020 год. и 23 299 лв. – предсрочно изискуема главница с дата на предсрочна изискуемост 12.08.2020 год.;

2 изискуема редовна възнаградителна лихва в размер на 1 989,69 лв. за периода от 05.03.2019 год. до 11.08.2020 год.; обезщетение за забава върху редовно падежирали главници в размер на 858,76 лв. за периода от 05.04.2019 год. до 05.08.2020 год. (с изключение на периода 13.03.-13.05.2020 год.); 355,95 лева – обезщетение за забава върху предсрочно изискуемата главница, за периода 12.08.-01.11.2020 год. включително; 47,77 лева – изискуема редовна лихва за периода 05-15.03.2018 год. включително и 60 лева – разноски за извънсъдебно уведомяване, а в условие на евентуалност – при пълно или частично неуважаване на предявените положителни установителни искове поради липса на предсрочна изискуемост, са предявени обективно съединени осъдителни искове.

Ищецът се е позовал на договора за потребителски кредит, по който е отпуснал средства в размер на 38 790,30 лв., и на анекс №1/16.03.2018 год., с който ответникът е встъпил като солидарен длъжник и са преуредени условията по договора за кредит, включително е оформена главница в резултат на натрупване на задължения към размера на главницата, предоставен е гратисен период и е определена нова крайна падежна дата, станали причина и за подписване на нов погасителен план. Ищецът е поддържал, че цялото задължение е обявено едностранно от него за изцяло предсрочно изискуемо на 12.08.2020 год. и се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№7003/20 год. на БРС, по което получил указания за предявяване на иск за установяване на задълженията спрямо Г. П..

От фактическа страна пред настоящата инстанция е безспорно, че на 08.01.2015 год. е сключен процесния договор за кредит, по който на кредитиполучателите е предоставен кредит в размер на 38 790,30 лв., по валидността на облигационната връзка и по солидарното задължаване на въззиваемия, заедно с неговата майка А. П.а, чрез подписването на анекс №1/16.03.2018 год. Пред първоинстанционния съд от особения представител е била оспорена валидността единствено на чл.1.1 от анекса, с твърдения за недопустим анатоцизъм, чрез който се е стигнало до неблагоприятно нарастване размера на дълга. Освен това, пред първоинстанционния съд е било оспорено и твърдението на банката за трансформиране на задължението в изцяло предсрочно изискуемо, поради изпращане на изявлението до длъжника на необявен от него адрес.

3

В обжалваното решение съдът е приел, че предсрочната изискуемост за въззиваемия е настъпила на 02.11.2019 год. – датата, на която на негов родственик е връчено изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Счел е, че чл.1.1 от анекса не може да бъде приложен в отношенията между страните, поради недопустимо извършен от банката анатоцизъм. Приложени са условията по първоначално подписания погасителен план и след съобразяване на твърденията за начало на просрочията, е постановено решение, с което за дължими са установени: :

2158,35 лева – редовно падежирала главница за периода 05.04.-02.11.2019 год. включително; 23 034,84 лева – предсрочно изискуема главница, считано от 02.11.2019 год.; 984,63 лева – договорна лихва за периода 05.03.2019 02.11.2019 год. включително; 223,04 лева – обезщетение за забава върху редовно падежиралата главница от 2158,35 лева, за периода 05.04.201911.08.2020 год. включително (с изключение на периода 13.03.-13.07.2020 год., на основание чл. 6, ЗМДВИПОРНСПП); 355,95 лева – обезщетение за забава върху предсрочно изискуемата главница от 23 034,84 лева, за периода 12.08.01.11.2020 год. включително; 47,77 лева – изискуема редовна лихва за периода 05-15.03.2018 год., и 60 лева – извънсъдебни разноски, а в останалата част установителната претенция е отхвърлена.

Оплакването на въззивника, че датата на предсрочната изискуемост на дълга е определена от решаващия съд неправилно, е неоснователно. След постановяване на ТР №4/18.06.2014 год. по т.д.№4/2013 год. на ОСГТК ВКС, е формирана трайна съдебна практика, според която солидарността между двама и повече длъжници по смисъла на чл.121 от ЗЗД не предполага действие на обявената от банката по отношение на един от съдлъжниците предсрочна изискуемост и спрямо останалите. Предсрочната изискуемост, като резултат от упражненото преобразуващо право на кредитора, настъпва поотделно за всеки от длъжниците, при наличие на предпоставките по ТР №4/18.06.2014 год., от момента на достигане на изявлението до длъжника, а съдът не е обвързан от посочената от банката дата и може да определи различна дата, която задължително следва да предхожда момента на подаване на заявлението – напр.решение №6/12.06.2017 год. по гр.д.№50203/16 год., ІІ гр.о. ВКС, решение №30/20.05.2020 год. по т.д.№739/2019 год. І т.о. ВКС, решение №60119/23.12.2021 год. по т.д.№1024/20 год. І т.о. ВКС, решение 4

№96/22.08.2022 год.- по гр.д.№2007/21 год. ІV гр.о. ВКС.

