Решение № 826 от 25.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 826 гр. Пловдив, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева при участието на секретаря Петя Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Станева Въззивно гражданско дело № 20265300500838 по описа за 2026 година

Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от Н. Д. С., ЕГН **********, против решение №13/15.01.2026 г., постановено по гражданско дело №1986/2024 г. по описа на РС Карлово, ІІ граждански състав, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск за признаване за установено по отношение на Х. Д. Т., че е собственик по давностно владение, продължило в периода от 1995 г. до 2024 г., на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ********по КККР на гр. ********, одобрени със заповед №РД-18- 8/11.03.2011 г. на изп. директор на АГКК, без изменение в КККР, адрес на поземления имот: ********, площ: 274 кв. м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 360, квартал 34, парцел XXVI, съседи: *******, *********, *******, ******** ведно със сгради, които попадат върху имота: сграда с идентификатор *******, застроена площ: 100 кв. м, брой етажи: 2, предназначение: жилищна сграда еднофамилна, сграда с идентификатор ********, застроена площ: 47 кв. м, брой етажи: 1, предназначение: постройка на допълващо застрояване, и е осъден Н. Д. С. да заплати на Х. Д. Т. сумата от общо 2010 лева (1027.70 евро), представляваща разноски по делото.

С въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност, 1 необоснованост, нарушение на материалния закон и неправилна преценка на доказателствата. Прави се изложение на фактите, каквито са според жалбоподателя. Твърди, че сградата е декларирана през 2024 година от него и се е наложило да направи разноски от името на баща си. Сочи, че е упражнявал фактическа власт повече от 10 години. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което предявените искове да бъдат уважени, като се претендират и разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор, като се излагат подробни съображения, че въззивната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а първоинстанционното решение да се потвърди.

Сочи, че не са ангажирани доказателства за доходите на ищеца. Не следва да се обсъждат новите доводи, които се навеждат с въззивната жалба.

Претендират се разноски.

С допълнение към въззивната жалба се излагат съображения, че процесуалните нарушения, според жалбоподателя, се изразяват в непълна и превратна оценка на събраните по делото доказателства, нарушен е принципът на равнопоставеност на страните, доколкото е разпитан един свидетел на ищеца в първоинстанционното производство, но в същото съдебно заседание не е разпитан свидетел на ответника. Останалите са разпитани заедно с тези на другата страна. Твърди се, че не са обсъждани съществени обстоятелства, свързани с характера на владението. Липсва задълбочен анализ относно наличието на намерение за своене, като се прави анализ на свидетелските показания. Твърди се, че същите са превратно тълкувани.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран – по предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищеца твърдения и заявения петитум. Правилно е дадена материално – правната квалификация на иска. Налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решението.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Решението е и 2 правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивната инстанция препраща към мотивите на първостепенния съдебен акт.

Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл.235, ал. 2 вр. чл. 12 от ГПК, и предвид релевираните в жалбата въззивни основания, прие за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.

В исковата молба се твърди, че Н. С. и Х. Т. са наследници на Д. Н.

С., бивш жител на гр. ******* г., и на А.Ж. М., бивш жител на гр. С. г. С решение от 16.09.1992 г. по АХД №2532/1992 г. по описа на Окръжен съд Пловдив на Д. Н. С. и А. Ж. М. било възстановено правото на собственост върху недвижим имот в гр. С., имот с пл. №*** в кв. 34, парцел XXI, който понастоящем по КККР, одобрени със заповед №РД-18-8/11.03.2011 г. на изп. директор на АГКК представлява поземлен имот с идентификатор ******.

След възстановяване на собствеността, през 1995 г. Д. С. и А. Ж. М. отстъпили имота и го предали във владение на сина си Н. Д. С., за построяване от последния на жилищна сграда за собствени нужди. На дъщеря си Х. Т. Д. С. учредил право да надстрои в друг свой имот в гр. С. съществуваща жилищна сграда и да придобие за себе си правото на собственост върху надстроеното, което тя реализирала. По този начин приживе Д.С. и А. М. фактически отстъпили собствеността и владението върху поземлен имот ******* на сина си Н. С. Това станало със знанието и без противопоставяне на Х. Т.След установяване на фактическа власт върху имота, Н. С. в периода от 1995 година до 2000 година построил със собствени средства жилищна сграда – еднофамилна, на два етажа, със застроена площ от 100 кв. м, с идентификатор ******* и постройка на допълващо застрояване на един етаж, със застроена площ от 47 кв. м – сграда с идентификатор ********. Твърди, че до смъртта на А. Ж. М. през март 2024 г. Н. С. владеел самостоятелно целия имот, ведно с постройките в него, като свои, без Х. Т. да му е пречила на владението и без да е предявявала пред него претенции. Едва след март 2024 г. поискала да получи достъп до имота, но бил отказан, тъй като на всички било известно, че той принадлежи на Н. С. В следствие на това подала жалба в полицията, със съдействие на която получила достъп. Моли съда да признае за установено по отношение на ответницата, че е собственик по давностно владение, продължило в периода от 1995 г. до 2024 г., на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ******* по КККР на гр. С., одобрени със заповед № РД-18-8/11.03.2011 г. на изп. директор на АГКК, без изменение в КККР, адрес на поземления имот: гр. С., площ: 274 кв. м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: ****, квартал 34, парцел XXVI, съседи: ********, ведно със сгради, които попадат върху имота: сграда с идентификатор *******, застроена площ: 100 кв. м, брой етажи: 2, предназначение: жилищна сградаеднофамилна, сграда с идентификатор ******, застроена площ: 47 кв. м, брой 3 етажи: 1, предназначение: постройка на допълващо застрояване. Претендират се и разноските по делото.

