Присъда № 7 от 25.03.2026, Районен съд - Горна Оряховица

МОТИВИ към присъда № 7 от 25.03.2026 г. по НОХД № 54/2026 г. по описа на Районен съд – Г.О., девети състав

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – В.Т., ТО – Г.О. е повдигнала обвинение срещу Г.Ж.Т., ЕГН: **********, за това, че за времето от 13.01.2026 г. до 15.01.2026 г. в гр. Г.О., при условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, извършил три деяния, които по отделно осъществяват състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, като са отнети чужди движими вещи – паричната сума от 120,00 евро и кожен портфейл на стойност 15,00 лева (7,67 евро) от владението на различни собственици, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, както следва:

1. На 13.01.2026 г. в гр. Г.О., ул. ***** при условията на опасен рецидив от жилището на Г.П.Г. отнел чужди движими вещи – сумата от 50,00 евро от владението на собственика Г.П.Г., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои;

2. На 13.01.2026 г. в гр. Г.О., ул. ***** при условията на опасен рецидив от жилището на К.В.К. отнел чужди движими вещи – сумата от 20,00 евро от владението на собственика К.В.К., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои;

3. На 15.01.2026 г. в гр. Г.О., ул. ***** при условията на опасен рецидив от жилището на К.Р.Г. отнел чужди движими вещи – сумата от 50,00 евро и дамско портмоне от естествена кожа на стойност 15,00 лева (7,67 евро) от владението на собственика К.Р.Г., без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои

– престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Съдът е насрочил разпоредително заседание за 25.03.2026 г. В същото разпоредително заседание по направено изрично искане от подсъдимия, подкрепено от неговия служебен защитник в лицето на адв. М.П. от ВТАК, делото бе насрочено за разглеждане по реда на глава ХХVІІ от НПК.

Прокурорът се съгласи делото да продължи по този ред.

На основание чл. 370, ал. 1 от НПК съдът откри процедурата за съкратено съдебно следствие, визирана в глава ХХVІІ от НПК.

На основание чл. 372, ал. 1 от НПК, съдът разясни на подсъдимия правата му по чл. 370 и следващите от НПК. Уточни на подсъдимия Г.Т., че при постановяване на присъдата съдът ще ползва самопризнанието му, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. В хода на предварителното изслушване подсъдимия Г.Ж.Т. заяви, че признава изцяло фактите и обстоятелствата, изложени в 1 обстоятелствената част на обвинителния акт. Не желае да се събират доказателства за тези факти, да се разпитват свидетелите и да се изслушва вещото лице.

След даване ход на съкратеното съдебното следствие, представителят на Районна прокуратура – В.Т. заяви, че поддържа обвинението. Счита, че същото се подкрепя от събраните по делото доказателства, в това число свидетелски показания и експертизи. Доказано е от обективна и субективна страна. Изложените обстоятелства в обвинителния акт се признават от подсъдимия. Прокурорът посочва, че минималното наказание, което предвижда законът за престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК е две години лишаване от свобода. Тъй като с това престъпления са извършени три деяния от подсъдимия, смята, че няма основание за прилагане на чл. 55 от НК. По тези причини представителят на държавното обвинение предложи на съда на подсъдимия да бъде определено наказание три години лишаване от свобода, които след трансформацията по чл. 58а, ал. 1 от НК да се редуцират до две години при строг режим като на подсъдимият бъдат присъдени за заплащане и разноските по делото.

Според служебният защитник на подсъдимия в лицето на адв. М.П. от ВТАК от доказателствата по делото и от самопризнанията на подсъдимия безспорно се доказва извършването на престъплението, визирано в обвинителния акт. Налице е обективна невъзможност за прилагане на чл. 55 от НК. Адв. П. счита, че поисканото от прокуратурата наказание е справедливо и ще окаже възпитателно-превантивно въздействие върху подсъдимия, поради което помоли съда за съдебен акт в този смисъл.

Подсъдимият Г.Ж.Т. потвърди, че разбира в какво е обвинен. Призна се за виновен по така повдигнатото обвинение. Призна всички факти и обстоятелства, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изрази съжаление за стореното. Даде съгласието си да не се събират доказателства за тези факти. Заяви, че съжалява много за случая, но просто е бил принуден.

В своята последна дума той помоли съда за минимално наказание.

Съдът, след като прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства, установи, че направените самопризнания от подсъдимия се подкрепят от тях. По тази причина и на основание чл. 372, ал. 4 от НПК, съдът определи, че при постановяване на присъдата срещу подсъдимия, ще се ползват неговите самопризнания, без да се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

След като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Г.Ж.Т. е роден на 26.08.1983 г. в с. Ч., обл. Б. . Той е български гражданин. Постоянният му адрес на местоживеене е в с. О., общ. С., ул.

*****, а настоящият – в с. П., общ. А., обл. В., ул. ***** . Със средно образование. Неженен. ЕГН: **********. Осъждан е.

2

В хода на разследването била установена следната фактическа обстановка:

Г.Ж.Т. бил многократно осъждан за извършени тежки умишлени престъпления от общ характер, с оглед на което му е налагано наказание лишаване от свобода, което е изтърпявано ефективно. Т. превърнал извършването на престъпления, като начин на живот. Последното му наложено наказание лишаване от свобода е изтърпяно от него на 09.12.2025 г.

Т. е живял и в гр. Г.О., и в гр. В.Т. и добре познава населените места.

