Определение № 94 от 09.02.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 94 гр. Плевен, 09.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕМИЛ СТ. БАНКОВ

Членове:

БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА

ВЛАДИСЛАВА АЛ.

ЦАРИГРАДСКА като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА АЛ. ЦАРИГРАДСКА Въззивно частно наказателно дело № 20254400600905 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.243 ал.8 НПК и е образувано по жалба от Т. А. А., законен представител на своя малолетен син А. Т. А., чрез повереника му адвокат А. А. от САК срещу Определение №1023 от 29.10.2025г. по ЧНД 1771/2025г. на РС-Плевен, с което се потвърждава постановлението за прекратяване на наказателно производство по досъдебно производство ЗМ № 200/2020г. по описа на ОДМВР Плевен, прокурорска преписка № 6203/2020г. по описа на РП-Плевен, водено за престъпление по чл.

343, ал. 1 б „б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК.

В жалбата се излагат подробни доводи за неправилност, необоснованост, незаконосъобразност, съществени нарушения на процесуалните правила.

Оплакванията могат да бъдат представено обобщено като: 1. Противоречиви експертизи, които имат и вътрешни противоречия, пресъздават невярна фактическа обстановка, особено по отношение на видимостта на водача към пешеходците. Прокурорската преценка, че това са несъществени противоречия, споделена и от първия съд, счита, че противоречи на чл. 107, ал. 5 НПК; 2. Противоречия между свидетелски показания и експертизи; 3.

Игнориране на свидетелските показания, които сочат, че пешеходците са били видими и движението им е било предвидимо, което счита, че е едностранчив подход, нарушаващ чл. 13 НПК; 4. При приложението на чл. 15 НК счита, че 1 съдът не е съобразил правилата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и чл. 116 ЗДвП, поради което и изводът е произволен, а не обоснован с конкретни факти; 5.

Причинно-следствената връзка между ПТП и тежката телесна повреда на пострадалата дете счита за установена и съответно недопускаща прекратяване на наказателното производство; 6. Разследването е непълно, защото не е извършен следствен експеримент, чрез който да се изясни реалната видимост и възможности за реакция на водача; неизясняване на възможността за намаляване на скоростта или спиране преди мястото на удара; поведенито на водача в условията на натоварен трафик; наред с липсата на отстоянието, от което водачът е могъл да възприеме пешеходците (20,5 м., 19,02 м., 17,88 м. или 16,85 м.), липсва отговор на въпроса с каква скорост щеше да реализира удара, ако беше предприел аварийно спиране; 7. Неправилно приложение на указанията на Тълкувателно решение №61/83 г. на ОСНК на ВКС, като е игнорирано общото правило, че веднъж започнало пресичането, детето е станало на това основание опасност на пътя.

В обобщение по изложените оплаквания счита, че разследването не е проведено в съответствие с изискванията на чл. 13 и чл. 14 НПК. Счита, че назначаването на повторна петорна комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза в вещи лица от друг съдебен район, в чийто състав не участват експертите, изготвили която и да било от трите експертизи, да отговори на въпросите: 1. Какво е било реалното зрително поле от позицията на водача? 2. Било ли възможно частично възпримане на движението на пешеходците от тротоара и от кой момент е възможно водачът да забележи периферен сигнал за опасност? 3. Какво е минималното време за реакция при засичане на движение на хора в периферията? 4. В условията на интензивен трафик и близост на светофарната уредба, била ли е съобразена избраната скорост на движение от 49,28 км/ч, съобразно указанията на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и ТР №61/83 г. ОСНК на ВКС; 5. Ако водачът е забелязал пешеходците от разстояние, съответно 20,5 м., 19,02 м., 17,88 м. или 16,85 м. и е започнал аварийно спиране, с каква скорост щеше да настъпи удара и какви биха били нараняванията на пешеходците.

Затова моли обжалваното определение на Районен съд Плевен да бъде отменено, както и оспореното постановление на прокурора за прекратяване на наказателното производство, и делото да бъде върнато на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона.

