Определение № 2226 от 16.08.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2226 гр. Пловдив, 15.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Надежда Н. Дзивкова Рашкова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно частно гражданско дело № 20245300502028 по описа за 2024 година

Производство е по реда на чл. 274 във вр. с чл. 248 ГПК.

Постъпила е частна жалба депозирана от „Макроадванс „ АД ЕИК 201127485 против Определение №6177/21.05.2024г. постановено по гр.д.№17026/2023г. на ПРС, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на Решение №1418/28.03.2024г. постановено по гр.д.№17026/2023г. по описа на ПРС, в частта за разноските. Жалбоподателят навежда оплакване за неправилност на постановеният съдебен акт, по съображения подробно изложени в жалбата.. Моли се, съдът да отмени обжалвания акт и да присъди адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на насрещната страна, съответстваща с правото на ЕС и отчитащо конкретната правна и фактическа сложност на делото, определен в размер под предвидения в Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, без да начислява 20% ДДС върху него.

Ответната страна Г. А. Д., чрез процесуалния си представител адв. Е. И. оспорва частната жалба. Навежда доводи, че съгласно трайната практика на ВКС, съдът прилага адвокатските възнаграждения предвидени в Наредба №1/2024г., когато делото се отличава с фактическа и правна сложност и уговореното възнаграждение не е прекомерно, с оглед обема на извършената работа, то се присъжда изцяло, както и че при присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл.38 ал.2 ЗА следва да включва ДДС. Моли частната жалба да се остави без уважение като неоснователна.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид доводите на жалбоподателя и ответникът по жалбата, и прецени данните по делото, намира за установено следното:

1

Частната жалба се явява процесуално допустима, доколкото е депозирана в срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което подлежи на разглеждане по същество..

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от Г. А. Д. от гр. П. против „Макроадванс „ АД ЕИК 201127485, с която е предявен иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл.14 за заплащане на неустойка от сключения между него и ответното дружество Договор за потребителски кредит № 181177/26.09.2022 г., като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит. С постановеният първоинстанционен акт е прогласена за нищожна клаузата на чл.14 за заплащане на неустойка от сключения между Г. А. Д., ЕГН ********** и “Макроадванс” АД, ЕИК 201127485, Договор за потребителски кредит № 181177/26.09.2022 г., като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит; осъден е „Макроадванс“ АД да заплати на Еднолично адвокатско дружество Е. И., адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС на основание чл.38, ал.1, т.3 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв.

По реда на чл.248 от ГПК ответното дружество с молба по чл.248 ГПК / л.67 и 68 от делото на ПРС/ е поискало изменение на решението, в частта за разноските, като се намали присъденото адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на насрещната страна адв. Е. И. под минимално предвиденото в Наредба №1/2004г., върху която сума да не се присъжда ДДС..

С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата, като е приел, че възнаграждението е правилно определено, с оглед цената на исковете, а касаещо оплакването за присъждане на ДДС, е посочил, че предоставената услуга е възмездна и по нея се дължи ДДС..

Настоящият състав на съда намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА в случаите, когато адвокат е оказал безплатна правна помощ съгласно ал.1 на същата разпоредба, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение.

Съобразявайки се с фактическата и правна сложност на делото, извършените процесуални действия и проявената активност на процесуалния представител, както и материалния интерес, настоящия състав намира, че адвокатското възнаграждение е правилно определено и е в разумен размер, поради което същото не следва да бъде редуцирано като се намали под минимално предвиденото в Наредба №1/2004г. за минималните размери на 2 адвокатските възнаграждения.

Що се касае до оплакването - дали се дължи ДДС върху присъденото адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, при условие, че адвокатът е регистриран по ДДС: Възражението на жалбоподателят за недължимост на ДДС, настоящият съдебен състав намира за неоснователно. В непротиворечивата практика на ВКС, споделена и от настоящия състав, обективирана и в Определение

№50093/11.05.2023г. по т.д.№1638/2021г. на ВКС, второ т.о. се приема, че с присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата се овъзмездява предоставената от адвоката правна услуга, която е обект на облагане по смисъла на чл.2 т.1 във вр. с чл.8 ЗДДС, поради което при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА във вр. с парг.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение, следва да включва ДДС.

Гореизложеното обоснова извода, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд с обжалваното определение е определил размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищцовата страна и е присъдил ДДС, върху присъденото адвокатско възнаграждение за осъществено безплатна правна помощ, поради което определението, следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна оставена без уважение.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба депозирана от „Макроадванс„ АД ЕИК 201127485 против Определение №6177/21.05.2024г. постановено по гр.д.№17026/2023г. на ПРС, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на Решение №1418/28.03.2024г. постановено по гр.д.№17026/2023г. по описа на ПРС, в частта за разноските..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3