Решение № 521 от 18.04.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 521 гр. Варна, 18.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Д. К. при участието на секретаря Т. Г. И. като разгледа докладваното от Пламен Д. К. Административно наказателно дело № 20233110203933 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от В. Н. Я. с ЕГН **********, чрез адв. С. К. С. – АК гр. Добрич, срещу Наказателно постановление №23-0819003009/11.08.2023г., издадено от Началник на група в Сектор "ПП" към ОД МВР - Варна, с което за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП и на основание чл. 185 ЗДвП на Я. е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 20 лева, а за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл.

175, ал. 1, т. 5 ЗДвП му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 100 лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 1 месец.

Жалбоподателя, оспорва посоченото НП, счита същото за необосновано и незаконосъобразно. Моли за отмяна на НП.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. С. от АК- Добрич, поддържа жалбата.

1

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, не изпраща представител. Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена, моли евентуално претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение да бъдат в минимален размер.

В срока по чл.44 от ЗАНН е постъпило възражение. НП е било връчено на жалбоподателя.

Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, приема, че жалбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е и основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото намира за установено от фактическа страна следното:

На 22.04.2023 г., около 13:30 ч. на кръстовището на бул. „Васил Левски“ и ул. „Девня“, като водач на товарен автомобил „Ман“, с рег № **********, с прикачено към него ремарке „Уелтон“, с рег № **********, собственост на „Карима“ЕООД, като преминавайки покрай спрелия от дясната му страна лек автомобил „Санг Йонг“, с рег № **********, не оставил достатъчно разС.ие и го блъснал, като му нанесъл имуществена вреда (одрасквания в задната лява част) след което напуснал ПТП без да установи последиците от него. Ударът бил лек и на двете превозни средства били причинени минимални щети (одрасквания). Жалбоподателят не възприел съприкосновението и продължил движението си.

Малко по-късно било разпоредено извършване на проверка по искане от тъжителя. При огледа св. К.- актосъставител, на длъжност мл. автоконтрольор в с-р „ПП“ към ОД на МВР -Варна, констатирал незначителни щети, одрасквания в задната лява част. Св. К. изпратил материалите и се свързал с инспекторите от Пътна полиция в гр. Добрич, които извършили оглед на другия автомобил и провели разговор със собственика му. Видими щети по последния не били установени, материалите били върнати на св. К., който съставил акт и протокол от произшествието в отсъствието на водача, като преценил, че жалбоподателят е реализирал ПТП с товарен автомобил „Ман“, с рег № **********, с прикачено към него ремарке „Уелтон“, с рег № **********, както и че е напуснал местопроизшествието без да установи 2 какви са последиците от ПТП. Тези факти били квалифицирани като нарушения по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП , бил съставен АУАН.

В срокът по чл. 44 ЗАНН били депозирани писмени възражения.

Горната фактическа обстановка не се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и от писмените доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът е приобщил по делото.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Административно наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

Наказателното постановление е издадено от компетентен органНачалник група в ОД МВР -Варна, с-р „ПП“, съгласно Заповед, рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

Административно наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Вмененото нарушение е индивидуализирано в степен, н е позволяваща на жалбоподателя да разбере в какво е "обвинен" и срещу какво да се защитава. В случая са налице предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административно наказателното производство против него.

3

Настоящото производство е от административнонаказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в Акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху АНО.

Следва да се има предвид, че отразеното в АУАН не се счита за доказано, т. е. за безспорно установено. Това е така, тъй като по силата на чл. 84 от ЗАНН в административно наказателното производство са приложими правилата на НПК, а съгласно чл. 16 от НПК обвиняемият (в административно наказателното производство това е лицето посочено като нарушител) се счита за невинен до доказване на противното. Това означава, че е в тежест на АНО (по аргумент на чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 103, ал. 1 от НПК), тъй като именно той е субектът на административно наказателното обвинение, да докаже по безспорен начин пред Съда с всички допустими доказателства, че от обективна страна има административно нарушение и че от субективна страна е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Настоящата Съдебна инстанция е такава по същество и задължението на Съда е служебно да следи за законосъобразността на обжалваното НП.

Разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП задължава всеки участник в движението с поведението си да не създава пречки за движението, да не поставя в опасност живота и здравето на хората и да не причинява имуществени вреди. Извод за извършване на такова нарушение следва да бъде направен, когато се установи пряка причинно-следствена връзка между поведението на даден водач и констатирания неправомерен резултат. Според цитираната норма, възможно е настъпването на множество неблагоприятни хипотези - пречка за движението, поставен в опасност живот, поставено в опасност здраве за друг участник, причиняване на имуществени вреди. Но в настоящия случай както актосъставителя, така и АНО са приели създаване на пречки за движението, имуществени вреди и опасност за живота и здравето на хората, но не са посочили причинно-следствена връзка с поведението на водача Я., което представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП. Липсват категорични и безспорни доказателства за авторството на нарушението от страна на Я..

По отношение на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП , Съдът счита, че в конкретния случай е останало недоказано, поради което и извършеното от Я. неправилно е било квалифицирано като административно нарушение. Това е така по следните причини:

За съставомерността на деянието по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е необходимо от обективна страна неизпълнение от водача на задълженията му п о чл. 123 от ЗДвП , като участник в пътнотранспортно произшествие. От 4 субективна страна това неизпълнение следва да се дължи на съзнателно поведение на субекта на нарушението. Нарушението може да бъде извършено само при пряк умисъл, като той се извежда от обективните данни за деянието, от начина и средствата за извършването му. В тежест на наказващия орган е да докаже наличието на съставомерните елементи.

В конкретния случай съдът счита, че не се доказва по безспорен начин Я. да е напуснал мястото на ПТП с намерение да неизпълни задълженията си като участник в произшествието. От доказателствата по делото не се установява наличие в съзнанието на Я. на представа за обстоятелствата, относими към съставомерните признаци на нарушението – т. е. не се доказва, че той въобще е разбрал, че е допуснал ПТП, което е лесно обяснимо с характеристиките на управлявания от него автомобил и лекия удар с другия автомобил. Поведението на Я. не сочи на намерение за отбягване на задълженията по чл. 123 ЗДвП . Ето защо съдът приема, че деянието е субективно несъставомерно и жалбоподателят е бил неоснователно санкциониран, поради което и НП следва да се отмени и в тази част.

Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя за нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП , като в хода на производството не са ангажирани доказателства за наличие на виновното извършване на вмененото нарушение, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се отмени и в тази му част.

Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че обжалваното НП следва да се отмени изцяло, като незаконосъобразно издадено.

На основание чл. 63д от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски в настоящото производство по реда на АПК, който с разпоредбата на чл. 144 препраща към чл. 78 ГПК. Жалбоподателят претендира заплащане на направените от него разноски. По делото е приет договор за правна защита и съдействие от 11.09.2023 г., видно от който разноските заплатени от жалбоподателя за адвокатско възнаграждение са в размер от 500 лева.

Административно наказващият орган е направил възражение за прекомерност на разноските, направени от жалбоподателя, което съдът счита за основателно. Налице е несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, както и с обема на извършената работа. Поради така установената прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 /петстотин/ лева, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът намалява размера на разноските до минимално определения съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата и чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения 5

(Наредбата), а именно 400.00 /четиристотин/ лева.

Предвид това, съобразно изхода на делото, административно наказващият орган следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение в намален размер от 400.00 /четиристотин/ лева.

По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0819-003009/11.08.2023г., издадено от началник група в ОД МВР- Варна, сектор „Пътна полиция“, с което на В. Н. Я., ЕГН ********** за нарушения на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП и на основание чл. 185 ЗДвП на С. е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 20.00 /двадесет/ лева, а за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 100.00 /сто/ лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 1 месец.