Решение № 74 от 12.06.2025, Районен съд - Белоградчик

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Белоградчик, 12.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Божидарка Д. Йосифова при участието на секретаря Маргарита Ал. Николова като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Гражданско дело № 20251310100100 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове: положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 415 ГПК, във вр. с чл. 79, ал.

1 ЗЗД – за установяване съществуване на вземане и осъдителен иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

В Исковата молба, ищеца „Профи Кредит България“ ЕООД, твърди, че на 26.06.2023 г. между ищеца, в качеството му на кредитор и ответника М. Г.

П. – кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит № 40018230181, по силата на който кредитора е отпуснал на кредитополучателя парична сума в размер на 4 000 лв., със срок на издължаване 36 месеца, ГПР 48.97 % и ГЛП 41 %. Поискани от кредитополучателя и закупени от него, са допълнителни услуги: „Фаст” – 1600.00 лв. и „Флекси“ – 2 600.00 лв. Ищецът в Исковата молба твърди, че от своя страна е изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като е извършил превод за сумата по договора, в размер на 4 000.00 лв. чрез паричен превод по посочената в договора банкова сметка на дата 26.06.2023 г. От своя страна, ответника е поел задължение да погасява предоставения заем с равни месечни вноски, в размер и срокове, 1 според погасителния план, който е неразделна част от Договора за потребителски кредит. Ищецът сочи, че кредитополучателят – ответник е изпълнил част от задълженията си по Договора и е превел на кредитора сума от 1 055.00 лв., представляваща 3 месечни вноски. С нея се твърди, че са погасени 905.80 лв. Поради забава в плащанията, на ответника са начислени и лихви за забава, които към момента са в размер на 370.60 лв. Поради допусната забава е начислено договорно възнаграждение в размер на 1 439.77 лв., както и обезщетение за забава в размер на 295 лв. Кредитополучателят е ползвал и допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, които също не са заплатени.

Твърди се в Исковата молба, че поради допуснатото неизпълнение от страна на ответника, ищеца е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за парично задължение по чл. 410 ГПК, по което е образувано ч. гр.д. № 740/ 2024 г. на РС – Белоградчик. Издадена е Заповед за изпълнение на парично задължение, по силата на която ответника е осъден да заплати на заявителя ищец сумите: 3 770.56 лв. – главница, 1 439.77 лв. – договорно възнаграждение, 370.60 лв. – лихви за забава и 295.00 лв. – законна лихва.

Отхвърлено е заявлението за присъждане на възнаграждение за закупени допълнителни услуги „Фаст“ – 1 466.68 лв., „Флекси“ – 2 383.34 лв. и 500 лв. – такси за извънсъдебно събиране при забава с повече от 90 дни.

Ответникът – длъжник е подал възражение по чл. 414 ГПК против заповедта за изпълнение на парично задължение в частта, в която е осъден да заплати сумите на ищеца – заявител, поради което и ищеца предявява настоящия положителен установителен иск и осъдителен такъв.

По предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.

422 ГПК, ищеца претендира, съдът да приеме за установено, че ищеца има съществуващо вземане против ответника за сумите: 3 770.56 лв. – главница, 1 439.77 лв. – договорно възнаграждение за периода 15.10.2023 г. – 04.10.2024 г., 370.60 лв. – лихви за забава от 16.07.2023 г. до 04.10.2024 г. и 295.00 лв. – законна лихва за периода 04.10.2024 г. – 29.12.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.

410 ГПК – до окончателното й изплащане.

Ищецът „Профи Кредит България“ ЕООД предявява и осъдителен иск против ответника, като претендира същия да бъде осъден да му заплати 2 сумата от 3 850.02 лв., от които: възнаграждение допълнителни услуги „Фаст“ – 1 466.68 лв. и за допълнителна услуга „Флекси“ – 2 383.34 лв.

В подкрепа на иска са представени писмени доказателства.

В открито съдебно заседание представител на ищеца не се явява, като са депозирали писмено становище делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие и се моли съда да уважи предявените положителен установителен и осъдителен искове. Претендират се и разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил Отговор от процесуалния представител на ответника – мл. адвокат А. М. от АК – Видин.

Оспорва предявените положителен установителен и осъдителен искове.

Твърди, че предявения положителен установителен иск е основателен само за сумата от 2 945.00 лв. – главница, като в останалата част се моли съда да отхвърли предявения положителен установителен иск, тъй като Договора е недействителен на осн. чл. 22 ЗПК в останалата му част. Моли се, съдът да отхвърли исковете за договорно възнаграждение, лихви за забава, законна лихва и останалата част от главницата. Оспорва и предявения осъдителен иск за претендирано възнаграждение „Фаст“ и „Флекси“. Твърди, че предвидената клауза в договора за допълнително възнаграждение „Фаст“ попада в забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Навежда доводи, че уговорената допълнителна услуга „Флекси“ съставлява неравноправна клауза поради което е нищожна.

В съдебно заседание, представителят на ответника се явява и в хода на устните състезания, пледира съдът да отхвърли исковете. Претендира присъждане на разноски, като е представен Списък на разноските съгл. чл. 80 ГПК.

Към делото е приложено ч. гр. д. № 740/ 2024 г. по описа на РС – Белоградчик.