2

Въззивната инстанция, като обсъди оплаквания във въззивната жалба, и като се запозна с оспореното определение и постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, и като съобрази материалите от досъдебното производство, прие, че жалбата е основателна:

Оплакванията за незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното определение, са очертани с конкретни аргументи, които изключват приложението на чл. 15 НК и решаващата оценка, че извършеното от водача на л.а. „случайно деяние“. Оплаква се, че едно от най-важните обстоятелства по делото – точното разстояние, от което водачът на увреждащия автомобил е имал възможност да забележи първоначалното движение на пешеходците, не е изяснено и изчислено категорично. В подкрепа на възраженията си посочва, че първият съд се е позовал на изчисленията на първоначалната АТЕ, според която пешеходците станали видими за водача при Sотс – 17,88 м., а видимостта на пешеходците към МПСто – 20,05 м., което е вътрешно противоречие, тъй като разстоянието би следвало да е еднакво. Без коментар и вместо да изключи това заключение от мотивите си, съдът цитирал експертните изводи.

Това оплакване е основателно. В първоинстанционния съдебен акт, както и в постановлението на прокурора, няма никакъв анализ на трите експертни заключения – Съдебната авто-техническа експертиза, изготвена от инж. В. И. (наричана по-нататък АТЕ), Съдебната авто-техническа експертиза в троен състав – инж. В. И., инж. А. П. и инж. Е. Ц. (наричана по-нататък АТЕ-2) и комплексната съдебна автотехническа и медицинска експертиза, изготвена от Н. П., Д. Д. и д-р Н. М. (наричана по-натакъв АТМЕ-3).

Още при първия опит на прокурора да прекрати наказателното производство, с Определение № 776/19.10.2023 г. по ВЧНД №738/23 на Окръжен съд Плевен е изяснено, че както прокурорът, така и първоинстанционният съд при обжалването, са допуснали съществено процесуално нарушение, свързано с оценката на доказателствата, доверявайки се на изводите на АТЕ-1, изготвена от инж. В. И..

С горния окончателен съдебен акт въззивната инстанция е посочила както вътрешната противоречивост на заключението на инж. В. И. относно разстоянието на видимост, масата на МПС, участвало в инцидента, така също и основанията, които поставят под съмнение верността на решаващия 3 експертен извод относно видимостта на водача и мястото, спрямо което се изчислява разстоянието, от което пешеходците са станали видими за него.

В посочения съдебен акт на въззивния съд е прието, че експертният извод на инж. И. е в съществено логическо противоречие с показанията на свидетеля В. Д. (л. 47), който е бил водач на автомобила, движещ се в колоната зад участвалия в пътния инцидент л.а. „Ф. Д.“. Св. Д. е възприел пешеходците – как жената е хванала детето и са започнали пресичане на южното пътното платно, тичайки, както и аварийното спиране на автомобила от насрещното (южно платно), с което е било предотвратен удар с друго МПС. Това успешно аварийно спиране кореспондира на свидетелските показания на К. В. (л. 43), който описва внезапното пресичане на пострадалите през южните платна и опасността, пред която са ги поставили.

Неговите свидетелски показания правят логически неиздържано експертното заключение, че водачът на участвалия в ПТП „Ф. Д.“ обективно не е имал възможност да възприеме пешеходците при стъпването им на пътното платно и пресичането през южните платна.

При първото обжалване на прекратеното наказателно производство, въззивният съд е посочил съображенията, които налагат тази АТЕ-1 да бъде оценена като необоснована от научна гледна точка (липса на яснота за това кой от научните методи за инженерен анализ на ПТП с пешеходец са използвани и как е получено потвърждение за достоверността на резултатите).

Словесно са описани използваните величини, някои от които се базират на конкретните находки от огледа, други са посочени на база статистически стойности. Съдът е посочил, че по този начин се препятства преценката дали направените изчисления съобразяват конкретните физически характеристики на пострадалите пешеходци (за ръст и тегло).

Въззивният съд изрично е посочил, че използваните стойности във формулите за изчисляване на скоростта на МПС, участвало в ПТП, за спирачно закъснение от 2,0 м/сек2 - при „плавно спиране“, без да бъде изяснено дали водачът въобще е предприел аварийно спиране, е фактически необосновано, при положение, че според огледния протокол липсват спирачни следи.