Ответницата оспорва иска. Признава, че: с ищеца са наследници по закон на родителите си Д. Н. С., починал на*****г., и А. Ж. М., починала на ****** г.; с решение от 16.09.1992 г. по адм. дело №2532/1992 г. на Пловдивски окръжен съд е възстановена собствеността върху процесното дворно място, което по сега действащите КККР на гр. С. съставлява ПИ с идентификатор ****** с нотариален акт №*******г. на Карловски районен съд родителите учредили на нея и на съпруга

/понастоящем покойник/ правото да надстроят втори жилищен етаж над принадлежащата им жилищна сграда, състояща се от първи жилищен етаж с призем, находяща се в гр.

******; след смъртта на майка подала жалба в полицията, със съдействието на която получила достъп до процесния имот. Оспорва, че след възстановяване на собствеността върху процесното дворно място, през 1995 г. родителите им го отстъпили и предали във владение на ищеца за построяване от последния на „жилищна сграда за собствени нужди“, както и, че по този начин Д. С. и А. М. „фактически“ били отстъпили собствеността и владението върху дворното място; че това било станало с знанието и без противопоставяне от нейна страна. Оспорва твърдението на ищеца, че след като установил „фактическа власт върху имота“, построил със собствени средства еднофамилна двуетажна жилищна сграда със застроена площ 100 кв. м, която по сега действащите КККР на гр. С. е с идентификатор ******* и постройка на допълващо застрояване на един етаж със застроена площ от 47 кв. м, която по сега действащите КККР на гр. С. е с идентификатор *****.

Оспорва, че до смъртта на майка им А. М. през март 2024 г., ищецът владял самостоятелно целия имот, ведно с постройките в него, като свои, както и, че „на всички било известно, че този имот принадлежи на ищеца“; че след март 2024 г. поискала да получи достъп до имота, и след като било отказано, подала жалба в полицията. Твърди, че през втората половина на осемдесетте години на миналия век родителите им повдигнали въпроса за надстрояване на къщата им, находяща се в гр. ******. Предложили двамата с брат да решат кой от тях да я надстрои. Предоставила на брат си да прецени дали да се възползва от предоставената възможност. Уговорили се, че ще приеме предложението на родителите им, само ако той се откаже. Около началото на 1989 г. Н. С. взел решение, че не желае да надстроява къщата на родителите им. Едва след това ответницата и съпругът

Н. Г. Т. решили да настроят къщата. Родителите учредили по надлежния ред право на надстрояване с договор от 02.05.1990 г., обективиран в нотариален акт №*******/1990 г. на Карловски районен съд.

Етажът бил построен изцяло със средства на ответницата и на съпруга .

Твърди, че родителите, и най-вече баща , били изключително стриктни, когато ставало въпрос за документи. Гледали на процесния имот като на техен, още повече, че дворното място било закупено от двамата през 1962 г. Всички строителни книжа и документи били издадени на името на баща им – Д. С.

Родителите им били пчелари и разполагали със средства. Строителството на 4 двуетажната масивна жилищна сграда и магазина в процесното дворно място били извършени изцяло с техни средства. Ищецът помагал при строителството, когато бил в България, но по същия начин в строителството помагали и ответницата и съпругът . До смъртта си баща им обитавал както етажа от къщата на ул. *******, така и процесния имот. От завършването на магазина в него, майка им заживяла преимуществено там. Когато около 2014 г. здравословното състояние рязко се влошило, се преместила и заживяла в жилищната сграда. От този момент ответницата започнала да пребивава в Сопот за все по-продължителни периоди от време, тъй като се налагало да полага грижи за майка си. От построяването на жилищната сграда и магазина в процесния имот до след смъртта на майка им, ответницата винаги имала ключове за имота и свободен достъп до същия, както и брат . Никога нито той, нито някой от родителите им, не бил заявявал, че имота е на ищеца. До смъртта си и двамата им родители били с ясното съзнание, че са собственици на този имот. С ищеца били на ясно и така били говорили, че имотите на родителите им ще се делят поравно. Никога, включително и след смъртта на майка им, между страните не е имало спор за собствеността върху процесния имот и не е демонстрирал пред нея, че го владее за себе си. Доказателство за всичко това било представеното от името на самия ищец с исковата молба удостоверение за данъчната оценка на процесния имот, в което като собственици на същия били вписани ответницата и ищеца. На 27.05.2024 г. установила, че е подменена ключалката на входната врата на имота. Обадила се на брат си по телефона и той обяснил, че ключът бил сменен от дъщеря му.