Г.П.Г. и съпругата му Н.И.Г. живели в град Г.О., ул. *****. Двамата били пенсионери. В ежедневието Н. приготвяла храната, а Г. пазарувал. На 13.01.2026 г., Н. изпратила съпруга си да пазарува в кварталния магазин. Тя готвела в кухнята. Г. взел със себе си дребни пари, като оставил на масата в хола банкноти на обща стойност 50,00евро. Излизайки, не заключил входната врата на апартамента. Т., мотивиран от утвърдените си престъпни навици и липсата на парични средства, проникнал в жилището на Н. и Г. Г. през незаключената входна врата. Г.Т. взел оставените на масата в хола банкноти, представляващи сумата от 50,00 евро и тръгнал към вратата. В коридора се срещнал с Н.. Жената го попитала каква прави в жилището им. В този интервал от време Н. видяла добре лицето на Г. и запомнила характерните му особености. Г. отговорил „нищо“ и излязъл през вратата. Н. потърсила съпругът си, а по- късно, когато Г. установил липсата на парите, и полицията.

Придобитите парични средства Т. изхарчил за цигари и алкохол.

К.В.К. също живее в гр. Г.О., на ул. *****. На 13.01.2026г. К. оставил отключена входната врата на жилището си. В кухнята, над хладилника бил оставил банкнота от 20,00 евро. Същият ден Г.Т. влязъл в жилището на К.В.К., взел банкнотата от 20,00 евро и напуснал жилището на К..

Придобитите парични средства Т. изхарчил за цигари и алкохол.

В гр. Г.О., на ул. ***** живеела и К.Р.Г.. Тя също не заключвала входната врата на къщата си. В антрето на жилището й имало закачалка. Там Г. оставяла дамската си чанта.

На 15.01.2026 г., Г.Т. влязъл в жилището на Г. Той видял дамската й чанта в антрето. Бръкнал в нея и взел портмонето с наличната в него сума от 50,00 евро. Излязъл от дома на Г. без да бъде забелязан от никого.

Придобитите парични средства Т. изхарчил за цигари и алкохол.

В хода на досъдебното производство била назначена съдебно-оценъчна експертиза, която дала заключение, че стойността на дамското портмоне от естествена кожа, взето от чантата на К Г. възлиза на 15,00 лева или 7,67 евро.

С постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 23.01.2026 г. Г.Ж.Т. с ЕГН ********** бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, във вр. с чл.

194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

В своите обяснения, дадени в качеството на обвиняем, Т. е направил 3 пълни самопризнания деянията, изяснил механизма на същите, като подробно е описал всяко едно от жилищата, в които е влизал - респективно отнемал паричните средства. Тези негови самопризнания напълно кореспондират със свидетелските показания на пострадалите и направеното разпознаване на лица.

Тъй като Т. бил обвиняем и по ДП 17/2026 г. по описа на РУ – В.Т., по което му била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, по настоящото досъдебно производство срещу него не била взета мярка за процесуална принуда.

Съвкупната преценка от събраните доказателства мотивира съда да приеме за установено по несъмнен начин, че подсъдимият е извършил деянията, част от едно продължавано престъпление, за което му е повдигнато обвинение.

От обективна страна се установи, че за времето от 13.01.2026 г. до 15.01.2026 г. в гр. Г.О., при условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, Г.Ж.Т. е извършил три деяния, които по отделно осъществяват състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, като са отнети чужди движими вещи – паричната сума от 120,00 евро и кожен портфейл на стойност 15,00 лева (7,67 евро) от владението на различни собственици, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, както следва:

1. На 13.01.2026 г. в гр. Г.О., ул. ***** при условията на опасен рецидив от жилището на Г.П.Г. отнел чужди движими вещи – сумата от 50,00 евро от владението на собственика Г.П.Г., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои;

2. На 13.01.2026 г. в гр. Г.О., ул. ***** при условията на опасен рецидив от жилището на К.В.К. отнел чужди движими вещи – сумата от 20,00 евро от владението на собственика К.В.К., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои;

3. На 15.01.2026 г. в гр. Г.О., ул. ***** при условията на опасен рецидив от жилището на К.Р.Г. отнел чужди движими вещи – сумата от 50,00 евро и дамско портмоне от естествена кожа на стойност 15,00 лева (7,67 евро) от владението на собственика К.Р.Г., без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои.

Деянието си Т. реализирал при условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК.

Видно от справката му за съдимост с присъда № 180/25.06.2018 г. по НОХД № 2517/2018 г. по описа на Районен съд – В., влязла в законна сила на 11.07.2018 г. на Т. било наложено наказание една година и десет месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим за престъпление по чл.

196, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“, във 4 вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК. Това наказание било групирано с наложените на Т. наказания лишаване от свобода по НОХД № 1257/2017 г. и по НОХД № 1545/2017 г., и двете по описа на Районен съд – В. като му е определено едно общо наказание в размер на три години лишаване от свобода, което било увеличено с една година, тоест Т. следвало да изтърпи наказание общо четири години лишаване от свобода. Наказанието било изтърпяно на 28.06.2020 г.

С присъда № 328/03.09.2020 г. по НОХД № 560/2020 г. по описа на Районен съд – Г.О., влязла в законна сила на 19.09.2020 г. на Т. било наложено наказание две години лишаване от свобода при условията на чл. 58а, строг режим, за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. Наказанието било изтърпяно на 12.01.2022 г.

Със споразумение № 88/06.06.2022 г. по НОХД № 670/2022 г. по описа на Районен съд – В.Т. на Г.Т. било наложено наказание две години лишаване от свобода при строг режим за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, във вр. с чл.