Определение № 15998 от 25.08.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15998 гр. София, 25.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова

Членове:

Валерия Братоева

Атанас Маджев като разгледа докладваното от Атанас Маджев Въззивно частно гражданско дело № 20251100507763 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 - 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Т. С. С., с ЕГН **********, срещу разпореждане № 20136220 от 06.02.2025 г. на СРС, I I ГО, 168 състав, постановено по гр. д. № 37793/2019 г., с което е върнато възражение с вх. №2302716 от 05.11.2024 г. подадено от частния жалбоподател.

В частната жалба е поискано обжалваното разпореждане да бъде отменено, поради незаконосъобразността му. Посочено е, че съдът е могъл служебно да изиска от съответния ЧСИ информация относно обстоятелството, когато длъжника С. е бил уведомен за издадената срещу него заповед за изпълнение.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното:

Производството по гр. дело № 37793/2019 г. на СРС, 168 с-в е инициирано с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „ГЕНЕРАЛ АГРОХИМИКАЛИ“ ООД срещу Т. С. С.. На 05.08.2019 г. сезираният заповеден съд е издал в полза на заявителя заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите упоменати в нея. На 23.01.2019 г. констатирайки, че в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК от длъжника не е подадено възражение срещу издадената заповед за изпълнение от СРС е постановено на основание чл. 416 ГПК да бъде издаден изпълнителен лист за сумите по добилата стабилитет заповед за изпълнение. На 05.11.2024 г. длъжникът – С. е депозирал пред заповедния съд чрез адвокат възражение по смисъла на чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК. С разпореждане от 07.11.2024 г. СРС е оставил без движение подаденото от длъжника – С. възражение, като му е указал, че упражненото от него възражение е нередовно, тъй като към същото не е приложено доказателство за заплатена държавна такса за неговото разглеждане, съответно липсва доказателство, че възражението е било депозирано срещу издадената заповед за изпълнение в 1-месечения разписан в закона срок, съответно е дал възможност на адресата на указанието /длъжника С./ да отстрани посочените нередовности на възражението му в 1-седмичен срок от връчване на разпореждането за без движение. Констатира се, че длъжника – С. е получил препис от 1 разпореждането на съда датиращо от 07.11.2025 г. на 14.11.2025 г. На 18.11.2024 г. длъжника – С. се е обърнал към СРС с отправяне на молба по делото, в която е поискано понеже е социално слаб да бъде освободен от заплащането на държавна такса. С разпореждане от 19.11.2024 г. тази молба на длъжника – С. е оставена без движение от съда, като му е указано, че в 1-седмичен срок, считано от уведомяването му следва да представи по делото четлива молба с искането, което е формулирал в молбата си от 18.11.2024 г. От процесуалните книжа по делото се констатира, че това разпореждане на съда е било връчено на длъжника – С. на 09.12.2024 г., а в срока за предприемане на действия във връзка с указанията дадени посредством него, такива не се констатира да са осъществени от адресата им. С ново разпореждане от 07.01.2025 г.

СРС отново е констатирал наличието на веднъж вече установените на по-ранен етап нередовности на възражението по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК, като отново на длъжника – С. е указано в 1-седмичен срок, че считано от връчване на препис от това разпореждане /датиращото от 07.01.2025 г./ от същия следва да бъдат ангажирани по делото : доказателство за заплатена държавна такса за неговото разглеждане, съответно доказателство, че възражението е било депозирано срещу издадената заповед за изпълнение в 1-месечения разписан в закона срок. Връчването на това разпореждане /датиращото от 07.01.2025 г./ е процесуално реализирано по отношение на адресата му на датата - 22.01.2025 г. В срока за изпълнение на дадените към длъжника – С. две указания по делото няма данни за предприети процесуални постъпки в тази насока.

Така на 06.02.2025 г. СРС е постановил обжалваното разпореждане, като е мотивирал връщането на подаденото възражение от длъжника – С. позовавайки се на това, че надлежно дадени и връчени му указания не са били изпълнени в процесуално определения за това срок.

Предмет на частната жалба е съдебен акт, който подлежи на обжалване, тъй като е преграждащ по-нататъшното развитие на производството по чл. 423 ГПК, като правото на жалба е упражнено в седмичен срок, считано от 18.02.2025 г., когато е връчено разпореждането на длъжника – Т. С.. Доколкото частната жалба е подадена на 19.02.2025 г. по пощата, то същата се явява процесуално допустима Разгледана по същество обаче е неоснователна.

Дадените от СРС указания към възразяващия по реда на чл. 423 ГПК длъжник по издадената срещу него заповед за изпълнение от 05.08.2019 г. кореспондират на процесуалните правила, защото за да бъде разглеждано по същество подаденото възражение, то същото следва да е редовно, а това означава, да е подадено в определения по смисъла на чл. 423, ал. 1 ГПК срок /1-месечен, считано от узнаването за издадената заповед за изпълнение от длъжника/ и за разглеждането му да е заплатена следващата се държавна такса /сумата в размер от 25,00 лв., както правилно е посочил в разпорежданията си районният съд/. По отношение преценката за санкциониране на адресата на указанията за неговото бездействие във връзка с дадените му указания, то същата следва да бъде разграничена за всяко едно от тях.

Относно указанието за представяне на доказателство за заплащане на държавна такса за разглеждане на възражението по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК, то макар същото да е ясно и дължимо от заповедния съд, следва да се отбележи, че още в срока за изпълнение на първото указание в този смисъл /това датиращо от 07.11.2024 г./ от длъжника е поискано, поради това, че е социално слаб да бъде освободен от тази такса, като молбата му не е разгледана, поради това, че е определена за нечетлива, съответно са му дадени указания за представяне на четливо копие. Липсата на представено четливо копие принципно е основание молбата да бъде върната, като нередовна, но такъв акт по делото липсва. Последният процесуален недостатък няма как да бъде преодолян с 2 даването на повторни указания /както е сторено в случая с разпореждането от 07.01.2025 г./, защото молбата за освобождаване от такса е налична по делото и по нея няма произнасяне, било за връщане, било по същество, а това съставлява пречка за приложение на чл. 129, ал. 3 ГПК по отношение неизпълнението на това указание.

Що се касае до другото указание дадено към длъжника – С. обаче, проверката направена от настоящата инстанция не показва наличието на процесуални нарушения допуснати от заповедния съд. Напротив същото е дадено надлежно, тъй като длъжникът е страната в производството по чл. 423 ГПК, която следва да установи момента на узнаване издаването на заповедта за изпълнение, като в случая при образувано изпълнително дело – този момент е датата на връчването на ПДИ от съдебния изпълнител. Тук е мястото да се отбележи, че заповедният съд няма служебно задължение да установява по свои почин този момент, като изисква от съдебния изпълнител данни за него, а това се прави от заинтересованата страна – упражнилия възражението длъжник след даване на указания за това. Липсата на изпълнение на указания с предмет – представяне на доказателство за момента на узнаване за издадената и оспорена по реда на чл. 423, ал. 1 ГПК заповед за изпълнение, представлява основание за връщане на подаденото възражение с произтичащите от това последици. В случая длъжникът – С. не е изпълнил това указание след двукратното му уведомяване за него, което напълно обосновано е довело и до връщане на подаденото от него възражение по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК. При тези мотиви обжалваното разпореждане следва да бъде квалифицирано като законосъобразно, а подадената против него частна жалба, поради своята неоснователност следва да бъде оставена без уважение.

На основание чл. 77 ГПК длъжникът – С. следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд държавна такса в размер на сумата от 15,00 лева, която се следва за разглеждане на подадената от него частна жалба с входящ № 2380269 от 25.02.2025 г., доколкото към момента отсъстват доказателства същата да е внесена предварително.

Така мотивиран, Софийският градски съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба с вх. № 2380269 от 25.02.2025 г., която е подадената от Т. С. С., с ЕГН **********, срещу разпореждане № 20136220 от 06.02.2025 г. на СРС, II ГО, 168 състав, постановено по гр. д. № 37793/2019 г., с което е върнато възражение с вх. №2302716 от 05.11.2024 г. подадено от Т. С. С., с ЕГН **********.

ОСЪЖДА Т. С. С., с ЕГН **********, с адрес – гр. София, ж.к. „******** да заплати в полза на бюджета на Софийски градски съд, на основание чл. 77 ГПК сумата в размер от 15,00 лв. – представляваща дължима държавна такса за разглеждане на подадената частната жалба с вх. № 2380269 от 25.02.2025 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4