Решение № 383 от 04.12.2025, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 383 гр. гр. Димитровград, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Огнян Хр. Гълъбов при участието на секретаря Силвия Ив. Димова като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело № 20255610101196 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК – установителен за вземане.

В исковата молба ищецът „Водоснабдяване и канализация“ЕООД посочва, че е ВиК оператор по смисъла на чл.2 ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, като доставя ВиК- услуги на потребителите на територията на област Хасково. Твърди, че ответникът Д. Т. А. притежава недвижим имот, находящ се в гр.Димитровград, кв.***, за който се доставят ВиК - услуги, изразяващи се в доставяне, отвеждане и пречистване на вода, поради което има качеството потребител на ВиК услуги. За обслужване на водоснабдения имот на името на ответника е била надлежно открита потребителска партида с №4148368. Доставените до имота ВиК услуги били надлежно отчитани съгласно чл.23 ал.1 и ал.3 от ОУ, като ищцовото дружество начислявало изразходваните от Д. А. ВиК услуги, съобразно реално отчитане на водомера му. Отчитането на водомера се осъществявало чрез използването на електронен карнет, с въвеждане на реалните или служебно начислените показания на водомера в таблет от инкасатор-служител на „ВиК" ЕООД Хасково и дистанционно пренасяне на данните от таблета в електронния карнет на ответника по партидата му с №4148368. Заявява, че показанията на водомера на ответника били засичани и чрез съставянето на двустранни писмени протоколи.

На 17.01.2025г. водомерът на ответника бил отчетен от служител на „ВиК" ЕООД Хасково, като измервателното средство е било с показание 473 куб.м. Отчитането било документирано с констативен протокол №1032989/17.01.2025г., съставен от служителя на ищцовото дружество **, в присъствието на ответника, който подписал документа без възражения. Доколкото предходното отчитане на водомера сочело консумация на вода от 284 куб.м., то за отчетния период от 18.12.2024г. до 17.01.2025г. била начислена консумация на ВиК –услуги с обем от 189 куб.м., на стойност 974,18 лева с ДДС. За така осъществената 1 доставка била издадена фактура с №5013110364/17.01.2025г. Въпреки, че ищцовото дружество изпълнило задълженията си да достави ВиК услуги за водоснабдения имот на ответника, последният не изпълнил насрещното си задължение да плати задължението си по горепосочената фактура в указания му срок. Поради това, дължал обезщетение за допуснатата забава за периода от 18.02.2025г. до 20.03.2025г. в размер на 11,56 лева. Тъй като описаните задължения не били платени доброволно, на 26.03.2025г. ищецът подал в РС-Димитровград Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника. Образувано било ч.гр.д.№518/2025г. по което на 28.03.2025г. съдът издал Заповед №275 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. С нея разпоредил на длъжника - ответник да заплати на заявителя-ищец сумата от 974,18 лева, представляваща главница- неизпълнение на задължения за плащане на предоставени ВиК услуги за периода от 18.12.2024г. до 17.10.2025г. за доставена, отведена и пречистена вода до обект в Димитровград, ул.“***, ведно със законна лихва за периода от 26.03.2025г. до изплащане на вземането, сумата от 11,56 лева- мораторна лихва за периода от 18.02.2025г. до 20.03.2025г., държавна такса от 25 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.

Издадената заповед за изпълнение била връчена на ответника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск. Иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Д. Т. А., че дължи на ищеца „Водоснабдяване и канализация“ЕООД сумата от 974,18 лева, представляваща главница- неизпълнение на задължения за плащане на предоставени ВиК услуги за периода от 18.12.2024г. до 17.10.2025г. за доставена, отведена и пречистена вода до обект в Димитровград, ул.“***, ведно със законна лихва за периода от 26.03.2025г. до изплащане на вземането и сумата от 11,56 лева- мораторна лихва за периода от 18.02.2025г. до 20.03.2025г., за които е издадена Заповед №275/28.03.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№518/2025г. по описа на РСДимитровград. Претендира ответникът да бъде осъден да му заплати направените деловодни разноски в настоящото и в заповедното производство.

С Молба от 03.11.2025г. пълномощникът на ищцовото дружество заявява, че действително на 04.09.2025г. ответникът е платил изцяло предявените по делото вземания, а именно: 974,18 лева- главница, дължима за доставени на ответника ВиК услуги по фактура №5013110364/17.01.2025г., 11,56 лева- мораторна лихва за забава, за които суми е издадена Заповед №275/28.03.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№518/2025г. по описа на РС-Димитровград. Платена била и сума за допълнително натрупаната мораторна лихва за периода от датата на завеждане на иска- 26.03.2025г. до 04.09.2025г. Заявява, че предвид извършеното плащане на задълженията от ответника, исковата претенция следва да се отхвърли от съда. Тъй като с поведението си Д. Т. А. станал причина за завеждане на заповедното и настоящото дело , същият следвало да понесе сторените от ищеца разноски по образуване и водене на съдебните производства.

Ответникът Д. Т. А., представя отговор на исковата молба, в който поддържа, че искът е преждевременно заведен, недопустим и неоснователен. Представя писмени доказателства 2 за платени към ищеца суми в размер на 1044,62 лева от 04.09.2025г., за които не бил уведомяван, че са дължими. Заявява, че претендираните суми са били погасени изцяло към момента на узнаването на дължимостта им. Предвид това, иска в полза на ищеца да не се присъждат деловодни разноски, респ. че претендираните такива са прекомерни.

