Решение № 1508 от 04.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1508 гр. София, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валерия Братоева при участието на секретаря Христина Ц. Цветкова като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело № 20241100901170 по описа за 2024 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ№ гр. София, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-16 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА при секретар Христина Цветкова като разгледа търговско дело № 1170 по описа за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по предявен от „Т.-М.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище гр. Габрово и адрес на управление: гр. Габрово, ж.к. „Бойката", представлявано от С.Г. С., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министъра на правосъдието (ГДИН), БУЛСТАТ: *******, с адрес: гр. София, бул. "*******, осъдителен иск за заплащане на 1 сумата 56443,26 лева, представляваща мораторна неустойка по договор № 1256/04.02.2021 г., дължима в максимален размер от 5 % за забавеното плащане на цената на доставени стоки по 52 фактури, издадени в периода 07.05.2021 г. – 15.07.2022 г., заедно със законната лихва от предявяването на исковата молба до погасяване на задължението и разноските за производството.

Ищецът твърди, че след проведена открита процедура по възлагане на обществена поръчка, с предмет „Доставка на униформено облекло за нуждите на служителите от ГДИН" и решение № Л-100 от 11.01.2021 г., ищецът бил определен за изпълнител по обособена позиция: „Доставка на зимно специално облекло, в т. ч. кожени куртки, кожени ръкавици, костюм зимен специален, пуловер с дълъг ръкав с пагони, текстилно яке (полар) и шапка зимна специална" и бил сключен договор № 1256/04.02.2021 г., в изпълнение на който „Т.М." ЕООД доставило зимно униформено облекло за служителите на ГДИН. В договора било постигнато съгласие, че при забава от страна на възложителя за изпълнение на задължението за плащане, същият дължи на ищеца неустойка в размер на 0,2 % от дължимата сума за всеки просрочен ден, но не повече от 5 % от размера на забавеното плащане (чл. 12.2 от договора). По процесния договор били извършени 52 (петдесет и две) доставки на зимно специално облекло и въпреки поетите задължения за заплащане цената на стоките в 30дневен срок, ответникът заплатил всяка една от издадените фактури със забава, надхвърляща 25 дни, поради което и дължал неустойка в максимален размер от 56443,26 лева.

В двуседмичния срок за отговор на исковата молба, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министъра на правосъдието, не оспорва сключването на договора, но счита, че преди да сезира съда, ищецът е следвало да проведе преговори за разрешаване на спора и затова предявеният иск бил недопустим. Прави възражение и за липсата на справка по чл. 366 ГПК и възразява делото да се разглежда по реда на търговските спорове. Тези възражения са неоснователни – предвидената в договора възможност за разрешаване на евентуални спорове чрез преговори не представлява процесуална предпоставка за допустимост на предявения иск. Споровете, възникнали от договор за обществена поръчка изрично са предвидени за разглеждане по реда на глава 32 – чл. 365, т. 2 ГПК. Справка за изчисляване на предявеното вземане се съдържа в самата искова молба и това отговаря на изискването на чл. 366 ГПК.

По същество релевира възражение за изтекла спрямо вземането кратка погасителна давност.

В допълнителна искова молба ищецът оспорва процесуалните възражения на ответника и възражението за погасяване на задълженията по давност, тъй като срокът за плащане на най-старата фактура бил изтекъл на 07.06.2021 г., а исковата молба била предявена на 05.06.2024 г. - преди изтичане на тригодишен период от време.

ГДИН не е упражнила правото си да депозира отговор на допълнителната искова молба.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Страните не спорят, че помежду им е сключен договор № 1256/04.02.2021 г., с който ищецът е определен за изпълнител по обособена позиция: „Доставка на зимно специално облекло, в т. ч. кожени куртки, кожени ръкавици, костюм зимен специален, пуловер с дълъг ръкав с пагони, текстилно яке (полар) и шапка зимна специална", съответно всяка от страните изпълнила задълженията си по този договор, но възложителят на обществената поръчка ГДИН допуснал забава в плащанията на доставените му стоки. Съгласно чл. 3.2 от 2 договора заплащането на всяка доставка следвало да се извърши в 30-дневен срок от подписването на документ, удостоверяващ приемането на стоката и от представянето на издадената за цената фактура в счетоводството на възложителя. Забавата на плащане от страна на възложителя, съгласно чл. 12.2 от договора, пораждала в негова тежест задължението да престира мораторна неустойка от 0,2 % за всеки просрочен ден, но не повече от 5 % от размера на забавеното плащане. Това означава, че максималната стойност на неустойката се формира при забава, продължила 25 и повече дни.

Ищецът е представил издадените на ответника фактури за извършени по договор № 1256/04.02.2021 г. доставки, заедно с двустранно подписани приемателно-предавателни протоколи, като твърденията му за забавено плащане на процесните 52 фактури не се оспорват от ГДИН, съответно претендираната върху стойността на всяка фактура неустойка е в максимален размер от 5 % и определена въз основа договорената стойност на договора от 1128919,44 лева възлиза на сумата 56445,97 лева, което незначително надхвърля исковата претенция от 56443,26 лева.

Видно от представените извлечения от платежната сметка на „Т.-М." ЕООД, от страна на ГДИН са извършени плащания по процесния договор (означен като ДОГ1256 040221, тъй като в извлеченията са отразени и плащания от ответника по други договори, напр.

