Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 613 от 09.07.2019, Районен съд - Враца

Съд
Районен съд - Враца
Дело
Гражданско дело 163/2019
Вид
Решение № 613
Подписан
09.07.2019
В сила
12.02.2020
Състав
ПЛАМЕН ИВАНОВ ШУМКОВ

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И

Е

№ …

Гр. Враца, 09.07.2019 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ при секретаря Н. Петрова, като разгледа гр.д.

№ 163 по описа на ВРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е за разглеждане иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК.

Ищецът

„Профи Кредит България” ЕООД, гр. София e подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу К.К.И. за следните суми: 4 026,16 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № **********, сключен на 01.06.2017 г.; сумата от 30,00 лева, представляваща такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането за периода от 26.07.2017 г. до 08.05.2018 г.; сумата 18,67 лева, представляваща законова лихва за забава за периода от 26.07.2017 г. /дата на изпадане на длъжника в забава по договор за потребителски кредит № ********** до 08.05.2018 г. /дата на прекратяване на договора/; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.08.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 81,50 лева внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева.

С влязло в сила Разпореждане № 2155/19.03.2019 г. по гр. дело № 163/2019 г. по описа на РС Враца на ищеца е върна искова молба с вх. № 775/18.01.2019 г. в частта на предявените искове за договорно възнаграждение за сумата от 634,12 лв. и за възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги за сумата от 1800,56 лв. на техния подател „Профи Кредит България“ ЕООД, като производството по делото в тази му част е прекратено.

С влязло в сила Определение № 934/11.04.2019 г. по ч. гр. дело № 4018/2019 г. по описа на РС Враца, съдът е обезсилил на основание чл. 415, ал. 2 ГПК издадена в полза на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: ********* против К.К.И., ЕГН ********** Заповед за изпълнение на парично задължение № 2550/29.08.2018 г. по ч. гр. дело № 4018/2018 г. в частта: за сумата над 1591,48 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № **********, сключен на 01.06.2017 г. до пълния размер от 4026,16 лв.; за сумата от 30,00 лева, представляваща такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането за периода от 26.07.2017 г. до 08.05.2018 г.; за сумата от 18,67 лева, представляваща законова лихва за забава за периода от 26.07.2017 г. до 08.05.2018 г.; за сумата над 31,83 лв., представляваща държавна такса до пълния размер от 81,50 лв. и за сумата над 19,53 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение до пълния размер от 50,00 лв.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл.

47, ал. 5 ГПК. След указание до ищеца е предявен установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, като след частично прекратяване на производството, е останал предявен единствено иск за главница за сумата от 1591,48 лв.

Ищецът твърди, че на 08.06.2017 г. между ищеца, като кредитор, и К.К.И., като кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит № **********. Сочи се, че сумата, предоставена по договора за кредит, е в размер на 1800 лв., като общото задължение по договора, заедно с уговорените лихви, възлизало на сумата от 2670,72 лв. С част от уговорения кредит било извършено вътрешно рефинансиране към „Профи Кредит България“ ЕООД по друго задължение на ответницата К.И. в размер на 648,91 лв. Ищецът твърди, че изпълнило точно и в срок задълженията си по договора, като на 01.06.2017 г. превело по банковата сметка на ответницата сумата от 1151,09 лв. Длъжникът поела задължение да погасява предоставения заем на равни месечни вноски съгласно погасителен план, който бил неразделна част от договора. Били уговорени 24 погасителни вноски в размер на 201,31 лв. всяка от тях, с падежна дата – всяко 25-о число на месеца.

Впоследствие бил изготвен нов погасителен план от 22.12.2017 г., като броят на погасителните вноски бил коригиран от 24 на 27 броя. Било отложено плащането на първоначално уговорените погасителни вноски № 5, 6 и 7. Длъжницата не изпълнявала поетите задължения, като направила само 4 пълни погасителни вноски, поради което договорът бил прекратен автоматично от страна на ищеца и била обявена предсрочната изискуемост на вземанията по него. За прекратяването на договора и настъпилата предсрочна изискуемост ответницата била уведомена с писмо от 09.05.2018 г. С допълнителна молба с вх. № 2054/07.02.2019 г. ищецът сочи, че погасената от ответницата сума по кредита за главница е в размер на 208,52 лв., като непогасеният остатък възлиза на сумата от 1591,48 лв. Моли съда да установи вземането така, както е предявено в заповедното производство.

Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Въз основа на попълнено от ответницата И. искане за отпускане на потребителски кредит Профи кредит Стандарт № **********/31.05.2017 г. е сключен Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № **********/31.05.2017 г. между „Профи Кредит България“ ЕООД и ответницата И.. От договора се установява, че ответницата, като кредитополучател, е получила от „Профи Кредит България“ ЕООД, като кредитодател, потребителски кредит в размер на 1 800 лева, от които сумата от 648,91 лв. за рефинансирането на друго нейно задължение. Кредитополучателката се задължила да върне паричната сума на равни месечни вноски от по 111,28 лева за период от 24 месеца. В договора е уговорен годишен процент на разходите 49,90%, годишен лихвен процент 41,17%, лихвен процент на ден 0,11% и общо задължение по кредита 2670,72 лева. От потребителя е закупен пакет от допълнителни услуги на стойност 2160,72 лева, която се заплаща разсрочено по 90,03 лева на месец. Общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги възлиза на сумата от 4831,44 лева, а общият размер на месечната погасителна вноска – 201,31 лева. Между страните е подписано и допълнително споразумение за пакета от допълнителни услуги от 31.05.2017 г.

В Договора за кредит е отбелязано /б. А от раздел „Декларации“/, че е подписан при Общи условия, които са негова неразделна част, предадени са на клиента при подписването му и той е декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги приема, няма забележки към тях и се задължава да ги спазва. Отбелязано е /б. Г от раздел „Декларации“/, че клиентът декларира, че са му предоставени: безвъзмездно на хартиен носител и на български език, в ясна и разбираема форма, информация под формата на Стандартен европейски формуляр; разяснения по договора с оглед преценка от клиента, доколко предлаганият кредит съответства на възможностите и финансовото му състояние, разяснения на преддоговорната информация, основните характеристики на предлаганите продукти, в т. ч. последиците в случай на просрочени плащания, разяснения на пакета от допълнителни услуги и т. н. Ответникът е декларирал, че при подписване на договора е получил екземпляр от договора, ОУ, погасителен план и споразумение.

Представени са Общи условия на „Профи Кредит България“ ЕООД към договори за потребителски кредит, подписани на всяка страница от кредитора и ответника.

Представени са погасителен план към договора и Стандартен европейски формуляр, подписани от ответницата И..

По делото е представено преводно нареждане за кредитен превод от 15.01.2019 г., видно от което на 01.06.2017 г. кредиторът е превел заемната сума от 1 151,09 лева по банкова сметка *** И. в „Общинска банка” АД. Номерът на банковата сметка е посочен от ответника в договора за кредит и същият съвпада с номера от паричния превод.

На

22.12.2017 г. страните са подписали Анекс № 1 към процесния договор за отлагане плащането на вноски по кредита. Приложен към анекса е и нов погасителен план, уговорен между страните с падеж на последна погасителна вноска на 25.09.2019 г.

/л. 41/.

Представено е уведомително писмо до К.И. от ищеца, с което го уведомява за настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по кредита. Липсват отбелязвания върху същото за неговото получаване. Не са представени и разписка за неговото доставяне или друг удостоверяващ връчването му документ.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните и е прието от съда като обективно и компетентно изготвено.

Видно от същото, размерът на отпуснатия на ответницата кредит е 1 800 лева, като от нея сумата от 648,91 лв. е използвана за рефинансирането на друго задължение на ответницата, а остатъкът от 1151,09 лв. е преведен по банковата ѝ сметка в „Общинска банка“ АД. Вещото лице е констатирало, че е налице частично погасяване на дълга, като ответницата е направила погасителни вноски в размер на 805,28 лв., от които: 208,52 лв. главница, 236,60 лв. договорна лихва и 360,16 лв. възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги. Посочено е, че непогасеното задължение по кредита е в общ размер от 4026,16 лв., от които: 1591,48 лв. главница; 634,12 лв. възнаградителна лихва и 1800,56 лв. възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.

Други доказателства в производството не са ангажирани.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

От „Профи

Кредит България“ ЕООД против К.К.И. е предявен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за признаване за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 1591,48 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № **********, сключен на 01.06.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.08.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед № № 2550/29.08.2018 г. по ч. гр. дело № 4018/2018 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VI състав.

Неправилно заявителят е посочил, че договорът е сключен на 01.06.2017 г. Видно от приетия по делото договор, същият е сключен на 31.05.2017 г.

Предявеният установителен иск е допустим, подаден е в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, след връчване на заповедта за изпълнение по чл. 47 ГПК, поради което е налице правен интерес за ищеца от неговото предявяване.

По делото няма спор, а и след служебна справка в публичния регистър на БНБ по чл. 3а ЗКИ се установява, че ищцовото дружество е регистрирано като финансова институция по смисъла на чл. 3, ал.

2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Така констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

От друга страна, отпуснатият на ответника като физическо лице заем представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП и ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, както и по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП.

При тези съображения и след извършен анализ на съдържанието на договора, настоящият съдебен състав приема, че договорът е за потребителски кредит, чиято правна регулация се съдържа в ЗПК, а по силата на препращащата разпоредба на чл. 24 ЗПК - и в ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК. Разпоредбата на чл. 21 ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон , е нищожна, а според чл.

22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.

7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК, целият договор за потребителски кредит е недействителен. Посочено е също, че за договора за потребителски кредит се прилагат и чл. 143-148 ЗЗП.