Решение № 1277 от 19.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1277 гр. Пловдив, 19.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20245330108740 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба и уточнение от 28.05.2024г., подадени от С. М.

Д.- Х. против „Файненшъл България“ ЕООД, с които е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. „1- во“ ЗЗД, с който се претендира да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата сума в размер от 89, 88 лв.- платена без основание по недействителния Договор за предоставяне на гаранция № ******. сключен между страните, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /21.05.2024г. / до окончателното й погашени (претенцията на ищцата е формулирана съобразно заявеното от него в уточняваща молба от 28.05.2024г.- л. 17 от делото).

Ищцата твърди, че е сключила Договор за паричен заем № ******г. с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който й е предоставена сума в размер от 200 лв. Сочи се, че в чл. 4 от договора е предвидено задължение за кредитополучателя да осигури обезпечение- две физически лица, които следва да отговарят на множество критерии или банкова гаранция в размер на всички вземания на кредитора по договора, или одобрено от заемателя дружество. Изтъква се, че на практика за потребителя е невъзможно да осигури което и да било от първите две обезпечения, поради което е принуден да сключи договор за поръчителство с посочено от кредитора дружество.

Предвид това, между ищеца и ответника е сключен Договор за предоставяне на гаранция № ******г. Сочи се, че макар и обезпечението да е задължително, възнаграждението по договора за поръчителство не се включва при формиране на ГПР по договора за кредит. Твърдят се нарушения на чл. 11, ал.1, т.9, т.10, чл.19, ал. 4 ЗПК и чл. 143-146 ЗЗП, което води до цялостна недействителност на договора за кредит.

Поддържа се, че е налице драстично разминаване между посочения в договора ГПР и действителният му размер. Изтъква се, че ако сумата по обезпечението бе включена в ГПР, размерът му би бил доста над 50 % и по този начин би се нарушила разпоредбата 1 на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди се, че непосочването на компонентите, формиращи ГПР води до цялостна недействителност на договора за кредит. Изтъква се, че договорът за предоставяне на поръчителство от 12.11.2021 г. сключен с „Файненшъл България“ ЕООД, бидейки акцесорен на главното правоотношение, също е нищожен като лишен от правно основание. Доколкото се твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен, то се претендира да бъде върната платената по него сума като възнаграждение за поръчителя. Претендират се сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Файненшъл България“ ЕООД е подал писмен отговор, с който оспорва иска. Поддържа се, че дружеството е следвало да получи уговореното възнаграждение предвид сключената гаранционна сделка по искане на ищеца. Оспорва се твърдението, че договорът между страните е лишен от правно основание. Изтъква се, че срещу възнаграждение в неголям размер, длъжникът е получил сигурност, че ако не изпълни в срок задълженията си, последният ще ангажира отговорността на поръчителя. Изтъква се, че доколкото се касае за самостоятелен договор, възнаграждението дължимо в полза на поръчителя не следва да се включва при формиране на приложимия ГПР към договора за кредит. Сочи се, че дори и договорът за паричен заем да е недействителен, то договорът за поръчителство поражда действие и уговореното възнаграждение е дължимо. Предвид изложеното, моли за отхвърляне на иска. Претендират се сторените разноски. Възразява се за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

Не съществува спор между страните, а и от приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че между третото за процеса лице „Изи Асет Мениджмънт” АД като заемодател и С. М. Д. - Х. като заемател е възникнало правоотношение по повод на сключен Договор за паричен заем № ****., по силата на който на ищцата е предоставена сума в размер от 200 лв. /л. 5- 7/. Отразеният в договора фиксиран годишен лихвен процент е 40, 00%, годишният процент на разходите е 45,32%, а задължението следва да се погаси на дванадесет седмични вноски. Съобразно чл. 4 от Договора за паричен заем, в тридневен срок от сключването му, длъжникът следва да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1) две физически лица- поръчители, всяко от които да отговаря на следните кумулативно поставени изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудовото възнаграждение; да получава месечен трудов доход в нетен размер от 1000лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД, да няма незаплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако такива са налице, кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по – лош от „редовен”; 2) банкова гаранция с бенефициер- заемодателят, за сумата в размер от 210, 12 лв. (посочена в чл. 2, т. 7 от Договора), със срок на валидност от 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за кредит или 3 ) одобрено от заемодателя дружество- поръчител, което предоставя гаранционни сделки.

На дата 12.11.2021г. между ищцата С. М. Д. - Х. и „Файненшъл България“ ЕООД, в изпълнение на задължението по чл. 4 от договора за кредит, е сключен процесният Договор за предоставяне на гаранция № *****(л. 8- л. 10). Съобразно чл.