В проведеното на 04.11.2025г. съдебно заседание по делото ответникът се явява лично, като оспорва предявения иск. Твърди, че е заплатил на ищеца дължимата по делото сума, поради което не му дължи деловодни разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложената по ч.гр.д.№518/2025г. по описа на РС-Димитровград служебна справка от НБД, ответникът Д. Т. А. има регистрирани на 29.02.2000г. постоянен и настоящ адрес в Димитровград, ул.“***.

Съгласно Констативен протокол №1032989/17.01.2025г. за поставяне на пломба, съставен от служител на ищцовото дружество и подписан от представител на ответника, извършен е отчет на водомер №24-0235846, пломба 2024, като показанията му са 473 куб.м.

Водомерът се намира в къща на адрес в Димитровград, ул.“***, собственост на абоната Д. Т.

А., като за същия е открита партида №4148/368.

От представеното от ищцовото дружество Извлечение от електронен документелектронен карнет за партида №4148368, се установява, че за периода от 26.07.2023г. до 17.01.2017г., включително, по партида №4148368 са начислени общо 473 куб.м.вода.

Видно от фактура №5013110364 от 17.01.2025г., издадена от „Водоснабдяване и канализация“ЕООД-Хасково, на Д. Т. А. от Димитровград, ул.“***, по партида №4148/368 са начислени за плащане 473 куб.м.вода, като за предоставените му ВиК услуги по доставка, пречистване и отвеждане на вода, абонатът е трябвало да заплати сумата от 974,18 лева.

Крайният срок за плащане е бил до 16.02.2025г.

Тъй като ответникът по делото не заплатил на ищцовото дружество предоставените му ВиК –услуги, на 26.03.2025г. в РС-Димитровград било депозирано Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по отношение на него. Образувано било ч.гр.д.

№518/2025г., по което на 28.03.2025г. съдът издал Заповед №275 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която разпоредил на Д. Т. А. да заплати в полза на заявителя сумата 974,18 лева– главница, неизплатено задължение за доставена и изразходвана вода за периода от 18.12.2024г. до 17.01.2025г., лихва за забава за периода от 18.02.2025г. до 20.03.2025г. в размер на 11,56 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – 26.03.2025г., до изплащане на вземането, както и сумата 25 лева платена държавна такса и 50 лева -юрисконсултско възнаграждение. Тази заповед за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което за заявителя възникнал правен интерес да предяви против него настоящия иск за установяване на своето вземане.

Съгласно представените от страна на ответника по делото преписи от квитанция и 3 касов бон, на 04.09.2025г. той заплатил в полза на ищеца сумата от общо 104,62 лева, дължими по партида 4148/368.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

С предявения установителен иск по чл.422 ал.1 от ГПК ищецът претендира да бъде признато съществуването на вземането му по отношение на ответника, визирано в Заповед №275/28.03.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена от РСДимитровград по ч.гр.д.№518/2025г.

По делото не се спори, че ответника е абонат на ищцовото дружество, което доставя до негов обект –недвижим имот в Димитровград, ул.“*** ВиК услуги. Няма спор, че през периода от 18.12.2024г. до 17.01.2025г. ищецът е доставил до обекта на ответника ВиК услуги на стойност 974,18 лева, които не са били платена в срок от клиента. Не се спори и относно това, че предвид забавата на плащането на тези задължения Д. Т. А. дължи на ищцовото дружество обезщетение за периода от 18.02.2025г. до 20.03.2025г. в размер на 11,56 лева. Безспорно се установи по делото, че след предявяване на иска по чл.422 от ГПК и образуване на настоящото дело, ответникът е заплатил на ищеца изцяло задължението по горепосочената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за главница и лихви.

Доколкото между страните не се спори, че след започване на производството по настоящото дело ответникът е заплатил на ищеца задълженията си за главница и лихви по Заповед №275/28.03.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена от РС-Димитровград по ч.гр.д.№518/2025г., то за „Водоснабдяване и канализация“ЕООД –Хасково вече липсва правен интерес от така предявения иск за тези задължения. Поради това и предвид извършеното от длъжника плащане, установителния иск с правно основание чл.422 от ГПК следва да бъде отхвърлен, поради погасяване на вземанията чрез плащане от страна на ответника, извършено след завеждане на настоящото дело.

Предвид това, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в настоящото производство за платена държавна такса- 75 лева и адвокатско възнаграждение - 400 лева, както и деловодни разноски по ч.гр.д.

№518/2025г. по описа на РС-Димитровград в размер на 75 лева. Съдът намира, че така посочените деловодни разноски се дължат от страна на ответника, тъй като с поведението си той е станал причина, както за завеждане на ч.гр.д.№518/2025г. по описа на РСДимитровград, така и за настоящото производство.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, с ЕИК 126004284, със седалище и адрес на управление в гр.Хасково, ул.“Сакар“ №2, 4 представлявано от управителя ***, против Д. Т. А., с ЕГН **********, от Димитровград, ул.“***, иск с правно основание чл.422 от ГПК за признаване за установено по отношение на Д. Т. А., с ЕГН **********, че дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, с ЕИК 126004284, сумата от 974,18 лева /деветстотин седемдесет и четири лева и осемнадесет стотинки/ – главница, представляваща стойността на доставени и потребени ВиК услуги по партида №4148368, открита за обслужване на водоснабден имот, находящ се в Димитровград, ул.“***, за периода от 18.12.2024г. до 17.01.2025г., както и сумата в размер на 11,56 лева /единадесет лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода от 18.02.2025г. до 20.03.2025г., ведно със законната лихва върху главницата от 26.03.2025г. до изплащане на вземането, за които суми е била издадена Заповед №275/28.03.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д.

Разпечатката съдържа 32 от 36 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ab22adc9-e379-42cc-8833-3ae27ab11d47