Решение № 1947 от 18.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1947 гр. София, 18.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Ванина Младенова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100512731 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.

С решение № 20170516 от 11.08.2021 г., постановено по гр. д. № 41692/2020 г. по описа на СРС, I ГО, 49 състав, е признато за установено по предявения от ЗК „Л.И.“ АД срещу С.О. иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.410 КЗ вр. с чл.49 ЗЗД, че С.О. дължи на ЗК „Л.И.“ АД, сумата от 1 002, 90 лв. – изплатено застрахователно обезщетение за отстраняване на вреди по лек автомобил марка „Мерцедес“, модел С 500 Л, рег. № СВ **** АР, настъпили вследствие на ПТП – попадане в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно на 25.02.2016 г., около 21.50 ч., в гр. София, на бул. „Европа“, около 300 м. след магазин „Метро“, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане.

Отхвърлен е предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.86 ЗЗД – за признаване за установено в отношенията между страните, че С.О. дължи на ЗК „Л.И.“ АД, сумата от 311, 44 лв. – лихва за забава. Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 358, 63 лв. – разноски в исковото производство, както и сумата от 58, 2 1лв. – разноски в заповедното производство. Ищецът е осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 23, 69 лв. – разноски по делото.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е уважен предявеният иск, е депозирана въззивна жалба от ответника С.О.. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно.

Още с писмения отговор на исковата молба е оспорил протокола за ПТП.

Съгласно практиката на ВКС протоколите, които са съставени само по данни 1 на водача и не съдържат преки впечатления на длъжностното лице, което ги съставя, не следва да се кредитират. В случая липсва подпис на участник № 1, както и на застрахованото лице К.М.А., поради което счита, че липсва основание за заплащане на застрахователно обезщетение. Същият не е разпитан като свидетел по делото, а е разпитан водачът на участник 2 в ПТП, който е дал показания, че нито се е возил, нито е управлявал увредения автомобил. Не оспорва, че е подписал протокола за ПТП, но имало разминаване. С оглед на това счита, че оспореният протокол за ПТП следва да бъде изключен от доказателствата по делото. Решаващият съд не е обсъдил възраженията му, заявени по делото. В уведомлението до застрахователя е посочено, че е увредена предна дясна джанта, а застрахователят е установил въздушна възгланица, джанта предна дясна и гума предна дясна. Представените по делото описи съставляват частни документи, които е оспорил своевременно, но съдът не е разгледал направените възражения. Счита, че по делото не е доказано точното място на настъпване на ПТП, вследствие на какво са причинени вредите, кой водач е управлявал МПС, за да се установи какво е било неговото поведение на пътя.

С оглед на това счита, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира сторените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника ЗК „Л.И.“ АД, с който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Съдът е достигнал до обосновани изводи, въз основа на ангажираните по делото доказателства. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

СРС е сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. ал.415, ал.1 ГПК вр. чл.410 КЗ и чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди, че във връзка с подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е образувано ч. гр. д. № 64833/2019 г. по описа на СРС, ГО, 49 състав, е издадена заповед за изпълнение срещу СО, срещу която е депозирала възражение. На 25.02.2016 г., около 21.50 ч., в гр.

София, на б,л. „Европа“, около 300 м. след магазин „Метро“ В.К.К., управлявайки автомобил мака „Мерцедес“, модел С 500 Л, рег. № СВ **** АР, собственост на К.М.А., попаднал в необезопасена и несигнализирана дупка, като на автомобила са нанесени щети. За настъпилия инцидент е съставен протокол за ПТП № 1627611 от 25.02.2016 г. на СДВР-ПП. Към датата на ПТП посоченият автомобил е застрахован при ищеца по застраховка „Каско на МПС“. При ищеца била образувана щета № 0000-120116-250937. След извършен оглед на застрахованото лице било изплатено обезщетение в размер на 1 002, 90 лв. на 28.06.2016 г. На основание чл.19, ал.1, т.2 ЗП управител на пътя е кметът на съответната община, който се явява и стопанин на пътя. На основание чл.19, ал.2, т.3 ЗП управлението на пътищата включва организиране, възлагане, финансиране и контрол на дейностите, свързани непосредствено с проектирането, изграждането, 2 управлението, ремонта и поддържането на пътищата. Съгласно § 1, т.14 от ДР на ЗП поддържане на пътищата е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година.

На основание чл.3, ал.2 ЗДвП лицата, които стопанисват пътищата, организират движението по тях с помощта на пътни знаци, светлинни сигнали, пътна маркировка върху платното за движение крайпътните съоръжения. По силата на чл.167, ал.1 ЗДвП лицата, които стопанисват пътя, трябва да то поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най - кратък срок На основание чл.410, ал.1, т.1 КЗ ищецът има право на регрес срещу ответника. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че му дължи сумата от 1 002, 90 лв. – главица и 311, 44 лв. – мораторна лихва за периода 31.10.2016 г. – 31.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, смитано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане. Претендира сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск.

