Решение № 83 от 25.02.2020, Окръжен съд - Хасково

Р

Е Ш Е Н И Е № 83 гр. Хасково, 25.02.2020г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд - Хасково, ГО, I

–ви въззивен граждански състав, в публично съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ХАДЖИЕВ

МАРИЯ ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря Р.Р., като разгледа докладваното от младши съдия Мария Иванова-Георгиева в. гр. д. № 32 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 476 от 21.11.2019г., постановено по гр.д. № 1241 по описа за 2019г. на Районен съд – Димитровград Областна дирекция на МВР – *** е осъдена да заплати на Н.П.Д. сума в размер на 1710,36 лева, представляваща обезщетение за положен извънреден труд, резултат на преобразуване на нощен към дневен труд за периода 09.07.2016г. – 09.07.2019г., ведно със законната лихва, считано от 09.07.2019г. до окончателното й изплащане и сума в размер на 210,57 лева, съставляваща лихва за забава върху главницата от 1710,36 лева за периода от 01.11.2016г. до 09.07.2019г. Присъдени са разноски в полза на ищеца Н.П.Д. в размер на 400 лева, а на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт сума в размер на 268,41 лева, представляващи дължимата държавна такса и възнаграждение за вещо лице.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника, с която се обжалва изцяло като неправилно и незаконосъобразно. Въззивникът твърди, че през периода 09.07.2016г. – 09.07.2019г. са изпълнявани предвидените в действащите нормативни актове условия и ред за отчитане на извънреден труд, поради което намира за неоснователни твърденията, че неправилно е изчислено отработеното време от въззиваемия, поради което му се дължи допълнително възнаграждение. Посочва, че полагането на труд извън установеното работно време съгласно Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР се извършва след издаване на нарочни заповеди за каквито липсват твърдения. Намира, че при приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка неправилно е приложен чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, тъй като служебните правоотношение на държавните служители по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР се уреждат единствено от нормите на специалния закон – ЗМВР, и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Отделно от тези възражения счита за неправилно определена правната квалификация на предявения главен иск като такъв по чл.

178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР. От изложените в исковата молба твърдения се установявало, че се претендират суми, представляващи допълнително възнаграждение за нощен труд, а липсвали такива за полагане на труд извън установеното работно време. С оглед тези възражения моли първоинстанционното решение да бъде отменено изцяло и да постанови ново, с което да отхвърли предявените искове. Евентуално иска частична отмяна на постановеното решение, с което са уважени исковете за главница и лихва за периода от 01.08.2018г. до 17.07.2018г., тъй като за този период извънредният труд следва да се отчита без превръщане на нощни часове в дневни при приложението на чл.9г от НСОРЗ. Евентуално моли да бъде отменено частично като се присъди заплащане на допълнително възнаграждение за разликата, която се получава при преобразуване на положения от въззиваемия труд от нощен труд в дневен за процесния период, която разлика да бъде определена без начисляване към дневната ставка, тоест в размер на 1140,24 лева. Претендира направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение, както и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на въззивна жалба. Представена е молба за разглеждане на делото в отсъствие на въззиваемия, с която е взето становище по същество на депозираната въззивна жалба. Намира същата за неоснователна. Счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и споделя изложените мотиви в него за субсидирано приложение на чл.9, ал. 2 от НСОРЗ и чл. 67, ал. 3 от Закона за държавния служител. Намира, че липсата на преизчисляване на нощния труд в дневен поставя в неравностойно положените служителите в МВР спрямо полагащите труд по трудови правоотношения. В тази насока разглежда приложите разпоредби от конституцията на Република България, закон за защита от дискриминация, закон за нормативните актове, Всеобщата декларация за правата на човека на ООН от 10.12.1948г., международния пакт за икономически, социални и културни права на ООН и от конвенция № 111 относно дискриминацията в областта на труда и професиите на Генералната конференция на Международната организация на труда от 04.06.1958г. Оспорва направените възражения за грешна правна квалификация на предявения главен иск, доколкото продължителността и изчисляването на работното време в настоящия случай се извършва сумарно на тримесечие, тоест получените в резултат на преизчисляването на положения нощен труд часове, надвишаващи нормалната продължителност на работното време за съответния период представлява извънреден труд и следва да се заплати като такъв. Моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно включително в частта за разноските. Претендира направените такива и в настоящата инстанция, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в предвидения в чл. 259, ал. 1 от ГПК срок, от легитимирана страна и против съдебен акт, подлежащ на обжалване, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен в рамките на доводите, заявени във въззивната жалба. Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Производството пред районния съд е образувано по искова молба на Н.П.Д., с която е поискано областна дирекция на МВР – *** да бъде осъдена да заплати сума в размер на 1817,00 лева, представляващи допълнително възнаграждение за положен труд през нощта от 22:00 до 06:00 часа за периода от 09.07.2016г. – 09.07.2019г., сума в размер на 100 лева лихва за забава върху главницата от 1817,00 лева, изчислена върху всяко неплатено задължение – допълнително възнаграждение за положен нощен труд, считано от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане, до датата на предявяване на иска, както и законна лихва забава върху главницата от датата на подаване на исковата молба (09.07.2019г.) до окончателното изплащане.