12688/21.12.2020 г. и ДОГ1257), в размер на общо 1088952,84 лева, както следва: съответно на 13.10.2021 г. в размер на 137152,80 лева, на 28.10.2021 г. в размер на 126340,08 лева, на 03.11.2021 г. в размер на 367392,78 лева, на 05.09.2022 г. в размер на 128824,92 лева, на 26.09.2022 г. в размер на 269476,62 лева и на 19.12.2022 г. в размер на 59765,64 лева. Не е представено извлечение от платежната сметка на „Т.-М." ЕООД за извършено на 06.10.2021 г. от ГДИН плащане, с което ищецът признава да са погасени задълженията по фактура № 10201/07.05.2021 г. на стойност 28662,48 лева и фактура № 10226/07.05.2021 г. на стойност 29164,92 лева. Така плащанията в полза на ищеца по договора възлизат на сума в общ размер от 1146780,24 лева (1088952,84 лева + 28662,48 лева + 29164,92 лева), съответно 5 % върху същата е сума в размер на 57339,01 лева.

Други доказателства от значение за спора не са ангажирани.

По отношение на иска, с правна квалификация чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

Неустойката е акцесорно съглашение, с предмет задължението на неизправна страна по правна сделка да престира определена (глобално или в процент) парична сума, като обезщетение за вредите от неизпълнението на породено главно задължение, без да е необходимо същите да бъдат доказвани. Следователно, за да възникне съдебно предявеното вземане е необходимо да са осъществени предпоставките: наличие на валидно главно задължение, договорено акцесорно задължение за мораторна неустойка, което е действително и изпълнение на главното (обезпечено) задължение след изтичане на уговорения срок, т.е. със забава.

Осъществяването на правопораждащия главното вземане фактически състав – сключен договор № 1256/04.02.2021 г., предадени във фактическа власт на ответника стоки, които са приети без възражения относно тяхното количество и качество, е безспорно между страните, включително не се спори, че главното задължение за плащане на цената на доставеното зимно специално облекло в размер на общо 1146780,24 лева е изпълнено от ГДИН. Това изпълнение обаче ищецът твърди да е забавено с повече от 25 дни, поради което в тежест на ГДИН е възникнало предвиденото в чл. 12.2 от договора акцесорно задължение за престиране на мораторна неустойка в размер на 5 % от размера на забавените плащания по всяка от издадените фактури.

Необходимо е да се отбележи, че ответникът не твърди и не доказва да е изпълнил 3 задължението си за заплащане на цената на доставените му стоки в уговорения 30-дневен срок от получаване на съответните фактура и подписването на приемо-предавателен протокол, което означава, че в правната му сфера е възникнало акцесорно задължение да заплати 5 % мораторна неустойка върху забавените плащания от 1146780,24 лева или сумата 57339,01 лева. Ищецът претендира това акцесорно вземане да е в по-малък обем - 56443,26 лева и последният определя границите на произнасянено на съда, в резултат на приложението на диспозитивното начало в гражданския процес.

Уговорената мораторна неустойка в максимален размер от 5 % (предвидена да обезщети вредите от забавеното плащане на парично задължение), е валиден източник на права и задължения и не би могла да се квалифицира като нищожна, по следните съображения.

В решение № 228 от 21.01.2013 г. по т. д. № 995/2011 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че неустойката освен обезпечителна и обезщетителна функция, има и наказателна функция, тъй като е предназначена да санкционира неизправния длъжник в случай на виновно неизпълнение на договора. За да възникне правото на неустойка обаче, уговорката за дължимостта й не трябва да противоречи на императивните правни норми на закона и на добрите нрави, разглеждани като неписани морални норми, израз на принципите за справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения. Противоречието със закона и/или с добрите нрави прави уговорката за неустойка нищожна по силата на чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД и препятства възникването на вземането и на задължението за неустойка.

Предпоставките и случаите, при които уговорената в договор неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, са изяснени в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Според дадените с решението указания, преценката дали една неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, като клаузата за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави (чл. 26, ал. 1 ЗЗД) във всички случаи, когато е уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД са неписани морални норми с правно значение, нарушаването на които има същата правна последица като противоречието със закона - нищожност на договора, поради което при предявен иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно за съответствието на уговорката за неустойка с добрите нрави като абсолютна предпоставка за нейната действителност.

Константната практика, формирана по повод искове, с предмет вземания за мораторна или компенсаторна неустойка, е категорична, че съдът е длъжен да следи служебно за спазването на добрите нрави, като при разрешаване на спор за заплащане на неустойка съдът дължи самостоятелна преценка за действителността на неустоечната клауза, независимо дали страните са се позовали на нищожността й – в този смисъл решение № 247/11.01.2011 г. по т. д. № 115/2010 г. на ВКС, ІІ Т. О. и решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г., на ВКС, ІІ Т. О.

В изпълнение на служебното задължение за изследване валидността на уговорената клауза за неустойка, преценена към пораждане на задължението, съдът намира, че същата не противоречи на закона, нито на добрите нрави, тъй като уговореният максимален размер от 5 % от размера на забавените плащания е под размера на законната лихва за забава, който е нормативно определен, на основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД - основният лихвен процент на Българската народна банка за периода, увеличен с 10 пункта (Постановление № 426 на МС 4 от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения в сила от 01.01.2015 г.), поради което по дефиниция не нарушава принципа на справедливост.