Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 19785 от 02.11.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 53488/2023
Вид
Решение № 19785
Подписан
02.11.2024
Състав
Петър Иванов Минчев

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 19785 гр. София, 02.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. Х. като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20231110153488 по описа за 2023 година

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Топлофикация София“ ЕАД срещу К. Г.

З. с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: сумата от 600,87 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от м. 05.2019г. до м. 04.2021г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Л“, бл. 621, вх. Г, ет. 6, ап. 120, аб. № *****, ведно със законната лихва от 09.12.2022г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 129,48 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 23.11.2022г.; сумата от 11,45 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.11.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 09.12.2022г. до окончателно изплащане на вземането и сумата от 2,48 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 31.12.2019г. до 23.11.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.12.2022г. по ч.гр.д. *****/2022г. по описа на СРС, 175-ти състав. Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди. Твърди, че съгласно чл. 150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. Излага, че ответникът не е упражнил правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила ОУ. Поддържа, че съгласно действащите общи условия купувачите са длъжни да заплащат дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получавани фактури, в 45-дневен срок от датата на публикуване на интернет страницата на продавача, като дружеството начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задължения по изготвени изравнителни сметки. Твърди, че ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия 1 през процесния период, както и дялово разпределение и не е погасил задълженията си.

Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба чрез назначения от съда особен представител. Ответникът оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Оспорва да е собственик на процесния имот, евентуално оспорва ид.ч. и сочи, че би могъл да отговаря за 1/4 от задълженията. Оспорва процесния имот да е бил годен за ползване, както и да е налице идентичност на имота, за който са представени нотариални актове и имота, за който са начислени процесните суми. Оспорва наличието на облигационни отношения. Оспорва претендирата от ищеца сума да съответства на реално доставената ТЕ. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва съдържанието на представените от ищеца документа. Оспорва клаузата за рекламации от ОУ като неравноправна. Оспорва да е изпаднал в забава. Оспорва представения протокол от ОС, както и договора, сключен с ЕС и топлинния счетоводител. Счита, че няма данни относно наличието на топломери, тяхното отчитане, периодични проверки относно изправността на топлоизмервателните уреди и пр. Моли съда да отхвърли предявените искове.

С молба от 12.09.2024г. третото лице – помагач „Термокомплект“ ООД на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД е посочило, че дяловото разпределение е извършено законосъобразно.

Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

Със заявление за издаване на заповед за изпълнение от 09.12.2022г. по ч.гр.д. № *****/2022г. по описа на СРС, 175-ти състав, ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е предявил претенции срещу К. Г. З., М. В. П. и Юлиан Стоилов Стоилов за разделно заплащане – по 1/3 част за всеки от длъжниците – на следните задължения: сумата от 1802,61 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. "Л", бл. 621, вх. Г, ет. 6, ап.

120, аб. № *****, ведно със законната лихва считано от 09.12.2022г. до изплащане на вземането, сумата от 388,45 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 23.11.2022г., сумата от 34,34 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.11.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва считано от 09.12.2022г. до изплащане на вземането, сумата от 7,44 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 31.12.2019г. до 23.11.2022г. върху главницата за дялово разпределение.

На 16.12.2022г. съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за всички претендирани суми срещу тримата длъжници. В рамките на срока за доброволно изпълнение, длъжниците М. В. П. и Юлиан Стоилов Стоилов са заплатили доброволно своите части от общия дълг, поради което в тези части заповедта за изпълнение е обезсилена с влязло в сила определение от 27.08.2023г. Преписът от заповедта за изпълнение е връчен на длъжника К. Г. З. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и е установено от 2 касиера на етажната собственост в сградата, че същият не живее на своя регистриран постоянен и настоящ адрес, не е установен и работодател, поради което на ищеца са дадени указания за предявяване на установителен иск срещу този длъжник на основание чл. 415, ал.

1, т. 2 ГПК. Искът е предявен в рамките на законоустановения едномесечен срок.

Следователно предмет на настоящото производство е единствено претендираната от ответника К. Г. З. 1/3 част от задълженията, предмет на издадената заповед за изпълнение За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже и наличието на факти и обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия съобразно указанията, дадени с Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГК на ВКС.

В конкретния случай от приетия Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 178, том III, рег. № 10799, дело № 513 от 2004г. се установява, че на 10.08.2004г. процесният недвижим имот – апартамент № 120, находящ се в гр. София, ж.к. „Л“, бл. 621, вх. Г, ет. 6, е придобит чрез покупко-продажба от Григор Кръстанов З. и неговата съпруга Цветанка Борисова З.а.

