Решение № 2491 от 16.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2491 гр. София, 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20251100502897 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 20129 от 07.11.2024 г., постановено по гр. д. № 20241110118505 по описа за 2024 година на Софийски районен съд, 120-и състав, Е. И. К. с ЕГН: ********** е осъдена да заплати на ищеца Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, на основание чл.

422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ, за главница за топлинна енергия в размер на 498.39 лв., лихви върху тази главница в размер на 76.09 лв., както и за дялово разпределение главница от 15.21 лв. и лихви върху тази сума от 3.08 лв., ведно със законната лихва върху всяка една от двете главници, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 10.01.2024 г. до окончателното плащане, като отхвърля исковете за главница за топлинна енергия над размера от 498.39 лв. до пълния предявен от 568,42 лева, както и иска за лихви върху тази главница над сумата от 76.09 лева до пълния предявен размер от 86,78 лева, като неоснователни, поради погасяване по давност.

Със същото решение Е. И. К. е осъдена да заплати на "Топлофикация София" ЕАД разноски в исковото производство и заповедното производства, съразмерно на уважената част от иска срещу ответницата и на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, както и разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство, съразмерно на отхвърлената част от исковете, съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Срещу така постановеното решение, в частта, в която е прието за установено, че Е. И.

К.-Д., дължи, на основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД, за главница за топлинна енергия в размер на 498.39 лв., лихви върху тази главница в размер на 76.09 лв., както и за дялово разпределение главница от 15.21 лв, и лихви върху тази сума от 3.08 лв, ведно със законната лихва върху всяка една от двете главници, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК 10.01.2024 г. до окончателното плащане, като са отхвърлени исковете за главница за топлинна енергия над размера от 498.39 лв. до пълния предявен от 568,42 лева, както и иска за лихви върху тази главница над сумата от 76.09 лева до пълния предявен размер от 86,78 лева, като 1 неоснователни, поради погасяване по давност, както и в частта, в която Е. К.-Д. е осъдена за заплати сумата от 660 00 лв. за разноски в исковото производство и заповедното производства, съразмерно на уважената част от иска. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба, в който е изложено становище за нейната неоснователност. Молят съда да потвърди първоинстанционното решение, както и да бъдат присъдени разноски.

В законоустановения срок не е постъпило становище от третото лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от ответниците, чрез адвокат К. Ч. с надлежно учредена представителна власт, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което въззивната жалба е допустима.

Решението, в частта, с която са уважени предявените срещу Е. И. К.-Д. искове, както и решението, в частта, с която са отхвърлени предявените от "Топлофикация София" ЕАД искове, не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от Софийския районен съд. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави следното:

Пред първоинстанционния съд са предявени по реда на чл. 422 ГПК кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "потребители на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а съгласно дадената в пар. 1, т.

2а от ДР на ЗЕ "битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, купувач и страна по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено вещно право на ползване, поради което и то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

Облигационното правоотношение за битови нужди със собственика или вещния ползвател на недвижимия имот възниква по силата на закона, а не въз основа на индивидуален договор с клиентите на топлинна енергия. Общите условия на ищеца се одобряват и публикуват по реда на чл. 150 ЗЕ и следователно договорът за продажба на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия се счита сключен с конклудентни действия. Поради тази причина за възникването на облигационното правоотношение не е необходимо сключването на индивидуален договор.

От представените по делото писмени доказателства Брачен договор от 21.12.2017 г., ответницата е собственик на процесния топлоснабдяем имот, находящ се в гр. София, Ж.К.

****, ап.9, тъй като имотът е станал изключителна собственост на ответницата с Брачен договор от 21.12.2017 г., поради което като собственик на имота, ответницата се явява потребител на топлинна енергия, доставяна от ищцовото дружество, съгласно Закона за енергетиката.

