Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1895 от 28.02.2020, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 130/2020
Вид
Определение № 1895
Подписан
28.02.2020
Състав
НЕВЕНА ИВАНОВА КОВАЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 105 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 113 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 119, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№

28.02.2020 г. град Бургас

Бургаски районен съд ХХХVIII-ми граждански състав

На двадесет и осми февруари две хиляди и двадесета година в закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Невена Ковачева

Като разгледа гражданско дело № 130 по описа за 2020 година, докладвано от съдията Ковачева, за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по искова молба на Н.Т.Ч. с адрес *** срещу „Про лего“ АД, със седалище в гр. София.

Постъпил е отговор на исковата молба от ответното дружество чрез процесуален представител, в който е направено възражение за местна неподсъдност на делото, тъй като седалището на ответника е в гр. София.

Предвид своевременно направеното възражение по смисъла на чл. 119, ал. 3 ГПК настоящият състав на БРС счита, че не е компетентен да разгледа предявения иск, които квалифицира по чл. 439 ГПК, и същият следва да се разгледа от Софийски районен съд. Това е така, тъй като в разпоредбата на чл. 105 ГПК изрично е предвидено, че искът се предявява пред съда, в района на който е седалището на ответника – в случая гр. София. Направено е надлежно и своевременно възражение от ответника за местна неподсъдност на делото, което е основание за прекратяване на делото пред настоящия съд и изпращането му на Софийския районен съд, в чийто район е седалището на ответното дружество, видно от справката в Търговския регистър.

В случая разпоредбата на чл. 113 ГПК е неприложима, тъй като предявеният иск не е иск на потребител. Изборната подсъдност по реда на чл. 113 ГПК е приложима само в случаите, когато ищецът търси защита на правата си в качеството на потребител въз основа на ЗЗП, каквато не е настоящата хипотеза. За да бъде потребителски иск, същият следва да произтича от уредените изрично възможности за това в ЗЗП. В случая предявеният иск е с правна квалификация чл. 439 във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, като ищецът оспорва като длъжник изпълнението по посоченото в исковата молба изпълнително дело поради изтекла погасителна давност на вземанията на взискателя по изпълнителния лист – ответник по делото, като изпълнителният лист е издаден въз основа на запис на заповед, а не въз основа на задължения по договор за кредит. Поради това за подсъдността на този иск се прилагат общите правила.

Ето защо Бургаският районен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 130/2020 г. по описа на Бургаски районен съд.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Софийски районен съд.

Определението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: