Решение № 92 от 08.06.2020, Административен съд - Шумен

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ ........... град Шумен, 08.06.2020г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Шуменският административен съд, в закрито заседание на първи юни през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател: Росица

Цветкова

Членове: Снежина Чолакова

Бистра Бойн при секретар Ив.Велчева и прокурор Р.Рачев, като разгледа докладваното от съдия Б.Бойн КАНД № 96 по описа за 2020г. на Административен съд- Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63 ал.1 предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания(ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс(АПК).

Образувано е по касационна жалба от „А.“ООД-гр.Варна, *** с ЕИК:*********, с управител Т.С., чрез адв.М.М. от ШАК срещу Решение № 17 от 20.02.2020г., постановено по ВАНД № 374/2019г. по описа на Районен съд– град Нови Пазар, с което е потвърдено Наказателно постановление № 27-0000921/11.10.2019год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- гр. Шумен, с което на основание чл.416 ал.5 от КТ, във вр. с чл.413 ал.2 от КТ, на дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер 1500.00лв. за нарушение на чл.12 ал.1, във връзка с чл.10 ал.2 т.1 и чл.11 ал.5 от Наредба РД-07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. В жалбата се твърди, че НП не било обосновано и не било доказано нарушението в НП, понеже липсвал сключен трудов договор, а лицето за което е прието, че се дължи провеждане на инструктаж се намирало на територията на предприятието, за да бъде наето на работа. Освен това лицето било непълнолетно и декларирането от него на обстоятелства, без съгласие на родител, е в нарушение на ЗЛС. Административно наказващия орган не бил преценил предпоставките на чл.28 от ЗАНН и случаят бил маловажен по смисъла на чл.415в от КТ, като санкцията е завишена. С оглед на тези съображения се иска настоящата инстанция да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и да отмени потвърденото с решението Наказателно постановление. Не се прилагат доказателства. В съдебно заседание се явява упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата.

Ответникът по касация депозира отговор на 15.05.2020г., в който се оспорва жалбата. Не изпраща представител в открито съдебно заседание.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура в депозирано заключение, намира жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество- за неоснователна. Смята, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което предлага то да бъде потвърдено.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна. Съображенията за това са следните:

С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 27-0000921/11.10.2019год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- гр. Шумен, с което на основание чл.416 ал.5 от КТ, във вр. с чл.413 ал.2 от КТ, на дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер 1500.00лв. за нарушение на чл.12 ал.1, във връзка с чл.10 ал.2 т.1 и чл.11 ал.5 от Наредба РД-07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна следното: Във връзка със сигнал за работещи хора без сключени трудови договори на обект на дружеството жалбоподател- консервена фабрика в гр.Каспичан, ул.Мадарски конник №12 на 20.08.2019г., длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда”- гр. Шумен и полицейски служители, извършили съвместна проверка по спазване на трудовото законодателство и осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на „А.” ООД ***, в качеството му на работодател. Служителите се разделили на три екипа и започнали обход на обекта в производствените помещения. Било констатирано, че цеха за опаковане не работи, но е било извършвано опаковане, тъй като по линията имало буркани и непълни палети. Всички врати на производствените помещения били затворени от вътрешна страна с катинари. В дворът имало навес с паднала стена, зад която били установени около 60-70 човека, между които и непълнолетни лица. Някои носели найлонови престилки, шапки и ръкавици. Лицата нямали сключени трудови договори.

При проверката било установено, че работодателят, при осъществяване на своята дейност, не е изпълнил задължението си по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд с това, че на 20.08.2019г. не провел и документирал в книга за инструктажа начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на В.С.В.- работещ в горепосочения обект в деня на проверката, без сключен писмен трудов договор.

Резултатите от проверката били надлежно обективирани в Протокол за извършена проверка №ПР 1927559, в който нарушението е посочено под № 15. Протоколът бил връчен на 13.09.2019г. на управителя на дружеството. На основание чл.402 ал.1 т.3 от КТ, в присъствието на служител на

ДПС, била изготвена Декларация от работещото лице, което към момента не било навършило 18г., в която то посочило, че работи във фабриката за първи ден, като нарежда буркани при работно време от 7,30ч. до 17,00ч. Било констатирано нарушение на разпоредбите на чл.12 ал.1, вр. с чл.10 ал.2 т.1 и чл.11 ал.5 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, изразяващо се в това, че дружеството жалбоподател в качеството си на работодател не е осигурило провеждането и документирането на начален инструктаж по безопасност и здраве на работника. На 13.09.2019г., в присъствието на представляващия дружеството бил съставен АУАН № 27-0000921 за нарушението. Същият бил подписан с възражения от представителя на нарушителя, като и в срока по чл. 44 ал.1 от ЗАНН били депозирани допълнителни писмени възражения, че лицето не е било прието на работа, не е било в работни дрехи и се намирало в двора на предприятието, като декларираните от него обстоятелства били под диктовка на служител на ОИТ и в отсъствие на родител. На 11.10.2019г. въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, наказващият орган издал процесното Наказателно постановление, с което на основание чл.416 ал.5 от КТ, във вр. с чл.413 ал.2 от КТ, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер 1500.00лв. за нарушение на чл.12 ал.1, във връзка с чл.10 ал.2 т.1 и чл.11 ал.5 от Наредба РД-07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

За да постанови крайния си акт, съдът приел, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а издаденото наказателно постановление е постановено в съответствие с материалния закон.

Въззивният съд приел, че от доказателствата по делото, сред които и разпит на служителите на Инспекция по труда, извършили проверката, безспорно се установява, че дружеството жалбоподател е нарушило разпоредбата на чл.413 ал.2 от КТ, понеже не изпълнило задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. От събраните по делото доказателства- Протокол за извършена проверка, Декларация по чл.402 ал.1 т.3 от КТ, показанията на свидетелите, извършили проверка, копие от книгата за инструктаж, от която е видно, че подписи на лицата, които следва да бъдат инструктирани, не са положени, се установява по безспорен начин, че дружеството жалбоподател е допуснало на работа, без да е извършен начален инструктаж на 20.08.2019г. на работник. В тази връзка е съобразена разпоредбата на чл.416 ал.1 изр.2 от КТ, която предвижда, че редовно съставените актове по реда на КТ имат доказателствена сила до доказване на противното, което не е установено в настоящия казус. В оспореното решение, съдът е изложил подробни аргументи и относно това, че в случая липсват предпоставки за квалифициране на нарушението като маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН и с оглед на това потвърдил наказателното постановление.

Настоящият състав намира, че въззивният съд е направил обстоен анализ на фактите и правилно е установил фактическата обстановка, респективно на тази база е направил правилни и законосъобразни правни изводи в постановеното от него решение, поради което същите не следва да бъдат изцяло преповтаряни и на осн. чл.221 ал.2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Съгласно разпоредбата на чл.281 ал.1 КТ, работодателят е длъжен да организира провеждането на инструктиране и обучение на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при условия и по ред, определени с наредба на министъра на труда и социалната политика. Съгласно чл.12 ал.1 от Наредба № РД-07-2, начален инструктаж се провежда на лицата, които постъпват на работа, каквито е процесния случай, в деня на постъпване на работа, като съгласно чл.11 ал.5 проведените инструктажи се документират в книги за инструктажи. В настоящия казус фактическото описание в АУАН и в НП на нарушението съдържа факти за две нарушения на трудовото законодателство-непровеждане на начален инструктаж на работника, а и за това, че такъв инструктаж не е документиран срещу подпис на работника в съответната книга за инструктажи съгласно Приложение № 1 към чл.11 ал. 5 от Наредба № РД-07-2/ 16.12.2009г. на МТСП. Двете задължения на работодателя са отграничени от законодателя помежду си- чл.12 ал.1 и чл.11 ал.5 от посочената наредба, като и двете норми са посочени като нарушени в АУАН и в НП. Съдът намира, че така констатираната неточност и налагането на една санкция не е нарушило правото на защита на санкционираното лице, като същото е разбрало какво нарушение е било осъществено и е организирало защитата си.

По отношение на възражението в касационната жалба, че липсвал сключен трудов договор с В.В., който само искал да постъпи на работа през процесния ден и не е полагал труд, поради което и не се дължи провеждане на начален инструктаж, съдът намира същото за неоснователно. От доказателствата по делото, включващи и Декларация от самото лице, се установява полагането на труд в предприятието, трудовите задължения и работното време. За да е налице нарушение на разпоредбите за безопасни условия на труд, осъществяващо от обективна страна изпълнителния състав на процесното деяние, не е необходимо да е сключен писмен трудов договор или трудовото правоотношение да е обявено с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда по реда на чл.405а ал.1 от КТ. Съгласно ДР на Закона за здравословни и безопасни условия на труд и §1 т.2 от ДР на самата Наредба, за целите на закона понятието „работодател“ е разширено, като включва освен определеното в §1 т.1 от КТ, така и „всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност за предприятието“. Съответно „работещ“ по смисъла на специалните разпоредби по безопасност на труда е всяко лице, което е наето от работодател./§1 т.2а от ЗЗБУТ/. С оглед на това, съдът намира, че АНО правилно е ангажирал административно наказателната отговорност на дружеството, което е работодател за извършеното от него нарушение, като е била наложена санкция в минималния законоустановен размер, предвиден в чл.413 ал.2 от КТ.

По отношение на възражението за липса на валидно извършени действия по декларирането на данни относно полаган труд пред органи на ОИТ в отсъствието на родител, съдът намира същото за неоснователно. Въззивният съд е изложил мотиви по жалбата, в тази й част, които се споделят от настоящия състав. Попълването на Декларация от непълнолетния В.В. по чл.402 ал.1 т.3 от КТ не представлява правно действие, извършено от негово име, свързано с имуществото или личността му и не изисква съгласие на родител по смисъла на чл.4 ал.2 от ЗЛС. Освен това по силата на чл.402 ал.2 от КТ, лицето е било длъжно да окаже съдействие на служителите на ОИТ относно установяване на фактите и участието на непълнолетните лица в административно-наказателното производство е било обезпечено с присъствието на служител от Детска Педагогическа стая.

Разпечатката съдържа 28 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ab257ec3-043a-4754-a97a-efd0977298f3