Решение № 6994 от 18.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6994 гр. София, 18.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветомир М. Минчев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско дело № 20251100501463 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

Образувано е по подадена в законоустановения срок въззивна жалба с вх. № 359631/08.11.2024 г. на Л. Н. Н., ЕГН ********** срещу решение № 18366/11.10.2024 г., постановено по гр. дело № 68780/2023 г. по описа на СРС, 69 състав, в частта, с която по предявените по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е признато за установено, че жалбоподателката – ответница дължи на ищеца „Топлофикация София ЕАД, ЕИК 831609046 сумите, както следва: 600,12 лв., представляваща главница за цена на доставена топлинна енергия за имот с аб. № 049099 за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 27.04.2023 г. до изплащане на вземането; 150,98 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 04.04.2023 г.; 35,56 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 27.04.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми по ч. гр. дело № 22187/2023 г. по описа на СРС, 69 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 15.05.2023 г.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част, тъй като не е доказано наличието на облигационна връзка между нея и ищеца, респ. между нея и етажната собственост. Счита, че потребител на топлинна енергия е етажната собственост, а не отделният собственик, поради което в тежест на ищеца е било да установи наличието на сключен писмен договор за присъединяване, респ. доставянето на топлинна 1 енергия до нея, както и протокол от общо събрание на етажната собственост с искане за присъединяване към топлофикационната мрежа, взето с мнозинство от живущите в блока. В тази връзка се позовава на разясненията, възприети с ТР № 2/2016 г. на ВКС, с което се приема, че присъединяването на сградата към етажната собственост става въз основа на решение на общото събрание и отправено искане от потребителя на топлинна енергия, тъй като в противен случай се касае за непоискана доставка. Поддържа още, че по делото не са представени съобщения към фактури, кредитни и дебитни известия и валидни фактури с изискуемите реквизити, а само изравнителни сметки и издадено от ищеца извлечение, тъй като са частни свидетелстващи документи, обективиращ изгодни за издателя му факти.

Допълва, че заключението на приетата съдебно-техническа експертиза се основава на изходящи от ищеца и третото лице – помагач документи, а съдебносчетоводната такава е изготвена въз основа на електронната информационна система на ищеца, която също представлява частен документ в електронен вариант, поради което възприетите от първоинстанционния съд суми не отразяват действителните такива. По изложените съображения отправя искане обжалваното решение да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което предявените искове да се отхвърлят.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва. Поддържа, че първоинстанционният съд е достигнал до правилни фактически и правни изводи при коректно установена фактическа обстановка. Претендира и разноски.

Третото лице - помагач на страната на въззиваемия – „Далсия Елвеко“ ЕООД не изразява становище по въззивната жалба.

Софийски градски съд, като съобрази доводите, изложени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Същото е и правилно, като въззивният състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите в жалбата следва да се добави и следното:

2

Съгласно задължителните за правоприлагащите органи разяснения, съдържащи се в т. 1 от ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК, ВКС, „правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) – арг. чл. 150, ал. 1 ЗЕ.

Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 153, ал. 1 и § 1 от ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия в редакцията, приложима след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, между страните не се спори, а и от писмените доказателства по делото се установява, че ответницата Л. Н. Н. се легитимира като собственик на процесния имот въз основа на договор за покупко-продажба от 31.10.2003 г., обективиран в нотариален акт № 95, том I, нот. дело № 92/2003 г., като при липсата на данни относно осъществяването впоследствие на други юридически факти, довели до промяна в правата върху него, следва да се направи извод, че това е било така включително и в рамките на исковия период – 01.05.2019 г. – 30.04.2022 г. Ето защо, с оглед действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, която е ясна и категорична и обвързва качеството потребител с наличието на право на собственост или ограничено вещно право на ползване, като в случая първото измежду двете е установено по делото, следва да се приеме, че в качеството й на собственик на жилището между Л. Н. Н. и „Топлофикация София“ ЕАД е възникнало и съществувало облигационно правоотношение с предмет: продажба на топлинна енергия.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая, несъмнено е, че общите условия на ищеца са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно 3 според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни ответницата да е упражнила правото си на възражение срещу общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД, представени и приети в заверен препис по делото. Ето защо, доколкото се касае за презюмиран договор при публично обявени общи условия по реда на ЗЕ, по който жалбоподателката Л. Н. Н. като собственик на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост, се явява страна по силата на нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, следва да се приеме, че между нея от една страна и ищеца, от друга страна, са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и общите условия, през процесния период.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.

145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, по делото не се спори, а и се установява от представените протокол от ОС на ЕС от 12.07.2002 г., договор от 31.07.2002 г., съставените изравнителни сметки и протоколи за отчет, издадени на името на ответницата, както и изводите в констативната част от заключението по съдебнотехническата експертиза, че в рамките на исковия период услугата по извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: гр. София, ж. к. ****, е била извършвана от третото лице – помагач - „Далсия Елвеко“ ЕООД (с предишно наименование „МХ Елвеко“ ЕООД). В случая, представеният в заверен препис списък е подписан от голяма част от етажните собственици, като липсват данни решението да е било атакувано по реда на ПУРНЕС (отм., но действащ към момента на вземане на решението), поради което то обвързва всички етажни собственици в т. ч. и ответницата Л. Н. Н. предвид установеното по делото титулярство на право на собственост върху самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост в рамките на исковия период. Касае се за сделка – решение на общност от субекти – етажни собственици, което е взето на проведено общо събрание, осъществено по определен в закона ред и които решения имат действие по отношение на всички субекти в общността в т. ч. и за лицата, които впоследствие са придобили собственост върху самостоятелен обект в нея. Действително, 4 представеният договор е сключен значителен период от време преди исковия период, но по делото се установява, че страните са изпълнявали поетите по договора задължения, като потребителите са допускали представителите на третото лице – помагач за отчитане до адреса, с което фактически страните потвърждават обвързаността си от договора за топлинно счетоводство.