С допълнителна молба е уточнено, че се претендира допълнително възнаграждение за 316 часа нощен труд за периода от 09.07.2016г. - 09.07.2019г., като посочва, че началният момент на претендираната мораторна лихва е 01.11.2016г. По повод молба с правно основание чл. 214, ал. 1 от ГПК първоинстанционният съд е допуснал с протоколно определение от 04.11.2019г. изменение на предявените искове чрез намаляване размера на главния иск от 1817,00 лева на 1710,36 лева и чрез увеличаване на размера на акцесорния от 100 лева на 210,57 лева.

От събраните пред първата инстанция доказателства се констатира, че през процесния период от 09.07.2016г. до 09.07.2019г. Н.П.Д. е бил в служебно правоотношение с областна дирекция на МВР – *** - заемал е длъжността *** в ОДЧ към РУ - ***, като изпълнявал задълженията си на смени. От приетото заключение, изготвено по назначената съдебно счетоводна експертиза, се установява, че отработените от Н.Д. часове нощен труд са 1750 часа, а преобразувани в дневни с коефициент 1,143 - 2000 часа.

В настоящото въззивно производство страните не спорят по приетите за установени фактическите обстоятелства, а относно начина на изчисляване и размера на дължимото възнаграждение за положените през 09.07.2016г. – 09.07.2019г. 1750 часа нощен труд. С предявената пред първоинстанционния съд искова молба се претендира допълнително възнаграждение за положен нощен труд, изчислено чрез преобразуване на нощния труд в дневен с коефициент 1,143, поради което дадената от първоинстанциония съд правна квалификация не е основание за отмяната на обжалваното решение. Твърденията за надвишаване на нормата на отработените часове (извънреден труд) в следствие на преизчисляване на положените часове нощен труд към дневни се навеждат с представените преди първото по делото съдебно заседание пред районния съд писмени бележки. Същите са взети предвид при постановяване на решението, което обаче настоящата инстанция намира за неправилно.

В част трета „Държавна служба в МВР“, глава седма „Служители на МВР“, раздел шести „Възнаграждения, материално и социално осигуряване на служителите на МВР“ и раздел седми „Работно време и отпуски“ от ЗМВР се намира правната уредба на видовете възнаграждения на служителите на МВР. Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Разпоредбите на чл. 178, ал. 1 и чл. 179, ал. 1 от ЗМВР изчерпателно посочват за какви обстоятелства се дължи допълнително възнаграждение, а именно за прослужено време, за изпълнение на специфични служебни дейности, за извънреден труд, за работа при специфични условия, за постигнати резултати в служебната дейност, за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22:00 до 06:00 часа, за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение. Следователно на служителя се дължи допълнително възнаграждение към основното, тогава когато е налице някое от посочените условия или когато със закон или с акт на Министерския съвет са определени други възнаграждения за държавните служители от МВР.

През процесния период от 09.07.2016г. до 09.07.2019г. са действали три редакции на чл. 179, ал. 2 от ЗМВР, касаеща размера на допълнителното възнаграждение за нощен труд. Разпоредбата на чл. 179, ал. 2 от ЗМВР, в редакцията от 27.06.2014 г., размерът, условията и редът за изплащане на допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22.00 до 06.00 часа се определят със заповед на министъра на вътрешните работи, а в редакциите от 05.12.2017г. и 23.04.2019г. - условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по ал. 1 се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер с негова заповед. От това следва, че определянето на допълнителното възнаграждение за положен нощен труд за процесния период е било регламентирано от Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014г. на министъра на вътрешните работи относно определяне на размерите на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта между 22:00 часа и 06:00 часа, за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, условията и редът за тяхното изплащане на държавните служители в МВР, изменена със Заповед №8121з-40 от 15.01.2015г. (отменена с Решение № 1694 от 17.02.2016г. на Върховен административен съд), Заповед № 8121з-663 от 05.06.2015г. и Заповед № 8121з-437 от 28.04.2016г. (отменена с Решение № 5937 от 12.05.2017г. на Върховен административен съд), от Заповед № 8121з-1429 от 23.11.2017г. на министъра на вътрешните работи относно определяне на размерите на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта между 22:00 часа и 06:00 часа, за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, условията и редът за тяхното изплащане на държавните служители в МВР и от Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018 г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в МВР за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22:00 до 06:00 часа, за полагане на труд на официални празници, за времето на разположение и за изпълнение на специфични служебни дейности, съгласно които за всеки отработен час през нощта или за част от него между 22:00 и 06:00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лева.