Определение № 44 от 12.02.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 44 гр. Пловдив, 12.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20255000500023 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх.№8877/04.11.2024г. по регистъра на ПАС, подадена по пощата на 01.11.2024г. от К. чрез упълномощения М. И. – главен инспектор в ТО-Бургас, против Определение №2823 от 16.10.2024г. по гр.дело №3256/2021г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което е изменено постановеното по същото дело прекратително Определение №31/04.01.2024г. в частта му за разноските, които е осъдена да заплати чрез тяхното намаляване от 17000лв. на 10530лв. за С. Ж. М. – лично и като законен представител на А.

Н. М. и на Н. Н. М., и от 5005лв. на 5лв. за Н. Д. М.. Изложени са доводи за неправилност на определението, според което разноски на ответниците въобще не се дължат, тъй като в случаите, когато делото е спряно по общо съгласие на страните и в шестмесечния срок нито една от тях не е поискала възобновяване, се презумира, че са се спогодили и интересът от водене на делото е отпаднал и за двете, при което и тъй като причина за завеждане на иска е поведението на ответната страна, то тя следва да понесе направените от нея разноски като намери приложение по аналогия разпоредбата на чл.78,ал.9 от ГПК, а не тази по чл.78,ал.4. Поддържа се и разноски да не се дължат, тъй като те са направени и доказателства за тях са представени след като е 1 настъпило прекратителното основание – изтичане на шестмесечния срок по чл.321 от ГПК, а и да не е могло искания за тяхното присъждане да бъдат заявени и доказателства за тях да бъдат представени след като производството по делото е било спряно. По тези съображения се претендира за отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което молбите на ответниците за присъждане на разноски да бъдат оставени без уважение.

Ответниците по частната жалба Н. Д. М., чрез пълномощН. адв.Г. Г., и С.

Ж. М. – лично и като законен представител на А. Н. М., и Н. Н. М., действаща лично и със съгласието на своята майка С. Ж. М., чрез пълномощН. им адв.Д.

Р., са подали писмени отговори на същата със съображения за нейната неоснователност и искане тя да бъде оставена без уважение.

Постъпила е частна жалба вх.№36646/07.11.2024г. от Н. Д. М., чрез пълномощН. адв.Г. Г., против същото Определение №2823 от 16.10.2024г. в частта му, с която е изменено Определение №31/04.01.2024г. относно присъдените в негова полза разноски чрез намаляването им от 5005лв. на 5лв.

Жалбоподателят счита неправилно да е прието, че от него не са ангажирани надлежни доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение от 5000лв. при недопустима поради липса на оспорване от ищеца преценка на съдържанието на договора за правна защита и съдействие, който надлежно да удостоверява заплащането му. Поддържа доводи искането за разноски и доказателствата за тях да са своевременно предявени и такива да му се дължат на основание чл.78,ал.4 от ГПК. Претендира за отмяна на определението в обжалваната му част.

Постъпила е и частна жалба вх.№37148/12.11.2024г. от С. Ж. М. – лично и като законен представител на А. Н. М., и от Н. Н. М., действаща лично и със съгласието на своята майка С. Ж. М., чрез пълномощН. адв.Д. Р., против същото Определение №2823 от 16.10.2024г. в частта му, с която е изменено Определение №31/04.01.2024г. относно присъдените в тяхна полза разноски чрез намаляването им от 17000лв. на 10530лв. Поддържат заплатеното по банков път адвокатско възнаграждение от 17000лв. да съответства изцяло на значителната фактическа и правна сложност на делото и на обема на осъществената защита, както и съдът недопустимо при липса на оспорване от ищеца да е преценявал авторството на направените допълнения в договора за правна защита и съдействие. Считат своевременно да са заявили искане за 2 разноски и да са представили доказателства за тях. Претендират за отмяна на определението в обжалваната му част.

Частните жалби са подадени в срока по чл.275,ал.1 от ГПК; изхождат от легитимирани лица – страни по делото; касаят обжалваемо, съгласно чл.274,ал.1,т.2 във връзка с чл.248,ал.3 от ГПК, определение за разноските, и откъм съдържание и приложения са редовни, поради което се явяват допустими.

Съдът, след преценка на материалите по делото и доводите на страните, намира следното:

По искова молба вх.№18386/16.12.2021г. на К. с настоящо наименование К. е образувано гр.дело №3256/2021г. по описа на Окръжен съд-Пловдив.

Посредством нея са предявени против проверяваното лице Н. Д. М. и свързаните с него лица С. Ж. М., лично и като законен представител на А. Н.

М. и на Н. Н. М., и Я. Г. Д. искове за отнемане на незаконно придобито имущество на обща стойност 450519,61лв. На ответниците М.и са връчени на 15.02.2022г. преписи от исковата молба и приложенията. От ответниците С. Ж.

М., лично и като законен представител на А. Н. М. и на Н. Н. М., е подаден по куриер на 15.03.2022г. чрез пълномощник адв.Д. Р. отговор вх.

№7066/16.03.2022г. на исковата молба, в който е формулирано изрично искане за присъждане на направените от тях разноски. С отговора е представено пълномощно с договор за правна защита и съдействие №41005 от 08.03.2022г. с уговорено в него адвокатско възнаграждение в размер на 10530лв., без да е посочен начина на плащането му. По указания на съда с молба вх.

№8762/01.04.2022г. е представено пълномощно от непълнолетната Н. М., действаща лично и със съгласието на своята майка С. Ж. М., за адв.Р. с подписан помежду им договор за правна помощ и съдействие, както и копие от първоначалния договор, подписан и от непълнолетната. От ответН. Н. Д. М. е подаден по куриер на 15.03.2022г. отговор вх.№7076/16.03.2022г., в който е заявено изрично искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски. От същия с молба вх.№8763/01.04.2022г. е представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие №24300 от 29.03.2022г. с упълномощената адв.Г.

Г., в който не фигурира уговорено адвокатско възнаграждение. С Разпореждане №1476/11.04.2022г. исковата молба е оставена без движение. С Определение №1368/01.06.2022г. производството по делото е спряно до 3 приключване на НОХД №1644/2020г. на Специализиран наказателен съд.

Определението е обжалвано от К. и е потвърдено с Определение №342/21.09.2022г. по в.ч.гр.дело №416/2022г. на ПАС. По жалба на К. въззивното определение е отменено с Определение №4305/01.12.2022г. по ч.гр.дело №4271/2022г. на ВКС и делото е върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. След връщане на делото е постановено Определение №163/19.01.2023г. по чл.140 от ГПК и същото е насрочено за 30.05.2023г., а впоследствие пренасрочено за 13.06.2023г. На проведеното на посочената дата открито съдебно заседание по предложение на ищеца и със съгласието на ответниците производството по делото е спряно на основание чл.229,ал.1,т.1 от ГПК по взаимно съгласие на страните. Като необжалвано определението е влязло в сила на 21.06.2023г. С молба вх.№122/02.01.2024г. пълномощникът адв.Р. е поискала от името на доверителите й производството по делото да бъде прекратено на основание чл.231,ал.1 от ГПК, поради това, че никоя от страните не е поискала възобновяването му в шестмесечния срок от неговото спиране, както и ищеца да бъде осъден да им заплати направените от тях разноски в общ размер от 22000лв. С молбата е представено копие от първоначалния договор за правна защита и съдействие, в който е вписано освен първоначално договореното адвокатско възнаграждение от 10530лв. и допълнително такова от 11470лв. или в общ размер на 22000лв. за първа инстанция, платимо по банков път.

Представени са и извлечения от банковата сметка на адв.Р., по която са постъпили суми от 5000лв. и от 12000лв. като възнаграждение по делото, а също и списък на разноските за заплатеното адвокатско възнаграждение от 17000лв. Постъпила е и молба вх.№123/02.01.2024г. от Н. М., чрез пълномощН. му адв.Г., за прекратяване на производството по делото по същите съображения и за присъждане на разноски от общо 5005лв., от които 5000лв. за адвокатско възнаграждение, за което е представен във вид на копие първоначалния договор за правна защита и съдействие, в който вече е отразено като договорено възнаграждение от 5000лв., платимо в брой, което е изцяло заплатено на 12.06.2023г. С Определение №31/04.01.2024г. производството по делото е прекратено на основание чл.231,ал.1 от ГПК и К е осъдена да заплати на Н. М. разноски от 5000лв. за платено адвокатско възнаграждение и от 5лв. за държавна такса за издаване на съдебно удостоверение, а на С. Ж. М. – лично и като законен представител на А. Н. М.