Съдът намира за установено от фактическа и правна страна :

Предвид твърденията в Исковата молба и възраженията в Отговора на ответника, съдът разпредели доказателстванета тежест между страните, както следва: По предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ищеца следваше да докаже: наличието на сключен Договор за потребителски кредит № 40018230181 от 26.06.2023 г.; че сумата, представляваща заем е преведена на ответника – кредитополучател.; неизпълнение от страна на ответника – че не е изплатил 3 дължимите месечни вноски по договора за кредит.; размера на неизплатения кредит и че ответника е изпаднала в забава в плащанията. От своя страна, по този иск, ответника дължеше доказване на обстоятелството – че по отношение на останалата част от претендираната главница, а именно за сумата 825.56 лв., както и договорено възнаграждение в размер на 1 439.77 лв. и 370.60 лв. – лихви за забава, и 295.00 лв. – законна лихва, договора е недействителен на осн. чл. 22 ЗПК.

По предявения осъдителен иск с правно основание с чл. 79, ал. 1 ЗЗД , съдът с доклада разпредели тежестта на доказване както следва: Ищецът дължеше доказване на: наличието на сключен Договор за потребителски кредит № 40018230181 от 26.06.2023 г., в който са договорени допълнителни услуги „Факс“ и „Флекси“.; неизпълнение от страна на ответника; размера на всяка една от допълнителните услуги. Ответникът, по този иск следваше да докаже: че предвидената клауза в договора за допълнително възнаграждение „Фаст“ попада в забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК и че предвидената допълнителна услуга „Флекси“ съставлява неравноправна клауза, поради което е нищожна.

Съдът приема за доказано, а и не се оспорва от ответника, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 40018230181 от 26.06.2023 г. Съгласно приложения с Исковата молба европейски формуляр за предоставяне на потребителските кредити, ответника е поискал отпускането на кредит в размер на 4 000 лв., със срок – 36 месеца, ГПР 49.19 %. Закупени са и допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“.

Съдът, приема, че по делото се доказа по безспорен и категоричен начин, че отпуснатият на ответника кредит е в размер на 4 000 лв. Видно от приложения с Исковата молба Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт от 26.06.2023 г., подписан лично от ответника М. Г. П. – от една страна и от друга страна кредитора – ищец, се установява, че отпуснатата му сума като кредит е в размер на 4 000 лв., при размер на вноската по кредита 191.37 лв., ГПР 48.97 %, ГЛП 41 %, закупена допълнителна услуга „Фаст“ – 1 600 лв. и „Флекси“ – 2 600 лв. Приложен е и Погасителен план към договора, който също е подписан от ответника.

Освен това, с допълнителна Молба от ищеца е представено платежно нареждане за сумата от 4 000 лв., преведена от ищеца на ответника на дата на 4

26.06.2023 г. – датата на сключване на договора.

Поради това, съдът не се солидаризира с оспорванията на процесуалния представител на ответника, че недоказано в процеса е, какъв е точния размер на отпуснатия на ответника кредит. За установяване на това обстоятелство са представени надлежни писмени доказателства, удостоверяващи размера на кредита – 4 000 лв., както и обстоятелството, че сумата е преведена от ищеца – кредитор на ответника – кредитополучател.

По предявеният положителен установителен иск.

Съдът приема, че сключения между страните договор, безспорно попада в обсега на Закона за потребителския кредит, поради което и трябва да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл. 11, ал. 1 ЗПК императивно посочва какво следва да съдържа договорът за кредит.

Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно, визираните изисквания на чл. 11, ал. 1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им влече нищожност на сключения договор.

В случая съдът намира, че договорът е недействителен, тъй като не отговаря на именно на изискванията на закона за посочване на коректен и действителен размер на ГПР. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. По смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Правилото на чл. 19, 5 ал. 4 ЗПК предвижда, че годишният процент на разходите не може да бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. На основание чл. 633 ГПК решенията на Съда на Европейския Съюз по тълкуването на разпоредби от правото на Европейския съюз, което са от значение за правилното решаване на делото, са задължителни за всички съдилища и учреждения в Република България. Съгласно т. 1 от Решение на Съда на Европейския съюз от 21 март 2024 година по дело C 714/22 член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "годишен процент на разходите" по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Указано е, че националният съд следва да провери, от една страна, дали закупуването на съответните допълнителни услуги представлява условие за получаването на кредита, или е задължително за получаването му при договорните клаузи и предлаганите условия, и от друга страна, дали действително става въпрос за допълнителни услуги, уговорени към разглеждания в главното производство договор за кредит, а не за конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Националната юрисдикция трябва също така да вземе предвид всички разпоредби на разглеждания в главното производство договор за кредит и неговите общи условия, както и правния контекст и фактическите обстоятелства, в които се вписва този договор, за да установи дали сключването му е обусловено от закупуването на съответните допълнителни услуги, или е станало задължително по силата на тези разпоредби и общи условия, или при предлаганите условия, и дали в действителност с договорна 6 конструкция като разглежданата в главното производство не се цели възнаграждението за заетата сума да бъде отчасти изведено извън рамките на договора посредством уговорки относно тези допълнителни услуги, така че то да не се съдържа изцяло в посочения договор и следователно да не попада в обхвата нито на понятието "общи разходи по кредита за потребителя", нито на понятието "ГПР" по смисъла на Директива 2008/48.