От приетото удостоверение за наследници на Цветанка Борисова З.а се установява, че същата е починала на 13.05.2005г. и е оставила за свои законни наследници своя съпруг Григор Кръстанов З. и своя син – ответникът К. Г. З., вследствие на което след откриване на наследството Григор Кръстанов З. е бил собственик на общо 3/4 ид.ч. от имота, а ответникът К. Г. З. – на 1/4 ид.ч.

3

От приетия Нотариален акт за замяна на недвижим имот № 174, том VII, рег. № 25635, дело № 1135 от 2005г. се установява, че на 30.12.2005г. Григор Кръстанов З. е прехвърлил своите 3/4 ид.ч. от имота на Снежанка Димитрова Нешева в замяна срещу тостер. Със същия нотариален акт Григор Кръстанов З. си е запазил правото на ползване върху имота пожизнено и безвъзмездно. Заедно със замяната, на 30.12.2005г. между Григор Кръстанов З. и Снежанка Димитрова Нешева е сключен договор, по силата на който Снежанка Димитрова Нешева е приела да осигури гледане и издръжка на Григор Кръстанов З. докато е жив.

От приетото удостоверение за наследници на Григор Кръстанов З. се установява, че същият е починал на 10.11.2020г. и е оставил за свой единствен наследник ответника К. Г. З..

От приетия Нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим имот № 31, том II, рег. № 4470, дело № 201/2021г. се установява, че на 12.02.2021г. Снежанка Димитрова Нешева е дарила на Янчо Людмилов Янчев 1/4 ид.ч. от процесния имот, а от приетия Нотариален акт за покупко-продажба на идеална част от недвижим имот № 117, том II, рег.

№ 5451, дело № 273/2021г. се установява, че на 22.02.2021г. Снежанка Димитрова Нешева е продала на Янчо Людмилов Янчев останалите 2/4 идеални часто от имота. Заедно с него, на 22.02.2021г. е сключено споразумение, по силата на което Снежанка Димитрова Нешева е поела да заплати всички свои задължения към „Топлофикация София“ ЕАД към датата на продажбата.

От приетото удостоверение за наследници на Снежанка Димитрова Нешева се установява, че същата е починала на 09.07.2021г. и е оставил за наследници своите преки низходящи М. В. П. и Юлиан Стоилов Стоилов.

От така събраната доказателствена съвкупност се установява, че през процесния по делото период от м.05.2019г. до м.04.2021г. ответникът К. Г. З. е бил собственик на 1/4 ид.ч. от имота по наследяване от своята майка Цветанка Борисова З.а, починала на 13.05.2005г.

Наред с това, за периода от м.05.2019г. до 10.11.2020г. върху останалите 3/4 идеални части от имота е било налице ограничено вещно право на ползване, учредено по силата на замяната от 30.12.2005г. в полза на Григор Кръстанов З., чийто единствен наследник е ответникът К.

Г. З.. Съгласно чл. 57, ал. 1 ЗС, ползвателят е длъжен да плаща разноските свързани с ползването на вещта, каквито са сумите за доставена топлинна енергия в ползвания имот.

Нормата е диспозитивна и се прилага само ако не е уговорено друго между вещния ползвател и титуляря на голото право на собственост. В случая, обаче, такова „друго“ е уговорено с договора за гледане и издръжка от 30.12.2005г. и се потвърждава от споразумението от 22.02.2021г., по силата на които титулярят на голото право на собственост Снежанка Димитрова Нешева е поел да осигурява гледането и издръжката на Григор Кръстанов З., което включва и заплащането на консумативните разходи във връзка с ползвания имот. Тези съглашения по правило са непротивопоставими на третите добросъвестни лица, които не са страна по тях, но в конкретния случай, видно от исковата молба и заявлението по чл. 410 ГПК, ищцовото дружество „Топлофикация София“ ЕАД ги е представило и се е позовало на тях, за да обоснове претенциите си срещу К. Г. З. и двамата наследници на Снежанка Димитрова Нешева – М. В. П. и Юлиан

4

Стоилов Стоилов. При това положение съдът приема, че ищцовото дружество е потвърдило постигнатото между вещния ползвател Григор Кръстанов З. и титуляря на голото право на собственост Снежанка Димитрова Нешева споразумение в отклонение от диспозицията на чл. 57, ал. 1 ЗС и се е обвързало с него. Следователно за топлинната енергия, потребена в имота съобразно останалите 3/4 ид.ч. предмет на правото на ползване, отговарят М.