4 и на Н. Н. М., разноски от 17000лв. за платено от тях адвокатско възнаграждение, като искането им в останалата част до претендираните 22000лв. е отхвърлено. Препис от определението е връчен на К на 18.01.2024г.

В посочения в него едноседмичен срок за обжалване от К е подадена по куриер на 19.01.2024г. частна жалба вх.№2369/22.01.2024г., посредством която то се атакува относно присъдените с него разноски по съображения, че такива не се дължат, тъй като производството по делото е прекратено не поради недопустимост на иска или оттегляне или отказ от същия по смисъла на чл.78,ал.4 от ГПК, а поради това, че никоя от страните не е поискала възобновяването му в шестмесечния срок от неговото спиране, което презумира, че са се спогодили и интересът от водене на делото е отпаднал и за двете и приложение по аналогия намира разпоредбата на чл.78,ал.9 от ГПК, и тъй като исканията за присъждане на разноски и доказателствата за тях са предявени несвоевременно след като производството по делото е било спряно и след като е изтекъл срокът за възобновяването му. Заявено е и възражение за прекомерност на адвокатските хонорари, както и такова от представените доказателства да не става ясно платени ли са и кога претендираните разноски.

С Определение №215/07.06.2024г. по в.ч.гр.дело №256/2024г. по описа на ПАС частната жалба на К е оставена без уважение. Това определение е обезсилено с Определение №4495/09.10.2024г. по ч.гр.дело №3467/2024г. на ВКС, поради това, че частната жалба на К е с характер на молба по чл.248,ал.1 от ГПК за изменение на Определение №31/04.01.2024г. в частта му за разноските, и делото е изпратено по компетентност на Окръжен съд-Пловдив за произнасяне по нея. След връщането му с обжалваното понастоящем Определение №2823 от 16.10.2024г. е прието ответниците да имат право на разноски, съгласно чл.78,ал.4 от ГПК, независимо от основанието, на което е прекратено производството по делото, повод за завеждане на което да не може да се приеме да е поведението на ответникът М., а, предвид прекратяването на производството поради липса на искане за възобновяването му в шестмесечен срок след спирането му по взаимно съгласие, да не се е преклудирала възможността на ответниците да представят доказателства за направените от тях разноски, най-късният момент да сторят което е до изтичането на срока за обжалване на прекратителното определение, в рамките на който могат да искат изменението му в частта за разноските, съгласно чл.248,ал.1 от ГПК. По отношение на размера на разноските не са зачетени допълнителните 5 вписвания в договорите за правна защита и съдействие досежно възнаграждението, поради липсата на данни за тяхното авторство и момента на извършването им и тъй като очевидно това е сторено след датата на спиране на производството по делото, след която не са извършвани каквито и да било процесуални действия, поради което, дори и страните да са постигнали съгласие за завишаване на първоначално определения размер на адвокатското възнаграждение, завишението не следва да бъде възлагано в тежест на ищеца.

При така установеното настоящата инстанция намира, че от страна на ответниците е било своевременно заявено с отговорите на исковата молба искане за присъждане на направените от тях разноски. На такива те имат право при прекратяване на производството по делото, съгласно чл.78,ал.4 от ГПК. Обстоятелството, на което акцентира молителят и в частната си жалба, че ответникът Н. М. е бил привлечен в качеството му на обвиняем за извършени престъпления в обхвата на чл.108,ал.1,т.11 и т.23 от ЗОНПИ, само по себе си не е повод за завеждане на иска, доколкото за предявяването му следва да е налице обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито, а то е обусловено от значителното несъответствие в имуществото на проверяваното лице, каквото се установява след проверка.