Решение № 262313 от 06.10.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 262313 гр. Пловдив,

06.10.2021 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на двадесет и осми септември две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА

ДЪБОВА при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното гр. дело № 2180 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано по предявени „ЕВН

България Топлофикация“ ЕАД против А.О.Р. обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318 ТЗ и чл. 86 от ЗЗД за установяване на паричните притезания, за които е издадена Заповед № 9003/15.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 16518/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, II граждански състав, а именно: сумата от 1 804, 19 лв.

– главница, представляваща стойността на топлинна енергия, доставена за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. по партидата на длъжника за обект на потребление, находящ се в гр. П, ул. ***, както и обезщетение за забавено плащане за периода от 04.07.2017 г. до 13.10.2019 г. в размер на сумата 214, 07 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед – 14.10.2019 г., до окончателното погасяване на задължението.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ са обвързали всички абонати на топлопреносното предприятие, без да е било необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.

Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е осъществил насрещната парична престация – да заплати установената покупна цена. Сочи, че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия, тъй като е собственик на топлоснабден обект, находящ се в гр.

П., ул. ***. Твърди, че за процесния период е доставена топлинна енергия, а търговецът извършващ дялово разпределение е разпределил за имота на ответната страна топлинна енергия на стойност от 1 804, 19 лв., представляваща топлинна енергия за битово-горещо водоснабдяване и топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация. Уточнява, че за процесния период е отдадена топлинна енергия за битово-горещо водоснабдяване в размер на сумата 1 587, 77 лв. и топлинна енергия за сградна инсталация на стойност от 201, 13 лв. Била начислена и цена за услуга за дялово разпределение от 15, 28 лв. От общо дължимата сума, претендира заплащане на 1 804, 19 лв., тъй като са осъществени прихващания с кредитно известие № ** и кредитно известие № *****. Сочи, че разликата межди сбора на всички посочени за начислени суми и претендираната в настоящото производство се дължи на математическо закръгляне при изчисляване на дължимите суми. Твърди, че начислената на ответника топлинна енергия и разпределена съобразно с изискванията на ЗЕ и подзаконовите нормативни актове. Доставената услуга на посочената стойност, не била заплатена, поради което и длъжникът е изпаднал в забава. Моли се за установяване със силата на пресъдено нещо, на паричните притезания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК. Претендира присъждане на разноските, сторени в заповедното и исковото производство.

Ответната страна А.О.Р. е депозирала в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба чрез назначения й от съда особен представител адв. С.А., с който оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че ответната страна не е потребител на топлинна енергия за процесния период, тъй като не е собственик или ползвател на твърдения за топлоснабден имот. Поддържа, че в производството по делото не са ангажирани доказателства в тази насока, както и че между ответната страна и ищцовото дружество е сключен договор. Сочи, че са налице нарушения на изискванията, установени в Наредбата за топлоснабдяването и на методиката за дялово разпределение на топлинна енергия. Твърди, че съгласно изискванията на Наредбата количеството топлинна енергия се измерва със средства за измерване, които следва да отговарят на изискванията, установени в Закона за измерванията, като оспорва изправността на средствата за търговско измерване в обекта. Твърди, че топломерите в сградата не са преминали първоначална и последваща проверка и към. Датата на тяхното поставяне и функциониране не са били в периода на действие на последната периодична проверка. Счита, е средствата за измерване не са преминали метрологичен контрол. Оспорва правилното определяне на количеството топлинна енергия, претендирано като отдадено за сградна инсталация по правилата на чл. 64 от Наредбата за топлоснабдяването пои данни, които не следва да бъдат произволни, а да отговарят на действителните. Сочи, че в случая не са ползвани реални данни, като не са ползвани такива за среднодневните външни температури, които да отговарят на действителните такива през процесния период. По така изложените съображения оспорва исковете по основание и размер и моли за тяхното отхвърляне.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318 ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на три групи материални предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.

Договорът за доставка (продажба) на топлинна енергия се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката ЗЕ), а топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. От представените в производството по делото доказателства – препис на два ежедневника, в които са били публикувани общите условия на дружеството, се установява, че е спазена процедурата, установена в Закона за енергетиката досежно влизане в сила на последните.

Ищецът е представил препис – извлечение от сметката на ответната страна А.О.Р. с клиентски № ****, както и справка за доставена топлинна енергия по количество и стойност. Така представените документи представляват частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 180 ГПК, обективиращи изгодни за техния издател факти. В този смисъл тези писмени доказателствени средства притежават само формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като техен издател.

Представен е и препис от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация Пловдив” ЕАД на потребителите в гр. П., чрез представяне на препис от двата ежедневника, в които последните са публикувани.

Ищецът твърди, че ответната страна е потребител на предоставяните от ищцовото дружество по доставка на топлинна енергия, в качеството й на собственик на процесния топлоснабден имот, находящ се в гр. П., ул. ***, т. е. че последната е страна по процесното правоотношение.

За установяване на обстоятелството, че ответната страна е потребител на топлоенергия за процесния период, и в изпълнение на указанията на съда по чл. 146, ал. 2 ГПК, че ищецът не сочи доказателства за установяване на това обстоятелство, дадени с доклада по делото, обективиран в Определение от 26.01.2021 г., обявен за окончателен в съдебното заседание на 06.04.2021 г., ищецът представя писмени доказателствени средства.

От представената по делото справка по лице от Имотния регистър се установява, че по отношение на ½ ид.ч. от недвижим имот, представляващ жилище, находящо се в гр. П., ***, са вписани възбрани с длъжник – ответникът К.Г.К..

По делото е представена данъчна декларация, депозирана по отношение на недвижим имот, находящ се в гр. П, ул. ***. Данъчната декларация е депозирана от ответната страна, като последната е декларирала, че не е единствен собственик на недвижимия имот. В Таблица № 1, Раздел III „Собственици“ последната е посочила, че процесният недвижим имот е съсобствен между нея и А.

М.Р., като в Таблица № 4 към Част II „Сграда и обекти в нея“ е посочила, че всеки един от съсобствениците притежава по ½ ид.ч. от правото на собственост, като е декларирала, че жилището е основно за нея и другия съсобственик. Декларирано е, че имота е придобит по силата на договор, сключен на **** г.

В изпълнение на указанията на съда, дадени във второто съдебно заседание, в което доклада по делото е допълнен досежно разпределението на доказателствената тежест, ищецът е депозирал молба, в която е посочил, че ответната страна и А. М.Р., с предишни имена Б.М.Р., са били съпрузи, като след смъртта на А. М.Р., който е бил титуляр на партидата с предишните си имена Б.М.Р., последната е сменена служебно от ищцовото дружество на името на ответната страна.

По делото е представено удостоверение за лице с идентични имена, от което се установява, че Б.М.Р. и А. М.Р. са имена на едно и също лице.

Приложено е удостоверение за семейно положение на А. М.Р., от което се установява, че ответната страна А.О.Р. е негова съпруга по силата на граждански брак, сключен на ****. Следователно процесният имот, деклариран от ответната страна и нейния съпруг, е придобит след сключване на гражданския брак между страните – на **** г. и на основание чл. 13 от Семейния кодекс (отм.) - обн. с ДВ, бр. 23 от 22.03.1968 г., в режим на съпружеска имуществена общност.

По делото е приложено удостоверение за наследници на А. М.Р., от което се установява, че последният е починал на 17.01.2005 г. и е оставил за свои наследници своята съпруга А.О.Р. и три деца.

Следователно след смъртта на А. М.Р. съпружеската имуществена общност е прекратена на основание чл. 23 от Семейния кодекс (отм.) - обн. ДВ, бр. 41 от 28.05.1985 г., като на основание чл. 27 от СК (отм.) дяловете на съпрузите са равни, т.е. след прекратяване на брака, ответната страна е придобила ½ ид.ч. от процесния недвижим имот, като останалата ½ ид.ч. на починалия съпруг се наследява от всички наследници. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗН децата на починалия наследяват по равни части, като на основание чл. 9, ал.

1 ЗН съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете. Следователно всички наследници наследяват по 1/8 ид.ч. от дела на починалия съпруг, като съпругата – ответна страна е придобила 5/8 ид.ч. от процесния имот.

Следователно от така представените доказателства се установява, че ответната страна е собственик на 5/8 ид.ч. от процесния недвижим имот, тъй като от представената по делото справка по лице от Служба по вписванията – гр. Пловдив

По така изложените съображения следва да се приеме, че ответникът в качеството си на собственик на съответната идеална част от правото на собственост има качеството потребител, като между страните е възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба (доставка) на топлинна енергия, като правният спор по настоящото.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.