2

От приетата по делото съдебно-техническа експертиза пред СРС се установява, че на адреса, на който се намира сградата в етажната собственост, в която се намира и апартаментът на ответника, количеството топлинна енергия за абонатната станция се измерва и отчита съгласно ЗЕ от средство за търговско измерване общ топломер, монтиран в абонатната станция. Топломерът се отчита от служители на ищеца в началото на всеки месец по електронен път чрез преносим терминал на първо число на месеца. Етажната собственост е сключила договор за услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Техем Сървисис“ ЕООД, която е извършвала разпределението на топлинна енергия след отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите в СЕС. През процесния период фирмата за дялово разпределение е посещавала имота, като са попълнени документите за главен отчет, подписани от потребител. Отчетите са коректно отразени в изравнителните сметки. В процесното жилище не е имало монтирани отоплителни тела и топлоразпределители. В имота се ползва топла вода, отчитана чрез водомер.

От изслушаната и приета пред СРС като компетентно изготвена и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че към датата на проверката в счетоводството на ищеца сумата не е погасена. Непогасената главница за периода възлиза на 568.42 лв. за топлинна енергия, както и главница за такса дялово разпределение - 15.21 лв. Съответно лихвите за периода върху главницата за дялово разпределение възлизат на 89.86 лв., а лихвата върху таксата за дялово разпределение в размер на 3.08 лв. При установяване на дължимите суми вещото лице е констатирало, че са взети предвид сумите, заплатени с приложените към отговора на исковата молба платежни документи.

Констатациите на двете вещи лица се подкрепят и от писмените документи, представени от ТЛП. Изготвени са изравнителни сметки от ТЛП след всеки отоплителен сезон, като в тях се съдържа топлинна енергия за отопление.

Неоснователно е оплакването на въззивника, че при изготвянето на заключението е ползвало данни, които не отговарят на БДС за топлопреносната мрежа. Следователно, по делото се установява количеството доставена топлинна енергия в имота на ответницата въз основа на редовно отчитане на доставената топлинна енергия и извършване на услугата дялово разпределение, при спазване на разпоредбите на чл. 145, ал. 2 и 3 вр. 142, ал. 1 ЗЕ и цените, действали към процесния период, поради което възраженията на въззивника в обратен смисъл са несъстоятелни.

Настоящият съдебен състав намира, че приетото по делото заключение на съдебнотехническата експертиза е обективно и компетентно дадено, като вещото лице е отговорило пълно и обосновано на поставените към него задачи. В заключението не се установяват непълноти или неясноти. Вещото лице е посочило, че размерът на сумите за потребена топлинна енергия през процесния период за отопление на сградна инсталация, за имот и БГВ възлизат в общ размер от 1232.73 лева. Експертът е констатирал, че за процесния период м. 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г. начислените суми за топлинна енергия са по прогнозно потребление, като в края на отоплителния сезон ФДР изчислява реалното потребление на топлинна енергия и извършва изравняване между начислената и дължимата сума съгласно действащата нормативна уредба.

В конкретния случай въззивникът ответник не е релевирал конкретно възражение, че действително доставената топлинна енергия за сградна инсталация е в по-малък обем. Ето защо и при липса на оплаквания за конкретни неотчетени при разпределението параметри, този въпрос не подлежи на обсъждане.

Настоящият състав достига до същите правни изводи, възприети и от СРС, и доколкото други оплаквания не са наведени във въззивната жалба, при съобразяване на разпоредбата на чл. 269, ал. 1 ГПК, то обжалваното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част, а въззивната жалба - оставена без уважение.

По разноските:

3

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 273 ГПК въззивницата следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемото дружество сумата от 102, 26 евро – разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството пред Софийски градски съд.

С оглед цената на всеки един от обективно кумулативно предявените искове въззивното решение не подлежи на касационно обжалване – арг. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20129 от 07.11.2024 г., постановено по гр. д. № 20241110118505 по описа за 2024 година на Софийски районен съд, 120-и състав, в обжалваната част.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 273 ГПК Е. И. К. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, Ж.К. ****, ап.9, да заплати на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б, представлявано от А.А., сумата от евро 102,26 – разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството пред Софийски градски съд.

Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД в качеството на трето лице помагач на страната на ищеца "Топлофикация София" ЕАД.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4