Решение № 12 от 13.01.2025, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Свиленград, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Ренета Н. Иванова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20245620200960 по описа за 2024 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 002930 от 21.10.2024 година на Директора на Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ) към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с което н а В. Х. К. с ЕГН ********************** от град ******************************** за нарушение на чл. 139, ал. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на основание чл. 179, ал. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 лв., както и на основание чл. 189е, ал. 7 от ЗДвП дължи 9 лв. – такса по чл. 10а, ал. 2 от Закона за пътищата (ЗП) и чл. 4, ал. 4 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства (ППС) на база време и на база изминато разстояние, вр.чл. 24 от Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на 1 републиканската пътна мрежа.

Жалбоподателят В. Х. К. моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил издаден в противоречие с материалния закон и при допуснати процесуални нарушения, не било посочено как е формирана дължимата такса от 9 лв. и бил налице маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят В. Х. К., не се явява.

В съдебната фаза не се ангажират доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) и издател на обжалваното НП (въззиваемата страна) - Директорът на НТУ към АПИ, редовно призован, не се явява, но изпраща представител – юрисконсулт Р. Б., която пледира за потвърждаване на НП. Представя Писмени бележки, в които подробно аргументира тезата си за потвърждаване на НП, тъй като било издадено законосъобразно и не били допуснати процесуални нарушения при издаването му. Претендират се разноски по делото под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Представен е Списък на разноските.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 17.05.2024 година в 16.05 часа свидетелят В. Г. Д. и колегата му С. С.

В. изпълняват служебните си задължения на второкласен път № 88, при км. 8, област Велико Търново, на излизане от прохода „Хаинбоаз” като спират моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил марка „Ауди”, модел КУ2 с държавен регистрационен № *********** с обща технически допустима маса до 3.5 t – собственост (видно от Справката от АИС - КАТ) и управляван от жалбоподателя В. К., тъй като констатират от справката в Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП (т.нар. ТОЛ система), от контролно устройство (техническо средство) с идентификатор № 20351, че 2 на дата 11.04.2024 година в 17.02.20 часа в извъннаселено място, а именно: по автомагистрала (АМ) 4 (Пловдив – Стара Загора – Харманли – Свиленград – граница Турция), при км. 83+554, пътен участък (ТОЛ сигмент) А-4: 76/A-4809/A-4-78, на територията на община Любимец, област Хасково, включен в обхвата на платената пътна мрежа, посоченото МПС е управлявано в посока нарастващ километър, без да е изпълнено задължението за заплащане на дължима такса за движение по републиканската пътна мрежа съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, т.е посочения път попада в Приложение № 2 към т. 2 на Решение № 959 на Министерски съвет от 31.12.2018 година за утвърждаване на Списък на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл. 10, ал. 4 от ЗП за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища. За извършеното нарушение е генериран запис от електронната система под формата на доклад и снимков материал като налични са 2 броя снимки, на които е виден автомобила. От същите се установява, че е заснет автомобил с държавен регистрационен № **************, датата и часа на движение. В съдебно заседание процесуалният представител на АНО сочи, че на снимковия материал, цифрата след думата „Dir” е посоката на движение на автомобила и същевременно представлява последната цифра на контролното средство и е посочен номерът на контролното устройство 20351, което отчита данните в посока нарастващ километър.

Предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, на дата 17.05.2024 година, свидетелят В. Г. Д. – „Инспектор” в Сектор „Контрол и правоприлагане – Велико Търново” в НТУ към АПИ, във връзка с възложените му функции, съставя против жалбоподателя (в качеството му на водач на процесното МПС) и в негово присъствие Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 002930/11.04.2024. Това процесуално действие извършва и с участието на колегата си С. С. В.. В изготвения АУАН актосъставителят сочи, че лекият автомобил е управляван (засечен) без да има заплатена пътна такса за изминато разстояние по платената републиканска пътна мрежа съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, която вписва за нарушена. АУАН е предявен на жалбоподателя на дата 17.05.2024 година, който сочи, че за автомобила има закупена винетка. АУАН е 3 връчен срещу подпис.

Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не постъпва Възражение.

След получаване на образуваната преписка, Директорът на НТУ към А П И издава процесното НП № 002930 на 21.10.2024 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 139, ал. 6 от ЗДвП и налага на жалбоподателя административно наказание „Глоба” в размер на 300 лв., както и е посочено, че дължи 9 лв.- такса по чл. 10а, ал. 2 от ЗП. Обжалваното НП е редовно връчено на жалбоподателя на 30.10.2024 година по пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне, надлежно оформено - датирано и подписано, се намира приложено в Административнонаказателна преписка (АНП), с отбелязване, че е получено лично от жалбоподателя. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.

Материалната компетентност на актосъставителя и на Директора на НТУ към АПИ да издават съответно АУАН и НП за нарушения по З ДвП, се доказва от приетите по делото Заповед № РД-11-1497 от 15.11.2023 година и Заповед № РД-11-518 о т 21.05.2024 година, двете на Председателя на Управителния съвет на АПИ, видно от които В. Г. Д. има право да съставя АУАН за нарушения на ЗДвП, а Румен Славчев Мутафчиев е оправомощен да издава НП по ЗДвП, т.е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му от наказващия орган по закон съгласно чл. 189е, ал. 12 от ЗДвП – Председателя на Управителния съвет на АПИ по надлежния ред с административен акт - Заповед. Персоналното заемане на длъжността от Румен Славчев Мутафчиев се установява от приложената в АНП Заповед № ЧР-СП-НТУ-377 о т 30.07.2024 година на Главния секретар на Управителния съвет на АПИ.

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитания в съдебно заседание, проведено на 17.12.2024 година свидетел В. Г. Д.. Писмените доказателствени източници по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, 4 като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на В. Г. Д., които са вътрешно безпротиворечиви и логични, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетеля. Не се установява посочения свидетел да има личностно отношение към жалбоподателя, което да го провокира да състави АУАН. Основания за критика по отношение на свидетелски показания на свидетеля В. Г. Д. не се намериха, а единствено поради служебното му качество – служител на НТУ към АПИ, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от негова страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. В допълнение към изложеното следва да се посочи, че в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат да бъдат участници при съставянето на АУАН. В този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година на Административен съд - Хасково, докладчик Съдията Пенка Костова.

И това е така предвид липсата на вътрешни противоречия (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават от насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП и в другите документи, налични по делото. Ето защо, според Съда показанията на посочения свидетел не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.

С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса.

Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство. Съдът кредитира и другите 5 налични по делото документи, тъй като не са в противоречие с другите доказателства, на които се дава вяра.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й на депозиране в Регистратурата на Районен съд - Свиленград, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично нарушителя, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд.

Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН ) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал.

1 от ЗАНН) ефект.

На основание чл. 79 б от ЗАНН Съдът констатира, че процесната Глоба не е платена – видно от Писмо с изх.№ 11-00-14729 от 21.11.2024 година, поради което производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на НП в тази част в резултат на плащане на санкцията.