Счита, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността й. Твърди, че не е налице валидно застрахователно правоотношение, тъй като представената поица не е подписана. Оспорва съставените опис – заключения на щети, които съставляват частни документи. Ищецът не е ангажирал по делото доказателства относно получаване на изпратената регресна покана. Оспорва наличието на дупка на пътното платно. Не оспорва факта на плащане на застрахователно обезщетение. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендира сторените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

На 11.11.2019 г. ЗК „Л.И.“ АД е депозирал пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу С.О. за сумата от 1 002, 90 лв. – главница, ведно със законна лихва от завеждане на делото до изплащане на вземането, както и 311, 44 лв. – мораторна лихва за периода 31.10.2016 г. – 31.10.2019 г. В т.12 от заявлението са посочени същите обстоятелства, като заявените в исковата молба.

С разпореждане от 28.11.2019 г. по ч. гр. д. № 64833/2019 г. на СРС, ГО, 49 състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил разноски в размер на 26, 29 лв. - заплатена държавна таса, както и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжника, с което оспорва вземането по издадената заповед за изпълнение.

В срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил иск за установяване на вземането си по исков ред.

Видно от представения протокол за ПТП № 1627611 от 25.02.2016 от на същата дата, около 21.50 ч., е настъпило ПТП с участието на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел С 500 Л, рег. № СВ **** АР, собственост на К.М.А. и управляван от В.К.К.. Като обстоятелства, нарушения, причини и условия за ПТП е посочено, че автомобилът се е движил в гр. София, на бул.

„Европа“, в посока гр. Божурище и на 300 м. след магазин „Метро“, пада в необезопасена дупка.

Съставена е схема на ПТП, като е посочено местонахождението на дупката на пътното платно. Видимите увреждания по МПС са: предна дясна гума с джанта. Протоколът е подписан от съставителя 3 и водача на лекия автомобил.

Видно от представения препис от застрахователна полица № 93001510055725 от 18.08.2015 г. по застраховка „Каско на МПС“ между ищеца и К.М.А. е сключен договор за застраховка „Каско на МПС“ относно лек автомобил марка „Мерцедес“, модел С 500 Л, рег. № СВ **** АР. Срокът на действие на договора е от 19.08.2015 до 18.08.2016 г. Застрахователната сума възлиза на 40 000 лв., а застрахователната премия е в размер на 2 876, 40 лв., платима на 4 вноски. По делото е представен подписан от страните по застрахователното правоотношение препис от застрахователната полица.

Съгласно представената сметка № **** К.М.А. е платил в полза на ищеца сумата от 705 лв. – застрахователна премия по посочената застраховка.

С уведомление за настъпило застрахователно събитие от 25.02.2016 г. В.К. е уведомил ищеца на настъпилото на същата дата ПТП. Посочил е, че се е движил по бул. „Сливница“ и преди гр. Божурище се удря в дупка на пътя. Посочено е, че В.К. е управлявал застрахования при ищеца автомобил Образувана е щета № 0000-1201-16-250937.

Ищецът е съставил два броя опис – заключение, в което са описани констатираните щети по автомобила.

Съгласно изготвения доклад по щета № 0000-1201-16-250937 стойността на дължимото обезщетение възлиза на 1 002, 90 лв.

С платежно нареждане от 28.06.2016 г. ищецът е превел по банков път в полза на К.М.А. сумата от 1 002, 90 лв., представляваща застрахователно обезщетение по щета № 0000-1201-16-250937.

На 27.10.2016 г. ищецът е изпратил регресна покана до ответника за заплащане на сумата от 1 002, 90 лв. – изплатено застрахователно обезщетение по щета № 0000-1201-16-250937. Не са ангажирани доказателства относно връчване на регресната покана от ответника.

От заключението на вещото лице инж. А.М. по изслушаната пред СРС авто – техническа експертиза се установява, че на участък от пътя с двупосочно движение водачът на автомобила попада в необезопасена и несигнализирана дупка с предно дясно колело. Описаните увредени части в протокоа са в зоната на удара – предна дясна част на купето , и са повредени в причинно – следствена връзка с процесното ПТП. Стойността на ремонта на автомобила по експертна оценка възлиза на 1 002, 90 лв., а по средни пазарни цени възлиза на 1 122 лв. Вещото лице приема, че описаните ремонтно възстановителни работи за отстраняване на вредите на процесния автомобил са били необходими. Налице е причинно - следствена връзка между установения механизъм на ПТП и щетите, нанесени на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел С 500 Л.

От показанията на разпитания пред СРС свидетел В.К.К. се установява, че е подписал представения по делото протокол за ПТП, като участник № 2. Не се бил возил и не бил шофирал автомобил марка „Мерцедес“ през 2015 г. – 2016 г. Негов приятел Станислав управлявал един автомобил. Извикал го да напомпят гумата, както и във връзка с лошо счупена джанта. Попаднал в дупка, но свидетелят не е управлявал автомобила. Дошъл с друг автомобил и явно е подписал нещо, след като протоколът има негов подпис. Автомобилът не можел да се движи на собствен ход. Автомобилът попаднал в поредица от дупки, които били като ями, с ръбове.

4

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.