3, ал. 1 от договора за предоставяне на поръчителство, ищецът дължи на ответника „Файненшъл България“ ЕООД възнаграждение в размер от 89, 88 лв. (което възнаграждение е разсрочено съобразно приложимия по договора за кредит 2 погасителен план).

Между страните не съществува спор, поради което с доклада по делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че при формиране на приложимия към договора за кредит ГПР не се включва възнаграждението дължимо към поръчителя, което е в размер от 89, 88 лв.

От приетата по делото и неоспорена от страните справка за заплатени суми по процесния договор за предоставяне на гаранция се изяснява, че ищцата е заплатила на ответника сума в размер от 27, 80 лв. (л. 94 гръб).

По правните аспекти на спора:

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между третото за процеса лице "Изи Асет Мениджмънт" АД като заемодател и С. М. Д. - Х. като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 200 лв. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК. Предвид изложеното, то с характеристика на потребителски договор е и свързаният с кредитното правоотношение Договор за предоставяне на гаранция № 4313061 от 12.11.2021г., сключен между ищеца и ответника „Файненшъл България“ ЕООД. Следва да се посочи, че доколкото договорът за поръчителство (гаранция) е акцесорен на този за предоставяне на потребителски кредит, то действието на поръчителството е предпоставено от валидното съществуване на главното правоотношение. Предвид това, наличието на основание за предоставяне на поръчителство от страна на ответното дружество „Файненшъл България“ ЕООД, е обусловено от валидността на договора за кредит и поради тази причина следва в настоящото изложение да се разгледат съвместно и двете правоотношения (особено предвид обстоятелството, че кредиторът "Изи Асет Мениджмънт" АД е едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД и в тази връзка кредиторът и гарантът са свързани лица).

Съдът счита за нужно да акцентира върху обстоятелството, че макар и задължението по процесния договор за кредит да се погасява за период от дванадесет седмици, то приложение следва да намери ЗПК. Съобразно чл. 4, ал. 1, т. 6 ЗПК, разпоредбите на посочения нормативен акт не се прилагат за договори за кредит със срок за погасяване на задължението до три месеца и при които се дължат незначителни разходи. Прочитът на нормата налага разбирането, че за да не се прилагат разпоредбите на ЗПК е необходимо кумулативното наличие на две предпоставки- задължението по договора за кредит да се погасява за срок до три месеца и разходите, които се дължат от потребителя да са незначителни. Предвид обстоятелството, че по договора за паричен заем, за потребителя е предвидено да заплати като разход освен договорената възнаградителна лихва, но също така и възнаграждението за поръчителя по процесния договор за гаранция (което възлиза на 89, 88 лева), то видно е че разходите не са незначителни, тъй като съставляват около половината от чистата стойност на усвоения финансов ресурс (усвоената главница е 200 лв.). Предвид това, изключението разписано чл. 4, ал. 1, т. 6 ЗПК не следва да намери приложение.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 3 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи (арг. чл. 23 ЗПК).

В процесния случай, твърденията за недействителност на договора за кредит поради противоречието му с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК следва да бъдат разгледани съвместно, доколкото са неразривно свързани с клаузата на чл. 4 от Договора за кредит. Посочената разпоредба от договора, възлага в тежест за заемателя да осигури едно измежду следните обезпечения: двама поръчители (които следва да отговарят на горепосочените кумулативно поставени изисквания) или банкова гаранция в размер от 210, 12 лева (изискването е банковата гаранция да е в размера на сумата по чл. 2, т.

7 от Договора, а именно- 210, 12 лева), или одобрено от заемодателя дружество поръчител (именно последното обезпечение е предоставеното от потребителя по договора за кредит). Прочитът на съдържанието на клаузата на чл. 4 от договора за кредит и съпоставянето й с естеството на сключения договор, налага разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Изискванията, които посочената клауза от договора възвежда за потребителя са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в нисък размер (200 лв.). Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност в изключително кратък срок от сключването на договора да осигури банкова гаранция в размер от 210, 12 лева. (за което съответната банкова институция ще изисква също заплащане) или две физически лица- поръчители, които да отговарят на многобройните, кумулативно поставени изисквания към тях ( така, както са отразени във фактическата част от настоящото изложение). Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да го “насочи” към единствената форма на обезпечение, която длъжникът обективно би могъл да си позволи да предостави - обезпечение от одобрено от заемодателя "Изи Асет Мениджмънт" АД дружество. Това дружество е именно ответникът в настоящия процес- „Файненшъл България“ ЕООД, който е и свързано лице с кредитора по договора за заем.

Разпечатката съдържа 24 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ab199b5d-f117-45e8-b073-ce7eaf63f2fe