С първия въззивен акт на Окръжен съд Плевен недвусмислено е пояснено, че правилното приложение на закона (чл. 15 НК) изисква 4 установяване на обективни факти, от които съществен е неидентифицираният лек автомобил, който според АТЕ-1 е правил пешеходците обективно невидими за водача л.е. „Ф. Д.“ в момента, в който са преминавали южното платно.

Въз основа на подробно обсъдените пороци в обосноваността на заключението по АТЕ-1, съдът е разяснил, че процесуалното право налага в подобна ситуация и на основание чл. 153 от НПК да се назначи повторна експертиза.

Заедно с това въззивният съд е посочил възможните доказателствени източници, чрез които може да се изясни фактическата обстановка – данните за свидетели – очевидци, както и наличието на видеозапис от публичните охранителни системи в района на произшествието, който не е приобщен към делото по начин, позволяващ възприемане на неговото съдържание.

В изпълнение на констатираните процесуални пропуски в събирането на доказателства, с постановление на разследващия от 29.01.2024 г. (л. 38) е назначена Видеотехническа-експертиза на вещественото доказателство – запис от охранителната камера. В протокол от експертизата от 7.02.2024 г. (л.

39 и сл.) са представени отделни кадри, съгласно задачата, движението на товарния автомобил „Ф. Д.“. Експертът е избрал общо четири кадъра, от които се вижда процесният автомобил, интензивният трафик и наличието на автомобили в четирите ленти в двете пътни платна (южно и северно).

Преди да бъде изготвена видео-техническата експертиза, разследващият орган с постановление от 31.01.2024 г. (л. 48) е назначил Тройна съдебна автотехническа експертиза (АТЕ-2), повтаряйки въпросите от първоначалната АТЕ-1, заедно с въпроса: „От какво разстояние водачът на процесния автомобил е имал възможност да възприеме пешеходците като местонахождение и посока на движение от границата на тротоара и пътното платно до мястото на удара?“, като е възложил изготвянето на експертизата на вещото лице от първоначалната – инж. В. И., заедно с още двама експерти. В тази тройна АТЕ-2 е прието (л. 65, т. 2), че пешеходците са били видими за водача на процесното МПС към момента, в който челната част на МПС е отстоявала на разстояние Sотс- 19,02 метра от мястото на удара, а пешеходците – на разстояние 3,66 м. В заключението е прието, че водачът е „предприел спиране, чрез реализиране на закъснително движение с 5 отклонение на автомобила чрез кормилния кръг от волана в дясно“. В динамичната схема на ПТП (л. 70) тези констатации са представени графично, като пешеходците са изобразени непосредствено зад задната броня на автомобил, за който в легендата под №6 е посочено, че това е МПС в южната лента, ограничаващо видимостта на водача на „Ф. Д.“. Към този графично представен автомобил е направена и извадка на кадър от видеозаписа, в който се виждат два автомобила в съседните ленти за движение на южното платно.

В обстоятелствената част тройната АТЕ-2 посочва, че полза протокола за оглед на местопроизшествие и показанията на св. К. В. и водача на прецесния „Ф.

Д.“. Не е посочено да е използван видеозаписа на движението непосредствено преди произшествието, което е било отчетено от въззивния съд още при първото съдебно производство по повод прекратяване на наказателното производство.

Тройната АТЕ-2 не е ползвала данните за движението на процесния автомобил, но така също е игнорирала показанията на св. На първо място, този експертен извод влиза в съществено логическо противоречие с показанията на свидетеля В. Д. (л. 47), който е бил водач на автомобила, движещ се в колоната зад участвалия в пътния инцидент л.а. „Ф. Д.“, който подробно е дал сведения за видимостта към поведението на пешеходците още преди да стъпят на пътното платно: „след като излязох от кръстовището възприех на около 15 метра разстояние пред мен, вляво по посоката ми на движение, една жена и едно дете да пресичат платното за движение… Жената беше хванала детето за ръката и тичаха. Един насрещно движещ се автомобил успя да спре рязко…Буквално тези хора скочиха пред автомобила…все едно нарочно скочиха…“