Протокол № 621 от 15.11.2024, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 621 гр. Пазарджик, 13.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Петя Кр. Борисова

Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20245200500512 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

За жалбоподателя „ИМЕА“ ЕООД, със законен представител А. А. К., не се явява представител.

Призовката до същия е върната в цялост.

Жалбоподателят – физическо лице А. А. К., редовно призован при условията на чл.56 ал.2 от ГПК, не се явява.

За „К. И. К.“ ООД се явява юрк. К., редовно упълномощена.

Не се явяват останалите ответници, всичките редовно призовани по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК.

Вещото лице Н., редовно призован, се явява.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила молба от дружество „ИМЕА“ ЕООД от 11.11.2024г., действащо с управител А. К., с която на първо място се възразява по даване ход на делото в днешно съдебно заседание, тъй като дружеството не е било редовно призовано. Счита, че е следвало преди да се приложи разпоредбата на чл.50, ал.3 от ГПК, да бъде залепено уведомление по чл.47 ал.1 от ГПК на канцеларията на дружеството.В молбата от 11.11.2024г. са направени искания за освобождаване от внасяне на разноски за вещо лице от името на дружеството, като в случай, че молбата не бъде уважена се иска да бъде удължен срокът за внасяне на депозита.

1

СЪДЪТ ДОКЛАДВА и постъпилата молба от физическото лице А. К. от 04.11.2024г., в която се моли жалбоподателят К. да бъде освободен от заплащане на разноски като представя декларация за материално и гражданско състояние по образец.

Юрк. К.: Няма пречка да се даде ход на делото, при положение, че управителят и физическото лице са едно и също лице.

Съдът намира, че дружеството жалбоподател „ИМЕА“ ЕООД е редовно призован за днешното съдебно заседание.

Жалбоподателят и длъжник по изпълнението „ИМЕА ЕООД веднъж е призоваван за о.с.з. по делото чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 ал.1 от ГПК в седалището и адреса на управление на дружеството поради ненамерен от връчителя достъп до канцеларията на ЮЛ, както и ненамирането на някой който е съгласен до получи съобщението.

Документите са връчени на законния представител на дружеството в канцеларията на съда, чрез служител на съда, в двуседмичен срок от залепването на уведомлението, тоест уведомлението по чл.47 ал.1 от ГПК е изиграло положителното си процесуално значение по надлежното връчване на книжата на дружеството -жалбоподател.

При новото призоваване на дружеството за днешното съдебно заседание , отново в седалището и адреса на управление вписан в ТР - в мястото на канцеларията му съгласно чл.50 ал.3 от ГПК, е констатирана от връчителя липса на промяна във фактите и обстоятелствата установени до момента относно липсата на какъвто и да е достъп до канцеларията на дружеството или наличен служител, който е съгласен да получи съобщението предназначено за дружеството. Дословно е записано: „Няма промяна на обстоятелствата установени при последното посещение на адреса. На адреса се намира имот до който няма достъп.При посещения на адреса не са открити управителя на дружеството, служител,представител или пълномощник на който да бъде връчена призовката“. Разписката е оформена от връчителя на дата 04.11.2024г. и е върната и е приложена в цялост по делото. Предвид повторното неотстраняване от дружеството на пречките за реален достъп до канцеларията му, липсата на работник или служител на дружеството който да е съгласен за приеме съобщението предназначено за ЮЛ, нито е налице постъпила молба от дружеството, че същото вече е с друго седалище и адрес на управление , има друга канцелария или има друг адрес за кореспонденция, второ уведомление не се залепва съгласно чл.50 ал.4 от ГПК, като на основание чл.50 ал.3 във връзка ал.1 и ал.4 от ГПК страната се счита за 2 редовно призована за съдебното заседание и съобщението /призовката / за това се счита за редовно връчено.

Датата на резолюцията на съдията докладчик по прилагането на чл.50 ал.3 от ГПК е без значение за редовността на връчването. Резолюцията само констатира прилагането на чл.50 ал.3 от ГПК на основание на фактите посочени от връчителя при оформянето на призовката, като важна и решаваща в случая е датата, на която тези факти са се осъществели в правния мир. В случая призовката е оформена от връчителя на дата 04.11.2024г. или тези факти са съществували и са били налице преди изтичането на минималния срок за призоваване - чл.56 ал.3 от ГПК - минимум едноседмичен срок преди заседанието или най-късно преди и до дата 05.11.2024г., включително.

