Определение № 592 от 30.09.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 592 гр. Варна, 30.09.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. П.а

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20243000500184 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.Образувано по подадена от въззиваемата страна Професионална гимназия по туризъм „Проф. д-р Асен Златаров“, гр.Варна, чрез процесуалния й представител адв.П.М., молба с пр.осн. чл.248 от ГПК с вх.№6126/23.08.2024г. за изменение на решение №135/26.07.2024г., постановено по в.гр.д.№184/24г. по описа на ВАпС, гр.о., в частта му относно разноските, с която въззивникът „Динипо“ЕООД е осъден да заплати на Професионална гимназия по туризъм „Проф. д-р Асен Златаров“ сумата от 2 000лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.3, вр. ал.5 от ГПК.В молбата се твърди, че неправилно съдът е уважил направеното от насрещната страна възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски за адв.възнаграждение в общ размер от 6 400лв. и е редуцирал същите до 2 000лв. с лаконични мотиви и почти без каквато и да било обосновка, без да отчита, че материалният интерес по делото включва освен главницата от 88 128лв., още и претендираните лихви за забава до исковата молба/8 959лв./ и тези след исковата молба/понастоящем 15 594, 98лв./, както и съдебноделоводните разноски пред първа инстанция от 8 416, 98лв., като така общо интересът възлиза на 121 098, 94лв., без да отчита и, че спорът не се отличава с особена елементарност или чрезвичайни облекчени условия спрямо други подобни, за да е нужно подобно ограничение на възстановимите разходи, без да указва как точно е достигнато до стойността от 2 000лв. и безпричинно причинявайки финансова загуба на ответника от 4 400лв.Претендира се въззивното решение да бъде изменено в частта му относно разноските, като възнаграждението се присъди в пълен размер.

Въззивникът „Динипо“ЕООД, редовно уведомен, не е депозирал отговор 1 по молбата в срока по в чл.248, ал.2 от ГПК.

Производството по в.гр.д.№184/24г. по описа на ВАпС, гр.о. е образувано по подадена от „Динипо“ЕООД въззивна жалба против решение №174/21.02.2024г., постановено по гр.д.№875/23г. по описа на ВОС, гр.о., с което са отхвърлени предявените от „Динипо“ЕООД против Професионална гимназия по туризъм „Проф. д-р Асен Златаров“, гр.Варна искове за заплащане на сумите: 88 128лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди: платена неустойка по договор за наем от 08.12.2016г., изменен с анекс №1 от 09.05.2017г., за неизпълнение задължението на ищеца да предаде на наемателя „Дърва Варна“ЕООД наетия имот: котелно помещение под двете тела на сградата на гимназията, в срок до 01.01.2018г., тъй като ответникът не е разрешил единствено възможния достъп до наетия имот: през главния вход на сградата, коридора на първия етаж и стълбището към сутерена и е отказал да предаде на ищеца ключ за входната врата на сградата, на осн. чл.49 от ЗЗД, ведно със законната лихва от предявяване на иска - 25.04.2023г. до окончателното изплащане, и 8 959лв., представляваща обезщетение за забава при плащане на горното обезщетение за периода от 30.04.2020г. до 28.04.2021г., на осн. чл.86 от ЗЗД, както и „Динипо“ЕООД е осъдено да заплати на Професионална гимназия по туризъм „Проф. д-р Асен Златаров“ сумата от 8 816, 96лв. разноски по списък, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, както и по частна жалба, подадена от „Динипо“ЕООД против определение №1312/05.04.2024г., постановено по гр.д.№875/23г. по описа на ВОС, гр.о., с което е оставена без уважение молба вх.

№6261/11.03.2024г., подадена от „Динипо“ЕООД, за изменение на решение №174/21.02.2024г., постановено по гр.д.№875/23г. по описа на ВОС в частта за разноските.

С решение №135/26.07.2024г., постановено по в.гр.д.№184/24г. по описа на ВАпС, гр.о., обжалваните решение и определение са изцяло потвърдени.

С отговора по въззивната жалба въззиваемата страна е претендирала присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 6 400лв., заплатено по банков път, съгласно представените към отговора договор за правна защита и съдействие, и бюджетно платежно искане.В проведеното о.с.з. на 03.07.2024г. въззивникът, чрез процесуалния си представител, е възразил за прекомерност на възнаграждението.

С решението си съдът е приел, че с оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл.101, пар. 1 ДФЕС с решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС, определените с Наредба №1/09.01.2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждение не са задължителни при договаряне на хонорара между страните по договора за правна услуга, вкл. когато се касае за заварени договори, като не обвързват съда при извършване на преценката му по чл.78, ал.5 от ГПК, поради тяхната нищожност, като нарушаващи забраната на чл.101, пар. 1 ДФЕС.Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при 2 определяне на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда.Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.Спорът по настоящото въззивно производство е разгледан в едно о.с.з., в което не са събирани доказателства.Процесуалният представител на ответника е депозирал отговор на въззивната жалба, както и се е явил в о.с.з.При преценка материалния интерес в производството - 88 128лв., количеството на свършената работа и фактическата и правна сложност на делото, която не е ниска, но не е и изключително висока, съдът е приел, че при направено възражение за прекомерност, възнаграждението следва да се определи в размер от 2 000лв.

Молбата с пр.осн. чл.248 от ГПК е допустима, подадена е в рамките на предвидения преклузивен срок/в случая в срока за обжалване на цитираното решение/, страната, която претендира изменение, има представен списък на разноските по чл.80 от

ГПК.Разгледана по същество е неоснователна.Посочените в цитираната наредба размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда.Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.Действително претендираната главница по предявения иск с пр.осн. чл.49 от ЗЗД е в размер на 88 128лв., като се претендира и законна лихва от 30.04.2020г. до 28.04.2021г., и от датата на исковата молба-25.04.2023г. до окончателното изплащане, но се касае за акцесорна претенция, изцяло в зависимост от главната такава.Както е посочено, делото, макар и с цитирания интерес, не се отличава с фактическа и правна сложност-така, защото страните са обвързани от формирана между тях СПН по предходно решение относно основния спорен въпрос в настоящото производство - дали процесните входна врата, коридор и стълбище представляват общи части по смисъла на чл.38 от ЗС, и отрицателният отговор на този въпрос, съобразно решението по предходното производство между тях, е обусловил изводът за неоснователност на настоящата претенция.Съдът приема, че при депозирани отговори на въззивна и частна жалба, явяване в едно о.с.з., несъбиране на нови доказателства и посочената сложност на делото, присъденото възнаграждение в размер на 2 000лв. съответства на вида и количеството на извършената работа от адвоката пред въззивна инстанция, фактическата и правна сложност на делото, пазарните условия и се явява справедливо и обосновано, поради което искането за неговото увеличаване се явява неоснователно.Обстоятелството, че страната и процесуалният й представител са договорили посоченото възнаграждение и същото е заплатено, само по себе си не може да обоснове 3 извод за невъзможност за редуцирането му, т.к. така би й се причинила финансова загуба.Още повече, че договорът е сключен на 10.04.2024г., т.е. след приемането на решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС и формирането на последователна съдебна практика на ВКС по повод същото.Като неоснователна, подадената молба следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадена от Професионална гимназия по туризъм „Проф. д-р Асен Златаров“, гр.Варна молба с пр.осн. чл.248 от ГПК с вх.№6126/23.08.2024г. за изменение на решение №135/26.07.2024г., постановено по в.гр.д.№184/24г. по описа на ВАпС, гр.о., в частта му относно разноските.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните с частна жалба пред Върховен касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4