Решение № 293 от 25.09.2025, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 293 гр. гр. Димитровград, 25.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Гергана Т. Стоянова Денчева при участието на секретаря Дарина М. Петрова като разгледа докладваното от Гергана Т. Стоянова Денчева Гражданско дело № 20245610101875 по описа за 2024 година

Производство е образувано по искова молба, подадена от Т. Т. Ч., ЕГН:

**********, с адрес: град Д., 6400, бул. ***** бл** вх. ** ет. ** ап. **, с ЛК *****, издадена от МВР – Димитровград, чрез адвокат П. С. П. – САК, срещу "Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК: 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1324, р-н Люлин, ж.к. Люлин 7, бул./ул. бул."Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от Галин Тодоров Тодоров и Ангел Василев Маджиров и "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК: 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.

1324, р-н Люлин, ж.к. Люлин 7, бул./ул. бул."Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от Петър Благовестов Дамянов, с която са предявени два обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл. чл.26, ал.1 ЗЗД.

В исковата молба ищецът твърди, че на 29.11.2021г. между доверителя му и ответното дружество "Изи Асет Мениджмънт" АД е сключен договор за паричен заем № 4327399 от 29.11.2021г., по силата на който е усвоен кредит в размер на 3000 лв. Записаният в договора Годишен процент на разходите (ГПР) е в размер на 48.24 %, фиксираният годишен лихвен процент е в размер на 40%. Съгласно чл. 4 от договора заемополучателят следва да обезпечи задължението си с осигуряване на поне едно от следните обезпечения: две физически лица поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания – да представи служебна бележка от работодател за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1 000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател 1

1 или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с "Изи Асет Мениджмънт" АД, да няма незаплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от "Редовен"; банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7 от договора, със срок на валидност – тридесет дни след крайния срок за заплащане на задълженията по договора; или одобрено от заемодателя дружество – поръчител, което предоставя гаранционни сделки. Във връзка с посоченото изискване от договора за заем и на датата на неговото сключване на кредитополучателя се предоставя Договор за предоставяне на гаранция, носещ същия идентификационен номер, както номерът на договора за заем.

Вторият договор се сключва с "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, като по силата на него кредитополучателят трябва да заплати на дружеството сумата в размер на 102.92 лв. (чл. 3, ал. 1 от същия), разсрочена ведно със задълженията по кредита, като разсрочването и по двата договора е на 15 равни вноски. В резултат на това, за усвоена главница в размер от 3000 лв. и за ползването на кредита от няколко месеца, кредитополучателят е заплатил по двата договора сума в размер на 4434.62 лв. Кредитополучателят е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. I. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – Законът за потребителския кредит. Така посоченият договор е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл.

26, ал. 1 от ЗЗД тъй като противоречи на законоустановените императивни правила, както и на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Процесният договор за кредит бил недействителен на основание чл. 22 ЗПК поради нарушаване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК във връзка с чл. 19 ЗПК. В договора, кредиторът се е задоволил единствено с посочване като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР. Липсвало посочване на останалите компоненти от лихвения процент, записани в чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. Липсвало ясно разписана методика на формиране на ГПР, в това число кои компоненти, точно са включени в него и как се формира посочения с договор размер, кои са допусканията, които са използвани при изчисляването.

В настоящия случай дължимото по Договора за предоставяне на гаранция възнаграждение за гарант не било включено при изчисляването на годишния процент на разходите. В тази връзка считам, че кредиторът е нарушил императивното правило на чл. 19, ал. 1 ЗПК и незаконосъобразно не е включил възнаграждението за гарант в размера на ГПР (въпреки че го е включил в погасителния си план). Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1, и ал.2 т. 1 от ЗЗП, както и по смисъла на правото на ЕС. Договорът за паричен заем бил 2 нищожен и на друго основание, а именно тъй като клаузата за заплащане на договорна лихва накърнява „добрите нрави“. Съдебната практика приемала, че при формирана на възнаградителната лихва, макар нормативно да не е установен императивен лимит, обективен критерий за добросъвестното определяне може да бъде размерът на законната лихва, без последният да може да се приеме като максимален размер. Трайно се приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени кредити – двукратния размер на законната лихва. В настоящия случай в договора е предвидена лихва в размер на 40 % годишно, който размер надхвърлял повече от три пъти законната, което представлява нарушение на добрите нрави, като критерии за норми на поведение, установени в обществото. Процесната клауза за възнаградителна лихва по договора, накърнявала договорното равноправие между страните, противоречала на добрите нрави и била в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето, поради което същата се явява нищожна. Клаузата на чл. 4 от Договора била нищожна и самостоятелно основание, а именно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, като заобикаляща изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Така въведените изисквания в цитираните клаузи от договора за вида обезпечение (банкова гаранция, поръчителство от определено от кредитодателя дружество или поръчители, които да отговарят на многобройните, кумулативно поставени изисквания към тях) и срока за представянето му, създавали значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства. Счита, че клаузата на чл. 4 от процесния договор за кредит е неравноправна и нарушава изискванията на чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и чл. 147, ал. 1 от ЗЗП. Сама по себе си, така уредена, клаузата на чл. 4 от договора противоречала на добрите нрави и добрите търговски практики като илюстрира директно уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава последния, при неизпълнение на негови задължения, да осигури обезпечение, да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка (чл. 143, т. 5 ЗЗП). Наред с изложеното счита, че същата не е формулирана по ясен и недвусмислен начин съгласно чл.147, ал. 1 от ЗЗП, като в това число и клаузата не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП. Предвид описаното дотук счита, че процесния договор е недействителен на основание чл. 11, ал. 1, т. 9, и т. 10 ЗПК вр. чл. 22 от ЗПК, чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, както и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не е спазено изискването за съдържането в договора на дори на един от посочените елементи, какъвто е размерът на годишния процент на разходите съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, целият договор за потребителски кредит е недействителен. Счита, че сключеният договор за предоставяне на гаранция е нищожен на основание чл. 26 от ЗЗД и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Аргументите за 3 това били следните: Договорът за предоставяне на гаранция, сключен с "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, тъй като не са спазени изискванията на чл. 11, чл. 19, ал. 4 от ЗПК във връзка с чл. 22 от ЗПК, както и на основание чл. 68е, чл. 143, ал. 1 и чл. 147 от ЗЗП. Договорът противоречи на добрите нрави съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.

Според постоянната практика на ВКС противоречие с добрите нрави е налице, когато сделката противоречи на общо установените нравствено етични правила на морала, когато се нарушава правен принцип, който макар и да не е изрично формулиран законодателно, спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Нарушаването на императивно поставените корективи води до нищожност на сделката. Поради накърняване на принципа на „добрите нрави“ се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорно съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцовата страна с цел извличане на собствена изгода за кредитора и поръчителя. Нарушаването на императивно поставените корективи води до нищожност на сделката. Договорът за предоставяне на гаранция е нищожен и на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 ЗЗД, като нарушаващ и заобикалящ изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Посоченият договор за предоставяне на гаранция е бил сключен, с цел изпълнение условието на "Изи Асет Мениджмънт" АД за обезпечаване на договора за кредит, при което обаче длъжникът е ограничен от изискването на чл. 4 на Договора за потребителски кредит в правото си да избира кой да бъде поръчител по кредита му и че това може да бъде само предварително одобрено от кредитора юридическо лице, което води до неравнопоставеност в правата и задълженията на страните. Така посочените договори се наименоват като „договори за предоставяне на поръчителство“, „договори за предоставяне на гаранция“, „договори за възлагане на поръчителство“ и други, като общото помежду им е, че се сключват със свързани лица на кредитора и че по тях от потребителя се изискват заплащане на възнаграждение за поръчителство по договорите за кредит. Договорът за предоставяне на гаранция бил нищожен и на основание чл. 26, ал. 2, предл. 4 от ЗДД поради липса на основание /кауза/.

Предвид обстоятелството, че договорът за предоставяне на гаранция е каузален и акцесорен договор, с основание гарантиране на изпълнението на длъжника към кредитора, същият е нищожен поради липсата на основание /кауза/ по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 4 от ЗЗД предвид акцесорния му характер спрямо главния договор договорът за паричен заем. Следователно този договор за гаранция е изначално лишен от основание. По отношение на предявения осъдителен иск срещу "Изи Асет Мениджмънт" АД, съгласно чл.

23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В тази връзка счита, че е налице правен интерес от предявяване на настоящия осъдителен иск срещу ответното дружество "Изи Асет Мениджмънт" АД на основание чл. 23 ЗПК, във връзка с чл. 22 ЗПК, във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за сумата от 50 лв. като 4 частичен иск от 1434.62 лв., представляваща разликата между заплатената сума по нищожен Договор за паричен заем № 4327399 и чистата стойност на кредита, възлизаща на 3000 лв. По отношение на предявения осъдителен иск срещу „Файненшъл България“ ЕООД, съгласно чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. В тази връзка счита, че е налице правен интерес от предявяване на настоящия осъдителен иск срещу ответното дружество "Файненшъл България" ЕООД на основание чл. 26 от ЗЗД и чл. 146, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за сумата от 50 лв. като частичен иск от 1434.62 лв., представляваща недължимо заплатена сума при начална липса на основание от ищеца на ответника „Файненшъл България“ ЕООД по нищожен договор за предоставяне на гаранция № 4327399.