Решение № 3187 от 27.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3187 гр. София, 27.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Биляна Магделинова при участието на секретаря Маргарита Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Биляна Магделинова Гражданско дело № 20241100109733 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.2б, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, настъпили в резултат от нарушение на правото за разглеждане и решаване на сл. дело № 1 /1991г., преобразувано в сл. дело № 780-II/1998г. по описа на ВОП-София, а сега ДП № II-048/1999г. по описа на ВОП-София, в разумен срок, съгласно чл.6, §1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, за периода от образуването му през януари 1991г. до датата на исковата молба.

Ищецът Д. Х. К. излага съображения, че е наследник на един от пряко пострадалите от престъпленията, които се разследват повече 30 години по горепосоченото досъдебно производство, а именно баща й Х. Х. К. /с принудително дадени му през 1985-1989г. имена Х. А.К. и/или А.А.К./, който починал в хода на разследването на 28.02.1998г., поради което на основание чл.74, ал.2 от НПК правата му на пострадало лице са преминали върху ищеца, като негов наследник. Излага съображения, че e пряко пострадала в лично качество от престъпленията, предмет на разследването, поради което има качеството на пострадало лице и на самостоятелно основание по смисъла на чл.74, ал.1 от НПК, като един от пострадалите от престъпленията, които се разследват 30 години по сл. дело №1/1991г. по описа на Прокуратурата на 1 въоръжените сили, впоследствие преобразувано, известно сред обществото като делото за т.нар. "възродителен процес", обект на който били всички турци, на които принудително са сменявани имената. С декларация на Народното събрание от 11.01.2012г. този процес е признат като форма на етническа асимилация и прочистване, а българското правосъдие и главният прокурор са призовани да направят необходимото за приключване на делото срещу виновниците за това.

Един от пострадалите от „Възродителния процес“ е бащата на ищцата, който в периода 19.02.1985г. до 17.09.1985 г. бил задържан и лишен от свобода в затвора на остров Белене. Той бил учител в тяхното село. Взели го от дома им и насила го откарали в МВР – Сливен. След престой и побой в МВР – Сливен, е откаран в затвора на остров Белене, където е лишен от свобода в килии, при крайно деградиращи условия. Принуждаван е да работи без заплащане, без трудови и осигурителни права, без трудов договор, а въпреки демократизирането на България след 1989 г. и до днес тези години не са им признати за трудов или осигурителен стаж за пенсиониране.

Докато бил в затвора в Белене баща й многократно е малтретиран и пребиван, вследствие на което получава кръвоизлив в областта на пикочния мехур. Това било повод да се образува траен оток с последващ тумор, което станало причина за кончината му. Именно поради заболяването и напредналата възраст той бил освободен от затвора. След като го пуснали и се прибрал у дома, той отново не бил свободен, тъй като бил под постоянно наблюдение на милицията и Държавна сигурност, трябвало да се подписва в кметството сутрин и вечер и да не напуска селото, което било форма на лишаване от свобода не само на него, но и за цялото ми семейство, по смисъла на чл.5 от ЕКЗПЧОС. Било му забранено да упражнява просветната си дейност на учител и бил оставен на произвола на съдбата. В селото полицейските служители го извикали и му казали да напусне България и да се изсели, заедно със семейството си, в Република Турция. Така през 1989 г. цялото им семейство били принудени насила да напуснат родината си в рамките на 24 часа. Били изгонени от страната и изпратени в Турция. След известен престой в Турция, от любов и носталгия по родината си, баща й се завърнал в България. Бил принуден да преустрои наново живота си, което се отразило много негативно на влошеното му здраве. На по-късен етап, поради 2 влошаване на здравословното му състояние, бил принуден отново да отиде в Република Турция при брат й за лечение. Въпреки положените усилия за подобряване на здравето му, успял да доживее само до месец февруари 1998г., когато починал. Така той не успял да доживее приключването на процесното наказателно производство. След неговата смърт на основание чл.74, ал.2 от НПК правата на пострадало лице преминали върху ищцата като негов наследник.

Излага доводи, че лично била жертва на разследваните с процесното досъдебно производство деяния, тъй като спрямо нея също имало психически и физически заплахи да смени насила имената си, както и да се въздържа от всякакви етно-културни и религиозни прояви не само на обществено място, но и в домашни условия. Насила й било сменено името от Д. Х. К.а на Д.Х.К..

Било й забранено да говори на майчиния си език, да изповядва и празнува обичаите и празниците на етноса и религията си; да ходи с дрехи, които са присъщи на турския етнос; да чете и слуша турско радио, вестници и книги.

Била освободена от работа и не заемала вече учителски пост. Задържането на баща й било за назидание не само за хората от селото, но най-вече на неговото семейство да не продължават да се противопоставят на асимилационната политика. Всички тези действия спрямо нея съставлявали насилствена асимилационна дейност на висшето ръководство на държавата.

Твърди, че по досъдебно производство е разпитвана като свидетел и са й разяснени правата на пострадало лице, поради което в материалноправен аспект е пострадала от деянията, предмет на разследването, защото с тях са причинени имуществени и неимуществени вреди на покойния й баща и на нея в лично качество, както и цялото й семейство.

Излага доводи, че разследването и досъдебната фаза по процесното следствено дело е продължило повече от 32 години, което е прекомерно и за това липсва разумно оправдание. Това води до отказ от правосъдие и нарушаване правото на ищеца по чл.6, §1 от ЕКЗПЧОС за разглеждане и приключване на делото в разумен срок, на което има право като пострадал от деянията, предмет на разследването, за което отговорност носи ответника, като господар на досъдебното производство. В резултат от посоченото нарушение са причинени на ищеца вреди, изразяващи се притеснения, очакване и безпокойство за резултата от това производство; фрустрация от 3 бавенето му; тревоги и страх, че същото се води формално; разочарование и загуба на доверие в институциите, правосъдието и справедливостта.