Прилагането на процесуалната норма по чл.50 а.3 от ГПК може да се постанови от съда и в самото открито съдебно заседание непосредствено преди даване ход на делото, което не прави призоваването по този ред процесуално нередовно, поради което въззивният съд намира, че ход на делото следва да се даде при редовно призовани жалбоподатели и ответници.

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

Производството е по реда на чл.437 ал.1-ал.4 във връзка с чл.435 ал.3 от ГПК.

Обжалва се Постановление за възлагане на недвижими имоти №1266 от 08.07.2024г. на Частен съдебен изпълнител Д. Д.,рег.№*** ,с район на действие Окръжен съд Пазарджик, по изпълнително дело №2023***0400180, продължено на основание чл.427 по изпълнително дело №20198820400616 по описа на ЧСИ Г. Т., рег.-№882, изнесени на публична продан от 30.09.2023г. до 30.09.2023г., собственост на длъжника по изпълнението ИМЕА ЕООД , с ЕИК******, със седалище и адрес на управление гр.Пазарджик, с което са възложени на К. И. К. ООД, ЕИК******, със седалище и адрес на управление в гр.С. , следните недвижими имоти : 1.Поземлен имот /ПИ/ с идентификатор *** в гр.Пазарджик по КККР одобрени със заповед №РД-18-97 от 28.10.2008г. на ИД на АГКК, с адрес гр.Пазарджик, ул.“З.“ №1 с площ от 665кв.м.,ведно с построените в него сгради- 1.1.Промишлена сграда с идентификатор *** по същите КККР, с адрес гр.Пазарджик, ул.“З.“, със застроена площ от 402кв.м., на един етаж;1.2Промишлена сграда с идентификатор *** по същите КККР и на същия адрес, със застроена площ от 132кв.м., на един етаж; 2. Поземлен имот с

3 идентификатор *** по същите КККР, с адрес гр.Пазарджик, ул.“З.“№1, с площ от 1534кв.м., ведно с построените в имота сгради:

2.1Административна делова сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 337кв.м., на един етаж;2.2 Сграда складова база, склад с идентификатор *** по същите КККР, със застроена площ от 125кв.м., на един етаж, за сумата от 110985.60лв, за ПИ и двете сгради по пункт Първи и за сумата от 274902.52лв за втория ПИ и двете сгради по пункт Втори.

Жалбоподателят и длъжник по изпълнението „ИМЕА „ ООД, ЕИК ****** с жалбата си с вх.№18655 от 22.07.2024г. твърди, че възлагането е незаконосъобразно, защото наддаването на единствения наддавач „К. И. К.“ ООД не е извършено надлежно, като двете наддавателни предложения /НП/ на наддавача не са подписани от управителя му, поради което наддавателните предложения и публичната продан се явяват нищожни. Оспорена е истинността на подписа под НП на „К. И. К.“ ООД, като в тази връзка се иска извършване на съдебно-графическа експертиза относно авторството на подписите по тях-дали на на управителя Николов и дали са автентични подписите , обект на експертизата, а не пренесени от друг документ или са фотокопия на цветни копирни или принтиращи машини.

На второто място, възлагането било незаконосъобразно, защото наддаването не е извършено надлежно от единствения наддавач, като този наддавач не е внесъл задатък за участието си в проданта, защото незаконно е конституиран за взискател по изпълнителното дело без той да е такъв, защото „К. И. К.“ ООД не е К. на „ИМЕА“ ООД и не притежава вземания по изпълнителното дело.

На трето място, възлагането било незаконосъобразно защото продаваното имущество не е възложено по най-високата предложена цена, като обявеният за купувач наддавач не е внесъл парите по предложената от него най-висока цена, вместо това, той е направил изявление за прихващане на свои вземания, каквито той няма от длъжника „ИМЕА“ООД с дължимата цена на имота, с което е ощетил длъжника. Поискано е да бъдат конституирани като трети лица помагачи по жалбата останалите взискатели.

Същите не се конкретизират в жалбата.

На четвърто място, повторно се акцентира, че обявеният за купувач наддавач по публичната продан „К. И. К.“ ООД не е К. на длъжника “ИМЕА“ ООД, и не може да бъде взискател. Тезата се обосновава и с решение на ПОС отхвърлил като неоснователна молбата по чл.625 от ТЗ /търговския закон/ на „К. И. К.“ ООД за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „ИМЕА“ ООД с мотиви, че молителят не е К. и е следвало да проведе главно доказване на фактите от които твърди, че произтича активната му легитимация по молбата по чл.625 от ТЗ. Жалбоподателят счита, че ситуацията по настоящото дело е идентична, доколкото „К. И. К.“ ООД не е представило на ЧСИ в оригинал двата договора за цесия, от които последното 4 твърди, че черпи правата си на К.. Жалбоподателят твърди, че двата договора за цесия не съществуват, поради непредставянето им в оригинал, но и че в хода на образувано от взискателя “К. И. К.“ ООД производство по несъстоятелност било установено от съда, че той не е К. на „ИМЕА“ ООД.

Като последен довод се поддържа, че дори да се приеме съществуването на двата договора за цесия, същите не били достатъчни да го легитимират като К. на ИМЕА ООД, защото паричните вземания, за събирането на които е образувано настоящото изпълнително дело, са предмет на представени от първоначалния взискател „Ю. Б.“ АД 6/шест/ изпълнителни листа, като само в 1/един/ от тях №337 от 08.02. 2016г. като основание на присъдените парични вземания е посочен договор за банков К. продукт “Б. К.“ от 24.06.2005г., докато за вземанията по другите 5 /пет/ изпълнителни листа не се съдържат данни за конкретни банкови К.и, в това число и описаните в молбата за конституирането на „К. И. К.“ ООД като основание за присъдените суми, част от които представляват вземания за разноски по съдебни производства. Счита, че поради изложеното, не може да се направи извод за идентичност по основание и размер на вземанията по изпълнително дело с тези посочени в договора за цесия, обстоятелство констатирано от ПАС с решение №5 от 08.01.2024г. по търг.д.№478/2023г.,потвърждаващо решение на ПОС №1 от 04.01.2023г. по търг.д.№80/2022г. Моли да се приеме за установено преди гледането на жалбата по отношение на купувача наддавач и праводателите му, /неконкретизирани в жалбата/, че не съществуват вземания на „К. И. К.“ ООД по ИД №180/2023г. по описа на ЧСИ Д. по 6-те изпълнителни листа, като погасени по давност, а при условията на алтернативност да се приеме за установено, че „К. И. К.“ ООД не е К. на „ИМЕА“ ООД по вземанията посочени в шестте ИЛ.

Втората постъпила жалба срещу същите изпълнителни действия на ЧСИ Д. и по същото изпълнително дело, е подадена лично от физическото лице А. А. К., ЕГН-**********, като присъединен взискател по ИД №180/2023г. на ЧСИ Д., с вх.№6991 от 22.07.2024г., като втората жалба е с напълно идентично съдържание, както и първата.

Постъпило е писмено възражение срещу подадените жалби от взискателя по изпълнението и обявен за купувач на имотите „К. И. К.“ ООД с които жалбите се квалифицират като неоснователни по същество; че наддавателните предложения са подадени лично от управителя на дружеството наддавач. Коментира се предмета на т.д.№80/2022г. по описа на ОС-Пазарджик относно състоянието на неплатежоспособност на длъжника, а не съществуването на конкретно материално право, а със съдебния акт със сила на присадено нещо се разрешавал въпроса за наличие на обективно състояние на неплатежоспособност, но не и възникване на задълженията на длъжника. Оспорва се искането за експертиза като бланкетно. По твърденията в жалбата по пункт втори се поддържа неотносимост към предмета на спора.

Акцентира, че редът за оспорване от длъжника на качеството „К.“ на взискател по изпълнителното производство, не е чрез обжалване на 5 постановлението за възлагане; че дружеството има качеството на взискател по право по силата на вписаните ипотеки, както и по страна по договор за цесия, за който длъжникът е уведомен. Акцентира още, че взискателят не заплаща задатък за участие в проданта, като плащането на цената става след извършено разпределение на ЧСИ. Като неоснователни се определят твърденията на жалбоподателя относно представянето на ЧСИ само на оригинали на документите. Исканията по чл.439 и по чл.124 от КТ се определят като неоснователни за производството по чл.435 от ГПК. Моли да се отхвърлят жалбите.