В случая банката е изпратила изявления до длъжниците, с които ги е уведомила за допуснатите просрочия и е обявила задълженията за предсрочно изискуеми и незабавно платими.

От допълнителното заключение се установява и между страните не се спори, че към момента на подписване на анекса кредитът е бил просрочен – не са били погасени вноските с настъпил падеж от 05.12.2017 год., които са били преоформени като редовна главница с чл.1.1 от анекса. От основното заключение става ясно, че последното плащане е извършено от другия солидарен длъжник на 15.08.2019 год. (350 лв.), т.е. преди отправяне на изявлението за обявяване на предсрочната изискуемост и преди подаване на заявлението.

Изявлението до въззиваемия е било изпратено на постоянния му адрес в гр.Бургас и е получено от родственик на 02.11.2019 год., от който момент задължението се е трансформирало в предсрочно изискуемо, предвид безспорно установената забава, коментирана по-горе. Моментът, в който същото изявление е достигнало до другия солидарен длъжник, респ.датата, от която банката води задължението счетоводно като предсрочно изискуемо, не оказват влияние в правното положение на въззиваемия.

Възраженията на особения представител на ответника за нищожност на чл.1.1 от анекса, повдигнати пред първата инстанция, са основателни.

Всички просрочени задължения по договора, вкл. просрочени главница, лихви и надбавки, са били преоформени като редовна главница. В практиката си ВКС последователно приема, че прибавянето на просрочени задължения за лихви към главницата и начисляването на възнаградителни лихви върху тях представлява анатоцизъм по чл.на чл.10 ал.3 от ЗЗД, който е допустим само в отношенията между търговци, но не и по отношение на физическите лицапотребители. Подобни уговорки са нищожни и поради това не произвеждат действие в отношенията на страните – напр.решение №66/29.07.2019 год. по т.д.№1504/18 год. ІІ т.о. ВКС. По тази причина приложение намират първоначалните условия на договора за потребителски кредит, в които въззиваемият е встъпил солидарно със своята майка – първоначален солидарен длъжник. От допълнителното заключение се установява, че към датата на връчване на изявлението за предсрочна изискуемост кредитното 5 задължение е имало следния вид: дължима главница от 29 852,54 лв., от която просрочени вноски в размер на 6 817,70 лв. и предсрочно изискуема главница 23 034,84 лв.; просрочена възнаградителна лихва в размер на 3 087,25 лв. и просрочено обезщетение за забава в размер на 1 081,66 лв.

Основанието, на което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на предсрочно изискуемата главница, е сключеният договор за кредит. Предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит променя изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването й, но няма за последица изменение на основанието, от което произтича вземането. Вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също основание договора за кредит - така ТР № 8/02.04.2019 год. по т.д.№8/17 год. ОСГТК ВКС. След като банката претендира установяване на дължимата главница по договора за кредит, съдът дължи произнасяне по една претенция, а доказването на настъпилата предсрочна изискуемост е от значение единствено за размера, в който ще бъде признато вземането на кредитора. В случая, игнорирайки разпоредбата на чл.1.1 от анекса и „връщайки“ се към условията на първоначалния договор за кредит / погасителен план, съдът дължи присъждане на цялата дължима главница – вноски с настъпил падеж и предсрочно изискуема, понеже кредиторът цели да установи именно това задължение. При незачитане на анекса, дължимите просрочени вноски датират още от 05.12.2017 год. и са в общ размер от 6 817,70 лв., при установени от първоинстанционния съд 2 158,35 лв. Тази разлика от 4 659,35 лв. за главницата е дължима – тя нито е погасена, нито е опростена от кредитора. Според допълнителното заключение, дължимата възнаградителна лихва е в размер на 3 087,25 лв., но поради диспозитивното начало в процеса тя може да бъде установена само от началото на предявения период – от 05.03.19 год. и до датата на предсрочната изискуемост (т.2 от ТР №3/27.03.2019 год. по т.д.№3/17 год.), т.е. до 02.11.19 год. и е в размер от 984,63 лв., колкото е присъдена от първоинстанционния съд.