Прекомерната продължителност на делото задълбочило до крайна степен чувството и усещането на ищцата и баща й за липса на справедливост, защото станало пречка да се оправдаят очакванията ни за поне частично възстановяване на справедливостта чрез установяване на виновниците и предаването им на съд, респ. налагане на подобаващо наказание и било пречка да упражнят правото си на граждански иск, който да доведе до осъждането на виновните да заплатят обезщетение за причинените имуществени и неимуществени вреди.

Приключването на забавеното дело за нея и семейството й е от огромно значение, защото в резултат на деянията, предмет на разследването, баща й бил лишен от свобода без съд и присъда, а тя насилствено репресирана, като променили имената й; наложили забрана да изповядва и изпълнява етнокултурните и религиозни традиции, било им отнето правото на самоопределение, на име, на труд и на личен и семеен живот.

Относно размера на претендираното обезщетение ищецът се позовава на практика на ЕСЗПЧОС, според която същото е в размер на 1 500евро за всяка година забавяне, но според спецификата на неговия случай и настъпилите последици от разследваните престъпления, както и че е изтекла давността за преследване на виновницие, от които отговорност никога няма да бъде потърсена, следва обезщетението да се определи в размер на 2000евро годишно, като за 33 години обезщетението е в размер на 132 000лева.

Счита, че на основание чл.86 от ЗЗД ответникът дължи заплащане на законна лихва върху присъденото обезщетение за перидод три години преди предявяване на иска до окончателното плащане, тъй като законна лихва се дължи от датата на увреждането, макар и забавеното производство да не е приключило.

Предвид гореизложеното е предявен иск за постановяване на решение, с което да бъде осъдена Прокуратурата на Република България да заплати обезщетение за неимуществени вреди на Д. Х. К., като наследник на Х. Х. К., в размер на 132 000 лева, за вреди, причинени на баща й, с принудително дадени му имена в перидоа 1985-1989г. – Х. А.К., от нарушаване на правото на разглеждане и приключване в разумен срок на сл. дело 1/1991 г., впоследствие 4 преобразувано в сл. дело № 780-II/1998 г. по описа на ВОПСофия, а сега ДП № II-048/1999 г. по описа на ВОП-София, за периода от образуване на делото през януари 1991 г. до момента на предявяване на настоящия иск, ведно със законната лихва за забава от 23.08.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.

Предявен е иск от Д. Х. К. срещу Прокуратурата на Република България за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в качеството й на пряко пострадала по смисъла на чл.74, ал.1 от НПК от разследваните деяния в размер на 132 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, причинени от нарушаване на правото на разглеждане и приключване в разумен срок на сл. дело 1/1991 г., впоследствие преобразувано в сл. дело № 780-II/1998 г. по описа на ВОП-София, а сега ДП № II-048/1999 г. по описа на ВОПСофия, за периода от образуване на делото през януари 1991 г. до момента на предявяване на настоящия иск, ведно със законната лихва за забава от 23.08.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът Прокуратурата на Република България в писмения си отговор излага съображения за неоснователност на иска. Счита, че не са ангажирани доказателства за процесуалното качество на ищеца по ДП№ II 048/1999г. по описа на ВОП София, както и че е от кръга на пострадалите лица. Не са ангажирани доказателства за претърпени неимуществени вреди от ищеца от престъплението, предмет на разследване по следственото дело, тъй като липсва постановление за образуване на предварително производство или за привличане като обвиняем по конкретно дело. Излага твърдения, че не се установява по процесното досъдебно производство да има периоди на бездействие от страна на разследващите или такива, в които производството да не е провеждано системно и ритмично, тъй като същото е било многократно спирано, извършвани са процесуални действия по издирване на пострадали лица, следствени действия в чужбина чрез съдебни поръчки и е внасяно в съда. За периодите, в които делото е било в съда липсва пасивна материално-правна легитимация на ответника и тези периоди следва да се извадят от общата продължителност на делото. На следващо място се твъдри, че делото се отличава с фактическа и правна сложност поради броя на обвиняемите лица и стотиците пострадали, чието процесуално поведение също е допринесло за забавяне на производството, необходимостта от извършване на съдебни поръчки в изпълнение на задължителни указания на 5

ВКС, както и че производството по делото е било спряно на законово основание и поради фактическа невъзможност да бъде приключено.

Съдът, след като взе предвид становищата и доводите на страните, и прецени събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

Въз основа на издадено съдебно удостоверение ищецът е представил относими към предмета на доказване в настоящото производство писмени доказателства от ДП№II-048/1999г. От същите се установява, че на 08.10.2012г. ищцата е разпитана като свидетел по делото. Представен е протокол за проведения разпит на ищцата като наследник на Х. Х. К., който пострадал от Възродителния процес, като бил задържан първо за 2-3 дни в милицията в Сливен. След връщането си бил подут целия. След около седмица–две, отново бил задържн и пратен в Белене за 7 месеца. Два пъти му ходили на свиждане там, но една седмица не знаели къде е. От него знае, че там са ги тормозели, показвали им яма, в която ще ги хвърлят след като ги убият. След освобождаването бил много слаб, изтощен и изтормозен. Скоро след демократичните промени си върнали старите имена. Помни, че баща й получил някакво обезщетение за причиненито му по време на възродителния процес вреди.